Определение по дело №566/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 9
Дата: 4 януари 2016 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20151200200566
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

19.4.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.19

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Татяна Андонова Атанас Маскръчки

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Андонова

дело

номер

20111200600121

по описа за

2011

година

Делото е образувано по повод депозирана жалба от Н. Й. М. и А. Д. М. срещу Определение № 1478/20.02.2011г. по ЧНД № 144/2006г. по описа на РС Б..

В жалбата се излагат съображения по същество, а именно че определението е неправилно, че със същото се санират незаконосъобразните тълкувания на фактите и правото направени от прокурора. Изтъква се, че събраните доказателства безусловно навеждали за извършено документно престъпление от длъжностно лице в службата по кадастъра.

Самото определение потвърждава Постановление на Районната П. в Б. от 28.01.2011г. по дознание № 989 /2006г. по описа на 01 РУП Б., с което е прекратено наказателното производство за извършено престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК.

Въззивният съд като съобрази доказателствата по делото, съображенията в протестът, мотивите на първостепенния съд и Закона приема следното:

Наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител по обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, заради това че а 16.12.2005 година в кръга на службата си е съставило официален документ, в който удостоверило неверни обстоятелства /скица № 2866/16.12.2005 г./ с цел да бъде използван тоя документ, като доказателство за тези обстоятелства.

Към делото са приложени копия две скици – с № 68/07.01.2005 г. и с № 2866/16.12.2005 г. Скица № 68/07.01.2005 г. е за имот с пл. № 1033/кв. 136 по плана на Б., записан на наследници на Н. М. /Н. М., А. М. и др. /въз основа на нот. Акт № 22, т.І, д. 22/98 г. Скица № 28/66/16.12.2005 г. е за сграда в имот с пл. № 1033, кв. 136 по плана на Б., записана на С.Ф.Б., въз основа на заповед за деактуване № 23/13.02.1996 г. Приложени са копия от документите по отчуждителната преписка. От тях се установява, че със заповед № 83/07.04.1987 г. е отчужден имот с пл. № 1033, кв. 79 по плана на Б. е изплатено обезщетение на С.Ф.Б. Със заповед за деактуване № 23/13.02.1996 г. сградата в посочения имот е отписана от актовите книги за държавни имоти и е предадена на С.Ф.Б.

Във връзка със собствеността и владението върху описания имот с пл. № 1033 е бил налице отнесен до съда спор между наследниците на Н. М. и С. Ф.Б., В. Г. и А. Б. С Решение № 510/30.07.2002 г. по гр дело № 930/2000 г. по описа на Районен съд – Б. е отхвърлен искът на наследниците на Н. М. за предаване на владението върху имота. С решение № 566/19.11.2003 г. по гр.дело № 1003/2002 г. по описа на Окръжен съд – Б. това решение е отменено и С. Ф. Б., В.Г. и А. Б. са осъдени да предадат владението върху имота на наследниците на Н. М..

С Решение № 886/26.04.2005 г. по гр. дело № 297/2004 г. по описа на ВКС е отменено решението на Окръжен съд – Б. и е отхвърлен искът на наследниците на Н.М. за предаване на владението върху имота.

С Решение № 72/21.03.2006 г. по гр. дело № 436/2005 г. по описа на ВКС, 5-членен състав, е оставена без уважение молбата на наследниците на Н.М. за отмяна на решение № 886/26.04.2005 г. по гр.д. № 297/2004 г. по описа на ВКС. Решеинето е влязло в сила на 21.03.2006 г.

В посочените съдебни актове подробно са описани обстоятелствата по случая, довели до възникването на спора за собственост, както и до образуването на настоящото наказателно производство. Прокуратурата и първоинстанционният съд са приели, че Скица № 2866/16.12.2005 г. за сграда в имот с пл. № 1033, кв.136 по плана на Б. е издадена при спазване на законовите изисквания, въз основа на одобрения кадастрален план и в съответствие с наличните доказателства за извършено отчуждаване на имот, принадлежал на С.Ф.Б., което е отменено. Не е налице официален документ, в който да са удостоверени неверни обстоятелства, а за гражданскоправен спор за собствеността и владението върху имота, който е решен от съда с влязло в сила съдебно решение, въз основа на което владелци на имота са С.Ф.Б., В. Г. и А.Б.

При тези факти въззивният съд, без разглеждане на делото по същество акцентира върху обстоятелството, че обжалваното определение е неправилно, тъй като Районният съд се е произнесъл по жалба подадена извън кръга на лицата посочени в чл. 243 ал. 3 от НПК. Съгласно посочената норма право да обжалват Постановление за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемите, пострадалите или техните наследници или ощетеното юридическо лице.

Престъплението, за което е било повдигнато обвинение е по чл. 311 л.1 от НК. Същото е в глава девета от НК- документните престъпления с обект обществените отношения свързани със съхраняването на документи и правната сигурност на документирането. Макар, че предмет на обвинението е издаване на документ- скица на УПИ, върху което права предявяват подалите жалбата, въззивният съд не съзира каквито и да е доказателства или аргументи, че жалещите се са претърпели вреди в резултат на посоченото деяние. Няма доказателства и за настъпване на някаква щета пряка и непосредствена последица от това престъпление. Липсват основания да се разгледа жалбата, тъй като нормите на материалния Закон не предвиждат съставомерни вредни последици, за когото и да било освен Държавата. Въпреки, че разследването е било инициирано именно с жалба на настоящите жалещи се първостепенният съд е следвало да съобрази, че същите нямат правата на пострадал. В този смисъл константната практика на ВКС и ВС/ резюмирана в Постановление № 3 /82г. на Пленума на ВС.

Ето защо въззивният съд не споделя доводите в обжалваното определение, с които РС Б. се е произнесъл по съществото на жалбата. Същата е следвало да се върне на жалещите се, а частното наказателно производство да се прекрати по аргумент на чл. 323 т. 3 от НПК.

В рамките на правомощията си и поради изложените мотиви настоящата инстанция приема, че постановлението на определението е неправилно, незаконно и необосновано и следва да се отмени. Същевременно на основание чл. 345 ал. 3 от НПК вр. с чл.335 ал. 2 вр. с чл. 334 т. 4 от НПК приема, че следва сам да отстрани допуснатия пропуск, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение № 1478/20.02.2011г. по ЧНД № 144/2006г. по описа на РС Б. и вместо него ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 144/2006г. по описа на БлРС и ВРЪЩА жалбата на Н. Й. М. и А. Д. М..

ВРЪЩА ЧНД № 1192/2007г. на БлРП.

Определението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.