№ 275
гр. Пазарджик, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500677 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 10.25 часа
Жалбоподателката М. БЛ. АТ., редовно призована не се явява.
Постъпила е молба от М.А. , чрез пълномощникът й адв.М. да се даде
ход на делото в нейно отсъствие. Заявява,че поддържа подадената въззивна
жалба. Няма възражение по доклада. Няма да сочи доказателства. Претендира
разноски съобразно приложения списък. Представя писмени бележки по
съществото на спора.
Ответникът по въззивната жалба „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, редовно призовани не се явява представител.
Постъпила е молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез
юрк. Г. с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа отговора
на въззивната жалба. Няма възражение по доклада, няма доказателствени
искания. Взема становище по съществото на спора.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 312 от 05.05.2021 по гр.дело № 2508 от 2020г по описа на
РС- Пазарджик съдът е признал за установено по отношение на М. БЛ. АТ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“, бл. 15, ет.
8, ап. 3, че съществува вземане в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителен директор Д.Б Е.Р, вземане в размер на
сумата от 232 лева, представляваща дължима главница /чистата стойност на
кредита/ по договор за потребителски кредит № ********* от 11.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за главница над
присъдения размер от 232 лева до претендиралия от 270,32 лева, т.е. за сумата
в размер на 38,32 лева, иска за договорна лихва в размер на 32,06 лева, за
периода от 24.06.2017 г. до 24.03.2018 г. и иска за обезщетение за забава в
размер на 65,76 лева за
ОСЪДИЛ е М. БЛ. АТ., ЕГН **********, е постоянен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Свобода“, бл. 15, ет. 8, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
“Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д.Б Е.Р,
сумата в общ размер на 365,52 лева, представляваща съдебни разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част на
исковата претенция.
ОСЪДИЛ е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен
директор Д.Б Е.Р, ДА ЗАПЛАТИ на М. БЛ. АТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“, бл. 15, ет. 8, ап. 3, сумата в общ размер
на 284,75 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
С Определение №1352/19.07.2021 год. на Пазарджишкия районен съд ,
постановено по гр.д.№508 по описа за 2020 год. по искане с молба по чл.248 и
2
чл.250 от ГПК, подадена от М. БЛ. АТ., чрез пълномощникът й адв.М. съдът е
изменил Решение №312/05.05.2021 год. в частта за разноските
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба М. БЛ. АТ.. Счита същото за неправилно, в която е признато за
установено, че съществува вземане в полза на ищеца в размер на сумата от
232 лева, представляваща дължима главница /чистата стойност на кредита/ по
договор за потребителски кредит № ********* от 11.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
На следващо място счита, че в производството по чл.422 от ГПК, което
е продължение на предварително проведено заповедно производство, съдът
няма възможност да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, доколкото
обстоятелствата и основанието за плащане на сумите в заповедта за
изпълнение и в исковото производство следва да са идентични. Дори да се
приеме, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвижда специален вид
отговорност спрямо тази на неоснователното обогатяване, то в
производството по установителните искове по чл.422 от ГПК съдът не може
да я приложи, тъй като подобни обстоятелства и искане в заповедното
производство не е отправено.
Искането е да се отмени решението на РС и се постанови ново решение
с което да се отхвърлят изцяло неоснователни предявените против М. БЛ.
АТ.. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с искане да се остави без уважение
въззивната жалба и се потвърдите обжалваното първоинстанционно решение
като правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че правилно
първостепенният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало наличието
на надлежно уведомяване на ответника за цесията. Сочи съдебна практика.
Излага съображение, че е налице е валидно съобщаване, както когато то е
направено лично от цедента, така и когато е направено от трето,
упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да е и
цесионерът. Твърди, че ще е налице валидно съобщаване и в случая, когато то
е извършено от цесионера, действащ по пълномощие на цедента, тъй като не
3
се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено
само и единствено от стария кредитор. Ищцовото дружество било изпълнило
задължението си да уведоми ответника за извършената цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника били изпратени 3 бр. уведомителни писма,
за извършените прехвърляния на вземането с Договор за цесия от 01.07.2017
г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, в последствие прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и
Приложение № 1 към него, както и за прехвърлянето в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД въз основа на Рамков договор за цесия от
03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмата са се върнали в
цялост. Счита, че неполучаването на Уведомителните писма от ответника на
предоставените от същия постоянен и настоящ адрес не може да бъде
вменено във вина на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и
последното да търпи неблагоприятни последици. Позовава се на постановени
от ВКС, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
На следващо място се твърди, че правилно РС съд е присъдил
дължимост на претендираната главница в производството.
Първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на материалния закон,
като не е приравнил разпоредбата на чл. 23 ЗПК на тази по чл. 34 ЗЗД и не е
счел, че искът не е установителен, а касае иск за неоснователно обогатяване
по реда на ЗЗД. Тъй като в настоящото производство главницата се
претендира на договорно основание, то при извод за недействителност на
договора искът не следва да бъде отхвърлен. Действително ищецът основава
претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения договор
за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да
4
съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в хода на делото
извод за недействителност на същия. Целта на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
е да уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит
при недействителност на последния, включително като намери приложение
по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения
договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В противен
случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл. 34 и чл.
55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение. Твърди се , че със
своето процесуално поведение - подаване на възражение срещу заповедта,
ответникът бил дал повод да бъде предявен иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта за изпълнение. С оглед на това и с оглед изхода на
спора, и на основание чл. 78 от ГПК, на дружеството - ищец са присъдени
направените в заповедното и първоинстанционното производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Искането е да се остави уважение въззивната жалба и се потвърди
решението на като правилно, законосъобразно и обосновано в атакуваната му
част. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,40
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6