№ 320
гр. Дупница, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200622 по описа за 2023 година
Жалбоподателят М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Мурсалево,
обл. Кюстендил, ул. ***, е обжалвал Наказателно постановление № 22-0332-
000748/06.10.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, РУ Рила,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест)
месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В процеса се представлява от адв. Г., който
поддържа жалбата, представил е пидмени бележки. Ппретендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо е взето становище за неоснователност на жалбата, като моли да
бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатството възнаграждение. Не се претендират деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
На 12.05.2022 г., актосъставителят А. В., на длъжност – мл. автоконтрольор в РУ
Рила е съставил АУАН с бл. № 288975/12.05.2022 г. и свидетелят при съставянето на акта и
1
установяване на нарушението – К. С., са констатирали, че жалбоподателят на 12.05.2022 г.
около 21:40 ч., в с. Мурсалево, ул. „Христо Ботев“, с посока на движение към ПП 1, Е 79
управлява товарен автомобил, марка и модел „Форд Транзит Конект 230“, с регистрационен
номер СА 2819 ВР, лична собстеност, като автомобила е с прекратена регистрация от
01.02.2022 г. във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключване на задължителна
гражданска отговорност на автомобила, с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП). Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като не е
написал обяснение и не е направил възражения относно констатациите.
АНО е прекратил с мотивирана резолюция № 22 -0332-М0-00021 ОДМВР
Кюстендил, РУ рила от 13.05.2022 г. административнонаказателното производство на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр.
Кюстендил, ТО-Дупница по компетентност относно съмнение дза извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП гр. Дупница е отказано да бъде образувано
ДП по преписка Вх. № 2539/2022 г. по описа на РП гр. Кюстендил, ТО-Дупница за
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като материалите по преписката, ведно
с постановлението, след влизането му в сила, са изпратени на началника на РУ гр. Рила,
входирано в РУ гр. Рила на 01.10.2022 г., по компетентност, за вземане на отношение по
случая по административноправен ред.
На 05.10.2022 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация, като е пропуснал в
описателната част да посочи марката и модела на МПС.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Разпитаният в хода на съдебното следствие ак свидетел поддържа изцяло
установеното в АУАН фактическа обстановка, като заявява, че водачъ не е бил уведомен за
прекратената регстрация на МПС, което е установено от служителите с таблет.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
2
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе собствен лек автомобил. Установи се категорично и
това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 01.02.2022 г. регистрация по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. По преписката не е приложено полученото по електронен път до ОД
МВР Кюстендил уведомление от Гаранционен фонд за прекратяването на договора за
застраховка, респ. няма данни коя вноска не е платил жалбоподателя и от кога тече
предвидения в договора 16-ет дневен срок. Няма информация такова писмо, съдържащо
информация за прекратяване на сключения застрахователен договор, съгласно разпоредбата
на чл. 574, ал. 10 от КЗ да е изпратено от Гаранционен фонд на собственика и жалбоподател
в настоящото производство И М. Няма такава информация кога, по какъв начин този
контролен орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика на
ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. За извършената в тази връзка на 01.02.2022 г. от
органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил собственикът на
същия не бил изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата- 07.03.2022 г.,
жалбоподателят управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от
служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
3
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл.
18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Напротив категорично ясно по делото стана, че
жалбоподателят не е бил уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците,
както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било
установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражаданска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е е съзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от състава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС,
а и от кога е прекратена. Незнането на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да
се направи извод, че привлечения към административнонаказателна атговорност е
предвиждал и е искал настъпването на общественоотпасните последици. Същият не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Не е имал
никаква възможност да направи справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е
прекратена регистрацията на МПС, на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва
и непредпазливостта като форма на вината. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната
такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат
4
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателе е направено своевременно, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.23 договор за
правна защита и съдействие от 07.09.2023 г., се установява, че жалбоподателят е възложил
на адвокат Г. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Дупница по обжалване на процесното наказателно
постановление. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева
(отговарящо на предвиденото в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради
което и ОДМВР гр. Кюстендил следва да заплати на М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. ***, сумата от 300 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0332-000748/06.10.2022 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, РУ Рила, упълномощен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г., с което на М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.
Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. ***, му е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Кюстендил да заплати на М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес
за призоваване: с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. ***, сумата от 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5