№ 199
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК
Производството е образувано по частна жалба от Б. ИВ. П. против
протоколно определение от 05.04.2022 г. ,постановено по гр.д. 3302/ 21 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по делото на
основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК до приключване на НОХД 8388/17 г. по
описа на ПРС..По съображенията ,изложени в частната жалба
жалбоподателят счита определението за неправилно и заявява искане
същото да бъде отменено .
Ответникът по частната жалба П. на Р.Б. не взема становище.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното :
Предмет на гр.д. 3302/ 21 г. по описа на ОС – Пловдив е иск ,предявен от
Б. ИВ. П. против П. на Р.Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди ,които същият е претърпял от незаконното му задържане под
стража.Съдът с протоколно определение от 05.04.2022 г. по искане на
ответника е приел ,че по отношение на ищеца е висящо НОХД 8388/2017 г.
по описа на ПРС ,което все още не е приключило ,което наказателно дело е
приел за преюдициално спрямо спора,предмет на разглеждане като тази
преюдициалност произтича от евентуалната възможност ,ако ищеца бъде
оправдан да предяви иск за обезщетение за вреди по реда на чл.2 ал.1 т.2 от
ЗОДОВ ,което обезщетение ще включва и вредите от незаконното задържане
под стража.По тези съображения на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спрял
производството по делото до приключване на посоченото наказателно дело.
Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ
1
предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно
задържане под стража като мярка за неотклонение, което впоследствие е
отменено. Това са хипотезите, при които актът, постановяващ задържането
под стража, е отменен като незаконен и в този случай държавата отговаря
независимо от развитието на наказателното производство /досъдебно и
съдебно/ като обезщетението се определя самостоятелно.В този смисъл са
разясненията ,дадени в т.13 от ТР 3 / 22.04.2005 г. ,постановено по т.д № 3 /
2004 г. на ОСГК на ВКС .При това положение и доколкото предмет на иска е
обезщетение за вреди само от незаконното задържане под стража като мярка
за неотклонение ,отменена с определение на въззивния съд,то изходът по
НОХД 8388/2017 г. по описа на РС – Пловдив не е от значение за настоящия
спор,поради което липсва основание за спиране на производството по
делото.Ето защо обжалваното определение ще следва да бъде отменено и
делото върнато на ОС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.04.2022 г. ,постановено по
гр.д. 3302/ 21 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството
по делото на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК до приключване на НОХД
8388/17 г. по описа на ПРС и ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2