№ 15403
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110132123 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Ж. Т. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 1648,88 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: /адрес/, ведно със законната
лихва върху главницата от 1648,88 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, 289,33 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., дължима върху главницата за доставена топлинна
енергия, 42,21 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 42,21 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
29.12.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,51 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г., дължима върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 71103/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 15.01.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, през исковия период е съществувало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая
„Топлофикация София“ ЕАД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че
когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия на
ищцовото дружество в сила от 10.07.2016 г. Р. Т., като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както
следва: 1648,88 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 289,33 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г.,
дължима върху главницата за доставена топлинна енергия, 42,21 лева – главница за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 9,51 лева - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022
г. върху тази главница. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2023 г. до
окончателното й заплащане. Посочва се, че за тези суми в хода на производството по ч. гр.
дело № 71103/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца
и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове. С тези съображения „Топлофикация София“ ЕАД обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Р. Т. оспорва
исковете претенции като недоказани по основание и размер. Оспорва съществуването на
правоотношение с ищцовото дружество, позовавайки се на разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ,
съгласно която присъединяването към топлопреносната мрежа на абонати в сграда в режим
на етажна собственост се осъществява след провеждане на ОС на собствениците и вземане
на решение от поне 2/3 от последните. Оспорва се „Топлофикация София“ ЕАД да е
извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при липсата на сключен
договор за това с процесната етажна собственост. С отговора ответната страна оспорва
потреблението на топлоенергия. Не оспорва, че е собственик на процесния имот от
20.12.2018 г. до месец ноември 2021 г., излагайки, че през този период в имота не е ползвана
топлинна енергия. Намира за недоказан размерът на претендираните суми при недоказано
конкретно доставено количество топлинна енергия на абоната. В тази връзка оспорва
доказателственото значение на представените от ищеца писмени доказателства. Ответницата
Р. Т. оспорва техническата годност на общия топломер в абонатната станция в процесната
жилищна сграда. Счита за недопустимо начисляването на лихви върху прогнозни месечни
вноски. Намира, че заплащането следва да бъде само срещу реално изразходени и измерени
количества топлинна енергия. Въвежда възражение за погасяване по давност на
претендираните суми. Счита за некоректно изчислени сумите за лихви. С тези доводи
ответницата отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 71103/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415,
2
ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира
процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на
правен интерес от търсената защита.
По същество:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет
покупко- продажба (доставка) на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи
условия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени
чрез изправно средство за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало
насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от ищеца по силата на договор с ЕС на процесната жилищна сграда, при
което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок
за вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и
влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“,
съответно клиент на същата, от придобиването на право на собственост/вещно право на
ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия,
предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху
топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответницата в отговора на исковата
молба и наведените от същата твърдения, с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 17.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че през исковия период същата е била
собственик на процесния недвижим имот с адрес: /адрес/
За притежавани от ответницата права върху имота в рамките на процесния период
свидетелстват и данните от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с
договор за покупко-продажба от 20.12.2018 г., обективиран в Нотариален акт № 171, том I,
рег. № 4534, дело № 162/2018 г. по описа на нотариус В.Я. с рег. № 318 на НК и с район на
действие Софийски районен съд, ответницата Р. Ж. Т., като купувач, е закупила от третите за
процеса лица З.Г.К.М., М.Г.К., А.М.К.Р., Н.Х.К.Г. и Г.Л.Г. като продавачи, всички
3
притежавани от тях идеални части, придобити по наследство, от следния техен съсобствен
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.309.1.2 по КККР
на град София, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес: /адрес/, с площ от 49,50 кв.м., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.408.309, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с прилежащи части: зимнично помещение с площ от 6 кв.м. и таванско
помещение с площ от 10 кв.м., заедно с 28/1000 ид. части от общите части на сградата, който
самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява апартамент, находящ
се в партера (приземието) на съпритежателския дом в /адрес/, с площ от 49,50 кв.м. и
състоящ се от: една стая, кухня, вестибюл, баня, клозет и антре, заедно със зимнично
помещение от 6 кв.м., заедно с таванско помещение от 10 кв.м. и с 28/1000 ид.части от
сградата и от правото на собственост върху дворното място.
Установява се, че със заявление-декларация от 21.08.2019 г., адресирано до
„Топлофикация София“ ЕАД, Р. Ж. Т. е отправила искане партидата за топлоснабден имот на
адрес: /адрес/, с абонатен номер 201506 да бъде променена на нейно име. Със заявлението
същата е удостоверила, че е запозната с обстоятелството, че дяловото разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделените имоти се
извършва от ФДР „Топлофикация“ съгласно избор на ОС на ЕС.
Не е спорно, а и се установява, че с договор за покупко-продажба от 30.11.2021 г.,
обективиран в Нотариален акт № 117, том VII, рег. № 19308, дело № 1183/2021 г. по описа на
нотариус С.М. с рег. № 785 на НК и с район на действие Районен съд – София, ответницата
Р. Т., като продавач, е продала на третите за процеса лица П.Х.Д. и И.Я.Д., като купувачи,
процесния недвижим имот – апартамент, находящ се на партера на съпритежателски дом в
/адрес/, с площ от 49,50 кв.м.
Съгласно представен и приет по делото споразумителен протокол от 30.11.2021 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 19310/30.11.2021 г. между страните по договора за
покупко-продажба от 30.11.2021 г., продавачът Р. Т. се задължава да изплати сумата по
съществуващи към този момент задължения към „Топлофикация София“ АД, касаещи
процесния недвижим имот.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че в рамките на исковия период – м. май 2019 г. – м. април 2021 г. собственик на процесния
недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: /адрес/ – партер, е именно ответницата Р.
Т., придобила същия по силата на вещно-транслативното действие на договора за покупко –
продажба от 20.12.2018 г. и доколкото последващото разпореждане с имота от нейна страна
в полза на трети за процеса лица е на 30.11.2021 г., а с това и извън рамките на релевантния
период.
С придобиване на вещно право на собственост върху топлоснабден имот от
ответницата, между същата, като клиент и потребител и ищцовото дружество, като
доставчик, възниква облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна
енергия до имота и отговорността на Т. за нейното заплащане при доказано реално
потребление.
В тази връзка и с оглед изложения довод в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че възникването на облигационноправната обвързаност е обусловено именно от
придобиване на права върху имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към абонатна станция, каквото се установи по делото, като наличието на
писмено съгласие от необходимия брой собственици съгласно чл. 133, ал. 2 ЗЕ касае
единствено присъединяването към топлопреносната мрежа, но не и възникването на
правоотношение между собствениците на вече топлоснабден имот с доставчика на
топлинната енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
4
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От събраните по делото писмени материали се установява, че на Общо събрание на
собствениците в сграда в режим на ЕС с адрес: /адрес/, проведено на 03.08.2011 г., е взето
решение за избор на фирма „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Изяснява се, че въз основа на решението, между ЕС,
като възложител и „Топлофикация София“ ЕАД, като изпълнител, е сключен договор от
28.11.2011 г. за извършване на услугата по разпределение на количеството топлинна енергия
между отделните потребители. Съгласно клаузите на чл. 6 от договора същият се прекратява:
по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма – ал. 1; при виновно
неизпълнение на задълженията на една от страните с 30-дневно писмено предизвестие до
неизправната страна – ал. 2; с 30-дневно предизвестие от управителя на СЕС и предоставяне
на протокол от ОС на ЕС за избор на друга фирма.
Представените и приети като част от доказателствената съвкупност по делото
изравнителни сметки за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и отчетен период
м..05.2020 г. – м.04.2021 г. за абонатен номер 201506 сочат, че същите са изготвени именно
от „Топлофикация София“ ЕАД, което дружество с протоколи от 27.07.2020 г. и от
09.07.2021 г. е удостоверило посещение на адреса на процесната сграда в режим на ЕС и
поставяне в пощенските кутии на индивидуалните изравнителни сметки за използваната
топлинна енергия през двата отоплителни периода.
Същевременно, от основното заключение на изслушаната и приета по делото съдебно-
техническа експертиза следва, че ФДР за процесната сграда през периода е „Топлофикация
София“ ЕАД, извършила дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда
и вход и изготвила отчета и изравнителните сметки за релевантния период.
Предвид изложеното, при съвкупната преценка на така анализираните доказателства,
съдът достига до извод, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна
енергия в процесната сграда в режим на етажна собственост, с адрес: /адрес/ е извършвано
от „Топлофикация София“ ЕАД, избрана като ФДР от ОС на етажните собственици от
сградата с решение, обективирано в протокола от 03.08.2011 г. и по силата на сключен
писмен договор от 28.11.2011 г. По делото не се твърди и не се установява неговото действие
да е било прекратено на някое от предвидените основания за това. Ето защо, съдът намира за
неоснователно проведеното оспорване от ответната страна на обстоятелството, че ищцовото
дружество е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, каквото следва от
събрания по делото доказателствен материал.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата оспорва като недоказано
количеството на доставената до имота топлинна енергия, както и потреблението на същата.
За установяване на факта на реално доставена до имота на ответната страна топлинна
енергия по делото е прието основното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, в което е изяснено, че в процесната сграда с адрес: /адрес/ има монтирана една
абонатна станция – автоматична с пластинчати топлообменници, захранваща 1 вход.
Посочено е, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е
измервана чрез средство за измерване – общ топломер, който е отчитан ежемесечно чрез
5
електронно устройство – терминал, като от отчетената топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи на абонатната станция (загубите на топлина в самата станция от
топлоотдаване на съоръженията, които се намират в същата), и са за сметка на
топлофикационното дружество, а между потребителите се разпределя чистото количество
топлинна енергия. Експертно е установено, че общият топломер е преминал през
метрологични проверки, като макар последната от тях за 2021 г. да е направена 3 месеца
след законовия срок, то от техническа гледна точка, с оглед заключението от същата, че
топломерът „съответства“, дава основание за извод, че за този период същият е бил годно
средство за търговско измерване.
Съгласно данните от изготвените отчети и изравнителни сметки, вещото лице достига
до извод, че през процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет, като е начислена
служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход за 4 бр. чугунени радиатори
с ИРРО (индивидуални разпределители на разходите за отопление). Посочено е, че са
начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена
между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект,
като стойността й се определя от ФДР по зависимост, отразена в Наредба Е-РД 04-
1/12.03.2020 г.и Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
ЕС – според отопляемия обем на имота по проект от 135 куб.м. съгласно молба от „Авеста“
ЕООД от 26.10.2001 г. В основното заключение е отразено, че през исковия период са
начислени като дължими и суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
според показанията на узаконен водомер за топла вода в имота, който се намира в мазето и
не се влияе от липсата на достъп. При изслушването си пред съда вещото лице разяснява, че
за отчетния период 2019 г. – 2020 г. няма изготвен протокол за неосигурения достъп за отчет,
какъвто е налице за втория отчетен период 2020 г. – 2021 г. Посочва, че начинът на
разпределение на сумите за сградна инсталация не третира въпроса дали в имота има тръби
или няма такива, тъй като от значение е отоплаемият обем на имота по проект. В
заключението е отразено, че уредите за дялово разпределение на дружеството – ФДР
съхраняват получените данни за един отоплителен период – 1 година, поради което към
настоящия момент не могат да се видят отчетените данни от тях за процесния период.
Посочено е, че това, което ще се възприеме понастоящем относно наличието на радиатори,
не е относимо към 2019 г./2021 г. Експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период възлиза на 1657,46 лева, като включва сумите за сградна инсталация, за
отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване и стойността на изравнителните
сметки (в случая сума за доплащане от 739,13 лева), без просрочени и неплатени предходни
сметки, без изравнявания извън процесния период, без суми за дялово разпределение и
лихви. Изяснено е, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, при липсата на
протокол за неосигурен достъп, но със запис в изравнителната сметка на ФДР. В
допълнителното заключение вещото лице достига до извод, че стойността на топлинната
енергия за периода 01.05.2019 г. – 29.12.2019 г. възлиза на сумата от 239,75 лева, от която
32,96 лева за сградна инсталация, 185,35 лева за отопление на имота и 21,44 лева за БГВ.
Съдът кредитира заключенията, преценявайки ги по реда на чл. 202 ГПК, като обосновани и
компетентно изготвени, от специалист в съответната област, въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и допълнително представени такива от ФДР и от съответния
топлорайон, по същество останали неоспорени от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените и приети по делото протокол от 27.05.2021 г. за неосигурен достъп за отчет на
първа дата и протокол от 03.06.2021 г. за неосигурен достъп за отчет на втора дата за
изравнителен период 2020 г./2021 г., подписани от представител на ФДР и на етажната
собственост, съдът достига до извод, че служебното начисляване на топлинна енергия за
6
отопление – по максимален специфичен разход за 4 бр. отоплителни тела за втората част от
процесния период – месец април 2020 г. – месец май 2021 г. е извършено при наличието на
доказано основание за това, а именно несигурен достъп от абоната, което обстоятелство е
надлежно удостоверено в протоколите от 27.05.2021 г. и 03.06.2021 г. В последните изрично
е вписано, че сред абонатите, неосигурили достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение на двете предварително обявени дати в сграда на адрес: /адрес/, вх. 1, е и
апартамент 1, с абонатен номер 201506 (съгласно изготвените и приобщени по делото
изравнителни сметки), като по отношение на същия е налице отчет на водомера, намиращ се
в общото мазе и липсва отчет на уредите, която констатация на представителя на ФДР е
извършена в присъствието на представител на етажната собственост, който също е подписал
протоколите.
Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно
начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в
чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия,
определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището. Това изключение следва от разпоредбите на
чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите ,
приложими към процесния период) и от Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, издадени въз основа на законова делегация. Съгласно посочената
разпоредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота,
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. Следователно, при неосигурен достъп за отчет до помещенията и
отоплителните средства за отчитане, респ. на водомерите в имота, е предвиден нормативно
установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление и който е приложен
при наличието на предпоставките за това.
В настоящия случай, през втората част от процесния период, начисляването на
служебен разход на топлинна енергия за отопление е въз основа именно на неосигурен
достъп от абоната. Следователно, за този отчетен период абонатът дължи сумата за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и сумата за отопление (при липса на
начислени суми за БГВ), според експертните изводи в основното заключение, или сума в
общ размер от 928,88 лева.
По отношение на първия отчетен период, включен в исковия, от м. май 2019 г. до м.
април 2020 г., съдът намира, че от страна на ищцовото дружество не е доказано пълно и
главно, наличието на основание за изключение от принципа за заплащане на реално
доставено количество топлинна енергия по отношение на разхода за отопление, а именно
наличието на предпоставките за определяне на служебен разход – в случая неосигурен
достъп от абоната.
Съгласно клаузата на чл. 52, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за
отчитане на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинна енергия, а
съгласно ал. 3 това негово задължение е обусловено от наличието на отправено писмено
уведомление от продавача/търговеца за датата на отчета. В настоящия случай, от страна на
ищцовото дружество, не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че на адреса
на процесната сграда в режим на ЕС е поставено съобщение за отчет на уредите за дялово
разпределение с посочване на дати за извършване на отчета, нито протоколи за посещение
на тези дати, в т.ч. на процесния апартамент с констатация, че по отношение на същия не е
бил осигурен достъп.
Съгласно клаузата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Общите условия протоколът за неосигурен
неосигурен достъп в датите за отчет от отделни клиенти в СЕС се подписва от избрано от
7
клиентите в СЕС лице от етажната собственост. В случая не е представен протокол,
подписан от представител на СЕС и на ФДР, удостоверяващ липсата на осигурен достъп за
отчет от процесния абонат. Констатацията на вещото лице за отразяване на служебното
начисляване в изготвената от ФДР изравнителна сметка също не е от естество да обоснове
извод за надлежно установяване на посоченото обстоятелство.
С оглед изложеното и предвид изричното оспорване, проведено от ответната страна
относно реалното потребление на топлинна енергия, съдът приема, че за периода м. май
2019 г. – м. април 2020 г. неоснователно е начислен служебен разход за топлинна енергия за
отопление – поради липсата на предпоставката, даваща основание за това начисляване –
неосигурен достъп от абоната, което прави недължима сумата за отопление в размер от
589,41 лева. За този период абонатът дължи заплащане на сумата за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, възлизаща на 107,72 лева и на сумата за БГВ, определена
според показанията на водомера и възлизаща на 31,45 лева или на сума в общ размер от
139,17 лева.
По отношение на разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и
на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира процесният имот, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към
Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
3
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 135 м.
Следователно, общата дължима стойност за доставена топлинна енергия през
релевантния период възлиза на сумата от 1068,05 лева (определена като сбор от сумата от
139,17 лева за първия отчетен период и сумата от 928,88 лева за втория). В тази връзка съдът
взе предвид изводите на вещото лице по СТЕ, доколкото същите се основат на данните от
издаваните фактури за процесния период и на изравнителните сметки от ФДР за процесния
период.
По делото не се твърди от ответната страна да е извършвано плащане на суми за
погасяване на процесните задължения. Същевременно, от изводите на вещото лице по
приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че няма данни за плащане на
процесните суми по създадената от ищцовото дружество съдебна сметка за исковите
вземания. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че за месец май
2019 г. е налице плащане, което обстоятелство е съобразено от ищцовото дружество при
завеждане на делото, като се претендира останалата неплатена сума.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата въвежда възражение за
погасяване по давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за частично
основателно, предвид следните съображения:
8
В настоящия случай вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 29.12.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 22.01.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/. Следователно извън
погасителната давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила на и след 23.09.2019 г.
При съобразяване с горните изводи, съдът намира, че погасена по давност е само част
от вземането за главница в размер на сумата от 16,32 лева (определена от съда на основание
чл. 162 ГПК, при съобразяване с данните за месечните задължения, отразени в заключенията
на СТЕ, за дължимите суми за периода 01.05.2019 г. – 29.12.2019 г. съгласно допълнителното
заключение, при съобразяване с приетата по делото недължимост на сумите за отопление за
периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.), дължима за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., при
съобразяване с обстоятелството, че изискуемостта на вземането за месец август 2019 г. е
настъпила към 15.10.2019 г., а с това и след 23.09.2019 г., поради което считано от този месец
до края на периода или за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. вземането за главница в
размер от 1051,73 лева е останало непокрито от давността.
Предвид всичко изложено, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 1051,73 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и в тази част следва
да бъде уважен. За разликата над този размер до пълния предявен такъв от 1648,88 лева или
за сумата от 597,15 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. исковата претенция
следва да бъде отхвърлена поради недоказване на иска по размер, респ. поради погасяване
на част от вземането по давност.
9
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
съгласно изводите на съдебносчетоводната експертиза възлиза на 42,41 лева за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. Съдът намира, че при посочване на сумата в експертизата е
допусната техническа грешка, като вместо 42,21 лева (разликата между общо дължимата по
заключението съгласно счетоводни данни, от 1691,09 лева и главницата за доставена
топлинна енергия от 1648,88 лева) е посочено 42,41 лева.
Дължимостта на тази сума следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговеца за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, тези разходи да се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от м. ноември 2019 г. до м.
април 2021 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер,
поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 29.12.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от 1051,73 лева за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното
вземане за лихва за забава, като такова не се дължи нито върху отхвърлената част от
главницата, останала недоказана по размер, нито върху погасената по давност част от
главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., дължима върху главницата от 1051,73 лева за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза на сумата от 183,04 лева (определена от съда на
основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид общия размер на дължимата и начислена лихва за
забава съгласно експертните изводи на съдебносчетоводната експертиза, периода, за който е
начислена и респ. размера и периода на уважената част от главницата).
В тази връзка и с оглед проведеното оспорване в отговора на исковата молба следва да
се отбележи, че лихвата за забава е дължима върху неплатената главница за доставена
топлинна енергия, последната определена според реално отчетеното количество от ФДР, при
съобразяване наличието на период на неосигурен достъп за отчет.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
10
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 289,33 лева или за
сумата от 106,29 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 42,21 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.12.2022 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 9,51 лева за
периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело № 71103/2022 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, които съответно възлизат на сумата от 57,63 лева – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и на сумата от 499,16 лева –
платена държавна такса, депозити за съдебно-техническата и съдебносчетоводната
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, има и
ответната страна. Доколкото по делото от ответницата не са претендирани разноски и не са
представени доказателства за реалното им извършване, то и такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б
срещу Р. Ж. Т., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Ж. Т. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 1051,73 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: /адрес/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 183,04 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., дължима върху главницата за доставена
11
топлинна енергия и сумата от 42,21 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 71103/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважения размер от 1051,73 лева до пълния предявен размер от 1648,88 лева или за
сумата от 597,15 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., за разликата над
уважения размер от 183,04 лева до пълния предявен размер от 289,33 лева или за сумата от
106,29 лева, представляваща лихва за забава върху отхвърлената част от главницата, както и
изцяло за сумата от 9,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до
13.12.2022 г., дължима върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Ж. Т., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 57,63 лева,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 71103/2022 г. по описа на СРС,
I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 499,16 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12