РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Благоевград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103522 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. К. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, 2700, ул. „К*, чрез адвокат Н. Г. Л. против
О*, ЕИК *, с адрес: гр. Благоевград, 2700, пл. „Г*, представлявана от кмета М*.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и неговото семейство владеят процесния имот
и прилежащата стопанска сграда повече от 44 години, считано от 1979 година до днешна
дата, като след смъртта на бащата -К* И. А. през 2007 г., ищецът е продължил владението на
процесния имот сам, с което е продължил и владението на своя праводател съгласно
разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Предвид факта на дългогодишно владение, се сочи, че ищецът
предприел действия за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот въз
основа на давностно владение. Твърди се, че на 05.03.2024 г., ищецът депозирал пред
Община Благоевград молба-декларация във връзка с процедура по обстоятелствена проверка
на процесния имот, като посредством подаването на молбата-декларация, ищецът е
демонстрирал по един явен и категоричен начин, че владее процесния имот като собствен
пред Община Благоевград. Сочи се, че на 26.03.2024 г., непосредствено след депозиране на
молбата-декларация от страна на ищеца, Дирекция „Общинска собственост и стопански
дейности“ при Община Благоевград издала Удостоверение с изх. № 245/26.03.2024 г., с което
удостоверява, че процесният имот е образуван от имоти с номера по предходен план 000343
и 000344, които имоти са общинска собственост съгласно Протоколно решение № 3/
25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, като в удостоверението не е посочен
номер на акт за общинска собственост, от което следва, че Община Благоевград не е
изпълнила задължението си да състави акт за общинска собственост за имота по образец
съгласно разпоредбите на чл. 56 и л. 57, ал. 1 ЗОС или е издала акт, но предоставя заверен
препис, с което нарушава разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗОС. Твърди се, че на 26.06.2024 г., с
цел да се установи фактическото положение на спорния имот, ищецът подал Заявление с
входящ номер ОС-0219-8/26.06.2024 г. за липса или наличие на акт за общинска собственост,
като в отговор на подаденото заявление, издаден месец и половина по-късно, ищецът
получил Писмо с изходящ номер ОС-0219-8/ 5.08.2024 г., с което повторно го уведомяват, че
процесният имот е образуван от имоти с номера по предходен план 000343 и 000344, които
1
са предадени на Общината с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19,
ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/ 28.07.2008 г. на Директора на Областна
Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот 000514 - полски път — публична общинска
собственост. Твърди се, че Община Благоевград не е изпълнила заявената от ищеца
административна услуга да издаде удостоверение за наличие или липса на съставен акт за
общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗОС и чл. 587 ГПК. От справка
в КАИС установили, че имотът е с определен като „пасище“, което според ищеца не
отговаря на обективната истина. Твърди се, че от 1979 г. ищецът и неговото семейство
владеят процесния имот като свой, като през годините, ищецът и неговото семейство са
засадили и отглеждат в имота около 60 броя овощни дървета (сливи, круши и ябълки).
Твърди се, че в имотът е разположена и сграда с идентификатор 07168.81.2.1. с адрес: с. Б*,
махала Б* общ. Благоевград, обл. Благоевград, застроена площ 112 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, видно от Скица на сграда № 15-1188737-09.11.2023
г., като сградата е построена от ищеца. Сочи се, че до 2020 г. сградата се е използвала за
съхранява на селскостопански сечива и продукция от овощната градина, а през 2020 г. пожар
изпепелил сградата, от която все още са видими основите. Твърди се, че в процесния имот
ищецът е изградил бетонен резервоар за поливане на овощната градина, който се намира в
северната част на имота, като имотът е ограден от ищеца, както следва: на север и изток с
метална мрежа с бетонни колове; на запад - с жив плет, засаден от ищеца; на юг - няма
ограда между процесния имот и съседен поземлен имот с идентификатор 07168.81.4, тъй
като двата имота се владеят като един общ от ищеца, като входът към имота е от северната
му част (от към пътя). Твърди се, че ищецът владее имотът като един общ имот със следните
поземлени имоти процесния поземлен имот с идентификатор 07168.81.2; поземлен имот с
идентификатор 07168.81.4 и поземлен имот с идентификатор 07168.509.7, като имотите не
са разделени помежду им с ограда. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор 07168.509.7
и находящата се в него сграда с идентификатор 07168.509.7.1 са собственост на ищеца,
което се установява с Нотариален акт № 160, том 3, дело 526/ 2024 г. по описа на нотариус
Искра Кутева, а сграда с идентификатор 07168.509.7.1, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 108 кв. м, която се ползва от ищеца за жилищни
нужди, попада частично в процесния имот, което е видно и от Скица № 15-1188736-
09.11.2023 г. за сграда с идентификатор 07168.509.7. Твърди се, че с изброените действия от
страна на ищеца се запълва фактически съдържанието на правомощието на собственика,
като са налице и допълнителните признаци на владението - то е било непрекъснато, явно,
постоянно и спокойно. Оспорва се наличието на правното основание, въз основа на което
Община Благоевград основава твърдението си, че е собственик на процесния имот. Излага
се, че Община Благоевград отказва да предостави акт за общинска собственост, като не е
известно дали такъв въобще е издаден. Сочи се, че Общинската администрация обосновава
твърденията си за собственост на имота на следните основания: Протоколно решение от
25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-
121/28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот
000514 - полски път - публична общинска собственост.
Ищецът оспорва, че процесният имот представлява „земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците“. Оспорва се, че процесният имот е внасян в
ТКСЗ или друго подобно образувание. Твърди се, че имотът не е отнеман и включван в
кооперативното земеползване, поради което не попада в обхвата на земеделските земи, чиято
собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Оспорва се, че за процесния
имот е налице влязъл в сила на план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници. Оспорва се, че процесният имот попада в обхвата на
Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. Оспорва се, че процесният имот е с начин на трайно
ползване „пасище“. Твърди се, че имотът никога не е използван за пасище и не отговаря на
2
обективните критерии за пасище, като се сочи, че има разминаване между отразения в КВС
начин на трайно ползване и действителното състояние на имота. Посочва се, че пасищата са
основата за изхранване на преживните животни с основни фуражи, като свойствата на
почвата, климатичните условия, надморската височина, видовият състав са основни
критерии за определяне на един поземлен имот като пасище. Твърди се, че процесният имот
не е пасище, като се сочи, че в имотът никога не са отглеждани основни фуражи, които да
служат за изхранване на преживни животни. Излага се, че поземленият имот не може да се
класифицира като земеделска площ, която се ползва постоянно, за пет или повече години, за
отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено
самозасяване и не е включена в сеитбообората на стопанството съгласно разпоредбата на чл.
5, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 10.03. 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на
земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за
постоянни пасища. Излага се, че в района на поземления имот не е налице регистриран
животновъден обект в съответното землище.
Сочи се, че в имота се намират две сгради: сграда с идентификатор 07168.81.2.1 и
сграда с идентификатор 07168.509.7.1 (частично), поради което не е възможно имотът да е
пасище предвид наличието на сгради в него. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор
07168.509.7, който е съседен на процесния и е собственост на ищеца е част от
урбанизираната територия на с Бучино. В този смисъл се твърди, че процесният имот
попада в границите на с. Б** поради което не е възможно да е „пасище“.
С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на Община Благоевград, че А. К. А. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 07168.81.2, адрес: с. Б* махала „Б*“, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, площ 3598 кв. м с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: пасище, при съседи - 07168.81.4, 07168.509.7; 07168.81.2, 07168.509.6;
07168.81.334; 07168.81.3, 0716818.515; 07168.81.514; 07168.18344, ведно със сграда с
идентификатор 07168.81.2.1. адрес: с. Б*, махала Б* общ. Благоевград обл. Благоевград,
застроена площ 112 кв. м , брой етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда, въз
основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗС. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 и построената в него
сграда с идентификатор 07168.81.2.1 по КККР на с. Бучино, одобрени със Заповед № РД-18-
138/13.03.2019 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че претендираният имот е собственост на
Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската
собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, алтернативно се твърди, че Община Благоевград е
собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, или алтернативно - е собственик на претендиралия имот на основание чл. 2,
ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Твърди се, че в случай, че в имота има
изградена сграда, същата като незаконно построена е собственост на Община Благоевград на
основание чл. 92 от ЗС. Излага се, че провеждането на реституционната процедура не е от
компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение
на взето и одобрено от компетентния орган решение. За имотите в землището на община
Благоевград се сочи, че това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията
по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Сочи се, че община Благоевград не е
участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от
компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на
областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред.
3
Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се сочи, че
комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове
съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно
мнозинство. Твърди се, че при постановяване на решението комисията се е съобразила
изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с
извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на
възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в
частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в
решението е отбелязала и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така
както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.
Излага се, че процесният имот е включен в обнародван и влязъл в сила план за
земеразделяне на с. Б* и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по ЗСПЗЗ,
не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което се
твърди, че решението на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен
административен орган, в кръга на правомощията му и въз основа на плана за земеразделяне
и картата на възстановената собственост на с. Б*. Излага се, че от Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ става ясно, че процесният имот е
включен в Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколното решение „Земи - общинска
собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ“. Процесният имот е образуван от части на
следните включени в приложението имоти: посочен под № 175 имот 343, с площ: 1409 кв.м.,
начин на трайно ползване: Нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ и посочен
под № 510 имот 344, с площ 11.003 кв.м., начин на трайно ползване: Пасище мера, начин на
възстановяване: в съществуващи СРГ. В процесния имот попада и част от полски път-
публична общинска собственост. Имотите, от които е образуван процесния са отразени в
одобрената КВС за землището на с. Б*, както следва: имот № 000343, посочен в регистъра
към КВС с начин на трайно ползване: нива, площ 1409 кв.м., находяща се в м. „К**,
категория на земята 8; имот № 344, посочен в регистъра към КВС с начин на трайно
ползване: пасище, мера, площ 11.003 кв.м., находящ се в м. „К**“, категория на земята 8 и
имот № 000514, посочен в регистъра към КВС с начин на трайно ползване: полски път,
площ 1.810 кв.м. - публична общинска собственост. Видно от посоченото решение, както и
от одобрената КВС и регистъра към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Излага се, че части от посочените имоти №
000343, № 000344 и № 000514 по КВС към момента са включени и образуват процесния
поземлен имот, заснет с идентификатор 07168.81.2 по КККР на с. Б* общ. Благоевград,
находящ се в с. Б*, мах. „Б*“, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с площ: 3598 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория
на земята: 8, предишен идентификатор: 07168.81.343; 07168.18.344 и 07168.81.514. Видно от
приложената към исковата молба скица на процесния имот, че КККР на с. Б* са одобрени
със заповед № РД-18-138/13.03.2019 г., като последното изменение на КККР, засягащо
процесия имот е със заповед КД-14-23/14.07.2022 г. на ИД на АГКК. Посоченото означава,
че към този момент имотът също е имал характеристика на пасище, поради което е отразен
така в КККР. Сочи се, че като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има
задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите
лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като
определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост и
обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище,
включително и земите, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС. В тази насока е и
нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който
предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани
преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
4
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Сочи се, че съгласно чл. 15, ал.
6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС,
се възстановяват на собствениците им. С оглед на горното се твърди, че след като
процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други
подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. Навежда се, че разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за
реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ответникът
твърди, че именно тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от
Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се
разпорежда с тях. В този смисъл се сочи, че е представеното и Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с представените извлечения в
частта за процесния имот от Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколното решение,
както и от КВС и регистъра към нея с отразени имоти -собственост на Община Благоевград.
Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината
е станало по силата на закона.
Ако не бъде приета гореизложената хипотеза, че имотът е общинска собственост на
основание чл. 19 във вр. с чл. 25 от ЗСПЗЗ се твърди, че следва да се разгледа хипотезата на
чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска
собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може
да бъде установен. Сочи се, че е аналогична разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в първата му
редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно
който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така
също и имотите, които нямат друг собственик.
В конкретния случай, се излага, че ищецът нито твърди, нито представя
доказателства, че процесният имот е бил собствен на негов наследодател преди образуване
на ТКЗС и др. подобни организации, като твърдяното владение от 1979 г. не установява
собственост към този момент и не може да се приеме, че ищецът или негов наследодател е
запазил собствеността и владението върху имота в реални граници. При това положение,
след като не е установен собственикът на земята, според ответникът не може да се направи
друг извод, освен че земята е общинска.
В гореизложената хипотеза се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот
на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според
която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито
собственик не може да бъде установен. Оспорва се наведеното с исковата молба
обстоятелство, че общинският поземлен имот с идентификатор 07168.81.2, ведно с изградена
в него сграда с идентификатор 07168.81.2.1 по КККР на с. Бучино, общ. Благоевград, се е
владял първоначално от бащата на ищеца, а в последствие от него самия, както и
твърдението, че е изпълнена хипотезата на чл. 82 от ЗС.
По отношение на изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот по силата на осъществявано от него давностно
владение, продължило повече от 10 години при условията на присъединено владение по чл.
82 от ЗС; че считано от 1979 г. до настоящия момент процесният имот се владее
първоначално от бащата на ищеца, след което от него самия, които отглеждали в имота
около 60 броя овощни дървета (сливи, круши и ябълки); че имотът е ограден от ищеца и в
него същият построил селскостопанска сграда е площ 112 кв.м., заснета с идентификатор
07168.81.2.1, която изгоряла през 2020 г.; че ищецът изградил в имота и бетонен резервоар за
поливане на овощната градина; че ищецът владее процесния имот общо със съседните имоти
с идентификатори 07168.81.4 и 07168.509.7, като последният имот с идентификатор
5
07168.509.7 и находящата се в него сграда са негова собственост, видно от приложен към
исковата молба нотариален акт, от страна на ответника се твърди, че посочените твърдения
не съответстват на действителното положение, тъй като видно от справка в КАИС и СлВП-
Благоевград става ясно, че имот с идентификатор 07168.509.7 и находящата се в него сграда,
както и другите две сгради с идентификатори 07168.509.1.2 и 07168.81.2.1, които са
предмет на приложения към исковата молба констативен НА № 160, том 3, дело 526/2024 г.
по описа на нотариус И*, към момента на предявяване на исковата молба не са собственост
на ищеца, тъй като е Нотариален акт № 165, том 21, двойно вх. № 6252/23.10.2024 г. по
описа на СлВп, ищецът е прехвърлил собствеността /респ. и владението като част от правото
на собственост/ върху тях на лицето Т**. Според ответникът посочените действия сами по
себе си сочат, че ищецът не е във владение на прехвърлените недвижими имоти. Оспорва се
твърдението на ищеца, че е подал заявление вх. № ОС- 0219-8/26.06.2024 г., в отговор на
което повторно е уведомен, че имотът е общинска собственост е писмо изх.№ ОС-0219-
8/05.08.2024 г. Излага се, че от самото писмо, приложено към исковата молба, както и от
заявлението, което се прилага към отговора става ясно, че последното е подадено от съвсем
друго лице, а именно И. Г. Д..
На следващо място се твърди, че доколкото имот със статут на общинска собственост
не може да се придобива по давност след 01.06.1999 г., а с оглед нормата на §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира
да тече до 2022 г., ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на
соченото от него оригинерно правно основание. За пълнота на изложеното се посочва, че
възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ
настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му
административна процедура, която приключва с постановяване на решение на общинската
служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в
зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със
заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че
тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза
на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на
реституционното производство се сочи, че бившите собственици на земеделски имоти не
разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети
лица върху заявените за възстановяване имоти.
Излага се, че за процесния имот с идентификатор 07168.81.2 по КККР на с. Б*, общ.
Благоевград, който е част от имот № 000343 и № 000344 по КВС за землището на с. Б* се
установява, че за същия не е възстановена собствеността, както и не е придобита по реда на
§4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Предвид неоснователността на исковата претенция, се иска от съда
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт № 160, том III, per. №
526/20.05.2024 г по описа на нотариус И*, в частта относно сграда с идентификатор
07168.81.2.1 по КККР на с. Б**като се сочи, че констатацията на нотариуса, че сградата
съществува и е собственост на ищеца е невярна. Претендират се сторените по делото
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С протоколно определение № 1121, постановено по делото в проведеното открито
съдебно заседание на 27.05.2025г. съдът е прекратил производството по ГД № 3522/2024 г. в
частта по отношение предявения иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 07168.81.2.1 построена в
процесния имот с идентификатор 07168.81.2. с адрес: с. Б* махала Б*, общ. Благоевград, обл.
6
Благоевград, площ 3598 кв м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване, пасище, при съседи: 07168 81.4, 07168.509.7; 07168.81.2. 07168 509.6;
07168.81.334; 07168.813. 07168.18.515; 07168.81.514; 07168.18.344, застроена площ 112 кв.м.,
брой етажи: 1, с предназначение селскостопанска сграда, поради отказ от иска.
Със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция
„Земеделие“ – Благоевград е одобрено Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като имот 000343 от землището на с. Б** и № 000344 от
землището на с. Б*в приложението към протоколното решение са отразени с площ
съответно с площ 1.409 дка, НТП „нива“, начин на възстановяване СРГ и с площ 11.003 дка
НТП „пасище, мера“, начин на възстановяване СРГ.
В регистъра на имоти и други кадастрални имоти по вид собственост към
22.02.2012г. на Благоевградски териториалне кадастър имотите 000343 от землището на с. Б*
и № 000344 от землището на с. Б* са записани в местност „К*“.
От приетото заключение на назначената по делото СТЕ се установява, че за района на
махала „Б*“ от село Б*няма одобрен ПУП или околовръстен полигон, с който да са
определени границите на селищното образование. Вещото лице счита, че определения НТП
„нива“ за имот № 000343 и „пасище“ за имот № 000344 по КВС, и определения
впоследствие НТП „пасище“ за ПИ с идентификатор 07168.81.2 по КК са некоректни и че
границите на урбанизираната територия на махала „Б*“ в КВС и в КК не са определени
точно. Няма налични данни от които да се установи, че имотът е бил в АПК, ТКЗС, ДЗС или
други подобни организации. Имот № 000343 по КВС, описан под пореден номер 175 в
Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. е с начин на
трайно ползване „нива“. Имот № 000344 по КВС, описан под пореден номер 510 в
Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. е с начин на
трайно ползване „пасище“. В КККР няма имот идентичен с имот № 343 или с имот № 344.
Новообразуваният имот с идентификатор 07168.81.2 по КК е с НТП „пасище“. Съгласно
предоставената информация на вещото лице от ОбС „Земеделие“ - Благоевград с писмо изх.
№ РД-12-05-01-1207/12.06.2025г., Картата на възстановената собственост за землището на с.
Бучино е одобрена на 05.05.1998 год. В одобрената КВС за землището на с. Бучино община
Благоевград не присъства имот идентичен с процесния ПИ с идентификатор 07168.81.2.
Процесният имот не присъства в „Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, видно
от Приложения №1 и №3 към СТЕ, в Регистъра присъстват имоти № №000343 и 000344.
Земеделските земи в землището на село Б*са възстановени чрез План за земеразделяне и в
стари реални граници. Имоти № 000343 и № 000344 по КВС са с начин на възстановяване:
„в стари реални граници“. Записите в Регистъра към КВС трябва да съответстват с начина на
възстановяването на земите. Плановете посочени в чл. 11 от ЗСПЗЗ са одобрени 1998г.,
когато имот с идентификатор 07168.81.2 не е съществувал. Видно от Приложение № 10 към
СТЕ, северната граница на поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 по КК съвпада с
границата на имот номер 000344 по КВС; Поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 по КК
е образуван чрез комасация на части от имоти 81.343, 81.514 и 81.344. В предоставената на
вещото лице информация от ОС „Земеделие“ - Благоевград няма данни за подадени
заявления за възстановяване на собствеността касаещи имоти с № 000343 и № 000344. За
поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 по КККР на с. Б* общ. Благоевград няма
образувана преписка в ОС „Земеделие“ - Благоевград по заявление за възстановяване
правото на собственост върху него. Фактическото състояние на процесния имот към датата
на огледа - 13.06.2025г. е овощна градина и дворно място, в североизточния край на имота
има масивна стопанска постройка от носещи стени и стоманобетонова плоча, на един етаж,
без покрив, със застроена площ 112 кв.м.; в близост до стопанската постройка има изграден
бетонов резервоар за вода с размери 3.50м/10.50м/2м.; от северната и южната страна имота е
ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа; овощните насаждения са от сливи на
5-10 години; в северозападния ъгъл на имота, посредством ограда от жив плет е обособена
7
част от имота с площ от 1 /един/ дка, която не се владее и не се ползва от ищеца. В
информационната система на АГКК е налична информация за ортофото изображения от
2011г. и 2022г. - Приложения № 12-1 и 12-2, от Google Earth са показани сателитни
изображения на района на процесния имот от 2008г. и 2025г. - Приложения № 13-1 и 13-2.
От всички показани изображения е видно, че процесният имот е представлявал и е ползван
като дворно място в границите на селищно образувание - махала „Богданци“ на село Бучино
общ. Благоевград.
От заключението на назначената допълнителна СТЕ - на Приложения № № 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, и 9 към ДСТЕ са показани сателитни заснемания през периода 2005г. - 2024г. на
района на процесния имот, от които се установява следното фактическо състояние: през
2005г. имотът е застроен със сгради, разположени в югоизточния и североизточния край на
имота, западната част на имота е засадена с трайни насаждения - овощни дървета; през
периода 2005г.- 2014г състоянието на имота е сравнително непроменено, с изключение
гъстотата на трайните насаждения; трайните насаждения през периода 2014г.-2020г.
намаляват поради различни природни фактори и на тяхно място са засадени нови през 2021
г. Видно от Приложения № 10 и 11, процесния имот с идентификатор 07168.81.2 по КК,
попада върху територия „Дворни места“ и територия „Пасище, гора“ определени с ЕТК по
данни от 1962 - 1963г.; През периода от 25.06.2021 г. до 31.10.2021 г. вследствие възникнал
пожар, сградата в южния край на имота е изгоряла. /Приложения №№6 и 7 към ДСТЕ/.
Налична информация за района на процесния имот се съдържа в картен лист К-9-43-(189) от
ЕТК в КС - 1970г.и М !:5000, картният лист е съставен от ПО „Геопланпроект“ през 1970 г.
по карти от 1962 и 1963год. По отношение на конкретния имот с идентификатор 07168.81.2
по КК от съдържанието на ЕТК и съседните му по кадастрална карта попадат в обхвата на
територии означени като „пасище, гора“ и „дворни места“; сгради с идентификатори
07168.509.1.2 /изгорялата сграда/ и 07168.7.1 и /2мж/ - собственост на ищеца по делото,
попадат в обхвата на територията означена като „дворни места“; /Приложения №10 и №11
към ДСТЕ/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.07.2025г. вещото лице
посочва, че при изработването на КВС в първоначалния й вид се вижда къде са имотите, от
които е образуван процесния - в дворните места. По КВС се вижда махалата и е определена с
имот 627, който не включва имоти с номера 2, 3, 4 и 1 цялата махала, като урбанизирана
територия в КВС не е определена коректно и тези имоти с номер 07168.81.343 и
07168.18.344 попадат върху или се припокриват с имотите по КК. Границата на
урбанизираната територия на махала се определят с околовръстен полигон и за махала „Б*“
такъв околовръстен полигон няма изработван и няма одобряван. Как е определена границата
на имот 627 по КВС, който е определен за махала „Б*“ не може да се каже, но тези граници
не са определени коректно и не включват всички дворни места в махалата. Границата на
урбанизираната територия и границата на дворните места се виждат от КК, като се
съпостави с КВС. На КК границите на махала „Б*“, като урбанизираната територия не
съответстват с границата по КВС, но там са показани и съседните имоти, които съдържат
сгради и фактическото или реалното им ползване е като дворни места. В имот с номер
07168.81.2, имот с 07168.81.3 и съседните имоти има сгради и са ползвани винаги, като
дворни места. Те не са били част нито от кооперативен блок, нито от някакви други такива
земеделски територии. По КК имотът е пасище, няма искане за коригиране на НТП, в КВС
имотът е записан като земеделска земя, границите на имотите включително и границата на
махала „Б* са запазени в същия вид, в който са по КВС, само името е сменено на КК на
неурбанизираната територия и записите относно собственост, относно начин на трайно
ползване остават същите. Според вещото лице е установена явна фактическа грешка -
показаното на комбинираната скица на Приложение 10, контактна зона - застъпване или
несъответствие на имоти и граници на имоти по КВС с действителното състояние на
мястото, има припокриване и несъответствие. Съгласно Приложение 5 е заличен имот
8
07168.81.343 и промяна на границите на имот 07168.18.344 и 07168.81.514, а цялостната
контактна зона включва и съседни имоти на 627, където има припокриване и където има
сгради, които е следвало да бъдат коригирани така, както е фактическото състояние на
мястото. В случая само са обособени 2 нови имота от имоти 07168.81.343 и 07168.18.344 и
другото положение е оставено така, както е било по предишната карта по КВС. Начинът на
трайно ползване не е променян, но и границите на имотите, които са посочени номер 2 и 4,
масив 81 не съответстват на фактическото състояние на границите на имотите на място. Със
заповедта от 2022 г. за одобряване на КК се одобрява и създаването на имот 07168.81.2, а
КВС включва и имоти 07168.81.343 и 07168.18.344 включително и този път, несъществуващ
на място. За тези бивши имоти има одобрена КВС и такива имоти по нея съществуват и е
налице одобрена КВС, касаеща бившите имоти, махалата и дворните места с постройките са
съществували на място преди Закона за възстановяване на земеделските земи. И в момента
има селскостопански път на място и е с идентификатор 07168.81.515. Той си е съществуващ
път на място и съответства на изображението му в КВС и в КК. Другият път, който е минава
през средата и частично заличен с номер 07168.81.514 не съществува и некоректно е показан
на КВС и в КК, част от него е заличена, тази част, която минава през махала „Богданци”.
Имотът включва и място зад селскостопанската сграда, така, както е и на място. Видно е от
всички граници, че не е коректно границите на имотите да минават през съществуващи
сгради, които и в момента ги има на място. Оградата е до имот 7 и той излиза извън
границата на имот 2 и на картата е посочена тази граница в КК съществува тази граница
през средата на сградата. За цялата махала границите са поставени в несъответствие с
фактическото състояние на имотите на място. Най - ранното сателитно изображение, от
което може да се добие представа за фактическото ползване на имота е от 2005 г. и е
показано на приложение 1 към допълнителната експертиза. От тази снимка се вижда, че в
западната част на имота има трайни насаждения, а в останалата част се намират жилищната
сграда - двуетажна и в североизточната част - масивна селскостопанска сграда. Между двете
сгради или по - точно в североизточната част на имота е обособена друга част от имота с по
- различно предназначение от овощна градина, може да е било зеленчукова градина, в
западната част на имота се виждат трайни насаждения – овощни дървета, а в източната или
североизточната част на имота това е жилищната сграда – двуетажната, частта между
жилищните сгради и стопанската постройка – масивната е обособена като отделна част от
имота, което е явно. През различните периоди тази овощна градина дърветата са подменяни.
По време на огледа дърветата по некатегорична преценка са на възраст между 5-7 години,
така че 2024 година те най-вероятно са подменяни в периода 2019 година - 2020 година. Има
изображения от 2019 година където се виждат, че са дървета с по – стара корона, по - шумни,
които явно или са изсъхнали или умишлено са променени. Към 2025 годината към датата на
огледа, процесния имот представлява изчистена и залесена с млади дървета овощната
градина, поддържана, изглежда като към приложената скица към допълнителната експертиза
към 2024 г. По едромащабната топографската картата контура на махала Богданци включва
за имота две сгради – жилищни, едната, от които е процесната изгоряла сграда и две
стопански сгради, върху която едната е построена сегашната двуетажна сграда на ищеца по
делото, към 1960 година и то само жилищната част или двора, а около двора, ако е имало
място, т.е. на това място е имало жилищни сгради и дворно място, което се припокрива със
сегашния имот на ищците по делото. По топографската карта не е заграден целият имот, а е
показана само частта около постройките – жилищни и стопански постройки, а територията
извън тях не е заснемана и не е обособявана като отделен имот. В северната част от контура,
който е на приложение 10 има условно изобразени сгради, които означават, че са развалени
постройки. Към момента на одобряване на КВС стопански и жилищни постройки към 1995
година - 1996 година са съществували всички постройки, които се виждат и в момента - не
само в процесния имот, а и в съседните имоти в тази махала.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите А*и И* От
9
показанията на свидетеля Миленкова се установява, че докато били родителите на А. живи,
те работели имота, гледали градина, имало бостан, направили един водоем, като А. най -
много участвал в направата на този водоем и поливали културите в имота, А. садил дръвчета
на имота, никой не е спорил на А. за мястото. Основно сливи и ябълки има насадени в
имота. В имота се намира къщата им и над къщата - голяма плевня - масивна сграда с плоча
и отгоре баща му на А. слагал сеното и дървен материал, а отдолу били животните - кози,
овце, кокошки, зайци. Към 80-та година имали вече къщата, в която живеели родителите на
А.. Къщата била построена и след като се пенсионирали родителите на А. отишли основно
там да живеят. Имотът е ограден, като от едната страна има жив плет и бодлив тел. Баща му
на А. оградил имота. Към момента има ограда на имота и за първи път когато отишла там
св., имотът бил ограден. Не е имало период, в който да не е бил ограден, къщата, която я
ползват като обор я построили малко по – късно към 1980 година. Къщата, като обор я
построил А., който бил основният двигател и баща му, събирали хора от махалата да им
помагат, сложили плоча. Жилищната сграда е построена по-рано. 1970 година майка му на
А. садила градина там - в началото близо до къщата, а по - нататък садили тютюн. Имотът
част от блокове на земеделски организации не е бил. След като починали родителите на А.,
той посадил дръвчета в имота - след 2000 г. - ябълки и сливи, целият имот бил насаден с
дръвчета около 50 – 60 дръвчета, А. си ползва имота и къщата.
От показанията на св. Д*се установява, че имотът се използвал през годините за
градина. Майка му и баща му на А. садели градини, гледали животни там в същия имот,
като имало една сграда от бетон, която изгоряла - долу гледали животните, а горе
складирали сеното. Засадени насаждения имало в имота - стари круши, ябълки, сливи. Към
настоящия момент все още има дръвчета в имота, като повечето са сливи и ябълки, като за
тях се грижи А.. След смъртта на бащата на А., той продължил да се грижи за имота.
Градината се напоява. Има басейн около 5 000 литра. А. го правил басейна от бетон. Самата
сграда служи като ограда и надолу има мрежа и колци. Имотът го заградил А.. След смъртта
на родителите на А., той ползва имота. Към момента в имота има бетонна сграда, която
изгоряла от пожара и плочата е счупена на две. Изгоряла сградата преди 5 години. След като
изгоряла сградата на нейно място няма построена друга сграда. Басейнът е там, служи за
напояване, има складирани тухли и керемиди, които са покрити с брезент. Жилищна сграда в
имота има по – надолу, то къщата им е там и е в друг имот, но всичко е заградено с една
ограда. Към настоящия момент имотът се ползва само от А.. Той си поддържа всичко в
имота, А. гледа в имота сливи, ябълки и круши. В имота освен градина и животни,
родителите на А. гледали стари ябълки, круши, имали оранжерия, майка му продавала
марули. Ищецът заградил имота през 80-те години с ограда с бетон, през 1981 г., баща му
заградил нещо, но било с жив плет, над имота има път, над пътя има нива с жито,
изгорялата сграда продължава с мрежа и колци и продължава до съседните къщи. Частично
и на места е заграден имотът. От към пътя е заграден с мрежа и продължава към жилищната
сграда – тяхната къща. В момента целият имот е засаден с дръвчета от А. - нови дръвчета от
7-8 години. Някои дръвчета съхнат, пресаждат се, има и по-млади дръвчета. От старите
дървета почти няма нищо, като А. садил по - голямата партида наведнъж в една година. На
около 20-25 метра от водоема има кладенец и с помпа се пълни водата от самия кладенец.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот и сграда, подробно посочени в
исковата молба на соченото в исковата молба основание - в резултат на упражнявано
владение от същия от края на 1979 година до настоящия момент, което е било явно,
10
необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността
/отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно
/да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на собственост на основание
давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за
факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съгласно чл. 82 от ЗС
владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на
праводателя му. За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва
да съществува правоприемство - частно или общо, а при общото правоприемство владението
може да бъде само еднородно.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка
следва извод за доказване предпоставките на установено владение на имота от страна на
ищеца и баща му, т.е. и на присъединеното владение, на което се позовава ищеца за срок по
– голям от 10 години. Съгласно тълкувателната практика на ВКС позоваването на давността
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на
изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово
вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността, т.е че
придобивната давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане
и извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка,
т.е. тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на
материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на
практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало
своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия
резултат.
При извод на съда за доказване от страна на ищеца на осъществяваното от него и
наследодателя му владение на процесния имот в изискуемия от закона срок, даващ му право
да се позове на придобиване по давност на имота, съдът следва да установи налице ли са
законови пречки за придобиване на процесния имот по давност. В тази връзка съдът намира
следното:
Съдебната практика приема, че давността остава допустима като придобивен способ
по отношение на земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.
Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е несъмнено и
настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, според която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила -
22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за
процесния имот, доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска
собственост, поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл. 86
11
от ЗС също не важи. В приложеното решение № 1046/08 г. на I г. о. на ВКС е прието, че
когато ответникът - общината не е доказала предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ, като способ за
придобиване на земеделски земи, то имотът не е бил държавна собственост, респ. общинска
и поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ той е бил лична собственост и
по отношение на него нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, респ. забраната на чл. 86 ЗС е
неприложима. Вярно е, че давността се прекъсва с внасяне на земите в ТКЗС освен в
хипотезите на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, а по отношение на кооперираната земя не тече давност, но
в случая не се установява по никакъв начин процесният имот да е бил коопериран. От
заключението на назначените експертизи се установява, че там са съществували сгради още
през 1962 – 1963 г., такива съществуват и сега, а от събраните по делото гласни
доказателства категорично се установява, че имотът се владее от родителите на ищеца от
1980 г. и от ищеца след смъртта им до настоящия момент. Разпитаните свидетели познават
имота от няколко десетилетия и чрез разпита им се установява, че имотът е владян от
родителите на необезпокоявано и непрекъснато до смъртта им, в имота има изградени
сгради още през 1962 – 1963 г. съгласно заключението на вещото лице, ползвал се е като
овощна и зеленчукова градина и дворно място. Впоследствие, след смъртта на родителите
му и самият ищец продължил да владее имота също явно, непрекъснато и необезпокоявано,
продължавайки владението на своите наследодатели, като упражнявал фактическа власт
върху него и досега.
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на законови пречки за
придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото непротиворечиви
и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа обективният
елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл. 79 от ЗС – придобиване по
давност, тъй като по категоричен начин се установи, че процесният имот се владее
непрекъснато, явно и необезпокоявано от ищеца и наследодателите му през последните
повече от четиридесет години, т.е. повече от необходимите по чл. 79, ал. 1 от ЗС десет
години. Доказа се още, че ищецът не се е дезентересирал от имота, а напротив упражнява
фактическа власт върху него и понастоящем, като в същия има и изградени сгради вкл.
жилищна такава на ищеца, доколкото се твърди в исковата молба и се установява чрез
разпита на свидетелите, че ищецът владее процесният имот и още два съседни на него общо
като един, ограждайки ги като един. От гласните доказателства по несъмнен начин се
потвърди наличието и на субективния елемент на придобиването по давност (animus). От
ответника не се ангажираха доказателства, опровергаващи презумпцията на чл. 69 от ЗС,
съгласно която се предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
Предвид установеното давностно владение върху имота от страна на ищеца,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху него, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгл. чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да приеме за
доказано придобиването от страна на ищеца на правото на собственост върху имота на
основание давностно владение. Действително от събраните доказателства е видно, че имотът
е записан като земеделска земя. Но не всички земеделски имоти, находящи се извън
строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна
собственост, и предвид това, не са попадали в обхвата на действие на забраната за
придобиване по давност по чл. 86 ЗС. Освен държавна собственост и такива, върху които
ТКЗС е установило право на кооперативно земеползване, е имало и земеделски земи,
правото на собственост върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица и
съответно биха могли да бъдат обект на придобивна давност, какъвто е и настоящият
случай. Тъй като не се установява държавата да е придобила имота, респ. имотът да е бил
включван в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
следва да се формира извод, че същият е запазил статута си на частна собственост и спрямо
12
него е приложим правният способ придобивна давност за възникване на вещно право на
собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 - ал. 14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на
посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или
правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от
държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория
имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута
си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съдът приема, че процесният имот е владян в
реални граници, доколкото се установява по делото, че се владее заедно с още два като един
общ имот. Включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и придобиването им
в собственост от общината не намира опора в закона. Тези имоти не влизат във фонда на
земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по
давност от трето лице в периода след изменението на чл. 86 от ЗС, съгласно публикацията в
ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв
имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия
исков ред, какъвто е конкретния случай. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
№21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. IІ г.о.; Решение №310/10.12.2012 г. по гр. д. №
243/2012 г. І г.о.; Решение № 12/13.07.2011 г. по гр. д. №3594/2008 г. ІV г.о.; Решение №
249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. І г.о.; Решение №427/21.07.2009 г. по гр. д. №
3255/2008 г. І г.о.
Настоящият състав споделя и приетото в съдебната практика становище - Решение №
21 по гр. д. № 1327/09 г. II г. о./ относно доказателствената тежест по чл. 154 ГПК при
направен довод за наличието на пречки за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, като ответникът следва да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения - ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие
по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в
ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е., че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Още повече,
че в настоящия случай не е издаден акт за общинска собственост за процесния имот, а
ответникът противопоставя права само на основание чл. 19 ЗСПП, които в случая не се
установяват. В този смисъл и /решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС,
І-во г. о., решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение №
249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І-во г. о. /.
Неприложима е в случая и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ, доколкото не са
налице и двете хипотези - земеделската земя да не принадлежи на граждани /ал. 1/, и няма
твърдения и данни имотите да са били притежавани от общината и да са й отнети
безвъзмездно /ал. 2/, при което записването им в картата на възстановената собственост и в
кадастралната карта /въз основа на решение на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ,
съответно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост в стари реални
граници/ на името на общината е без наличие на законово основание и не може да я
легитимира за собственик.
Действително имотът по КК е с начин на трайно ползване „пасище“ и те са публична
държавна собственост по силата на закона. Публичният характер на собствеността,
установен в чл. 25 от ЗСПЗЗ, проявява защитната си функция чрез нормите на Закона за
13
общинската собственост, които определят статута на публичната общинска собственост – в
чл. 7, ал. 2 от ЗОС се съдържа изрична забрана за отчуждаване на имотите - публична
общинска собственост и прехвърлянето им в собственост на трети лица, а в чл. 7, ал. 1 – за
придобиването им по давност в редакцията след 09.11.1999г. По силата на закона (еx lege)
имотите – общинска собственост с начин на трайно ползване „пасища, мери” придобиват
характер на публична общинска собственост от 13.02.2007 г. Но в конкретния случай имотът
не е бил пасище на място от както има наличните данни за него в едромащабната
топографска карта - винаги е имало сгради в него и бил дворно място, при което в случая
съдът не приема, че се касае за земеделска земя, какъвто е според трайното си
предназначение, което е уредено като част от съдържанието на основните кадастрални данни
за поземления имот (чл. 27, ал. 1 ЗКИР), които се обхващат от презумпцията за вярност на
кадастралната карта и регистри. Тази презумпция съдът намира за оборена в случая,
доколкото вещото лице установява т.нар. контактна зона, която представлява застъпвания
или разминавания на поземлени имоти. при съвместяването (обединяването) на карти,
планове и друга документация, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ и отменените
ЗЕКНРБ и ЗТСУ, както и на данните, набрани чрез геодезически, фотограметрични и други
измервания и изчисления около строителните граници на населените места. Това
разминаване и/или застъпване дори да не е отстранено по реда на ЗКИР не е пречка за
придобиване на имота по давност. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии
по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би
обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва
да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
За пълнота само следва да се отбележи, че дори да се допусне, че имотът е станал
общинска собственост и като такава не може да се придобива по давност след 01.06.1999 г.,
а с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за
придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г. за периода на установеното
владение – 1980 г. до 1999г. наследодателите на ищеца и ищецът са владяли имота за срок,
по – дълъг от изискуемият от закона такъв.
Искането на ответника на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмени
нотариален акт № 160, том III, per. № 526/20.05.2024 г. по описа на нотариус Искра Кутева, в
частта относно сграда с идентификатор 07168.81.2.1 по КККР на с. Бучино, общ.
Благоевград е ненужно да се обсъжда предвид направения отказ от иска от ищеца и
прекратяване на производството в тази част.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват на ищеца
в размер на 1605 лева, от които сумата в размер на 5, 00 лева за издаване на СУ, сумата от
50, 00 лева за внесена държавна такса; Ответникът е направил възражение за прекомерност
на хонорара на адвоката на ищеца, което съдът счита за неоснователно, доколкото делото не
е с ниска фактическа и правна сложност. При това претенцията на ищеца за сумата от 1 550
лева за възнаграждение за адвокатски хонорар, от които сумата в размер на 1 300 лева по
сключения между ищеца и процесуалния му представител договор за правна помощ и 250,
00 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О*, ЕИК *, с адрес: гр. Благоевград,
2700, пл. „Ге* представлявана от кмета М*** че А. К. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Благоевград, 2700, ул. „К* е собственик на поземлен имот с идентификатор
07168.81.2, адрес: с. Б*махала „Б*, общ. Благоевград, обл. Благоевград, площ 3598 кв. м с
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, при
съседи - 07168.81.4, 07168.509.7; 07168.81.2, 07168.509.6; 07168.81.334; 07168.81.3,
0716818.515; 07168.81.514; 07168.18344 въз основа на давностно владение по смисъла на чл.
77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О*, ЕИК *, с адрес: гр. Б*****
представлявана от кмета М*заплати на А. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, 2700, ул. „К*сумата в размер на 1605, 00 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15