Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на девети юли през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2173
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „******“ ЕООД гр. *** против
„Д.“***. В молбата се твърди, че ищецът е доставил на ответника консервирани
продукти, за което са били съставени следните фактури: 1/ № ********** от 17.
04. 2018 год. на стойност 677, 59 лв.; 2/ № ********** от 17. 04. 2018 год. на
стойност 634, 39 лв.; 3/ № ********** от 14. 05. 2018 год. на стойност 450, 00
лв.; 4/ № ********** от 15. 05. 2018 год. на стойност 69, 80 лв.; 5/ № ********** от 22. 05. 2018 год. на
стойност 69, 80 лв. и 6/ № ********** от 22. 05. 2018 год. на стойност 603, 00
лв. Твърди се, че стоките са били получени, придружени със стокови разписки, а
фактурите са били подписани и приети от служители на ответното дружество.
Твърди се, че падежът за плащане е бил 20 дни от получаване на доставката.
Твърди се, че въпреки многократните разговори и покани ответникът не е заплатил
стойността на получените продукти. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 2 504, 58 лв., представляваща
неплатена част от стойността по данъчни фактури № ********** от 17. 04. 2018
год., № ********** от 17.
04. 2018 год., № ********** от 14. 05. 2018 год., № ********** от 15. 05. 2018 год., №
********** от 22. 05. 2018 год. и
№ ********** от 22. 05. 2018 год., както и да му заплати сумата от 220, 72 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 08. 05. 2018 год. до 04. 04.
2019 год. Претендира и присъждане на направените в настоящото и в предхождащото
го обезпечително производство деловодни разноски.
Ответникът „Д.“*** не е
взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенциите на ищеца „******“ ЕООД намират своето правно
основание в разпоредбите на чл. 327 от ТЗ във вр. с чл.
79 и
чл. 86 от ЗЗД. Твърдението в исковата молба е, че между страните е
било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
търговска продажба. Безспорно е, че търговската продажба е неформален,
двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. Продавачът е длъжен
да предаде стоката, а купувачът да плати цената, като по този начин те
изпълняват основните си задължения по него. Всяка от страните получава насрещна
престация, в което се изразява възмездността на продажбата. Поради своя
характер на консенсуален договор търговската продажба се смята за сключена с
постигане на съгласие между сраните относно основните елементи на договора, а
именно предметът и цената. Другите действия- предаване и плащане- са действия в
изпълнение на договора. От присъщата комутативност на търговската продажба
страните по нея са наясно с престациите, които трябва да осъществят още от
момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
При съобразяване на горните правни положения особеностите
на конкретния случай се свеждат до следното:
Безспорно по делото е, че между страните e бил сключен устен договор за
търговска продажба на консервирани продукти, за което от страна на ищеца са
били издадени фактури № ********** от 17. 04. 2018 год., №
********** от 17. 04. 2018 год., № ********** от 14. 05. 2018 год., №
********** от 15. 05. 2018 год., № ********** от 22. 05. 2018 год. и №
********** от 22. 05. 2018 год., на обща стойност 2 504, 58 лв. Безспорно
по делото е, видно от приложената вносна бележка с дата 04. 06. 2019 год.,
издадена от „***“, че след завеждане на настоящото дело ответникът е погасил
изцяло задължението си по горепосочените данъчни фактури. При това положение
предявеният иск по чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД следва да се отхвърли
като погасен чрез плащане.
С
исковата си молба ищецът е поискал и присъждане на мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 220, 72 лв. По своя характер мораторната лихва
представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното
изпълнение на парично задължение вреди. В конкретния случай е безспорно, че
между страните по делото са съществували продажбени отношения. Както се посочи по- горе, разпоредбата на чл. 327 ал.
1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В конкретния случай, видно от процесните фактури, падежът за
изпълнение на задължението е бил 20 дни, считано от получаване на стоката.
Размерът на дължимата се мораторна лихва се установява от представената справка
от електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва. Ето защо предявеният
осъдителен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 220, 72 лв. следва да бъде
уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство, както и
в предходното обезпечително производство по ч. гр. дело № 1376/ 2019 год. по
описа на Плевенския районен съд деловодни разноски в размер общо на 1 030, 58
лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „******“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
против „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, иск по чл. 327 от ТЗ
във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД за сумата от 2 504, 58 лв., представляваща
неплатена част от стойността по данъчни фактури № ********** от 17. 04. 2018
год., № ********** от 17. 04. 2018 год., № ********** от 14. 05. 2018 год., № ********** от 15. 05. 2018 год., №
********** от 22. 05. 2018 год. и № ********** от 22. 05. 2018 год.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от
управителя ***, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, сумата
от 220, 72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 08. 05. 2018 год. до 04. 04. 2019 год., и сумата от 1 030, 58
лв.,
представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство и
в производството по ч. гр. дело № 1376/ 2019 год. по описа на Плевенския
районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: