Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Т. П. като разгледа докладваното от съдията АНД № 293 по описа на Радомирския районен съд за 2020
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Н.с. “ ЕАД *** срещу Наказателно
постановление № НЯСС-119/10.08.2020г. на Председателя
на на Д.а.з.м.и т.н. с което
на основание чл.
83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за
водите е наложено на дружеството „имуществена санкция” в размер на 5 000.00
лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а,
ал.1, т. 3 от Закона за водите .
По подробно изложени във въззивната
жалба съображения и представено по делото писмено становище въззивникът,
чрез процесуалния си представител моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни правни доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване на
административно-наказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до
незаконосъобразност на последното. Дружеството-жалбоподател чрез процесуалният
си представител твърди, че при съставяне на АУАН и НП административно-наказващия
орган не се е съобразил с /“преклузивните“, както е посочено във въззивната жалба/ давностните
срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Алтернативно се моли съда да приеме,
че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а именно, че случая е маловажен.
Въззиваемата
страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище,
правни съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.Претендират се и разноски
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН .
ТО-Радомир към Районна
прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Свидетелят В.А. на длъжност „инспектор“
в РО НЯСС-ЗЦБ заедно с колегата си Д. Я.на длъжност „ старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ на 28.02.2019г. са извършили проверка
на техническото и експлоатационно състояние на язовир „ Извор“, находящ
се в поземлени имоти № 000366, № 000373, № 006082, № 006080 в землището на с.
Извор, община Радомир, област Перник, който съгласно Акт за частна държавна собственост №
201/21.01.2004 г. е собственост на „Н.с.“ ЕАД. Проверката е обективирана
в Констативен протокол № 02-03-5/28.02.2019 г., с който на собственика на
язовир „Извор“, а именно „Н.с.“ ЕАД *** е било дадено предписание в срок до 30.11.2019 г. „Да се извършват
ремонтно-възстановителни работи за привеждане в експлоатационно състояние на затворните органи (таблени затвори) във водовземна
кула“.Проверката е извършена в присъствието на В.К.С. – специалист „ВЯН“ в „Н.с.“
ЕАД – клон „Струма-Места“, ХТР-Перник.
На 19.09.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за
водите при извършена проверка на язовир „Извор“ от експерти при ДАМТН – София,
а именно от свидетелите, В.А. длъжност „инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, Ж.С. на длъжност „ старши инспектор“ в РО
НЯСС-ЗЦБ и свидетелят И.С. на длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ
контрол на даденото на 28.02.2019г. предписание на дружеството-жалбоподател са констатираи, че не е изтекъл срокът за изпълнение на това
предписание.Същата проверка е обективирана в
Констативен протокол №02-03-35/19.09.2019г.
При повторната проверка отново
е присъствала В.К.С. – специалист ВЯН „Н.с.“ ЕАД.
На 02.01.2020г. на основание
чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за водите отново е извършена проверка на язовир
„Извор“ от експерти при ДАМТН – София, а именно от свидетелите Ж.С. на длъжност „ старши
инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и свидетелят И.С. на длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ
контрол на даденото на 28.02.2019г. предписание на дружеството-жалбоподател като е констатирано, че това предписание не е
изпълнено в указания срок-30.11.2019г., а именно: „Да се извършват
ремонтно-възстановителни работи за привеждане в експлоатационно състояние на затворните органи (таблени затвори) във водовземна
кула“. Последната проверка е обективирана в Констативен
протокол №02-03-2/02.01.2020г. и по време на същата е присъствал Антони Г. -
специалист ВЯН „Н.с.“ ЕАД.
Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните
констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно
неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Извор“
от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни
лица, поради което Ж.С. на длъжност „ старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ е
съставила АУА №02-020/17.02.2020 г. в присъствието на свидетеля И.С. заемащ длъжност „началник“на РО НЯСС-ЗЦБ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило
писмени възражение №
85-02-10-(2)/02.03.2020 г. от С. Д. Д. - изпълнителен директор на
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на така съставения
АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка и е взел в предвид
постъпилото писмено възражение от дружеството-жалбоподател, административно-
наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-119/10.08.2020г. г., като е приел, че
жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание чл. 190а, ал.1,
т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ му е наложил
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл.190а, ал.2 от същия
закон.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното
НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия
съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната жалба, че
АНО при съставяне на АУАН и НП е
допуснал процесуални нарушения.Налице е
пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както за издаване на
АУАН, така и за издаване на НП.Проверката е извършена на 02.01.2020г., която е и датата,
на която е било установено нарушението
по смисъла на закона. АУАН е съставен на 17.02.2020 г., което е в рамките на
тримесечния срок предвиден в ЗАНН. За правна пълнота настоящият състав следва
да отбележи, че съгласно ТП №1 /27.02.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г. на ОСНК и ОСС на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни.
Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че
при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и
доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
По същество на спора, настоящият състав
приема, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната
преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща
фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено
административно нарушение № 02-020/17.02.2020г., Наказателно постановление № НЯСС-119 /10.08.2020г.,
както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, а именно: актосъставителката Ж. Г.С. и свидетелите И.М.С. и В.Г.А., които с
показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка описана АУАН и НП. Съдът
възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те
са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелят И.С. и
свидетелката Ж.С., които са присъствали на проверката относно изпълнение на
предписанията от собственика на язовир „Извор“ на 02.01.2020г. са категорични, че първоначално
дадените предписания към собственика в указания срок не са били изпълнени. Това
обстоятелство не се оспорва и от св.В.С. представител на собственика, която
заявява при разпита си пред съда, че не е изпълнено предписанието, тъй като
ремонтно-възстановителните работи на затворните
органи във водовземната кула изискват голям финансов
ресурс, с какъвто дружеството не разполага.
Предвид на така установеното от
фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е
установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно-
наказващия орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира следното:
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни
факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на
настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност.Нарушението, за
извършването, на което е наказано дружеството
е формално. Законодателят е предвидил административно-наказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По
тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност.Освен това процесното нарушение не би могло да се
квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните
последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и
стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига
чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях – чл.
2, ал. 2, т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ.
занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха могли да
доведат до непредвидими последици от аварии и злополуки, а в някои случаи – с
огромни мащаби. По делото не са ангажирани и доказателства към момента да са
били изпълнени дадените предписания, макар и след указания срок, нито да са
предприети вече действия в тази насока
Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя
административно нарушение и наказващият орган правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност на «Н.с. ЕАД, като е наложил на същото дружество административно
наказание „имуществена санкция„ на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1,
т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера
на имуществената санкция следва да се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН. В конкретния
случай административно-наказващият орган е определил
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.При преценката
на размера на наложената санкция,
обаче, настоящият съдебен състав намери, че наказващият
орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона
е имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лева. При тези законови рамки,
наказващият орган е определил санкция в размер на 5000 лева, без мотиви и
без да става
ясно на какво
основание санкцията е определен в посочения размер. Според настоящия съдебен състав същият се
явява несъответен на извършеното и несъобразен с обстоятелството, че по делото
не се констатират
каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция
над законоустановения минимум, който в случая се явява
1000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че този
размер се явява достатъчен за постигане на
целите на наказанието и доколкото по делото не
са налице основания за налагането
на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие
върху обществото.
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за юрискосултско
възнаграждение съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че дружеството-жалбоподател следва да
заплати на Д.а.з.м.и т.н.
сумата от 80
лева за юрисконсултско
възнаграждение
Така
мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление № НЯСС-119 /10.08.2020г. на Председателя на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложил на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК831160078 , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Д.Д.
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000.00 лева, за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от
Закона за водите КАТО НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на 1000 лева.
ОСЪЖДА “Н.с. “ ЕАД ***, ЕАД, ЕИК831160078 , със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/ , направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.
Перник по реда Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: