Решение по КНАХД №401/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., с адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], чрез адв. Н. Х. от АК – Ловеч, с адрес: гр. Тетевен, [улица], против Решение № 61 от 17.06.2025 г., постановено по АНД № 72 по описа за 2025 г. на Районен съд - Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2024/4000-659/17.02.2025 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, с което на А. А. С., на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението - акцизни стоки – един брой пластмасова туба, зелена на цвят, съдържаща 20 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,72 % vol при 20°С, един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 10 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,84 % vol при 20°С, един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 11 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 52,42 % vol при 20°С и един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 10 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,84 % vol при 20°С, общо 51 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, оставен на съхранение в РУ на МВР Тетевен.

Със същото решение А. А. С. е осъден да заплати на Агенция „Митници“ - гр. София сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Развиват се доводи, че съдът неправилно не е ценил показанията на част от свидетелите, както и че неправилно РС е приел, че при издаването на процесното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според касатора, липсва тъждество между прекратеното наказателно производство за извършено престъпление по реда на чл. 234 от Наказателния кодекс НК/ и отговорността по чл. 126 от ЗАДС. В жалбата се навеждат и доводи относно приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. По изложените в касационната жалба съображения, касаторът моли да бъде отменено решението с отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. Н. Х. от ЛАК, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и развива подробни доводи по съществото на спора. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касация – началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТД Митница Русе се представлява от ю.к. Т. Ш., която оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Тетевен е било издаденото от ответника Наказателно постановление № BG2024/4000-659/17.02.2025 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, с което на А. А. С., на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000,00 лева и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението - акцизни стоки, подробно описани в НП.

Административно наказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 12.10.2023 г. в дома си в с. Глогово, Ловешка област, [улица], С. е държал акцизни стоки /алкохолни напитки/ - един брой пластмасова туба, зелена на цвят, съдържаща 20 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,72 % vol при 20°С, един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 10 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,84 % vol при 20°С, един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 11 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 52,42 % vol при 20°С и един брой пластмасова туба от минерална вода, съдържаща 10 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 53,84 % vol при 20°С, общо 51 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза - административно нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

Установено е пред Районен съд – Тетевен, че на посочената в НП дата - 12.10.2023 г. служители на РУ на МВР Тетевен извършили проверка на помещения и претърсване и изземване по реда на НПК в дома на С. в с. Глогово, при което било установено, че същият държи в дома си на посочения в НП адрес акцизни стоки – гореизброените алкохолни напитки, без да притежава документи, от които да е видно, че дължимият акциз е заплатен или обезпечен. Бил съставен протокол за претърсване и изземване от 12.10.2023 г., подписан от С., като същият не дал обяснения за установения алкохол. С Определение № 157/13.10.2023 г. по ЧНД № 271/2023 г. по описа на Районен съд - Тетевен били одобрени действията по извършеното претърсване и изземване. Предвид наличието на данни за извършено престъпление, било образувано досъдебно производство № 289/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение - Тетевен. На 11.04.2024 г. бил извършен оглед на веществени доказателства по ДП № 289/2023 г. Тубите били отпечатани, като от всяка от тях е взето количество от по 500 милилитра в пластмасови бутилки от минерална вода - 4 броя представителни проби. След извършване на огледа тубите били запечатани с лепенки с надпис преопаковано ВД с подписи на поемните лица, разследващ полицай и експерт. При огледа били направени 6 броя фотоснимки и е изготвен албум. С Постановление на старши разследващ полицай е назначена химическа експертиза, като резултатите били представени с експертиза peг. № 451000-1277/16.05.2024 г. на Националния институт за изследвания и сертификация ЕООД гр. София, и същите са отразени в протоколи с № 585, № 586, № 587 и № 588 от 23.04.2024 г. Окончателното заключение на експертизата е, че всички изследвани проби са с алкохолно съдържание по-високо от 1,2 об. % и попадат в обхвата на продуктите, посочени в чл. 9, т. 1 от ЗАДС и съгласно чл. 2, т. 1 от ЗАДС представляват „алкохол и алкохолни напитки“ и подлежат на облагане с акциз съгласно ЗАДС.

На 12.12.2024 г. в ТД Митница Русе било получено Постановление № 6192 от 09.12.2024 г. на РП - Ловеч, ТО - Тетевен с вх. № 32-1113267/12.12.2024 г., с което е прекратено наказателното производство, водено по ДП № 290/2024 г. по описа на РУ на МВР Тетевен за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК поради недостатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като е постановено материалите по прекратеното досъдебно производство да се изпратят на наказващия орган за преценка и реализиране на административнонаказателна отговорност. С оглед определяне размера на дължимия акциз, била изготвена служебна бележка № 32-1119251/17.12.2024 г. от Отдел „Акцизна дейност“ при ТД Митница Русе, съгласно която и на основание чл. 31, ал. 1, т. 5 и чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, на установеното количество - общо 51 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, бил определен дължим акциз в размер на 300,05 лева, респективно двоен размер - 600,10 лева.

При тази фактическа установеност, Районен съд - Тетевен приел, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и правилно му е наложено и административното наказание. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд изложил подробни мотиви, като е приел, че НП е издадено, от компетентно длъжностно лице, според приложената по делото заповед, при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 от ЗАНН, като при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и, че случаят не е маловажен. Районният съд е обсъдил всяко от съдържащите се в жалбата на С. възражения, като е изложил подробни мотиви.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Ловеч намира постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Споделят се и правните изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Същото е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН /т. 1 от ТП № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на ВАС/ и съдържа изискуемите законови реквизити.

В наказателното постановление подробно са описани всички извършени действия по установяване на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, касатор в настоящото производство, описан е намереният и иззет алкохол по брой и по вид, вземането на проби от акцизната стока /извършено в присъствието на поемни лица – л. 65 от АНД № 72/2025 г. по описа на РС Тетевен/, посочена е съответната нарушена разпоредба от ЗАДС, изложени са мотиви от наказващия орган защо е приел, че е налице нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Изложени са мотиви защо не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както и за размера на наложеното административно наказание. Посочени са както нарушената законова разпоредба, така и основанието за налагане на конкретното административно наказание, както и това за отнемането на предмета на нарушението.

Видно от доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Безспорно, в конкретния случай е доказано, както и районният съд е преценил, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Установено е от обективна страна, че същият е държал в дома си акцизни стоки – алкохолни напитки, подробно описани в НП, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а от субективна страна е действал при форма на вина - пряк умисъл, като същият се извлича от конкретното поведение на нарушителя, в което се е обективирал.

Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се съдебно производство. При съобразяване изпълнителното деяние, за което е подведен под административнонаказателна отговорност нарушителят, а именно „държане” на акцизни стоки – алкохолни напитки, подробно описани в НП, без изискуемия от закона документ, удостоверяващ заплащането на акциз, което е установено, че е извършено на дата 12.10.2023 г., са неотносими доводите, че става въпрос за ракия, варена преди 2007 г., която е била останала в наследство от бащата на касатора. От една страна, както правилно се е мотивирал и районният съд, от страна на наказаното лице не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока, като правилно от страна на съда не са кредитирани показанията на свидетелите – роднини на С., предвид заинтересоваността им от изхода на делото, а от друга - дори да се касае за стар домашен етилов алкохол, то лицето е следвало да е снабдено със съответните надлежни документи съгласно действащите към момента императивни разпоредби на Закона за акцизите /обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г. /с последващи изменения/ и отменен с § 1, ал. 1 от ПЗР на ЗАДС, обн. ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 01.07.2006 г./.

Дори и да се приеме, че в случая става въпрос за ракия, която се ползва за лични нужди, то е следвало тя да бъде придружена от данъчен акцизен документ, което в случая не е така. Не би могла да намери евентуално приложение и разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ЗАДС, тъй като разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ППЗАДС предвижда, че в специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол /ракия/ от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия годишно на семейство, като намереното количество на адреса на касатора е 51 литра и очевидно надвишава максимално допустимото за едно семейство. Поради това, възраженията на касатора за неизследване на тези обстоятелства респ. и за недоказаност на нарушението, за което е наказан, не се извежда от доказателствата по делото и е неоснователно.

При липсата на представени доказателства в тази връзка, правилно в наказателното постановление е описано и прието от наказващия орган, че се касае за алкохол и алкохолни напитки по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗАДС, доколкото в изготвената за целите на досъдебното производство химическа експертиза акцизните стоки са охарактеризирани като алкохолни продукти с действително алкохолно съдържание по обем съответно - 53,72 об. % при 20° С, 53,84 об. % при 20° С, 52,42 об. % при 20° С и 53,84 об. % при 20° С за всяка от четирите проби от иззетите туби. При тази фактическа установеност, правилно дължимият акциз е изчислен на основание чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, съгласно която разпоредба, акцизната ставка за етилов алкохол е 1 100,00 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Съответно, правилно дължимият акциз е определен в размер на 300,05 лв., а двойният размер на същия е 600,10 лв., като наложеното адм. наказание е в минималния размер от 1 000,00 лв., предвид разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

В съответствие с акцизното законодателство, всички лица, които държат, съхраняват или извършват сделки с акцизни стоки по смисъла на чл. 2 от ЗАДС, следва на основание чл. 126 от ЗАДС да притежават счетоводни, данъчни или други документи по този закон, от които да е видно заплащането, начисляването или обезпечаването на акциза за намерените при тях акцизни стоки. Каквото се приема и в ТП № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, субект на отговорността по чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, независимо от регистрацията по този закон, като без значение е от кого е начислен платен или обезпечен дължимият акциз. Следователно, субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, което държи акцизни стоки, без за тях да разполага с документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Към момента на проверката и развилото се съдебно производство не са представени документи, от които да е видно, че намерените и описани в НП акцизни стоки – алкохолни напитки са освободени за потребление и за тях е заплатен полагащият се акциз.

За установеното административно нарушение, административно наказващият орган е наложил предвиденото в закона по вид и размер административно наказание, както и отнемане в полза на държавата, както правилно е установил първоинстанционният съд.

Заявените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на закона, както и оплакванията за наличие на съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата от РС, се явяват неоснователни и недоказани.

В случая е приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в която АУАН не се издава, доколкото административнонаказателното производство е било образувано след изпращане на преписката от прокуратурата вследствие на постановление за прекратяване на наказателно производство. Този текст предвижда изключение от общия ред за образуване на административнонаказателно производство и е приложим когато наказателното производство е водено срещу конкретен извършител и съответно прекратено по отношение на него, когато е налице състав на административно нарушение, а не престъпление, какъвто е конкретният случай. Доказателствата, събрани в наказателното производство по предвидения в НПК процесуален ред, са доказателства и за административнонаказващия орган. ЗАНН не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. С. Т. решение № 46 от 16.Х.1979 г. по н. д. № 36/79 г., ОСНК, в случаите на образуване на административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - законодателят е имал предвид, че проведеното предварително производство е достатъчно за установяване на административно нарушение, поради което извършените процесуални действия по реда на НПК следва да бъдат зачетени като такива и в административнонаказателното производство.

Неотносими към ангажираната административнонаказателна отговорност на касатора са доводите, изложени в касационната жалба относно липсата на тъждество между прекратеното наказателно производство за извършено престъпление по реда на чл. 234 от НК и отговорността по чл. 126 от ЗАДС. Видно от мотивите на Постановлението за прекратяване на наказателното производство с изх. № 6192/24 от 11.12.2024 г. /л. 30-32 от АНД № 72/2025 г. по описа на РС Тетевен/, намереният в дома на касатора алкохол попада в обхвата на продуктите, посочени в чл. 9, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз и доколкото за него не се изисква бандерол, каквото е предвидено в състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, то не и налице извършено престъпление от общ характер. Това обаче не изключва възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето за нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, предвид установяването на съставомерните елементи от изпълнителното деяние именно на това нарушение – държане на акцизни стоки /алкохолни напитки/ без да притежава съответния документ по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Настоящият касационен състав изцяло споделя доводите на районния съд и относно липсата на нарушения относно вземането на пробите от намерения в дома на касатора алкохол и липсата на нарушение на чл. 6-10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, поради което, доколкото същите са достатъчно подробни, не следва да бъдат преповтаряни и съдът следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Отделно от горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 161, ал. 2 от НПК в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, органи на досъдебното производство могат да извършват претърсване и изземване без разрешение от съдия на съответния първоинстанционен съд, като протоколът за извършеното действие по разследването се предоставя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдия незабавно, но не късно от 24 часа. Видно от материалите по преписката, с Определение № 157/13.10.2023 г. съдия в Районен съд - Тетевен е одобрил извършените от органите на досъдебното производство действия, обективирани в протокола за претърсване и изземване, като видно от съдържанието на протокола за претърсване и изземване, лицето е присъствало на това действие по разследването и е получило екземпляр от протокола, като това обстоятелство е удостоверено с подписа на С. /л. 63 от АНД № 72/2025 г. по описа на РС Тетевен/.

Неоснователни са и възраженията на касатора за несъответствие на оспореното решение с материалния закон, свързани с възможността за прилагане в случая на института за маловажност на нарушението.

В тази връзка правилно районният съд е приел, че конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение по чл. 126 от ЗАДС, като в случая не са налице основания за приложението на специалната хипотеза на чл. 126б ал.2 от ЗАДС, с оглед размера на дължимия акциз за процесното количество акцизна стока, който е над предвидения от закона размер от 100,00 лева.

Законодателят е отчел повишената степен на обществена опасност на нарушения от процесния вид, с оглед значимостта на защитените от ЗАДС обществени отношения, поради което е предвидил относително високи размери на наказанията, както и изрично е регламентирал кои нарушения могат да бъдат определени като маловажни. Според разпоредбата на чл. 126б, ал.2 от ЗАДС, която се явява специална спрямо чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажни случаи” са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100,00 лв. Следователно и при наличието на специална разпоредба в ЗАДС по отношение на това кои нарушения са маловажни, доводите в касационната жалба за маловажност не намират опора в закона.

Настоящият касационен състав намира, че процесното нарушение не се явява и малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, каквито възражения са наведени с касационната жалба, тъй като в случая категорично не би могло да се говори за липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност, доколкото с нарушението се засягат значими обществени отношения, а именно - облагането с акциз.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 от АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, такива следва да бъдат присъдени в поискания размер от 100,00 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 17.06.2025 г., постановено по АНД № 72 по описа за 2025 г. на Районен съд - Тетевен.

ОСЪЖДА А. А. С., [ЕГН], с адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], да заплати на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, адрес: гр. Русе, [улица], сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.