№ 101
гр. Русе , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20204520104101 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ от МОНТЮПЕ ЕООД гр.
Русе против И. И. И..
Ищецът твърди, че сключил срочен трудов договор № 403 от 14.12.2015 год. с
ответника, като вторият приел да изпълнява длъжността „м.о.“, считано от 14.12.2015 год. С
допълнително споразумение от 18.04.2016 г. трудовото правоотношение е изменено на
безсрочно с договорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовият договор от 45
дни. Със Заповед № 187/19.09.2017г. е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 330. ал. 2. т. 6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание
„у". Заповедта е връчена на И. И. И. на 21.09.2017 год. като същата е неоспорена и е влязла
в сила. Тъй като до момента ответникът не е изплатил на работодателя си пълния размер на
обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно у за срока на предизвестието,
той претендира осъждането му за сумата 1182.90 лева, представляваща последното брутно
трудово възнаграждение на работника за срока на 45- дневното предизвестие. Претендира
законна лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът не дава отговор, не оспорва иска, не прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 403 от 14.12.2015 год.,
като ответникът е заемал длъжността „м.о.“. С допълнително споразумение от 18.04.2016 г.
трудовото правоотношение е изменено на безсрочно с договорен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовият договор от 45 дни. Със Заповед № 187/19.09.2017г. е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330. ал. 2. т. 6 от КТ поради
налагане на дисциплинарно наказание „у". Заповедта е връчена на И. И. И. на 21.09.2017
год. като същата е неоспорена и е влязла в сила. В заповедта е определен размерът на
дължимото от работника обезщетение- брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието- 45 календарни дни.
Размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за месеца, служещ за
определяне на базата за изчисление на дължимото обезщетение- юли 2017 год., включващо
основното такова и допълнително с постоянен характер, в случая с за стаж и професионален
опит, е 552.09 лева. При 14 работни дни през юли, среднодневният размер на обезщетението
за един работен ден е 39.43 лева. Размерът на обезщетението за 30 работни дни е 1182.90
лева (за период от 45 календарни дни от 22.09.2017 год.- датата, на която заповедта влиза в
сила след връчване до 04.11.2017 год).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 22.09.2017 год.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му за
заплащане на обезщетение при дисциплинарно у в размер на 1182.90 лева.
На основание чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно у работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди- при срочно трудово правоотношение. Установи се от трудовия
договор, че същият е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70 от
КТ, т.е. трудов договор за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в
полза на двете страни. Срокът е изтекъл на 14.06.2015 год. Следователно, налице е първата
хипотеза на чл. 221, ал. 2 от КТ и дължимото обезщетение следва да се изчисли за срока на
предизвестието- 45 календарни дни и в размер на брутното трудово възнаграждение, което в
случая след съответните аритметични изчисления, въз основа на представените писмени
доказателства, съдът определя на 1182.90 лева на основание чл. 162 от ГПК.
По делото не е доказано ищецът да е получил дължимата сума от ответника.
2
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 17.09.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 400.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Ответникът е поискал разсрочване на изпълнението за срок от една година на
основание чл. 241, ал. 1 от ГПК. Молбата е основателна.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. И. с ЕГН **** от с. Сс., общ. Русе, обл. Русе, ул. Д. № 7 да заплати на
МОНТЮПЕ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, Източна
промишлена зона, Индустриален парк, представлявано по пълномощие от адвокат М.Б. Б.
сумата 1182.90 лева- обезщетение при дисциплинарно у в брутен размер за 45- дневния срок
на предизвестието, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска-
17.09.2020 год. до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА И. И. И. с ЕГН **** от с. Сс., общ. Русе, обл. Русе, ул. Д. № 7 да заплати на
МОНТЮПЕ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, Източна
промишлена зона, Индустриален парк, представлявано по пълномощие от адвокат М.Б. Б.
сумата 400.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
РАЗСРОЧВА изпълнението на решението по делото, както следва: 11 вноски от по
100.00 лева всяка, платими ежемесечно от влизане на решението в сила; дванадесета
вноска в размер на остатъка от задължението за главница плюс законната лихва върху
главницата от 1182.90 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението, платима на дванадесетия месец, както и сторените в
производството разноски в общ размер на 400.00 лева- на 12 равни вноски от по 33.33 лева,
платими ежемесечно от влизане на решението в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4