РЕШЕНИЕ
№ 12058
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110115854 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците, както следва: за И. И. Д., сумата в размер на 29,21 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в ********************************,
аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 25.10.2022г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 4,54
лв., за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022 г., сумата от 4,35 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 0,94 лв., за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022 г. и за Р. Х. Д., сумата в размер на
175,25 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в
********************************, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2022г., до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 27,25 лв., за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022 г.,
сумата от 26,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв., за периода от 31.10.2019г. до
03.10.2022 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 02.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 57757/2022 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /фирма/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с
абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца
били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
1
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач,
предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д., чрез назначения му
особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице
облигационна правоотношение, възникнало между него и ищцовото дружество. Прави
възражение за изтекла погасителната давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р. Д..
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г.Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Р. Х. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството потребители на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за
ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат
възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за
прекъсване/спиране на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 57757/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от
ГПК.
По делото е прието саморъчно завещания, с което наследодателят на ответниците И.
И. Д., Р. Х. Д. и лицето Ц.И. Д. е завещал оставеното от него имущество на своята съпруга –
Р. Х. Д.. Приета е по делото и искова молба, с която ответникът И. Д. е предявил срещу Р. Д.
и Ц. Д. иск за делба, и съединения с него иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. Съдът служебно
установи, че по тази искова молба е образувано гр.д. № 57033/2019г. по описа на СРС, 113
ти състав, като с решение от 20.06.2022г., съдът е допуснал делба на делбената маса,
2
включително и по отношение процесния имот, при квоти между страните, както следва: за Р.
Д. – 6/8 идеални части и по 1/8 идеална част за Ц. Д. и И. Д.. Това решение е влязло в сила,
тъй като производството е продължило във втора фаза на делбата. Впоследствие при
втората фаза на делбата е направено оттегляне на иска по чл. 69 от ЗН, поради което съдът с
определение от 17.07.2023г. е внесъл делото в архив. Следователно съдът приема, че
ответниците И. И. Д. и Р. Х. Д. са съсобственици на процесния имот при квоти от по 1/8
идеална част за И. Д. и 6/8 идеални части за Р. Х. Д..
Р. Х. Д. не оспорва твърденията на ищеца, че е в облигационна връзка с ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство се оспорва от ответника И. Д.,
който посочва, че е гражданин на А. и че не обитава процесния имот.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС /без дата/, се установява, че
собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ул. ***********, са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е
упълномощено конкретно лице да подпише договор с /фирма/. Като необжалвано решението
е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници, какъвто е ответника. От името на ЕС е сключен
договор № 1611/14.08.2002г. с /фирма/, като обстоятелството, че именно /фирма/ извършва
услугата „топлинно счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната съдебно техническа
експертиза.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от
ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По смисъла на Закона за енергетиката
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна
енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на
ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за открИ.е,
промяна или закрИ.е на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на открИ.е на партида на новия собственик. В
контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите,
когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да
3
ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът И. И. Д. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /фирма/,
произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно
апартамент 6, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време. Установи се че Д. е
собственик на имота до размера на 1/8 идеална част. Партидата е видно, че е открита на
наследодателя И. Д.. Няма данни до началото на процесния период партидата да е
променяна, в предвид по делото че са налице индикации за учредено право на ползване
върху имота в полза на Р. Д. и за прехвърляне на 6/8 идеални части от имота на Р. Д. на Ц.
Д.. Съдът е обвързан от постановения диспозитив, с който процесният имот е допуснат до
делба при заявените от ищеца квоти между тримата съделители. По делото не са налице
доказателства за промяна на партидата и за наличие на договорености между ответника И.
Д. и трето лице или с другите двама съсобственици, че само един или двама от тях ще
ползват имота, за които договорености да е уведомено ищцовото дружество. Предвид
изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ответникът е имал
качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали Д. е обитавал имота, след като по
делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за
спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на
топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на
топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от
фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се
установи в производството.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима
на приетия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното
жилище е имало монтирано едно отоплително тяло, съответно един топлоразпределител и
един водомер. За процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ФДР е отчитала уредите
в имота, като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител. Вещото
лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 33 м3, съгласно Акт за
разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено
по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер,
монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на
процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че дължимата главница за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. след изравняване е в размер на 230,53 лева, като за периода от 01.09.2019г. до
30.04.2021г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 34,82
лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 230,53 лева е в
размер на 34,60 лева, за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022г., а върху главницата от 34,82
лева, в размер на 7,37 лева, за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно
изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са
суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139
ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./ и в наредба № Е-РД-01-1 от
12.03.2020г., приложима след м.03.2020г., с оглед процесния период. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
4
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха
горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са
правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на
претендираната стойност. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват
достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на
уредите. По делото се установи, че в имота са извършени реални отчети и е осигурен
достъп, поради което са изготвени главни отчети, подписани от потребител. Последните
съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството
осъществяващо дяловото разпределение. В тези протоколи е положен подпис, на който е
даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са
подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства
за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на
установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват
данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не
установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и
следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. Д. е релевирал правопогасяващо
възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна
енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна
давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Следователно и вземанията на /фирма/ към потребителите се погасяват с изтичане
на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /фирма/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо
– чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата
25.10.2022г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 25.10.2019г. са погасени по
давност. Това са вземанията за периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г., доколкото
задължението за м.09.2019г. е станало изискуемо след 15.11.2019г., когато вече давността е
прекъсната. Само за периода в който задълженията не са погасени по давност – м.09.2019г.
до м.04.2021г. задължението възлиза на сумата от 220,77 лева, а за 1/8 идеална част от него е
5
в размер на 27,60 лева до който размер следва да бъде уважена претенцията срещу
ответника И. И. Д., а за сумата от 1,61 лева, разликата над уважената сума от 27,60 лева до
размера на пълно предявената сума от 29,21 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост таксите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна,
заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Сумата е
доказана по размер, съгласно заключението на вещото лице, и не е в погасителна давност.
Следователно този главен иск срещу И. Д. следва да бъде уважен изцяло за пълно
предявената сума от 4,35 лева, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г.
Иска за мораторна лихва върху тази главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен по отношение и на двамата ответници, доколкото в ОУ на ищеца
от 2016г. липсва уреден начин на връчване на фактурите за главница за такси за дялово
разпределение и предвиден срок за изпълнение. При това положение ответниците следва да
изпаднат в забава след покана на основание чл. 84 от ЗЗД. Ищецът не е представил
доказателства за връчена покана до ответниците за заплащане на главницата за такси за
дялово разпределение, поради което не ги е поставил в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен
съобразно уважената част от главницата, която не е в погасителна давност. С оглед периода
за който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на ищеца, приети
с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата мораторна лихва, върху уважената част от
главничното вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване
на фактура № **********/31.08.2019г., тоест от 15.11.2019г., от който период се претендира
и лихвата. Така съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск върху
главницата за отопление на имота по отношение на ответника И. Д. следва да бъде уважен
до размера на сумата от 4,08 лева, а за сумата от 0,46 лева, разликата над уважената сума от
4,08 лева до размера на пълно предявената от 4,54 лева следва да бъде отхвърлен.
Въпреки, че ответника Р. Х. Д. не оспорва и не е подала отговор в срока по чл. 131 от
ГПК с релевирани с него възражения срещу исковете по които съдът да дължи произнасяне,
както бе посочено по-горе в мотивната част на решението, искът за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен по гореизложените
мотиви. Съдът констатира също така, че заявените размери на останалите искове не
съответстват на размерите, установени със ССчЕ, поради което исковете по отношение на Р.
Д. следва да бъдат уважени до размерите, установени с експертизата. Така главният иск за
доставена в имота топлинна енергия следва да бъде уважен до размера на сумата от 172,90
лева, а за сумата в размер на 2,35 лева, разликата над уважената сума от 172,90 лева до
размера на пълно предявената следва да бъде отхвърлен, за мораторна лихва, начислена
върху главницата за отопление на имота иска следва да бъде уважен до размера на сумата от
25,95 лева, а за сумата от 1,30 лева, разликата над уважената сума от 25,95 лева до размера
на пълно предявената от 27,25 лева, следва да бъде отхвърлен, иска като доказан по размер
срещу Р. Д. за главница за такси за дялово разпределение следва да бъде уважен така, както
е заявен до размера на сумата от 26,12 лева, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., а
както бе посочено по-горе иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за
дялово разпределение, за сумата от 5,68 лева, за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022г.,
6
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът. При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
На ищеца в заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
62,67 лева, съобразно уважената част от исковете, платими от ответниците, както следва: от
Р. Д. сумата от 54,84 лева, а от И. Д. сумата от 7,82 лева. В исковото производство ищецът е
заплатил разноски за държавна такса в размер на 75,00 лева, като на ищеца на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
или общо сумата в размер на 175,00 лева, като съобразно уважената част от исковете на
ищеца в исковото производство от тази сума следва да бъде присъдена сума в размер на
167,10 лева, платима от ответниците, както следва: от Р. Д. сумата в размер на 125,33 лева, а
от И. Д. сумата от 41,77 лева. Отделно ищецът е заплатил единствено по възраженията и с
оглед нуждата от назначаване на особен представител на ответника И. Д. суми за депозит за
особен представител в размер на 400,00 лева, и за изслушване на експертизи в размер на
650,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника И. Д., предвид
разделната отговорност в процеса и обстоятелството, че тези разноски са реализирани във
връзка с възраженията на Д.. С оглед уважената част от исковете срещу Д. на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски и в размер на 969,04 лева, или в исковото производство Р. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума за разноски в размер на 125,33 лева, а И.
Д. сумата от 1010,81 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/фирма/, ЕИК *************** срещу Р. Х. Д., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Р. Х. Д. дължи на /фирма/ сумата в размер на 172,90 лева /сто седемдесет
и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за цена за доставена топлинна
енергия, през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
********************************, абонатен № ******, сумата в размер на 26,12 лева
/двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 25.10.2022г. до окончателното плащане, сумата в размер на 25,95 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление
на имота, за сумата в размер на 2,35 лева, разликата над уважената сума от 172,90 лева до
размера на пълно предявената от 175,25 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за сумата от 1,30 лева, разликата над уважената сума от 25,95 лева до
размера на пълно предявената от 27,25 лева, както и иска за мораторна лихва, начислена
върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 5,68 лева, за периода от
31.10.2019г. до 03.10.2022г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 57757/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/фирма/, ЕИК *************** срещу И. И. Д., ЕГН **********, искове с правно основание
7
чл. 422 от ГПК, че И. И. Д. дължи на /фирма/, сумата в размер на 27,60 лева /двадесет и
седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница за цена за доставена топлинна
енергия, през периода от м.09.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
********************************, абонатен № ******, сумата в размер на 4,35 лева
/четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение, за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 25.10.2022г. до окончателното плащане, сумата в размер на 4,08 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
за периода от 15.11.2019г. до 03.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление
на имота, за сумата от 1,61 лева, разликата над уважената сума от 27,60 лева до размера на
пълно предявената сума от 29,21 лева, за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г., иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за сумата от 0,46 лева, разликата
над уважената сума от 4,08 лева до размера на пълно предявената от 4,54 лева, както и иска
за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата
от 0,94 лева, за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022г., и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
57757/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
***************, сумата в размер на 54,84 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
***************, сумата в размер на 7,82 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
***************, сумата в размер на 125,33 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
***************, сумата в размер на 1010,81 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8