№ 932
гр. Бургас, 0**.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120203****** по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от Г. Й. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр.Бургас, ж.к.“М.....Р.....“, блок **, вход **, етаж **, ап.**.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №НП-
21/01.03.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.36, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ) за нарушение на чл.1**, ал.** ЗРВКУ на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в
размер от 2 000.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП. В с.з. жалбоподателят
поиска от съда да уважи жалбата.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. За него се явява представител, който моли за постановяване на
решение, с което процесното НП да бъде потвърдено с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. ****
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.06.2021 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при
наказващия орган на **.06.2021 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.**** ЗАНН във връзка с 1**3, ал.3 и ал.** НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Председателят на КЕВР възложил на комисия извършването на
извънредна проверка за прилагането от „ВиК“ ЕАД – Бургас на цени на
услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.0**.2019 г. до
30.0**.2020 г. В проверката участвал и св. И.С. – главен експерт при КЕВР. В
изпълнение на възложеното, с писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „ВиК“
ЕАД – Бургас да представи издадени фактури, отнасящи се за потребените
„ВиК“ услуги за м. 10.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 0**.2020 г.; сключени
договори по Наредба № ** от 1**.11.2000 г. и протоколи от извършени
пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред които и „Я******
**9“ ЕООД. На 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-1**-1**-
12/05.06.2020 г., с което „ВиК“ ЕАД – Бургас предоставило копия от
издадените фактури, но не предоставило сключени договори по Наредба № **
и протоколи от пробонабирания.
На 2**.0**.2020 г., на база извършена проверка по документи, без да се
извършват допълнителни проверки на място, комисията по проверката
съставила констативен протокол (л.л.63-6** от делото), в който посочила, че
„ВиК“ ЕАД, в нарушение на Указанията за образуване на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги, е издало фактури за
предоставяне на услугата „пречистване на отпадъчни води“, сред които и
процесната, по цена за стопански потребители със степен на замърсеност 1,
без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази категория. С
писмо от 30.0**.2020 г. „ВиК“ ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по
2
съставения констативен протокол (л.л.60-62 от делото).
На 01.10.2020 г. св. И.С. съставил на жалбоподателя, по реда на чл.
**0, ал. 2 от ЗАНН, АУАН за това, че на 2**.10.2019 г. „ВиК“ ЕАД – Бургас е
издало на потребителя „Я****** **9“ ЕООД фактура №
003912**5**6/2**.10.2019 г. за предоставени ВиК услуги за периода
31.0**.2019 г. – 0**.10.2019 г., като е фактурирал услугата „пречистване на
отпадъчни води“ по цена за промишлени и други стопански потребители със
степен на замърсеност 1, без да е обосновал принадлежността на потребителя
към тази категория. Свидетелят И.С. преценил, че като изпълнителен
директор на „ВиК“ ЕАД – Бургас жалбоподателят Г.Т. е допуснал
предоставяне на услугата по цена по-висока от утвърдената от регулаторния
орган, с което е нарушил чл. 1**, ал. **, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за
безспорно установени и на 01.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с
което за нарушение по чл. 1**, ал. ** от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 3**, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 3**, ал. 1 от ЗРВКУ, вр. чл. 2**, ал. 2 от ЗРВКУ.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП.
Настоящото производство е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 3** от ЗАНН. Съгласно въпросната
3
разпоредба, сроковете по чл. 3**, ал. 1 от ЗАНН са давностни. Давността е
институт на материалното право и за срока по чл. 3**, ал. 1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административнонаказателната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 3**, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 3**, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се
състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за
определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В конкретния случай, проверката е била осъществена само по
документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на договори
по реда на Наредба № ** и протоколи от пробонабиране. Контролните органи
са били известени, че такива договори и протоколи не съществуват. Предвид
на това се налага извода, че считано от дата 05.06.2020 г. нарушението и
нарушителят са били известни за администрацията на КЕВР, защото именно
от тази дата е било обективно възможно актосъставителят да изгради своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и
деянието. Контролните органи са имали обективната възможност да
констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се
прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на
наказващия орган. При това положение служителите са разполагали с
тримесечен срок, считано от 05.06.2020 г., да съставят акт за установяване на
административното нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 3**, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а
именно на 01.10.2020 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на
АНП. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство
и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така
съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството.
Отделно от това фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
4
доста хаотична. Налице е несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административно наказателното обвинение,
което не позволява формиране на еднозначни правни изводи досежно волята
на наказващият орган по фактите и по приложението на закона. На места се
сочи, че нарушението е извършено от Т., а на други места от ЮЛ „ВИК“ ЕАД
Бургас. След просторно описание на нарушението /НП е от 10 страници/ не
става ясно кой е субекта на адм.наказателна отговорност. Тези нарушения са
съществени, няма как да бъдат санирани и водят до отмяна на НП на
процесуално основание.
С оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат присъдени в полза
на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза
на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания минимален
размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. ** от ЗАНН.
Поради посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН **. Наказателен състав на
Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-21/01.03.2021 г.,
издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране;
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на
Г. Й. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ж.к.“М.....Р.....“, блок **,
вход **, етаж **, ап.** сумата от 300.00 лева, представляваща
направени деловодни разноски.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.3**** НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.20**-
5
**** АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6