№ 646
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110206011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалби на К. С. Т. срещу наказателно постановление
(НП) № 23-4332-001101 от 01.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл.
177, ал.1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В депозирана жалба срещу процесното НП се твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно. Иска се заплащане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Ангажира писмено становище в подкрепа на тезата си за потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства
по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс,
съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото:
На 11.01.2023 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег.
№ ****, собственост на ***, в гр.София по Алея Флойд Бляк, с посока на
движение от ул. „Генерал-майор Васил Делов“ към бул. „Александър
Малинов“. При проверка пред магазин „***“ проверяващите констатирали, че
жалбоподателят управлява МПС, без да е правоспособен водач, със СУМПС
№ Х3575287-Y, испански образец, със статус „невалидно“. Водачът е
уведомен за започване на процедура по прилагане на ПАМ.
Във връзка с горните констатации на 11.01.2023 г. е съставен АУАН №
210535 от св.В. Г., мл. автоконтрольор при СДВР – ОПП. Жалбоподателят не е
направил възражения по акта в законоустановения срок.
Въз основа на акта за установяване на адиминистративно нарушение, на
01.02.2023 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба“ в размер на
300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата, за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел В. Г. и писмени такива, приобщени по реда на
283 НПК. Свидетелят В. Г. в съдебно заседание потвърждава изцяло
констатациите по АУАН и съдът цени неговите показания като достоверни и
непротиворечиви. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, докладна
записка, справка-картон на водача, както и останалите материали по делото,
които прецени като събрани и приобщени по делото по законоустановения
ред.
За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни
за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на
оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок.
По същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от
ЗДП, която гласи: "Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач" , освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4. Всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се води на
отчет.
На жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това,
че управлявал ППС без да е правоспособен водач, с невалидно свидетелство
за правоуправление. За неправоспособността на водача липсват конкретни
данни. Такива не се извличат и от разпита на свидетел в съдебно заседание.
Липсва яснота по въпроса, на какво се базира преценката на проверяващите
относно заключението, че водачът е неправоспособен/в акта и
постановлението се сочи единствено, че е направена справка в системата
«Респер»/. Нито от АУАН, нито от НП може да се заключи, по какви причини
жалбоподателят управлява МПС без валидно свидетелство за
правоуправление, както и от коя дата и за какъв срок същият е
неправоспособен водач. Касае се за обстоятелство, съществена част от
обективната страна на деянието, което е следвало да намери изрично
отразяване. Така текстовото описание на нарушението и в двата акта не се
характеризира с пълнота и точност, способстващи да се разбере
административното обвинение, което се явява пречка за извършване на
служебната проверка по законосъобразност и обоснованост от
3
първоинстанционния съд.
Горното представлява нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият следва да се запознае с всички факти по
нарушението, с цел организиране на адекватната си защита.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление съдът прецени
като незаконосъобразно и необосновано и намери, че като такова то трябва да
бъде отменено.
При този изход по делото, молбата на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е необходимо да бъде
оставена без уважение; обратно, искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение трябва да се уважи. По делото не се установява да е
приложен договор за правна защита и съдействие, затова съдът намира, че
следва да бъде присъдено заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-001101 от 01.02.2023
г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева на основание чл. 177, ал.1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв.,
представляваща размер на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4