Решение по КНАХД №336/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], административно-търговски център „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Н., против Решение № 131/16.07.2025 г. постановено по АНД № 462/2025г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007377 от 14.04.2025 г., издадено от Началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, на основание чл. 54. ал. 1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит, като правилно и законосъобразно.

Касаторът обжалва въззивното решение като счита, че е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като излага доводи, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка непълно и неточно. Твърди, че РС – Монтана неправилно е приел, че дружеството е отказало да предостави договор за заем № 5298982, въпреки че в съставения КП № К-2772878/31.01.2025 г. изрично е удостоверено предоставянето на този договор на проверяващите, заедно със съответните придружаващи документи. Навежда възражение, че съдът не е обсъдил съществените писмени доказателства, от които се установява наличие на противоречиви и несъгласувани указания от страна на КЗП – първоначално за предоставяне на договори за паричен заем „под“ 400 лева, а впоследствие за договори „над“ 400 лева. Според касатора това противоречие е довело до обективна неяснота относно предмета на изискваните документи, поради което дружеството основателно е поискало уточнение и допълнителен срок, като своевременно е уведомило органа с писмо от 07.02.2025 г. за предприетите действия и необходимостта от конкретизация. Касаторът счита, че съдът необосновано е възприел като определящи единствено свидетелските показания, без да държи сметка за обективираната в кореспонденцията активна позиция на дружеството за съдействие, както и за обективните затруднения, произтичащи от различните и вътрешно противоречиви изисквания на контролните органи. Поддържа, че дружеството не е бездействало, напротив – предприело е поредица от действия за изпълнение на указанията, но е било поставено в ситуация на неопределеност относно това какви договори се изискват и в какъв обем. В тази връзка счита, че не е налице изпълнително деяние по смисъла на чл. 42, т. 2 ЗПК, тъй като липсва яснота и конкретизация на предмета на задължението, а административнонаказателното обвинение е останало недоказано по безспорен и категоричен начин. Касаторът моли касационната инстанция да отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение по същество, с което да отмени изцяло НП № 007377/14.04.2025 г., както и да му присъди направените съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв. пред първата инстанция и 150 лв. пред касационната инстанция, общо 300 лева.

В съдебно заседание касаторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД – [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт С. П., която в писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания. Посочва, че въззивният съд е формирал правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на нарушението и липсата на процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Акцентира, че дружеството-жалбоподател нееднократно е било уведомявано да предостави необходимите документи, но умишлено не е съдействало на контролните органи, с което е осъществило състава на нарушението и е възпрепятствало КЗП да изпълни правомощията си. Счита възраженията в жалбата за опит да се избегне санкцията чрез изопачаване на фактическата обстановка. Твърди, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, предвид характера и тежестта на поведението. Прави възражение за прекомерност при евентуално претендирано адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над минималния размер и претендира присъждане на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С касационната жалба не са представени нови доказателства, променящи възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 31.01.2025 г. инспектори при КЗП – свидетелите В. Ц. и Р. И. – извършили проверка на място в офис на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в [населено място]. Възприел е, че при проверката проверяващите изискали от представител на дружеството последните два договора за потребителски кредит, сключени в този офис за суми над 400 лева и със срок над три месеца, заедно с придружаващите ги документи. Съдът е установил, че служителят на място не предоставил изисканите документи, поради което на дружеството било указано да представи до 07.02.2025 г. в офиса на КЗП – Монтана или по електронна поща: договор за паричен заем № 5298982/04.12.2024 г., последните два договора, сключени за суми над 400 лв. и със срок над три месеца, както и всички придружаващи ги документи. За проверката бил съставен Констативен протокол № К-2772878/31.01.2025 г. Съдът е установил, че на 10.02.2025 г. на електронната поща на ТО – Монтана постъпило писмо от дружеството (вх. № М-03-209), в което било посочено, че то се е заело с изпълнение на разпорежданията в констативния протокол, но поради логистични и технически причини е необходимо допълнително време за предоставяне на изисканата информация. До 17.02.2025 г. изисканите документи не били представени, поради което с писмо изх. № М-03-209/18.02.2025 г. дружеството отново било приканено да ги предостави и било изрично уведомено, че при неизпълнение до 24.02.2025 г. ще му бъде съставен АУАН по чл. 42, т. 2 ЗПК, както и че при неизпълнение следва да се яви на 25.02.2025 г. в 16:00 ч. в офиса на КЗП – Монтана за връчване на акта. Писмото било получено от дружеството на 19.02.2025 г., но и към 24.02.2025 г. документите не били предоставени. Въззивната инстанция приема, че на 25.02.2025 г. в КЗП постъпило ново писмо от дружеството (вх. № М-03-209), в което то посочва, че няма техническа и логистична готовност да предостави договорите и че не е разбирало за какъв размер кредити се изискват документите. На основание изложеното св. В. Ц., в присъствието на св. Р. И. и св. Е. Б., съставила АУАН № 007377/25.02.2025 г. за нарушение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Актът бил съставен в отсъствие на представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и връчен на 18.03.2025 г. Въз основа на акта наказващият орган издал НП № 007377/14.04.2025 г., с което на дружеството била наложена имуществена санкция от 5000 лв. на основание чл. 54, ал. 1 ЗПК. Районният съд е установил, че фактическата обстановка се доказва категорично от показанията на свидетелите Ц., И. и Б., които съдът е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. Съдът е възприел и всички приложени по делото документи, сред които: жалба вх. № М-03-209/08.05.2025 г., заповеди за компетентност на наказващия орган и актосъставителя, кореспонденцията между КЗП и дружеството, АУАН, НП, възраженията срещу акта, разписки за връчване, както и Констативен протокол № К-2772878/31.01.2025 г. Приел е, че доказателствата са вътрешно непротиворечиви и в своята съвкупност изграждат последователна фактическа картина на извършеното нарушение.

За да потвърди процесното наказателно постановление, от правна страна въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентните административни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила. По същество въззивният съд е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление – в рамките на шестмесечния срок по закон. Според районния съд атакуваното НП е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, като безспорно и безпротиворечиво било установено извършването на вмененото нарушение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Въззивната инстанция е посочила, че разпоредбата на чл. 42, т. 2 ЗПК задължава кредиторите да предоставят на длъжностните лица по чл. 41, ал. 2 ЗПК необходимите документи, информация и съдействие, както и да се въздържат от действия, които биха затруднили проверката. Във връзка с това съдът е обсъдил и нормата на чл. 41, ал. 3, т. 1 ЗПК, признаваща на контролните органи право на достъп до всички документи, свързани с евентуални нарушения на закона. Приел е, че на това право съответства задължение на проверяваните лица да представят конкретно изисканите документи. Съдът се е мотивирал, че по делото се доказва по несъмнен начин, че дружеството не е представило изисканите документи – договор № 5298982/04.12.2024 г. с всички придружаващи го документи, както и последните два договора за потребителски кредит над 400 лв. и със срок над три месеца. Посочил е, че исканията са били отправени многократно – чрез констативния протокол и последващо писмо, а жалбоподателят е признал, че документите не са предоставени, като е твърдял неяснота относно съдържанието на искането. Въззивният съд е приел, че не е налице такава неяснота и че поведението на дружеството представлява отказ за изпълнение на задължението по чл. 42, т. 2 ЗПК. Въззивния съд е заключил, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението, като в процеса не са събрани факти, които да обосноват други правни изводи. Прието е, че нарушението е правилно квалифицирано, а наложената санкция е определена в минималния предвиден размер по чл. 54, ал. 1 ЗПК, съответства на критериите по чл. 27 ЗАНН и постига целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, поради което наказателното постановление е законосъобразно го е потвърдил.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационният състав, след като обсъди наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните доказателства, намира касационната жалба за неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на административнонаказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция

Касационният състав намира, че процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода административното производството, както и на това пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството не е изпълнило дадените му указания, като излага доводи за наличие на противоречиви искания от страна на КЗП и за отсъствие на воля от негова страна да препятства проверката. Твърди още, че районният съд необосновано е кредитирал свидетелските показания и не е отчел писмените доказателства, от които според него се установявало активно съдействие. Доводите не се споделят.

От съвкупната преценка на доказателствата, както правилно е установил и районният съд, безспорно следва изводът, че на дружеството многократно са били изисквани конкретни документи – договор за паричен заем № 5298982/04.12.2024 г. с всички придружаващи го документи, както и последните два договора за потребителски кредит над 400 лв. и със срок над три месеца. Изискването първоначално е отправено с Констативен протокол № К-2772878/31.01.2025 г., а впоследствие потвърдено и конкретизирано с писмо изх. № М-03-209/18.02.2025 г.

Противно на наведените възражения, фактът, че дружеството е заявило необходимост от допълнително време и е поддържало кореспонденция с органа, не променя обстоятелството, че в нито един от дадените срокове документите не са били предоставени. От писмата, депозирани от дружеството, не се установява изпълнение или предприемане на действия по предоставяне на изисканата документация, а единствено съобщаване за липса на „логистична и техническа готовност“. Нито един от свидетелите не сочи да е получавал частично или пълно изпълнение; писмените доказателства потвърждават единствено неизпълнение.

Не се споделя възражението на касатора за наличие на противоречиви указания. От съдържанието на Констативен протокол № К-2772878/31.01.2025 г. се установява, че на три отделни места длъжностното лице ясно и еднозначно е посочило, че се изискват „последните два договора за кредит над 400 лв. и със срок над 3 месеца“, наред с конкретно индивидуализирания договор № 5298982. Същото уточнение се съдържа и в последващото писмо на административния орган с изх. № М-03-209/18.02.2025 г., в което отново е употребено изискването за договори „над 400 лв.“. При това положение твърдяното от дружеството „объркване“ относно съдържанието на указанията не намира опора в доказателствата по делото и представлява по-скоро защитна теза, чрез която се обосновава неизпълнението на дадените от контролния орган ясни и конкретни разпореждания. Липсват данни касаторът действително да е бил поставен в неяснота относно предмета на искането, поради което съдът приема, че указанията са били достатъчно конкретизирани и задължението за съдействие е останало неизпълнено по причина, изцяло дължаща се на дружеството.

Поради това правилно районният съд е счел, че от страна на дружеството е налице отказ или бездействие по смисъла на чл. 42, т. 2 ЗПК.

Районният съд е анализирал правилно приложимите норми. Разпоредбата на чл. 42, т. 2 ЗПК задължава кредитора да осигури на длъжностните лица необходимите документи и съдействие за проверката. Това задължение е корелативно на правото по чл. 41, ал. 3, т. 1 ЗПК на контролните органи да изискват цялата релевантна документация.

Липсата на предоставяне на изисканите документи, при ясно формулирано и многократно отправено искане, съставлява неизпълнение на това задължение, независимо от мотивите, които кредиторът излага.

Неоснователно е възражението на касатора, че неизясняването на указанията изключва вина или изпълнително деяние. Нито законът, нито практиката изключват отговорността при неизпълнение, когато проверяваният субект не сочи обективна невъзможност за предоставяне на документите, а само организационни затруднения. Тези затруднения не дерогират задължението за съдействие.

Правилен е изводът на районния съд, че липсват доказателства за изпълнение на дадените срокове, а неяснотата, на която касаторът се позовава, не е подкрепена със съответно поведение, което да индикира действителен опит за изпълнение. Налице е обективирано бездействие, попадащо в хипотезата на чл. 42, т. 2 ЗПК.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 54, ал. 1 ЗПК, като наказанието е определено в минималния размер, съобразно чл. 27 ЗАНН, поради което липсва основание за намеса на съда.

Въззивният съд е формирал правилни фактически и правни изводи, основани на всички събрани доказателства. Оплакванията в касационната жалба не оборват тези изводи и не установяват нарушение при постановяване на първоинстанционното решение.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63б, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 130.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 16.07.2025 г., постановено по АНД № 462/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 130.00 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.