Решение по дело №571/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№377                                               27.11.2020г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и седми октомври                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 571 по описа на БОС за 2020г.

 

Делото е образувано по исковата молба на Г.Д.П., с ЕГН ********** и Р.Я.Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново 19, ет. 1, адв. Георги Стоянов срещу ответника Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** и двамата с адрес: *** .

Видно от изложеното в исковата молба ищците са съответно съпруга и дъщеря, а ответника Г.Я.П. е син на починалото на 0*.0*.200*г. лице Я. К. П.. Ответницата В.С.П., с ЕГН ********** е съпруга на ответника Г.Я.П..

Приживе Я. К. П. е прехвърлил на ответника Г.Я.П., който е бил в брак с ответницата В.С.П., собствеността по отношение на 500/1030 кв. м. ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с целия  южен близнак от двуетажна двуфамилна жилищна сграда построена на близнак-северен и южен, което жилище представлява сграда с идентификатор 07079.657.105.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК срещу задължението на ответника да гледа и издържа прехвърлителя-негов баща и ищцата Г.Д.П.-негова майка.

Твърди се, че ответниците не са полагали грижи за прехвърлителя приживе, нито са полагали и не полагат грижи за Г.Д.П. С оглед на което се иска разваляне на посочения договор.

При уважаване на така предявената претенция се иска и разглеждането на установителна претенция, с която се да приеме за установено между страните по делото, че построения от ответника гараж в поземлен имот с идентификатор 07079.657.105., който представлява сграда с идентификатор 07079.657.105.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, е собственост на ищците при равни квоти по силата на приращението.

В съдебно заседание се поддържат така предявените претенции и се иска тяхното уважаване, като се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.Я.П., с ЕГН **********, в която се навеждат твърдения, че атакуваната сделка прикрива сключен договор за дарение, тъй като родителите на ответника са искали да му подарят имота, но са оформили договора като прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане. Ответникът твърди, че след смъртта на баща си трудно поддържа имотите и трудно се грижи за майка си, тъй като е останал безработен. Съпругата му го е напуснала от години живее в чужбина, не е подпомаган от нея и децата си. Твърди се, че през последните две години за влошени отношенията му с майката му и сестра му, които са ищците по делото. Твърди, че майка му се държи грубо с него, защото е искала грижа и издръжка, която той не може да и осигурява. Ответникът твърди, че се е отказал от наследството на баща си.

Ответниците не се явяват в съдебно заседание, не представят допълнителни становища и не ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорна фактическата обстановка, че ищцата Г.Д.П., с ЕГН ********** е съпруга, ищцата Р.Я.Н., с ЕГН ********** е дъщеря, а ответника Г.Я.П. е син на починалото на 0*.0*.200*г. лице Я. К. П. Ответницата В.С.П., с ЕГН ********** е съпруга на ответника Г.Я.П. Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, т. *, нот. дело № ***/19**г. на нотариус при БРС и справки по кадастралната карта е видно, че приживе Я. К. П. е прехвърлил на ответника Г.Я.П., който е бил в брак с ответницата В.С.П., собствеността по отношение на 500/1030 кв. м. ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с целия  южен близнак от двуетажна двуфамилна жилищна сграда построена на близнак-северен и южен, което жилище представлява сграда с идентификатор 07079.657.105.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК срещу задължението на ответника да гледа и издържа прехвърлителя-негов баща и ищцата Г.Д.П.-негова майка. Налице е признание от страна на ответника и е представено съдебно удостоверение, издадено от БРС по ч. гр. дело № 979/2020г., че ответникът Г.Я.П. се е отказал от наследството, останало от починалия му баща Я. К. П.. Съдът намира, че по делото се установи и твърдението на ищците, че ответниците не са изпълнявали задължението си да се грижат за прехвърлителя Я. К. П., докато е бил жив и за ищцата Р.Я.Н., каквото е било тяхното задължение по договора, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, т. *, нот. дело № ***/19**г. на нотариус при БРС. Налице е признание в тази насока от страна на ответника Г.Я.П., който заявява, че е безработен от дълги години и едва издържа себе си, съответно не е бил в състояние да се грижи и да издържа майка си. Съдът е указал на ответниците, че е тяхна доказателствената тежест да установят, че са изпълнявали задължението си. Същите не са ангажирали доказателства, че са изпълнявали договорните си задълженията. Напротив видно от ангажираните от ищеца гласни доказателства-изслушването на свидетелите Г. и Г., ищцата Г.Д.П. по никакъв начин не е подпомагана с грижи и средства от ответниците. Дори напротив, ответникът Г.Я.П. взема от храната на ищцата Г.Д.П., която е осигурявана от свидетелите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените от ищците искове за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, т. *, нот. дело № ***/19**г. на нотариус при БРС, са основателни. Така предявените претенции са с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. Съгласно цитираните разпоредби на Закона за задълженията и договорите, кредиторът по един двустранен договор, може да иска разваляне на същия, ако длъжникът не изпълнява задълженията си, като ако се касае за разваляна на договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот, това трябва  да стане по съдебен ред. Безспорно с процесния договор са се прехвърлили вещни права върху недвижими имоти, следователно искането за развалянето му следва да стане по съдебен ред. Ищците Г.Д.П. и Р.Я.Н., като наследнички на починалия прехвърлител имат право съобразно наследствената си част, да искат разваляне на договора заради договорното неизпълнение. С оглед направения от ответника Г.Я.П. отказ от наследството, дела на всяка една от ищците от наследството на прехвърлителя Я. К. П. е в размер на ½ ид. ч. и съответно е допустимо развалянето на процесния договор изцяло по предявените от тях искове. С оглед установеността по делото, че ответниците не са изпълнявали задълженията си да се грижат и издържат прехвърлителя и третото ползващо се от договора лице-ищцата Г.Д.П., предявените от ищците претенции с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закон за наследството са основателни  и  процесният договор следва да бъде развален изцяло.

По делото е предявен иск от Г.Д.П., с ЕГН ********** и иск от Р.Я.Н., с ЕГН **********  за установяване, че всяка една от ищците е собственик на ½ ид. ч. от гараж, представляващ сграда с идентификатор 07079.657.105.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК. По делото няма спор, а и видно от представените кадастрални карти, че въпросния гараж е построен в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. по КККР на гр. Бургас. От процесния договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, т. *, нот. дело № ***/19**г. на нотариус при БРС, е видно, че към момента на прехвърляне на собствеността, гаражът не е бил построен, тъй като не е описан в цитирания нотариален акт. С оглед на което и съдът приема, че изграждането на гаража е станало след сключване на договора. Претенцията на ищците, че са собственици на по ½ ид. ч. от гаража, е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. 92 от Закона за собствеността. Ищците твърдят, че са собственички на псоочените идеални части от гаража по силата на приращението. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Следователно за да твърдят, че са съсобственички в равни квоти по отношение на гаража, ищците следваше да установят по делото, че към момента на построяването на гаража, са били собственички в същите квоти по отношение на дворното място, в което същия е построен. Съдът намира че ищците не доказаха претенциите са собственост по отношение на сграда с идентификатор 07079.657.105.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК на посоченото основание, тъй като не доказват собственост по отношение на земята към момента на построяване на сградата. Решението на съда за основателност на исковете за разваляне на договора за прехвърляне на собствеността по отношение на земята, върху която е построен гаража, ще има действа занапред. Следователно при влизане на решението на съда в сила, ищците занапред ще могат да се легитимират като собственички в равни квоти по отношение на  поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. и сграда с идентификатор 07079.657.105.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК по силата на наследяването им от починалия си наследодател Я. К. П.  Развалянето на договора обаче няма обратно действие, т. е. към момента на построяване на гаража, което е станало след прехвърляне на собствеността на дворното място на ответника Г.Я.П., ищците не установяват да си били собственички на земята, върху който е построен гаража, следователно няма как да са придобили собственост по отношение на гаража по приращение и исковете им за собственост като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

            -по дължимите държавни такси

            Ищцата Г.Д.П., с ЕГН ********** е освободена от съда от заплащане на такси и разноски. Предвид неоснователността на предявения от нея собственически иск, то дължимата за този иск държавна такса остава за сметка на бюджета. Предвид на основателността на иска за разваляне на договора, предявен от тази ищца, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължимата държавна такса за този иск следва да се плати от ответниците. На основание чл. 71, ал. 2 във вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 1 от ГПК дължимата държавна такса за иска е в размер на 4 %  върху 1/ 2 ид. ч. от  ¼ от данъчните оценки за поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. и сграда с идентификатор 07079.657.105.1. или 4 %  върху цената на иска, която е в размер на 17 609,55 лева или дължимата държава такса е в размер на 704,38 лева.

Ищцата Г.Д.П. е заплатила държавна такса за исковете в размер на 556,06 лева, от които 504,19 лева за иска за разваляне на договора и 51,87 лева за иска за собствност. Държавната такса за собственическия иск е заплатена изцяло тъй като е в размер на 4 %  върху ¼ от ½ от данъчната оценка за гаража /5 187 лева/. По отношение на иска за разваляне на договора, предявен от тази ищца, е събрана държавна такса за ищцата при наследствена квота от 1/3 ид. ч. Тъй като се установи, че наследствената квота на същата е в ½ ид. ч. то дължимата държавна такса за този иск е размер на 704,38 лева. Ищцата е платила такава в размер на 504,19 лева. Следователно остава задължение за доплащане на държавна такса в размер на 200,19 лева. Предвид основателността на предявения иск, задължението за държавна такса следва да бъде събрано като разноска от ответниците.

            -разноски

             Ищците са направили искане за присъждане на разноски в размер на 804,22 лева или по 402,11 лева за всяка ищца.           С оглед на основателност само исковете  за разваляне на договора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право само на част от разноските или на 374,52 лева за всяка една от тях.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

РАЗВАЛЯ по предявените от Г.Д.П., с ЕГН ********** и Р.Я.Н., с ЕГН ********** искове срещу Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН **********, договора, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, т. *, нот. дело № ***/19**г. на нотариус при БРС, с който Я. К. П. е прехвърлил на Г.Я.П., който е бил в брак с В.С.П., собствеността по отношение на 500/1030 кв. м. ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.657.105. по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с целия  южен близнак от двуетажна двуфамилна жилищна сграда построена на близнак-северен и южен, което жилище представлява сграда с идентификатор 07079.657.105.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, срещу задължението да гледа и издържа Г.Д.П. и Я. К. П..

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново 19, ет. 1, адв. Георги Стоянов, с който се иска да се приеме за установено по отношение на Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** *** , че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от гараж, представляващ сграда с идентификатор 07079.657.105.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, по силата на приращение.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Я.Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново 19, ет. 1, адв. Георги Стоянов, с който се иска да се приеме за установено по отношение на Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** *** , че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от гараж, представляващ сграда с идентификатор 07079.657.105.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2000г. на изпълнителния директор на АГКК, по силата на приращение.

ОСЪЖДА Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** ***  да заплатят поравно на Г.Д.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново 19, ет. 1, адв. Георги Стоянов, сумата от 374,52 /триста седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** ***  да заплатят поравно на Р.Я.Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново 19, ет. 1, адв. Георги Стоянов, сумата от 374,52 /триста седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** *** , да заплатят поравно на Бургаския окръжен съд сумата от 704,38 /седемстотин и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск на ищцата Г.Д.П..

ОСЪЖДА Г.Я.П., с ЕГН ********** и В.С.П., с ЕГН ********** *** , да заплатят поравно на Бургаския окръжен съд сумата от 200,19 /двеста лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск на ищцата Р.Я.Н..

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: