РЕШЕНИЕ
№ 3427
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330103639 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от
ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от *** Л. Д., чрез
пълномощник юрисконсулт В.Ц., е предявил против Е. Д. П., ЕГН: **********, от ***, иск
за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17695/
2021 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 9509/ 09.11.2021 г., парични суми, както следва: сумата от 4 494, 23 лева, главница
по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: *********, прехвърлен на
ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г., сумата от 860, 35 лева- договорна
възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г.- 20.05.2021 г. и сумата от 271, 27 лева- лихва
за забава за периода 21.10.2019 г.- 10.09.2021 г. (без периода на извънредното положение),
ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 09.11.2021 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ ООД, ЕИК: *********, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., по силата на който на лицето се предоставила сумата от
5 000 лева, като наред с това се сключила и застраховка на кредита. Предвидена била и
1
такса ангажимент в размер на 175 лева за фиксиран лихвен процент- 16, 66 %. Кредитът
следвало да се изплати на 36 месечни вноски, но ответникът не изпълнил изцяло
задълженията си, а направил само частични плащания, като за забавата дължал и мораторна
лихва. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г.,
като длъжникът бил лично уведомен за това. Длъжникът изпаднал в забава още на
20.10.2019 г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем според чл. 5 от
договора, за което обстоятелство длъжникът бил също писмено уведомен. За събиране на
вземането се образувало заповедно производство, но длъжникът възразил против издадената
заповед и затова се предявявал настоящият установителен иск. Моли за уважаване на иска,
претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява,
като взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който
искът се оспорва. Твърди се, че липсвало уведомление за предсрочната изискуемост на
кредита. Освен това се посочва, че договорът за кредит бил недействителен на няколко
основания: първо- шрифтът бил по- малък от законовия минимум от 12; второ- не бил
посочен общият размер на кредита; трето- нямало информация как се изчислява лихвеният
процент; четвърто- ГПР не отговарял на реалния и пето- клаузата за застрахователна премия
била неравноправна. Клаузите в договора не били индивидуално уговорени и потребителят
не можел да влияе върху тях. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В
съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора и представя писмено
становище.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9509/ 09.11.2021 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 17695/ 2021 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 494, 23 лева, главница по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: *********, прехвърлен на
ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г., сумата от 860, 35 лева- договорна
възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г.- 20.05.2021 г. и сумата от 271, 27 лева- лихва
за забава за периода 21.10.2019 г.- 10.09.2021 г. (без периода на извънредното положение),
ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 09.11.2021 г., до
окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 165, 09 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., г., сключен
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК:
*********, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 5 000 лева, при следните условия:
2
застрахователна премия- 1 008 лева, такса ангажимент- 175 лева, 36 броя месечни вноски,
всяка от по 206, 01 лева, ГПР- 20, 98 % и ГЛП- 16, 66 %.
Към договора са представени условията по кредита, съгласие за обработка на лични
данни, застрахователен сертификат, общи условия на застраховката, декларация,
преддоговорна информация, както и платежно нареждане за преведена по банкова сметка на
кредитополучателя сума в размер на 4 825 лева.
С рамков договор за цесия от 22.04.2020 г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ ООД е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са приложени
приложение към цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за
прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението,
процесният кредит е включен като част от цедираните договори под номер ***.
Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, ведно с обратна разписка
за връчването му на длъжника.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
е установило, че ответникът е получил по кредита сумата от 4 825 лева от отпуснатия кредит
от 5 000 лева, поради намаляването й със такса ангажимент от 175 лева. По кредита били
върнати общо 1 260 лева, като падежът на първата частично неплатена вноска била на
20.09.2019 г., а на първата изцяло неплатена вноска- 20.10.2019 г. Остатъчното задължение
по договора за главница било в размер на 4 438, 23 лева, а за договорна лихва- 989, 13 лева.
Изчислен е и размерът на лихвата за забава- общо 286, 01 лева за периода 21.10.2019 г.-
10.09.2021 г., при изключване на периода на извънредното положение 13.03.2020 г.-
13.07.2020 г.
По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото
лице е посочило след съответни изследвания, че договорът за кредит е написан със серифен
шрифт- serif font, подобен на семейство шрифтове Garamong с големина 11, 55- 11, 6 пункта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който
е получил опредЕ. парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при
съответни условия на заема.
Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца,
като такава възможност изрично е предвидена в чл. 26 от договора, според който кредиторът
има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да е
необходимо съгласието на длъжника.
Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и
съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното.
Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността
финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до
длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не
3
съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато
той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно,
ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово
пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД да уведоми от името на
последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени
на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като
пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си
последици. Уведомлението е получено от лицето, видно от обратната разписка, а отделно от
това, още с връчването на заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с
приложенията й, за което е безспорно, че същите са получени от длъжника, който е подал
възражение, той се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява
известéн, че има нов кредитор. След като законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма
доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на
стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона,
свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен,
ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая
се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника
и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да
претендира търсените суми в качество на цесионер.
Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е
кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.
Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по
който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
4
На първо място, според нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК размерът на шрифта от текстовата
част на договора трябва да е минимум 12 пункта. Разпоредбата е в сила от 23.07.2014 г., а
договорът за кредит е сключен на 13.03.2019 г., поради което нормата е валидна за него. В
настоящия случай от приетата СТЕ обаче се установява, че шрифтът тук е 11, 55- 11, 6
пункта, поради което не е спазено основно императивно изискване на закона. Същото е
санкционирано с най- тежката последица- недействителност на правоотношението по
смисъла на чл. 22 от ЗПК. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не,
защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид
договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не
подлежат на тълкуване.
На второ място, не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК за посочване в договора
на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент
е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва
информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана)
възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или
пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията
(начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се
направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран годишен размер от 16, 66 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД.
На трето място, договорът е недействителен и поради неспазване на изискването на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 20, 98 %, а пък годишната лихва е 16, 66 %,
като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои
разходи покрива. Отделно от това, в договора е посочено, че общата стойност на
плащанията е 7 416, 36 лева, което обаче е повече от сбора на главницата, лихвата, таксата
ангажимент и застрахователната премия. Всичко това поставя потребителя в положение да
не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
основание.
Предвид констатираната от съда нищожност на договора на посочените няколко
основания не е необходимо излагане на повече съображения по същество, защото
5
законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. В този смисъл претенцията на
ищеца спрямо ответника за неплатената главница по кредита, установена от вещото лице по
ССчЕ в размер на 4 438, 23 лева, следва да се уважи. В случая е без значение
обстоятелството, че в настоящото производство главницата се претендира на договорно
основание, като това обстоятелство не следва да води до отхвърляне на иска за главница.
Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на
делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото
съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския
кредит при установяване на неговата недействителност. Тя следва да намери приложение и в
хипотеза като настоящата- предявен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за
недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в подобно
производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на сключения между тях
договор. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес,
в който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в
заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и
безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл.
34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В
случая няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на
заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на
претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен
потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от
ГПК.
Така за сумата от главницата от 4 438, 23 лева искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 4 494, 23 лева- да се отхвърли, като недължими остават още
възнаградителната лихва и тази за забавата. Както вече по- горе беше посочено, в
хипотезата на недействителен потребителски договор потребителят връща само чистата
стойност на кредита. В този смисъл искът следва да се уважи частично- само до размера на
главницата, установена със ССчЕ, като се отхвърли частично до пълния й размер и изцяло за
претендираните суми за двете лихви- договорна от 860, 35 лева и за забава от 271, 27 лева.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното
производство, направени от заявителя за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-
малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уваженото вземане за главница,
разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 130, 23 лева, като
6
разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 165, 09 лева, остава
за сметка на страната. Длъжникът също има право на разноски в заповедното производство,
като в приключилото там производството той е представляван от *** Е. Т., на която е
заплатил според представения договор за правна защита и съдействие сумата от 500 лева. В
тази връзка разноските на длъжника за подаденото възражение против заповедта за
изпълнение следва също да му се присъдят с изричен осъдителен диспозитив, който да се
отрази в настоящото решение, но сумата ще се присъди в полза на адвоката му и по
съразмерност тя възлиза на 105, 55 лева.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 114, 66 лева, депозит за ССчЕ в
размер на 150 лева, както и депозит за СТЕ в общ размер на 180 лева, като му е дължимо и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от пълномощник по
делото, определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Ответникът пък е заплатил на своя пълномощник според представения
договор за правна защита и съдействие сумата в размер на 650 лева. Така по съразмерност,
на страните се дължат разноски, както следва: на ищеца- 429, 68 лева, а на ответника- 137,
21 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от *** Л. Д., че Е. Д. П., ЕГН: **********, от ***, ДЪЛЖИ присъдената по
частно гр. дело № 17695/ 2021 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 9509/ 09.11.2021 г., сумата от 4 438, 23 (четири хиляди
четиристотин тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки) лева, главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: *********, прехвърлен на ищеца с
договор за цесия от 22.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 09.11.2021 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 4
494, 23 лева и ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че дължи още и следните
суми по договора: сумата от 860, 35 лева- договорна възнаградителна лихва за периода
20.10.2019 г.- 20.05.2021 г. и сумата от 271, 27 лева- лихва за забава за периода 21.10.2019 г.-
10.09.2021 г. (без периода на извънредното положение).
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от *** Л. Д., да
7
заплати на Е. Д. П., ЕГН: **********, от ***, направените разноски по заповедното
производство в размер на 105, 55 (сто и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева, изчислени
по съразмерност, както и направените по настоящото дело разноски в размер на 137, 21 (сто
тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки) лева, изчислени също по съразмерност.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН: **********, от ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“
№ 15, ет. 6, представлявано от *** Л. Д., направените разноски по заповедното производство
в размер на 130, 23 (сто и тридесет лева и двадесет и три стотинки) лева, изчислени по
съразмерност, както и направените по настоящото дело разноски в размер на 429, 68
(четиристотин двадесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) лева, изчислени също по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8