№ 493
гр. Разград, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100173 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
С искова молба от А. М. Ч. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, със
съдебен адрес: гр. София, , п.к. 1142, р-н Средец, ул. Генерал Паренсов № 28,
ет. 1, п.к. 1142, срещу Д. А. К. с ЕГН ********** и Н. Ф. С. с ЕГН **********,
и двамата в гр. Разград, ***, се моли за обявяване на сключения от
ответниците договор за покупко-продажба за относително недействителен
спрямо ищеца в качеството му на кредитор, за което е съставен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, peг. № ***, дело № *** г.
при нотариус В.Т. с район на действие РС – Разград с рег. № 312 на НК, с
който първия ответник продал на втория ответник притежавания от него
недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор № 61710.606.4424, с площ от
470 кв.м., нахождащ се в гр. Разград, в местността „Стражецки лозя“.
Претендира направените в производството разноски.
Ищецът сочи, че е взискател по Изпълнително дело № 20227620400317
при ЧСИ Д.Д. с рег. № 762 и с район на действие Окръжен съд – Разград, като
според решение по Гражданско дело № 100702 от 2021 г. на Районен съд –
Разград е издаден Изпълнителен лист № 16 от 26.01.2022 г. на РС – Разград, с
който ответникът Д. А. К. бил осъден да му заплати сумата от 8000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на пътно произшествие, ведно със законната лихва считано от 07.09.2017 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 664 лв. за направените по
делото разноски. След направена справка от горепосочения ЧСИ се
констатирало, че към 05.12.2024 г. размерът на вземането възлизал на 15
722,62 лв. При направената справка при ЧСИ Д.Д. се констатирало още, че
имало връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 01.06.2022 г.
С призовка за принудително изпълнение от 09.08.2022 г. бил насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника, като той не е бил открит в дома си и било
1
залепено уведомление. С призовка за принудително изпълнение от 25.04.2024
г. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, като той отново
не бил открит в дома си и било залепено уведомление. Видно от приложената
справка, направена при горепосочения ЧСИ, нямало данни за имущество,
собственост на длъжника, той нямал регистрирани банкови сметки и трудови
договори, както и не получавал пенсия. Според справката длъжникът бил
неженен, без деца и с живи родители А.М. К. и Н. Ф. С.. След направена
справка в имотния регистър, се установявало, че имало извършена покупко-
продажба, с който ответникът продал на майка си ПИ с идентификатор №
61710.606.4424 с площ от 470 кв.м., нахождащ се в гр. Разград, в местността
„Стражецки лозя“ за сумата от 500 лв., за което е съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, peг. № ***, дело № *** г.
при нотариус В.Т. с район на действие РС – Разград с рег. № 312 на НК. Сочи
се, че с това увреждащо действие ищецът се е разпоредил с притежаван от
него актив, който би послужил за удовлетворение на ищеца като кредитор,
спрямо който има вземания. Ищецът сочи още, че след справка в имотния
регистър се установявало, че ответникът не притежава други недвижими
имоти, както и други активи, въпреки дълговете му по образуваното
изпълнително дело. Така ищецът обосновава правния си интерес. Изтъква
още, че е налице вземане, непогасено по давност, а сделката била извършена,
когато ответникът е знаел за финансовите претенции на ищеца.
В осигуреното право на отговор ответниците изразяват становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Претендират
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че твърденията
не отговарят на истината, доколкото съдебното решение е влязло в законна
сила на 08.12.2021 г., т.е. един месец след извършената прехвърлителна
възмездна сделка. Твърди се още, че първият ответник не е получил препис от
Решение № 575 от 03.11.2021 г., не знаел за съществуването му, тъй като от
много време живеел във ФРГермания. Сочи се, че към момента на
разпореждане той не е знаел, че извършва увреждащо спрямо ищеца действие.
Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с влязло в сила на 08.12.2021 г. Решение
№ 575 от 03.11.2021 г. по Гражданско дело № 20213330100702/2021 г. по описа
на Районен съд – Разград ответникът Д. А. К. е осъден да заплати на А. М. Ч. с
ЕГН ********** сумата от 8000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на пътно произшествие, ведно
със законната лихва считано от 07.09.2017 г. до окончателното и изплащане,
както и сумата от 664 лв. за направените по делото разноски.
Срещу ответника за посочените суми е издаден изпълнителен лист на
26.01.2022 г.
По искане на А. М. Ч. като взискател било образувано Изпълнително
дело № 20227620400317 при ЧСИ Д.Д. с рег. № 762 и с район на действие
Окръжен съд – Разград. Видно от приложена справка, направена при
горепосочения ЧСИ, няма данни за имущество, собственост на длъжника, той
няма регистрирани банкови сметки и трудови договори, както и не получава
пенсия. Според справката длъжникът е неженен, няма деца, негови родители
са А.М. К. и Н. Ф. С..
Според направената справка в имотния регистър чрез покупко-продажба
2
ответникът прехвърлил на майка си за сумата от 500 лв. собствеността върху
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 61710.606.4424
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин и шест,
точка, четири хиляди четиристотин двадесет и четири) с площ от 470 кв.м.,
нахождащ се в гр. Разград, общ. Разград, в местността „Стражецки лозя“, по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е от 11.05.2021 г., трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на ползване: лозе, четвърта категория, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 6.5166, при граници и съседи за имота: 61710.606.4423,
61710.606.4162, 61710.606.4161, 61710.606.5039 и 61710.606.4314, за което е
съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от
05.11.2021 г. при нотариус В.Т. с район на действие РС – Разград с рег. № 312
на НК. Този факт не оспорва никоя от страните.
Според представените от ответника доказателства същият през 2021 г. е
работил в Германия.
При извършената служебна проверка съдът установи, че по Гражданско
дело № 20213330100702/2021 г. по описа на Районен съд – Разград ответникът
е участвал, упълномощил е да го представлява процесуален представител.
Последният е участвал в откритите с.з. Съобщението за изготвеното решение
е връчено на ответника чрез процесуалния му представител на 23.11.2021 г.
Последното опровергава твърденията му в отговора, че не е получил препис от
съдебното решение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прецени
следното от правна страна:
Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с
която длъжникът го уврежда. Уважаването му предпоставя наличието на три
кумулативно дадени предпоставки: 1. качеството на кредитор по отношение
на ищеца; 2. извършването на сделка от страна на длъжника, която го
уврежда, 3. знание у длъжника, а в случай на възмездна сделка и у третото
лице приобретател за увреждане на кредитора с извършването на сделката.
По смисъла на чл. 135 от ЗЗД кредитор е лицето, което има вземане, без
да е необходимо то да е установено с влязло в сила съдебно решение, като за
целите на производството по този иск не е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо при извършването на действията, с които кредиторът е
увреден. Следователно ищецът по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД
следва да установи качеството си кредитор като материална предпоставка без
да провежда пълно и главно доказване на правоотношението, легитимиращо
го като кредитор, тъй като самото вземане на кредитора не е предмет на
делото, ако Павловият иск не е обективно съединен с иск за вземането. При
това положение длъжникът не може да се брани с възражения, които се
основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата
си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по
иска за вземането.
Съдът счита, че от събраните в настоящото производство доказателства
може да се направи извод, че ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответника Д. А. К. с ЕГН ********** по вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено
увреждане, възникнало към датата на деликта, а именно 07.09.2017 г.
3
Неоснователни са оплакванията и доводите в отговора, че ищецът няма
качеството кредитор към датата на процесната сделка 05.11.2021 г., тъй като
към тази дата все още няма влязло в сила съдебно решение за деликта.
Субективното материално право на вземане за обезщетение от непозволено
увреждане възниква от момента на извършване на деликта и настъпването на
вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Съдебното
предявяване на това субективно гражданско право на вземане за обезщетение
няма отношение към неговото възникване. Фактът, че покупко-продажбата е
извършена след постановяване на съдебното решение само потвърждава този
извод. Такава е и трайно установената съдебна практика на ВКС, съгласно
която при вземане, произтичащо от деликт, увреденото лице е кредитор на
деликвента за причинените му вреди от момента на деликта.
Относно следващата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредитора, същото е
налице, тъй като от обективиращия процесната сделка нотариален акт се
установява, че ответниците са сключили договор за покупко-продажба.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждане има винаги,
когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, както в
случая, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори
от имуществото на длъжника се намалява. Съгласно трайната практика на
ВКС (Решение № 136 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 61238/2016 г., IV ГО,
Решение № 320 от 5.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., IV ГО и др),
правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, а в случая според направените справки по
изпълнителното дело, първият ответник няма друго имущество. Именно
поради това възниква и необходимостта от предявяването на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД – кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на
разпоредителната сделка.
По отношение на възмездните сделки законът е предвидил изискване за
лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. По
силата на оборима презумция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието на
определен кръг лица (низходящи, възходящи, братя и сестри, съпруг), които са
в близки отношения с длъжника се предполага, дори когато увреждащата
сделка е възмездна. В случая ответницата е възходяща на ответника (според
справка на . 14), а и съдебното решение по Гражданско дело №
20213330100702/2021 г. по описа на Районен съд – Разград е постановено
преди процесната сделка.
Следва да се има предвид също, че уважаването на иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД няма вещни последици. Обявяването на относителната недействителност
ползва само кредитора-ищец, като само спрямо него имуществото, предмет на
атакуваната сделка, се счита за имущество на длъжника. Недействителността
има обратно действие – не от влизане на решението за обявяването и в сила, а
от момента на извършване на отмененото действие, като целта на иска е да
запази длъжниковото имущество такова, каквото е било при сключване на
увреждащата сделка и в полза на кредитора да се открие възможността да
насочи принудителното изпълнение спрямо това имущество. Длъжникът
може да се освободи от последиците на обявяването на относителна
4
недействителност на договора като плати доброволно дълга си. При
недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с
възможност да се удовлетвори чрез насочване на принудителното изпълнение
върху притежаваното от длъжника имущество, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да обяви за относително
недействителен по отношение на ищеца договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***
от 05.11.2021 г. при нотариус В.Т. с район на действие РС – Разград с рег. №
312 на НК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски възниква за ищеца, като в негова полза следва да се присъди сумата
от 900 лева съгласно представения списък, от които 800 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителeн на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на А. М. Ч. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** от 05.11.2021 г. на нотариус В.Т. с район на действие РС
– Разград и рег. № 312 на НК, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 5004
от 05.11.2021 г., акт № 51, том 15, дело № 2788/2021 г., с който Д. А. К. с ЕГН
********** прехвърлил на майка си Н. Ф. С. с ЕГН ********** за сумата от
500 лв. собствеността върху следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 61710.606.4424 (шестдесет и една хиляди седемстотин и
десет, точка, шестстотин и шест, точка, четири хиляди четиристотин двадесет
и четири) с площ от 470 кв.м., нахождащ се в гр. Разград, общ. Разград, в
местността „Стражецки лозя“, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37 от
10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е от 11.05.2021 г., трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на ползване: лозе, четвърта категория,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 6.5166, при
граници и съседи за имота: 61710.606.4423, 61710.606.4162, 61710.606.4161,
61710.606.5039 и 61710.606.4314.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. А. К. с ЕГН **********
прехвърлил на майка си Н. Ф. С. с ЕГН **********, и двамата в гр. Разград,
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. М. Ч. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, сумата
от 900,00 (деветстотин) лева, представляваща направените от ищеца разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5