Р Е Ш Е Н И Е №................
град
Свиленград, 18.02.2021година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Председателя Административно - наказателно дело №788 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1726/2020
от 27.11.2020 година на И.Д. заместник-директор на Териториална дирекция
„Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на М.Д.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя;
спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки пелени.4пакета х44
броя ; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр. и газирана вода 200мл.-120броя ,всичко с митническа стойност 861,07лева;
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 861,07 лв. (пункт ІІ),която
глоба представлява 100% от митническата стойност на стоките по пункт І.
Жалбоподателят М.Д.А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен и неправилен. Твърди се в жалбата,че стоката не преминавала
праговете предвидени в закона,при които било необходимо нейното деклариране,а
именно 300евро,доколкото през процесният ден пътувала заедно със съпруга
си,поради което стоката била на двамата и била за лична употреба и безспорна
стойността им не надвишавала праговете както се посочи/общо 600евро за двамата/.
Отделно от това счита,че е налице маловажен случай.
В съдебната фаза, редовно призован
жалбоподателят М.Д.А. не се явява и
не изпраща представител по делото.
В съдебната фаза не ангажира писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) – Териториална дирекция „Южна морска” при
Агенция „Митници, редовно призовани,
изпращат процесуален представител , който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото
да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 23.07.2020 година около 17.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от
Република Турция за Р.България, пристигнал лек автомобил марка „Тойота Ланд крузер”, с рег.№Х 2222 ВС,
управляван от жалбоподателя,която пътувала със съпруга си.
Преди
започване на митническата проверка всички пътуващи в
автомобила, включително жалбоподателят, били поканени
устно от
митническия служител – свидетелят С.В.П. в
присъствието на колегата му св.Ж.А.К., да декларират носените
от тях вещи, стоки и валутни
ценности,но никой не декларирал нищо.
В изпълнение на служебните си
задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител – св.С.В.П.
в присъствието на колегата му св.Ж.А.К. била извършена митническа
проверка на превозното средство и багажа на пътниците,при която открили на
различни места в автомобила,укрити е недекларирани общо 112 кутии цигари ,които били без акцизен
бандерол, за което бил съставен АУАН 921/23.07.2020г. В автомобила освен
цигарите били открити още и други стоки ,които не били декларирани,а именно- Плат/1,55м.
х 43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки
пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов
десерт „Albeni“-3бр.кутии х
18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана вода 200мл.-120броя.
За тези действия е бил изготвен
Протокол за извършена митническа проверка №477/23.07.2020г. от св.С.В.П. в
присъствието на колегата му св.Ж.А.К. и на жалбоподателя, като последният не е
вписал възражения по него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено
обяснение, в което сочи, че взела стоките за лична употреба.
Съпругът ,който пътувал в лекият автомобил не оспорил,че стоката е закупена от двамата.
Укритите и недекларирани стоки били задържани с разписка №0183591 от 23.07.2020г.,а
в последствие предадени с приемо- предавателен протокол на служител при АНО.
С разписка №№0183592 от 23.07.2020г
били задържани от жалбоподателя сумата в размер на 400евро за обезпечаване на глобата по АУАН №922.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят С.В.П. пристъпил към
съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на
нарушителя, както и на свидетеля – Ж.А.К., след
приключване на проверката и на същата дата- 23.07.2020г.
В съставения АУАН № 992/23.07.2020г, актосъставителят С.В.П., изложил
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма/превозил
стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи/,като правно квалифицирал нарушението като такова по чл.233,ал.1 от ЗМ,
и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване,
налице са и останалите изискуеми реквизити.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното
нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като–Плат/1,55м. х
43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки
пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов
десерт „Albeni“-3бр.кутии х
18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана вода 200мл.-120броя.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане
на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката
за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия
жалбоподателя не е вписал,че има
възражения,а единствено посочи,че е дал писмени обяснения.
В тридневния срок не е подадено
писмено възражение от страна на жалбоподателя срещу така съставения акт .
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-152/16.03.2020година на
Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-1000-337/10.06.2020година
на основание чл.74,парграф 3 от Регламент №952/2013 е определена митническата
стойност на стоката ,предмет на нарушението ,както следва : Плат/1,55м. х
43,00м./-3броя-ед.цена в размер на 4,75лв за метър или общо 612,75лева; спални
комплекти-4броя -10,61лева за брой или общо 42,44лева; чаршафи с ластик-40броя-
2,99лева за брой или общо 119,60лева ; бебешки пелени.4пакета х44 броя
-7,92лева за пакет или общо в размер на 31,68лева; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.- 4,90лева за
кутия или общо 14,70лева ;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр.- 4,90лева за
кутия или общо 14,70лева и газирана вода 200мл.-120броя- 0,21лева за брой или
общо 25,20лева или общо за всички стоки
в размер на 861,07лева .
Сезиран надлежно с така
съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, е издадено
процесното Наказателно постановление
/НП/ №1726/2020 от 27.11.2020 година на
И.Д. заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция
„Митници”, с което на М.Д.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя;
спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки пелени.4пакета х44
броя ; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр. и газирана вода 200мл.-120броя ,всичко с митническа стойност 861,07лева;
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 861,07 лв. (пункт
ІІ),която глоба представлява 100% от митническата стойност на стоките по пункт
І.
Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 07.12.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на
получателя му, а именно че е получено от жалбоподателя на адреса му. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката
Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция
„Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция
„Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на И.Д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция „Митници”
Приложена е и Заповед № 3974 от 27.10.2020
година за възлагане да изпълнява служебните си задължения на длъжност И.Д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция
„Митници”, поради се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно
чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален
административен акт - Заповед.
Изложената фактическа
обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и
възприета в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – св. С.В.П.
и св.Ж.А.К.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите св. С.В.П. и св.Ж.А.К. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта –Ж.А.К., е и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова.
Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването
му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на недеклариране на стоки, при преминаване през държавната
граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на последното, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание
чл.74 парграф 3 от Регламент №952/2013
на Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на митническата
територия на съюза. Същата е приобщена
към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите
си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на
изложението и изводите.
За пълнота на съдебният акт ,въпреки
че от страна на жалбаподателят не се отправя доказателствено искане за
назначаване на експертиза и съответно не се ангажират доказателства оборващи
направените изводи изложени в становището,следва да се посочи,че :При
невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при невъзможност да
се приложи метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, то следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл. 74 от горепосочения
Регламент. Безспорно по делото не може да бъде определено митническата стойност
на процесните стоки по първичния метод,т.к. по делото не са ангажирани
доказателства относно действителната стойност на стоките закупени в
Р.Турция/фактура напр./При това положение,както се посочи ,следва стойността да
бъде изчислена по вторичните методи посочени в чл.74 от Регламента. Съгласно
чл.74,параграф 1- Когато митническата стойност на стоките не може да се
определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска
това.Парг.2. Митническата стойност, определена в резултат на
прилагането на параграф 1, е : б.А договорната стойност на идентични стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване; б.Бдоговорната стойност на сходни стоки, продадени
с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване;.б.В стойността, основаваща се на единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са
свързани с продавачите; или б.Г изчислената стойност, която се състои от сбора
на б.и -разходите или стойността за материалите и за производствените или
другите операции, използвани при производството на внасяните стоки,съответно
б.ИИ- сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която
обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като
стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в
страната на износа за износ в Съюз ,б.ИИИ разходите или стойността на
елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д,Параграф
3. Когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:б.А -
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията;б.Б член VII от Общото споразумение за митата и търговията и б.В
настоящата глава,като при това положение,съдът намира,че комисията правилно е
определила митническата стойност на основание чл.73,т.3,б.А от горепосочения
регламент.
Идентична правна оценка се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок
за обжалване, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна, за което
се излагат следващите правни
съображения:
І.От
процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и
чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от
ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите
органи.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящата съдебна инстанция приема,
че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Поради гореизложеното,съдът приема,че
не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя /да разбере в цялост
извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си
/и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват
предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който
превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република
България.
От показания на
разпитаните по делото свидетели – С.В.П. и Ж.А.К. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка),
по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 23.07.2020 година около 17.00 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили”
на път от Република Турция за Р.България жалбоподателят е превозвал,
т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните -Плат/1,55м.
х 43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки
пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов
десерт „Albeni“-3бр.кутии х
18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана вода 200мл.-120броя.
Последните несъмнено попадат в
легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно:
„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ,
вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди,
потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – Плат/1,55м.
х 43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки
пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов
десерт „Albeni“-3бр.кутии х
18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана вода 200мл.-120броя,
както вече бе посочено.
Същите, установи се, М.Д.А. не е обявила и декларирала в
момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено.
Точно обратното, стоките са били открити в превозното средство, което е управлявал жалбоподателят, като
реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на
действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа
проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса
на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези
стоки на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко
доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите С.В.П.
и Ж.А.К.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни
органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по
делото свидетели – С.В.П. и Ж.А.К., са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното
количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие
на процесните Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с
ластик-40броя ; бебешки пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр. и газирана вода 200мл.-120броя в държане и фактическата власт на
жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и
тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите
органи.
Именно тези два негативни признака
(без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират
съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение
„митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ
- основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или
непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките,
преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на
Република България.
Поради това, Съдебният състав приема,
че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци,
покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, по вид конкретно – Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя; спални
комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки пелени.4пакета х44 броя
; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр. и газирана вода 200мл.-120броя, без знанието и разрешението на
митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно
да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава,
но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната
и преминаването на граничен контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и
неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е
обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на
нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както
въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към Европейския
съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните
нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически
режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при
определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на
понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври
1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като
това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -
с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на
задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и
форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията
на страната.
След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета
от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността
за митнически освобождавания се определят случаите, в
които поради особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове
при допускане за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки
извън митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни сборове са посочени в 29 отделни дяла, между
тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в
брак; лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на
жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско
оборудване на ученици и студенти; пратки
с незначителна стойност; пратки,
изпращани от едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване
на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността в имоти,
разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на
почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители
от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял
11);
предмети с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) №
918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник,
когато обща стойност на стоките е до 45 евро.
Според разпоредбита на чл.41 от
Регламент №1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания,стоките ,съдържащи се в личния багаж на пътниците,
идващи от трети държави ,се допускат без да се облагат с вносно мито при
условие,че подобен внос е освободен от данък добавена стойност /ДДС/,съгласно
разпоредбите на националното законодателство
В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на
базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници,
които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал.
2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове,
до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300
евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки,
които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и
количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба
на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за
подарък.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от
мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми.
Процесните стоки /извън
процесните спални комплекти-4броя ;бебешки пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр.,които възможно е да се приемат за стоки за лична употреба, разглеждани
поотделно,но е и в съвкупност/ не могат да бъдат определени като такива,тъй
като видно от количеството им – в частност Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя или
общо 129метра плат ; чаршафи с ластик-40броя и
газирана вода 200мл.-120броя- няма как да е за лична употреба, а сочат
за стоки с търговски характер .
В конкретния случай, съобразно видът на
стоките /в частност тяхното количество,сочещо на стоки с търговски характер и дори и да се приеме,че стойността
им не надвишава 300евро/което не е обективно вярно,тъй като надвишава
посочената сума/300х1,955 е 586,50лева/ т.к. се установи,че стоките са на
жалбоподателката и не са придобити в СИО,за
да се приеме,че не надвишава този праг/, следва да се приеме ,че те не подлежат
на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране,тъй като се явяват
стоки с търговски характер.
От характера на вещите и техния брой,
настоящият Съдебен състав прави извод, че предметите, открити при проверката на
превозното средство, управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски
цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата
администрация при пристигането на МП.
Именно
с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по
извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно
преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение,
разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било
приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата
му власт и пренасяни стоки. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по
делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на
жалбоподателя и предвид факта, че стоките са открити в управлявания от него
автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова
страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република
България.
Изпълнителното деяние на пренасяне,
като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се
свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая - общо Плат/1,55м. х
43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки
пелени.4пакета х44 броя ; шоколадов
десерт „Albeni“-3бр.кутии х
18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана вода 200мл.-120броя,
на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи,
а по този начин и ги пренася,респективно превозва, като последното не изисква
непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа
власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо
липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне -
въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност
за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той
е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми
на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от
използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е
необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе
си фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки.
Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозил, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната
форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние,
преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като
престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК
съобразно равностойността на своя предмет – Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя;
спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя ; бебешки пелени.4пакета х44
броя ; шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов
десерт „Lavina“-3бр. кутии х
24бр. и газирана вода 200мл.-120броя.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от
факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и
е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на обществено опасните последици - укриването на
информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и
със знанието за обществено опасния характер на деятелността си, жалбоподателят
е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници,
според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Митническата стойност на стоката,
предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за
договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно:
митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII
от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от
посочения Регламент. Стойността е определена от митническите органи в размер на сумата 861,07 лв. - общо за цялото количество, според представеното
заключение на комисията,което както се посочи по горе се възприе от съда като
компетентно и безпристрастно дадено,поради което се кредитира от съда с
доверие. При липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на
настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на
такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе посочената от комисията
стойност, т.е. не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО, за
правилно и законосъобразно определена.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от
100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно
чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено в минималния размер. Така наложеното с обжалваното
НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Процесното административно нарушение
по убеждение на решаващия Съдебен състав НЕ разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид количеството на стоките, следва да се отчите
за завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока,
като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка – административно наказателна, с
оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице
основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен
акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения,
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
НП е законосъобразно и правилно, в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на
същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното
извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението
й.
За пълнота на съдебният акт ,следва да
се посочи,че от жалбоподателката , митническият орган е иззел и задържал сумата
от 400 евро за обезпечаване на глобата по съставения АУАН,но липсва произнасяне
от страна на АНО.
Относно
разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство
възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител
на жалбоподателят не се претендират
присъждане на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване
в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в
посочения размер ,съдът намира за справедлив и съразмерен.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не
могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на
разноските от тяхна страна.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№1726/2020 от 27.11.2020 година на И.Д. заместник-директор на
Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на М.Д.А. с ЕГН ********** *** на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3
от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА”
–Плат/1,55м. х 43,00м./-3броя; спални комплекти-4броя ; чаршафи с ластик-40броя
; бебешки пелени.4пакета х44 броя ;
шоколадов десерт „Albeni“-3бр.кутии х 18бр.;шоколадов десерт „Lavina“-3бр. кутии х 24бр. и газирана
вода 200мл.-120броя ,всичко с митническа стойност 861,07лева; за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 861,07 лв. (пункт ІІ),която глоба
представлява 100% от митническата стойност на стоките по пункт І.
ОСЪЖДА жалбоподателят М.Д.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по
осъществена юрисконсултска защита по АНД
№788/2020г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия:...........................