Номер 44311.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С.Иванова
Членове:Христо И. Крачолов
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина С.Иванова Въззивно частно наказателно дело №
20205000600418 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК.
С протоколно определение от 03.07.20209 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 149/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Хасково за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от
Окръжна прокуратура - Хасково с оплакване за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото -
върнато за разглеждане на окръжния съд.
По делото е постъпило по електронна поща възражение срещу протеста на
Окръжна прокуратура - Хасково от подсъдимата М.К. чрез нейния защитник – адв. М..
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото
материали, с изложените в частния протест доводи, както и с атакуваното определение
намира, че частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество -
неоснователен. Постъпилото срещу него възражение следва да бъде оставено без
разглеждане като процесуално недопустимо.
По протеста
НОХД № 149/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимата М.Х.К. за извършени престъпления по чл. 302,
т. 1, б. А вр. чл. 301, ал. 1 НК и по чл. 302, т. 1, б. А вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 НК и срещу
подсъдимия В.Е.Д. за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
1
За да постанови протестираното определение, окръжният съд е
приел, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
отстранимите, довели до ограничаване правото на защита на всеки от двамата
подсъдими. Този извод се споделя от въззивния съд. Обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и не е съобразен с основните
положения на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението и предмета
на доказване по делото. В обстоятелствената част му част прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Обвинителният акт следва да съдържа всички установени по делото
обстоятелства, като те трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен,
конкретен и разбираем начин, за да разбере подсъдимият в извършването на
какво точно престъпление е обвинен. Това е необходимо и за правилното
изясняване на правната квалификация, съответна на твърдяните факти.
Липсата на посочване на всички факти всякога съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на
правото на защита на подсъдимия.
В конкретния случай настоящият въззивен състав намира за основателно
единствено възражението на прокурора за констатирания от окръжния съд пропуск относно
План за провеждане на инструктаж на ГПН, излъчвани от 01 група на ГКПП „К.А.“ от 20:00
часа на 18.10.2016 г. до 08:00 часа на 19.10.2016 г., който действително е приложен на л.
119 и сл. от т. 25 на ДП. Останалите възраженията на прокурора досежно констатираните от
съда неясноти и пропуски във внесения обвинителен акт са неоснователни. Налице е
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт досежно
повдигнатото спрямо подсъдимата К. обвинение за извършено на18.10.2016 г.
престъпление по чл. 302, т. 1, б. А вр. чл. 301, ал. 1 НК. Така, в обстоятелствената част на
обвинителния акт подробно е описано, че свидетелят И., като водач на МПС, което не е
негова собственост, искал да напусне територията на страната с него, без да притежава
пълномощно за управлението и ползването му; че с такова пълномощно разполагал
пътуващият в автомобила свидетел Т., който обаче не бил в състояние да го управлява,
както и че в този случай, за преминаването през границата с конкретното МПС,
пълномощно не било изискуемо. Въпреки това, в диспозитивната част на обвинителния
акт, прокурорът е приел, че подсъдимата К. е извършила това инкриминирано деяние, „за
да допусне за излизане от страната за Република Т.“ управляваното от свидетеля И. МПС,
„собственост на Р.Й.Б. …, без водачът да притежава нотариално заверено пълномощно
от собственика за правото да го управлява“. От буквално цитираната част на диспозитива
на обвинителния акт излиза, че липсата на пълномощно в случая е съставомерен признак,
2
елемент от обективната страна на това престъпление. Последното от своя страна влиза в
съществено противоречие с описанието на фактите в неговата обстоятелствена част, които
принадлежат към състава на престъплението, с което съществено се нарушава правото на
защита на подсъдимата К., включващо и това да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинена.
Налице е неяснота и по отношение на обвинението срещу двамата подсъдими
за престъпление по чл. 302, т. 1, б. А вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 НК – за К. и по чл. 304а вр.
чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 НК – за Д.. От една страна, в обстоятелствената част на обвинителния
акт е описана една среща между двамата подсъдими, която се провела на 32.01.2017 г. и на
която прокурорът твърди, че подсъдимият Д. предложил подкуп – пари в размер на 1200
евро, а подсъдимата К. приела неговото предложение за този дар, като уговорката между
двамата била парите да се платят след извеждане на един конкретен лек автомобил извън
територията на страната, който да не бъде подложен на задълбочена проверка от страна на
подсъдимата. От друга – в диспозитива на обвинителния акт както за вмененото във вина
престъпление на подсъдимата К., така и за това спрямо подсъдимия Д. е посочена не дата, а
период на извършването му - от 23.01.2017 г. до 30.01.2017 г. Същевременно са описани
множество други действия, извършени от всеки от двамата подсъдими на различни дати,
включени в този период. Разминаването между двете части на обвинителния акт създава
неясноти и съмнения относно становището на прокурора кои точно са действията, с които е
осъществен съставът на всяко от престъпленията от всеки от двамата подсъдими.
Констатираното несъответствие също съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като нарушава правото на защита на подсъдимите.
Констатираните съществени процесуални нарушения при изготвянето на
обвинителния акт не могат да бъдат санирани с липсата на изявления от страна на
подсъдимите, че не разбират обвинението, както твърди прокурорът. Заявеното от всеки от
двамата подсъдими в хода на проведеното разпоредително заседание, че му е „известно в
какво е обвинен“, не освобождава съда да съблюдава спазването и упражняването на
правата на страните и точното прилагане на закона.
По възражението
Същото е постъпило по електронна поща във вид, от който посочената в него
„адв. М. – САК“ не може да бъде идентифицирана като автор на електронния документ.
Възражението нито е депозирано в оригинал и подписано от адв М., нито е изпратено по
поща. Следователно, въззивният съд не е сезиран надлежно, тъй като НПК не предвижда
възможността за сезиране чрез електронната поща на съда. Изложеното налага извода, че
изпратеното по електронна поща възражение от адв. М. е процесуално недопустимо,
поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 176 от 03.07.2020 г.,
постановено по НОХД № 149/20209 г., по описа на Окръжен съд - Хасково.
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на адв. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4