Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 13.07.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
седми състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Й.
при
секретаря..........П.М......................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1336 по описа за
Производство
с правно основание чл. 99 ал. 3 във връзка с ал.1 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от К.И.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Б.К. от ЛАК, против И.А.М., ЕГН **********,***, същия адрес, на
основание чл. 99 ал. 1 от СК. Ищцата излага, че с ответника имат сключен граждански
брак на 17.10.1971 г., в гр. Летница, първи и за двамата, като от брака си имат
родени две деца: АНЕЛИЯ И.М., родена на 14.04.1972 г., и ИВАЙЛО ИВАНОВ М.,
роден на 09.04.1975 г., които са пълнолетни и живеят отделно от тях. Посочва,
че през последните години от съвместното им съжителство с ответника, между тях се
появило отчуждение и безразличие, като и най-малките конфликти прераствали в
скандали. Изтъква, че от страна на съпруга си, не получавала никакво разбиране
и помощ, както и че обстановката в семейството им била тягостна и нервна.
Съвместният им живот станал непоносим, правили опити да подобрят отношенията
си, но били неуспешни. Твърди, че е липсвало уважение и подкрепа в отношението
на ответника спрямо нея, нямало е никакви усилия от негова страна за запазване
на семейството им. Стигнали до положение да не могат да проведат един
диалогичен разговор без да се карат, нямали какво да си кажат със седмици и
единственото, което ги свързвало, бил гражданският им брак
Изтъква още, че това я принудило да се
устрои далече от ответника, поради което живее и работи в чужбина, като от 2002
г. се е установила в Република Италия, където живеела спокойно, имала хубава и
доходна работа.
Посочва, че през брака си са придобили в
СИО недвижим имот в гр. Летница, представляващ ПИ с площ от около 2010 кв.м.,
ведно с построените в него жилищна сграда, жилищна пристройка /лятна кухня/,
гараж и стопански сгради, съгласно
нотариален акт № 36, том V, дело № 1767/1996 г. Изтъква, че след
прекратяване на брака, желае имота да остане в реална съсобственост между нея и
ответника, с оглед бъдещото му прехвърляне на децата.
Твърди, че
бракът им е разстроен, като настъпилото разстройство е дълбоко и непоправимо.
Моли, да бъдат призовани на съд и се постанови решение, с което бъде разтрогнат
брака им, сключен на 17.10.1971 г. След разтрогване на брака, желае да носи
сегашното си фамилно име М., а при условие, че ответникът не даде съгласието си,
желае да носи предбрачното си фамилно име ДОЧЕВА. Посочва, че след брака няма
претенция за издръжка от съпруга си, както и че няма претенции по отношение на
ползването на семейното жилище. Моли, придобитият в СИО имот, описан по-горе,
да остане в реална съсобственост между тях.
В съдебно
заседание, ищцата не се явява лично, а се представлява от адвокат Б.К. с изрично
пълномощно по чл. 34 ал. 2 от ГПК. Поддържа предявения иск, но моли да се
измени основанието му, като същият се счита предявен по чл. 99 ал. 3 от СК, тъй
като страните са постигнали споразумение. Моли, да се прекрати брака и се утвърди
представеното споразумение.
Ответникът И.А.М., редовно призован, се
явява лично. Заяви, че не държи на запазването на брака. Моли, да бъде
прекратен брака им и се утвърди споразумението.
Предвид представеното Споразумение,
уреждащо всички въпроси, съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 от СК, с
протоколно определение от 12.06.2009 г., съдът допусна изменение на основанието
на предявения иск, който се счита предявен с правно основание чл. 99 ал. 3 от СК, без да се обсъжда въпроса за вината за разстройството на брака.
От приложените по делото писмени
доказателства: заверени копия от: Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от
21.08.2008 г. на Община – Летница; Удостоверение за раждане № 070676/19.04.1972
г.; Удостоверение за раждане № 111165/14.04.1975 г.; пълномощно с нотариална
заверка на подписа на ищцата рег.№ 9426/28.08.2008 г. на Нотариус Цветослав
Лазаров; 2 броя декларации на ищцата с нотариална заверка на подписа рег. №9429
и 9428/28.08.2008 г. на същият Нотариус; Нотариален акт № 36, том V, дело № 1767/1996
г. на ЛРС, от представеното писмено споразумение между страните по чл. 99 ал. 3
от СК, от показанията на разпитания свидетел Ивайло Иванов М., както и от
становището на процесуалния представител на ищцата, и становището на ответника,
съдът приема за установено следното:
К.И.М. и И.А.М. са сключили граждански
брак на 17.10.1971 г., в гр. Летница, общ. Летница, обл. Ловеч, за което е
съставен Акт № 0034/17.10.1971 г. на Община-Летница. При сключването на брака,
съпругата е приела фамилното име М.. От брака си, страните имат родени две деца,
които са пълнолетни. Не се спори, че страните се намират във фактическа раздяла
и не държат на брака, като са се отчуждили един от друг. Установи се, че ищцата
се е устроила да живее и работи в Република Италия, а ответникът живее в гр.
Летница. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел Ивайло Иванов М.,
син на страните, който заяви, че родителите му не живеят заедно от 5-6 години и
не могат да се разбират. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, преценявайки
ги с оглед на всички други данни по делото, предвид роднинската му връзка със страните.
При тези данни съдът намира, че бракът
между К.И.М. и И.А.М., е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият съществува
само формално и неговото запазване не е в интерес на страните и обществото.
Съпрузите са постигнали споразумение по реда на чл. 99 ал. 3 от СК, с което
уреждат всичките си лични и имуществени отношения по повод на брака и фамилното
име на съпругата след прекратяването на брака. Следователно, страните не държат
на съществуването на своя брак и са категорични в желанието си същият да бъде
прекратен.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
гражданският брак между К.И.М. и И.А.М., сключен на 17.10.1971 г., в гр. Летница,
общ. Летница, обл. Ловеч, следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се обсъжда въпроса за вината. Съдът намира, че постигнатото
между страните споразумение, е законосъобразно и в съответствие с чл. 99 ал. 3
от СК, поради което следва да бъде прието и утвърдено.
При този изход на процеса, съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 50.00
лева окончателна държавна такса, от която ищцата е внесла по сметка на ЛРС
сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от 25.00 лева,
следва да се внесе от ответника по сметка на ЛРС.
Останалите разноски по делото
следва да останат в тежест на страните така, както са направени, на основание
чл. 329 ал. 1, изр.2 от ГПК и с оглед уговорката им в споразумението.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 17.10.1971 г.,
в гр. Летница, общ. Летница, обл. Ловеч, с Акт №
0034/17.10.1971 г. на Община-Летница, между К.И.М.,
ЕГН **********,***, и И.А.М., ЕГН **********,***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните, на основание чл. 99 ал. 3 от СК:
1. След прекратяване на брака жената ще носи настоящото си фамилно име М.,
като съпругът, с подписа си, дава съгласие за това.
2. Родените от брака деца са пълнолетни и въпроса относно
упражняване на родителски права не следва да се обсъжда.
3. След прекратяване на брака,
семейното жилище, находящо се в гр. Летница, ул. „Георги Бенковски” № 8, ще се
ползва от И.А.М..
4. След прекратяване на брака, съпрузите няма да си дължат
издръжка един на друг.
5. Издръжка на децата не следва да се заплаща, тъй като те са
пълнолетни.
6. Придобитият от страните през време на брака недвижим имот,
находящ се в гр. Летница, ул. „Георги
Бенковски” № 8, съгласно Нотариален акт № 36, том V, дело № 1767/1996 г. на ЛРС,
остава в обикновена съсобственост между тях, като впоследствие полагащата се на
К.И.М. 1/2 /една втора/ идеална част, ще бъде прехвърлена на сина на страните
Ивайло Иванов М..
7. Движимите вещи, придобити през време
на брака, страните са поделили доброволно между тях и няма да имат претенции за
такива за в бъдеще.
8. Разноските по делото остават така,
както са направени от страните.
ОСЪЖДА И.А.М., с
горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за
прекратяване на брака. Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: