Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2600
град Горна Оряховица, 18.03.2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело №
425 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
По делото са предявени отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК и иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Ищецът И.Р.Р. с ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител : адвокат М.О.Н. от ВТАК, със съдебен адрес и адрес за призоваване
: гр. В.Т. .., твърди в исковата си
молба, че че със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 316/2010г. по описа на
ГОРС ищецът е осъден да заплати на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, следните суми : 1/ сумата от
1730.85 лв. – парично вземане за главница по договор за кредит № ********** от
12.05.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума от 10.02.2010г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 92.97 лв. – мораторна лихва за период
от 05.03.2009г. – 09.02.2010г.; 3/ сумата от 136.48 лв. – разноски по
заповедното дело. Твърди, че с Решение № 309/18.08.2010г. по гр. дело №
871/2010г. по описа на ГОРС, по предявен установителен иск по чл.422 във вр.
чл.415 от ГПК, съдът е приел за установено, че в полза на ищеца-заявител съществуват
процесните парични вземания, като е осъдил ищеца по настоящото дело да заплати
и разноските в исковото производство в размер на 136.48 лв. Сочи, че решението
е влязло в законна сила на 09.09.2010г. Твърди, че 10.03.2011г. е издаден
изпълнителен лист на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, за сумите по влязлата в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 316/2010г., както и е издаден изпълнителен за
присъдените разноски с решението по гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС.
Заявява, че на 18.01.2016г., по писмена молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, въз
основа на горепосочените два изпълнителни листа, е образувано изпълнително дело
№ 29/2016г. на ЧСИ Р. Касабова, по което се претендират разноски за адвокатски
хонорар в размер от 350 лв. Твърди, че съгласно изложеното в молбата на
взискателя, по силата на договор за прехвърляне на вземания от 23.02.2015г.
вземането на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти
Би Ай Кредит” ЕАД/, от И.Р.Р. е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД.
Заявява, че твърдяната цесия е сключена след издаването на процесните 2 броя
изпълнителни листи, а освен това към молбата не са приложени доказателства
относно действителното сключване на договор за цесия. Сочи, че не е налице и
доказателство да е изпълнено изискването на чл.99 от ЗЗД, а именно – длъжникът
да е уведомен от стария кредитор за извършената цесия. Твърди, че съгласно
чл.429,ал.1 от ГПК изпълнителният лист се разпростира и върху частните
правоприемници на взискателя, като приемството се установява с писмени
доказателства. Счита, че това предпоставя незаконосъобразно образувано и водено
производство по принудително изпълнение и незаконосъобразно изпълнително
производство. Твърди, че по изп.дело принудително са събирани суми от наложен
на 19.01.2016г. запор на пенсията на длъжника. Заявява, че в продължение на
повече от две години взискателят не е направил искания за извършване на
принудителни действия, поради което делото е прекратено по силата на закона, на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като всички действия, извършени след
прекратяването му, макар и без нарочен акт на ЧСИ, са незаконосъобразни.
Посочва, че искът му се основава на факт, настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно : изтекла погасителна давност, която е
изтекла преди образуване на изп.дело. Счита, че в случая давността е прекъсната
считано от 10.02.2010г. до датата на влизане на съдебното решение по спора в
сила, като след това започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че в
случая 5-годишната давност е започнала да тече на 09.09.2010г. и е изтекла на
09.09.2015г., като се позовава именно на тази изтекла преди образуването на
изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Р.Касабова давност.
Счита, че наред с това ищецът е носител на правен
интерес да иска връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно
проведения, поради липса на годно изпълняемо право, изпълнителен процес, като
се позовава на Решение № 99/28.06.2012г. по т.дело № 667/2011г. на ВКС, второ
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Посочва, че съгласно Решение №
1483/17.08.1967г. по гр.дело № 977/1967г. на ВС, първо г.о., събраните по
поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват
изпълнение по смисъла на чл.118 от ЗЗД, поради което длъжникът може да иска
връщането им, като това становище се поддържа и в по-новата практика. В
допълнителна молба уточнява, че съгласно направените отбелязвания по изпълнителните
листи за постъпили плащания, по изпълнителното дело е събрана сума в размер от
1573.29 лв. Счита, че тази сума представлява неоснователно обогатяване, тъй
като за кредитора е отпаднала възможността да търси удовлетворение на вземането
си по принудителен ред, респ. така събраната сума представлява неоснователно
разместване на блага, водещо до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Моли съда да признае за установено в отношенията между
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД и И.Р.Р., че И.Р. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД
сумата от 1730.85 лв. – непогасено парично задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 12.05.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 10.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 92.97 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до
09.02.2010г., сумата от 136.48 лв. – разноски по заповедното производство,
сумата от 136.48 лв. – разноски по исковото производство, всички дължими по
изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, с район на
действие ВТОС, присъдени в полза на кредитора с Решение № 309/18.08.2010г. по
гр.дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, за които суми са издадени изпълнителен
лист от 10.03.2011г. на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ по влязлата в сила заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 316/2010г. на ГОРС, и изпълнителен лист от 10.03.2011г. по гр.
дело № 871/2010г. по описа на ГОРС. Моли съда да осъди „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД
да върне на ищеца И.Р.Р. сумата от 1573.29 лв. – платена сума на отпаднало
основание, довело до неоснователно обогатяване на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаването на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1 от ЗА във вр. чл.5
от Наредба № 1 от 2004г. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ от
адв. М.О.Н.. Поради това, моли съда да допусне обезпечаване на иска чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица
Касабова.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител – адвокат М.О.Н. от ВТАК, поддържа
изцяло предявените искове. Моли съда да уважи предявените искове в пълния им
размер. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.1 от ЗА във вр. чл.5 от Наредба № 1 от
2004г. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките, предвидени в закона.
Ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София 1404, район „Триадица”, бул.
„България” № 81В, ап.3, представлявано само заедно от Д. М. и Х.М.М. –
управители, не депозира писмен отговор на исковата молба, въпреки, че е
предупреден за последиците от неподаването на писмен отговор.
В
съдебно заседание, ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД гр. София, редовно
призован, не се представлява. Не прави искане делото да се разгледа в негово
отсъствие и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца,
чрез процесуалния си представител – адв. М.О.Н. от САК, искане по реда на
чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване
на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде
постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по
чл.131 ГПК от 11.08.2020г., съдът е разяснил на ответника последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото
съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответника на 19.08.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД гр. София не се представлява в първото по делото съдебно
заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото
писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД, чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.92,ал.1 от ЗЗД,
се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца
преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира
съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно
определение от 02.02.2021г.
С окончателния доклад по делото, съдът е приел за
безспорни фактите, че с изпълнителен лист, издаден на 10.03.2011г. по ч. гр.
дело № 316/2010г. по описа на ГОРС, ищецът по настоящото дело И.Р.Р. с ЕГН **********
е осъден да заплати на кредитора “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от В.А.Г. – изпълнителен
директор, сума в размер на 1 730,85 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева и
85 ст.), представляваща парично вземане по договор за потребителски кредит №
********** от 12.05.2008 г., сума в размер на 92,97 лв. (деветдесет и два лева
и 97 ст.), представляваща мораторна лихва за периода 05.03.2009 г. – 09.02.2010
г., законната лихва върху сумата
от 1 730,85 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 136,48 лв. (сто тридесет и шест лева и 48 ст.), представляваща направените разноски по
делото.
Безспорни в настоящото производство са и фактите, че с
изпълнителен лист, издаден на 10.03.2011г. по гр. дело № 871/2010г. по описа на
ГОРС, ищецът по настоящото дело И.Р.Р. с ЕГН ********** е осъден да заплати на кредитора “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от В.А.Г – изпълнителен
директор, сума в размер на 36.48 лв., представляваща направените по делото съдебни
разноски за доплатена държавна такса, както и сума в размер на 100 лв.,
представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че между
страните в настоящото производство е налице висящо изпълнително дело № 29/2016г.
по описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег. № 731, с район на действие ВТОС,
образувано въз основа на представените от ответника изпълнителен лист, издаден
на 10.03.2011г. по ч. гр. дело № 316/2010г. по описа на ГОРС, и изпълнителен
лист, издаден на 10.03.2011г. по гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, за
принудително събиране в полза на ответника на присъдените с посочените
изпълнителни основания парични суми.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице
предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на
чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с
това, предявените от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК и иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения
за наличието на факти, настъпили след приключване на съдебните производства по
ч. гр. дело № 316/2010г. на ГОРС и гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, по
които са издадени изпълнителните основания, имащи правно значение за
съществуването и погасяването на вземанията, за принудителното събиране на
които е образувано изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица
Касабова с рег. № 731, с район на действие ВТОС, с взискател „АПС БЕТА
България” ООД град София, а именно : изтекла погасителна 5-годишна давност през
периода от 09.09.2010г. до 09.09.2015г. вкл., т.е. преди образуване на изп.дело
№ 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова; твърдените от ищеца факти, че с
оглед основателността на исковата претенция по чл.439 от ГПК, ответникът дължи
връщане на ищеца Р. общата сума от 1573,29 лв. като платена на отпаднало
основание;
Вероятната основателност на предявените искове се
обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства : заверени
преписи от писмените материали, съдържащи се в изпълнително дело № 29/2016г. по
описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег. № 731, с район на действие ВТОС, заверени
преписи от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
374/10.02.2010г., изд. по ч.гр.дело № 316/2010г. по описа на ГОРС, Разпореждане
№ 621/10.03.2011г. по ч.гр.дело № 316/2010г. по описа на ГОРС, Решение №
309/18.08.2010г. по гр.дело № 871/2010г. по описа на ГОРС.
Твърденията на ищеца, че И.Р.Р. не дължи в полза на
ответника „АПС БЕТА България” ООД град София вземанията, присъдени по ч. гр.
дело № 316/2010г. на ГОРС и гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, в т.ч. и
оспорените от ищцовата страна факти относно наличието на валиден договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между кредитора „Транзакт Юръп” ЕАД, с
ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД, за липсата на надлежно прехвърляне на вземянията, присъдени по
по ч. гр. дело № 316/2010г. на ГОРС и гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС в
полза на кредитора „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, за неизпълнение
на изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД в процесния случай, както и за липсата на
основания за настъпване на имущественото разместване в процесния случай –
заплащането на общата сума от 1573,29 лв. от ищеца на ответника, са за
отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че ищецът
дължи заплащане в полза на ответника на процесните парични задължения, както и наличието
на основание, въз основа на което претендира получаването и задържането от него
на предадената от ищеца и получена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД гр. София сума в
общ размер от 1573,29 лв. Такива доказателства по делото не са представени до
приключване на съдебното дирене, въпреки възложената доказателствена тежест
върху ответната страна с определението по чл.140 от ГПК и окончателния доклад
по делото.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не
излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства,
съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде
уважен, като съдът признае за установено по отношение на ответника „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД, че И.Р. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД заплащане на сумата
от 1730.85 лв. – непогасено парично задължение по договор за потребителски
кредит № ********** от 12.05.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 10.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 92.97 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до 09.02.2010г., сумата от
136.48 лв. – разноски по заповедното производство, сумата от 136.48 лв. –
разноски по исковото производство, всички дължими по изпълнително дело №
29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, с район на действие ВТОС, присъдени
в полза на кредитора с Решение № 309/18.08.2010г. по гр. дело № 871/2010г. по
описа на ГОРС, за които суми са издадени изпълнителен лист от 10.03.2011г. в
полза на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би
Ай Кредит” ЕАД/ по влязлата в сила Заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
316/2010г. на ГОРС и изпълнителен лист от 10.03.2011г. по гр. дело № 871/2010г.
по описа на ГОРС.
Наред с гореизложеното, съдът приема, че по делото са
доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен и предявеният иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД в пълния предявен размер, като „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД бъде осъдено да
върне на ищеца И.Р.Р. сумата от 1573.29 лв. – сбор от платените суми по
изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, с район на
действие ВТОС, платени на
отпаднало основание, довело до неоснователно обогатяване на ответника, ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаването на
исковата молба в съда – 13.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, съдът намира за основателна
претенцията на адвокат М.О.Н. от ВТАК, като процесуален представител на ищеца,
за присъждане в нейна полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът И.Р. е упълномощил редовно
адвокат М.О.Н. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последната е
реализирала надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното
производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 25.02.2020г.
и от исковата молба, в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени
лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2
и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответника по делото да заплати на адвокат М.О.Н. от ВТАК адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр.
чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – общо в размер на 717 лв., съразмерно
на уважените размери на двата иска.
Наред с това, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ГОРС държавна такса върху цената на уважените искове по чл.439,ал.1 от ГПК и
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, общо в размер на 146,80 лв., както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: град София 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап.3,
представлявано само заедно от Д.М. и Х.М.М. – управители, по предявен от
И.Р.Р. с ЕГН **********,***, чрез
процесуален представител : адвокат М.О.Н. от ВТАК, иск
с правно основание чл.439 от ГПК, че И.Р.Р. с ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: град София 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап.3,
представлявано само заедно от Д.М. и Х.М.М. – управители,
СУМАТА от 1730.85 лв.
/хиляда седемстотин и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща непогасено парично задължение по
договор за потребителски кредит № ********** от 12.05.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от
10.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 92.97 лв.
/деветдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
05.03.2009г. до 09.02.2010г., СУМАТА от
136.48 лв. /сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 316/2010г. по описа на ГОРС,
СУМАТА от 136.48 лв. /сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски по исковото производство, присъдени в полза на кредитора с Решение № 309/18.08.2010г. по
гр.дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, за които суми са издадени изпълнителен
лист от 10.03.2011г. в полза на „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК ********* /с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ по влязлата в сила Заповед за
изпълнение № 374/10.02.2010г. по ч. гр. дело № 316/2010г. на ГОРС, и изпълнителен
лист от 10.03.2011г. по гр. дело № 871/2010г. по описа на ГОРС, всички горепосочени вземания, предмет на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ
Ралица Касабова с рег. № 731, с район на действие ВТОС.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
град София 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано
само заедно от Д.М. и Х.М.М. – управители, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.Р. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 1573,29 лв. /хиляда петстотин седемдесет и
три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сбор от платени суми по изпълнително
дело № 29/2016г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова с рег. № 731, с район на
действие ВТОС, платени на отпаднало основание, довело до неоснователно
обогатяване на на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД
гр. София, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 13.03.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София 1404, район „Триадица”, бул.
„България” № 81В, ап.3, представлявано само заедно от Д.М. и Х.М.М. –
управители, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.О.Н. с ЕГН **********,*** .., по банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ ЕАД с IBAN
: ***, BIC : ***, с
титуляр – М.О.Н., СУМАТА от 717 лв. /седемстотин и седемнадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2
във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на уважената част на двата иска.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София 1404, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, ап.3,
представлявано само заедно от Д.М. и Х.М.М. – управители, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 146,80 лв. /сто четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху размерите на уважените искове, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………………..