№ 59
гр. Варна, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110110426 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***** срещу "*****" ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****",
представлявано от ***** и "*****" ЕООД, ЕИК: *****, гр. *****, *****
(***** А), *****, ***** "*****".
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№ ***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****", и А.
А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на
клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 1 от от Договор за потребителски кредит №
***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****", и А.
А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
1
от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 02.12.2022 г.,
сключен между "*****" ЕООД, ЕИК: *****, гр. *****, ***** (***** А), *****,
***** "*****" и А. А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „*****”
ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ***** (***** А),
*****, ***** "*****" да заплати на А. А. А. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***** сумата в размер на 330,34 лева, платена без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 01.12.2022 г., сключен
между „*****” ЕАД ЕИК: ***** и А. А. А. ЕГН **********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 15.08.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „*****” ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
***** (***** А), *****, ***** "*****" да заплати на А. А. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***** сумата в размер на 50 лева, платена без
основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от
01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: ***** и А. А. А. ЕГН
**********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното заплащане
на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № *****. По силата на договора е
предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1 000 лева. Съгласно
чл. 4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с
дружеството „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, с цел да бъде обезпечен кредитът.
Такъв договор е сключен между страните на същия ден. Съгласно Раздел II, т.
1 от Приложение № 1 към договора за поръчителство е уговорено
възнаграждение за поръчителя в размер на 297,01 лева.
По Договор за потребителски кредит № ***** ищецът е платил сума за
погасяване на кредита в размер на 1 330,34 лева на 11.01.2023 г. в полза на
2
„*****“ ЕАД.
Счита, че Договора за потребителски кредит сключен с „*****“ ЕАД е
нищожен и че Договор за поръчителство, сключен с „*****“ ЕООД е
нищожен.
Договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на условията
предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не
било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви
компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.
При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то
размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Поради гореизложеното договорът за кредит бил нищожен а даденото
по него над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено
без основание.
В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е
нищожна. тъй като сключването на договора за поръчителство е въведено като
условие за отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице
нееквивалентност на престациите.
Клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея
се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит.
В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит, противоречи на
добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна
като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани
сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
3
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал.
1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният
Договор за поръчителство е нищожен.
Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на
осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи
плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е
бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора
търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на
избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова
вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически
по-слабата страна в правоотношението.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „*****“
ЕАД.
В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит
между ищеца и дружеството за сума в размер на 1000 лева, която е изцяло
усвоена от ищеца.
Твърди, че видно от Приложение №1, неразделна част от процесния
Договор, кредитът е отпуснат за срок от 30 дни, с възможност за револвиране,
като крайният срок за погасяване е 30.1.2022г., с (погасителна вноска в размер
на 1033,33лв. Договор е сключен при лихвен процент - 40.00%, и Годишен
процент на разходите (ГПР) - 49.00%.
Не оспорва, че кредитополучателят е изплатил доброволно
задължението си към дата на подаване на настоящата искова молба, както и, че
по сметка на ответника е постъпила сумата от 1309,34лв., с която същото е
било погасено.
Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договора
за кредит.
4
Твърди, че ищецът е уведомен за съдържанието на всяка една от
клаузите на договора.
В Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен
начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите
условия.
Не споделя изложените доводи, че сключването на договор за
предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за
кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Това
били два отделни договора, като договора за поръчителство се сключвал след
договора за кредит и поради това възнаграждението по договора за
поръчителство нямало как да участва в ГПР. Сключването на договор с
поръчител било избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не
задължение, в приложимите общи условия, с които ищецът бил запознат
преди сключването на договора.
Твърди, че договорът може да се сключи както с обезпечение, така и
без обезпечение и че сключването на договора за поръчителство не е условие
за сключване на договора.
Твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на
договора. Клаузите на договора били ясно формулирани и представени на
ищеца преди сключването му.
Сключеният между страните договор е във формата на електронен
документ.
Ищцата е сключила договор за потребителски кредит, който е съвсем
отделен договор, сключен от него с дружеството „*****" ЕООД и при
параметри, уговорени от ищеца и дружеството „*****" ЕООД. По силата на
този договор срещу парична престация дружеството „*****" ЕООД се е
съгласило да сключи договор с „*****" ЕАД и да стане солидарен длъжник
заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо „*****"
ЕАД, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.
Вземанията по този договор били в полза на „*****“ ЕООД.
Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от
5
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия В телефонен разговор с „*****“ ЕАД.
Заявява, че действително ответните дружества са свързани лица, но са
две самостоятелни юридически лица. Договорът за поръчителство пораждал
единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение да му
бъде отпуснат кредит, като повишавал кредитоспособността му, който иначе
нямало да му бъде отпуснат.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „*****“
ЕООД
В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит
№*****/01.02.2022г. между А. А. А., от страна, като кредиполучател, и
„*****" ЕАД, ЕИК *****, във връзка с обезпечаването на който е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител ***** ЕООД и
потребител А. А. А.. Главницата по договора за кредит възлиза в размер на
1000лв. и следва да бъде върната в срок от 30 дни при лихвен процент по
кредита в размер на 40.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 49.00 %.
Ответното дружество е сключил с „*****" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга
е дължимо възнаграждение в размер на 297,01лв., дължимо в срок от 30 дни от
сключване на договора. Възнаграждението се дължало само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване
на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на
доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.
Не оспорва твърдението на ищеца, че в полза на „*****" ЕООД е
заплатена претендираната сума от 297,01лв., с която е погасено
възнаграждението за поръчител.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало
6
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „*****"
ЕООД, до която „*****" ЕАД няма достъп. Впоследствие ответникът
предоставял на „*****" ЕАД данни относно размера на дължимото
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му,
което било единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя.
„*****" ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита",
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че
кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло бъде прието
за разглеждане и ще преминело през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „*****" ЕАД.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да
бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК.
Твърди, че „*****" ЕАД не знаело предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя *****, по който бъдещ договор „*****" ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „*****" ЕООД по бъдещия договор не било
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца или негов
представител не се явява. В писмено становище моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски по делото
включително и адвокатско възнаграждение.
Представител на ответниците не се явява в насроченото съдебно
7
заседание в писмена молба молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски. Молят в случай на уважаване на исковете на ищцата
да се присъди справедливо адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Договор за потребителски кредит № ***** от 01.12.2022 г., Договор
за предоставяне на поръчителство от 01.12.2022 г., Общи условия към
Договор за поръчителство от 02.12.2022 г., сключен между ***** ЕАД и *****
ЕООД, се установява, че на 01.12.2022 г. между ищеца и „*****“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № ***** при действието на общи
условия. Ищецът се е запознал с общите условия преди сключването на
договорите. Към договорът е приложен погасителен план. Договорите са
сключени от разстояние. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна
част от него представляват Приложение N 1 „Условия на кредита", съдържащо
погасителен план, СЕФ и ОУ. По силата на договора на кредитополучателя е
предоставена главница в размер на 1 000 лева. Видно от Приложение №1,
неразделна част от процесния Договор, кредитът е отпуснат за срок от 30 дни,
с възможност за револвиране, като крайният срок за погасяване е 30.1.2022г.,
погасителна вноска е в размер на 1033,33лв. Договор е сключен при лихвен
процент - 40.00%, и Годишен процент на разходите (ГПР) - 49.00%.
В чл.4 от договора е посочено, че длъжника може да избере в
заявлението за искане на кредит дали да предостави обезпечение по кредита,
което може да е банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с поръчител одобрен от ***** ЕАД. Срокът за одобряване на
заявлението при избрано обезпечение е 24 часа от предоставяне на
обезпечение. В случай, че потребителя е заявил кредит без обезпечение
срокът на одобряване на кредита е 14 дневен от подаване на оебзпечението.
Съгласно Общите условия на *****, кандидатстващите за кредит
клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или за
кредит без обезпечение.
На 01.12.2022г. между ищеца и „*****“ ЕООД е сключен на договор за
предоставяне на поръчителство. Съгласно Раздел II, т. 1 от Приложение № 1
към договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя в
8
размер на 297,01 лева.
На 02.12.2022 между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД е сключен договор
за поръчителство, по силата на който „*****“ ЕООД се е задължил да
гарантира като поръчител задължението на ищеца по процесния кредит и
отговаря солидарно с него за изплащането му. За така описаната услуга е
дължимо възнаграждение от кредитополучателя в размер на 297,01лв.,
дължимо в срок от 30 дни от сключване на договора.
Видно от справка от „*****“ АД, Счетоводна справка за извършени
плащания по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2022 г.,
Удостоверение № 119854/30.07.2024 г., Удостоверение за липса на задължения
№ 1080719/30.07.2024 г. се установява, че Договорът за кредит и Договора за
предоставяне на поръчителство са изцяло погасени. На 11.01.2023г. ищецът е
заплатил 1330,34 лева, с която сума е погасена главницата по договора в
размер на 1000 лева, договорната лихва в размер на 12,22 лева, вноската по
поръчителството в размер на 297,01 лева, като е останала неразпределена
сума в размер на 21.11 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№ ***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****", и А.
А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на
клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 1 от от Договор за потребителски кредит №
***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****", и А.
А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена
9
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 02.12.2022 г.,
сключен между "*****" ЕООД, ЕИК: *****, гр. *****, ***** (***** А), *****,
***** "*****" и А. А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****.
Предявени са следните обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни искове, както следва:
- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „*****”
ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ***** (***** А),
*****, ***** "*****" да заплати на А. А. А. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***** сумата в размер на 330,34 лева, платена без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 01.12.2022 г., сключен
между „*****” ЕАД ЕИК: ***** и А. А. А. ЕГН **********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 15.08.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „*****” ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
***** (***** А), *****, ***** "*****" да заплати на А. А. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***** сумата в размер на 50 лева, платена без
основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от
01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: ***** и А. А. А. ЕГН
**********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното заплащане
на дължимата сума.
Съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
- наличието на сключен Договор за потребителски кредит
№*****/01.02.2022г. между А. А. А., от страна, като кредиполучател, и
„*****" ЕАД, с условията описани в исковата молба.
- Наличието на сключен между ответниците Договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител „*****“ ЕООД и потребител А.
А. А. на 02.12.2022г. с уговорено възнаграждение в размер на 297,01лв.,
платимо от ищеца.
- ищецът е изплатил доброволно задължението си по Договор за
потребителски кредит №*****/01.02.2022г. към дата на подаване на
10
настоящата искова молба, както и по сметка на „*****" ЕАД е постъпила
сумата от 1309,34лв.
- в полза на „*****" ЕООД е заплатена от ищеца сума от 297,01лв.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на
договора, в евентуалност клаузата за неустойка и договорна лихва.
В тежест на ответника „*****" ЕАД е да докаже при наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор, че въпросната клауза е
уговорена индивидуално.
Спорните между страните факти са по отношение действителността на
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство.
Съдът намира, че процесните договор за потребителски кредит и
договор за поръчителство за нищожни на следните основания:
Съобразно чл. 11 от ОУ са посочени ясно допусканията, при които е
определен ГПР, които покриват изискванията за яснота и достъпност за
кредитополучателя.
Посоченият размер на ГПР 49 % е по-нисък от предвидения по ЗПК
праг от петкратното ниво на законния лихвен процент.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договор за поръчителство. По силата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 49%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
11
част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „*****“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„*****“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя.
Клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите на
ответника „*****„ ЕАД за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
12
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5
от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „*****“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита.
Съставът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи
след вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че
реалният годишен процент на разходите не е посоченият 49 %, а
значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по закон от 57,1%
към момента на действие на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
13
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се
явяват неоснователни, като така приетата недействителност влече до такава и
за договора за поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се
уважат, като се прогласят за нищожни Договор за потребителски кредит №
***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД и ищеца и Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.12.2022 г., сключен между "*****"
ЕООД, и ищеца.
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Предвид нищожността на процесните договори, разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД повелява, че в случите на неоснователно обогатяване лицето
получило нещо без основание следва да го върне. При нищожни договори за
кредит и за предоставяне на поръчителство липсва основание, което да
обоснове имущественото разместване. На основание чл.23 от ЗПК при
нищожен договор за потребителски кредит потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита. В случая чистата стойност на кредита е в
размер на 1000 лева и надплатеното от ищеца на ответника „*****“ ЕАД по
двата нищожни договора в размер на общо 330,34 лева, съобразно справката
за заплатени суми по кредита следва да му бъде върнато.
Поради това предявения главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да
бъде уважен.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 127,50 лева – държавна
такса по производството, 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
установителните искове срещу „*****“ ЕООД и 1080 лева по установителните
и осъдителните искове, предявени срещу „*****“ ЕАД.
По делото липсва фактическа и правна сложност, материалният интерес е нисък,
което обосновава прекомерния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предвид минималните размери на адвокатските възнаграждение от Наредба № 1 от 9 юли
14
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението,
неявяването на процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото открито
съдебно заседание и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът намира, че на
ищеца следва да се присъди общо адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Поради
това на ищеца се следват разноски в общ размер на 607,50 лева.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основаниечл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ***** от 01.12.2022
г., сключен между „*****” ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****", и А. А. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *****.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 02.12.2022
г., сключен между "*****" ЕООД, ЕИК: *****, гр. *****, ***** (***** А),
*****, ***** "*****" и А. А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*****.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „*****" ЕАД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: ***** (***** А), *****, *****
"*****" ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***** сумата от 330,34 лева, платена без основание по нищожен Договор за
потребителски кредит № ***** от 01.12.2022 г., сключен между „*****” ЕАД
ЕИК: ***** и А. А. А. ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до
окончателното заплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА "*****" ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: ***** (***** А), *****, ***** "*****" и "*****" ЕООД, ЕИК:
*****, гр. *****, ***** (***** А), *****, ***** "*****" ДА ЗАПЛАТЯТ на А.
А. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** сумата в размер на 607,50
лева – разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
15
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16