№ 30648
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110115088 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „***, срещу М. Ж. С.,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът на основание чл. 211, ал. 1 от
ГПК е предявил насрещен иск срещу „****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „**** е подал отговор на насрещната
исковата молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба и с насрещната искова
молба страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде допусната поисканата от ищеца и от ответника съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото с нея се цели установяване на
обстоятелства, относими към предмета на производството, като вещото лице
следва да отговори и на въпроса формулиран в насрещната искова молба.
Ответникът е поискал да му бъдат допуснати двама свидетели един при
режим на довеждане и един при режим на призоваване, които не е надлежно
индивидуализиран. Настоящият състав намира, че по на М. Ж. С. следва да му
бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, а по отношение на
втория поискан свидетел следва да му бъдат дадени указания.
Искането на ответника за задължаване на ищеца на основание чл. 190
ГПК да представи посочените в отговора на исковата молба документи е
основателно за документите посочени в т. 1 до т. 3, като в останалата си част
следва да бъде оставено без уважение.
На ответника следва да се издаде исканото съдебно удостоверение.
1
По отношение на доказателственото искане на М. Ж. С. за задължаване
на „*** да представи в оригинал документи на същия следва да му бъдат
дадени указания да конкретизира своето доказателствено искане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от 15:15 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията, а на М. Ж. С. – препис и от отговора на насрещната искова
молба и приложенията, депозиран от „***.
ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата
молба и насрещната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде отговор на поставените задачи в исковата молба, в отговора на исковата
молба подаден от М. Ж. С., както и в насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 400 лв., от които 300 лв. вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението и 100 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***, със специалност: счетоводство и
контрол.
Вещото лица да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата във връзка с обстоятелствата около
прекратяването на трудовия договор на М. Ж. С..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът „*** да представи
посочените в отговора на исковата молба документи по т. 1, т. 2 и т. 3.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника М. Ж. С. исканото съдебно
удостоверение.
УКАЗВА на М. Ж. С., че до датата на съдебното заседание следва на
надлежно да индивидуализира с посочване на три имена и адрес на
призоваване втория поискан свидетел. УКАЗВА на М. Ж. С., че при
неизпълнение на указанията на съда в срок ще остави така направеното
доказателствено искане без уважение.
УКАЗВА на М. Ж. С., в едноседмичен срок от получаване на
настоящите указания да обоснове с конкретни фактически твърдения
доказателствено си искане за задължаване на „*** да представи в оригинал
документи.
2
ПРИЛАГА гр. д. № 4542/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, по
настоящото дело за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Ж. С. на основание чл. 190
ГПК за задължаване на „*** да представи документ посочен под т. 4 в
отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр.
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 220, ал. 1 КТ от „**** срещу М. Ж. С. с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца
следните суми: 5578.45 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение
по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен 72-дневен срок на предизвестие при
прекратяване на основание чл. 326, ал. 1 КТ на трудов договор № 7656 от
21.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
4542/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 21.10.2019 г. между страните е сключен трудов
договор с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3200 лв., като
е уговорен срок на предизвестие 90 дни. На 01.07.2020 г. служителят бил
подал писмено предизвестие, с което желае договорът му да бъде прекратен,
считано от 20.07.2020г., при условие да заплати обезщетение за неспазено
предизвестие за 72 дни. Сочи, че била съставена Заповед № 1035 от
08.07.2020г., в която било отразено, че считано от 20.07.2020г. договорът се
прекратява. На 10.07.2020 г. било подписано и споразумение за прекратяване
на трудовия договор, с което ответника поел задължение да заплати сумата от
7951.82 лв., представляващи горепосоченото обезщетение, до 20.08.2020 г.
Ищецът поддържа, че до настоящия момент сумата не е погасена, като се
претендират 5578.45 лв., доколкото е направено прихващане на насрещни
задължение по чл. 18, ал. 5 и ал.6 от трудовия договор, а също и на основание
чл. 3 от Споразумението. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ж. С. е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение. Поддържа, че клаузите на договора не са били
индивидуално уговорени, а договорът е по бланка. Сочи, че е поискал
прекратяването на трудовия договор да бъде по взаимно съгласие. Поддържа,
че няма спомен в подаденото от него предизвестие да е отбелязал като
основание подаването на заявление без да е спазен срок, предвид което дължи
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ. Твърди, че работодателят не е претърпял
вреди от неспазеното предизвестие. Поддържа, че 3-месечното предизвестие
е неоправдано и поставящо в неблагоприятна позиция работника, а
поведението на работодателя е недобросъвестно. Моли по аналогия да се
приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД и да се намали размера на обезщетението.
Възразява срещу извършеното от работодателя прихващане, като поддържа,
че клаузата в чл. 18, ал. 5 от договора не е по избор на работника, а е част от
3
бланков такъв. Твърди, че текстът на чл. 3 от Споразумението визира
възможността работодателят да направи удръжки с тези за ДОД и
осигурителни плащания, а не с вземания на работника за неизползван отпуск
и трудово възнаграждение. Според ответника вземането на работодателя не е
с настъпил падеж, т.е. двете вземания не са изискуеми. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Предявени си и обективно и кумулативно съединени насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2, КТ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от М. Ж. С. срещу „**** с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 842.24 лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м.07.2020г., ведно със законната
лихва от 27.10.2022г. до окончателното плащане, сумата от 189.28 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 27.10.2022 г.
върху незаплатеното трудово възнаграждение, сумата от 773.47 лв.,
представляваща незаплатен използван платен годишен отпуск за 7 дни през
м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното
плащане, сумата от 173.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.08.2020г. до 27.10.2022 г. върху незаплатения използван годишен отпуск за
м.07.2020г., сумата от 545.62 лв., представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван годишен отпуск от 4 дни, ведно със законната лихва от
27.10.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 122.61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 27.10.2022 г.
върху неизползвания годишен отпуск, сумата от 75.46 лв., представляваща
незаплатен бонус за м.06.2020 г., платим с възнаграждението за м.07.2020г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното плащане, както и
сумата от 16.95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.08.2020г. до 27.10.2022г. върху незаплатения бонус.
В насрещната искова молба се твърди, че между на ищеца не са му
изплатени полагащите му се трудово възнаграждение за м.07.2020 г., както и
допълнително възнаграждение за м.06.2020 г. Поддържа, че му се дължат
суми и за ползван и неизползван платен годишен отпуск. Възразява срещу
извършеното прихващане от страна на работодателя по чл. 18, ал. 5 от
трудовия договор. Според ищеца работодателят е следвало да направи
удръжки с тези за ДОД и осигурителни плащания, а не с вземания на
работника за неизползван отпуск и трудово възнаграждение. Според
ответника последните насрещните вземания не са били изискуеми към
момента на прихващането. Моли съда да уважи исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по
насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените насрещни искове. Посочва, че процесното трудово
правоотношение се е прекратило с изтичането на срока на предизвестието и
извършеното прихващане било в съответствие със законовите разпоредби. В
условията на евентуалност се твърди, че волеизявлението за прихващане е
4
достигнало до М. Ж. С. с получаване на исковата молба на „****. Моли съда
да отхвърли исковете.
В доказателствена тежест на ищеца по първоначалния иск по чл.
220, ал. 1 КТ е да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, прекратено на основание, изискващо предизвестие,
отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на
БТВ за неспазения срок на предизвестието.
В тежест на ответника е да докаже спазването на предизвестието, респ.
– плащането на обезщетението.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ е да докаже, че за процесния период между страните е било налично
валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в
полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на
дължимото му се трудово възнаграждение за месец юли 2020 г., а относно
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение към дължимото
възнаграждение за месец юни 2020 г. – постигната между страните уговорка в
трудовия договор за изплащане на допълнително възнаграждение за
процесния период и неговия размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
трудовото възнаграждение в цялост за процесния период.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правна квалификация чл.
177, ал. 1 КТ е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, ползването на платен годишен отпуск за съответния период,
размера на среднодневното брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през
който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми,
респ. основанието за неплащане.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ е да докаже, че за процесния период между страните са били налични
валидни трудови правоотношение, по силата на които е престирал труд в
полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото
правоотношение е прекратено, че ищецът има неизползван платен годишен
отпуск в размер на 4 дни, както и размера на дължимото се обезщетение за
неизползван отпуск.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска, правото
за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването му.
В тежест на ищеца по насрещните искове с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
5
че между страните на 21.10.2019г. е сключен трудов договор № 7656.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6