Решение по дело №2128/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 303
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20223110202128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202128 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ”НСО СОФИЯ ”-ООД-София, представлявано и управлявано от
Ю.Т.Т., против НП № 03 –2200086/ 23.02.2022г. на И.И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2
от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване
и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че дружеството не е извършило
процесното нарушение, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон
и процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Липсвало описание на
нарушението от фактическа страна, нарушението не било доказано, налице
били предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и предупреждаване на
нарушителя, оспорва се и размерът на наложеното административно
наказание и в заключение се иска отмяна на НП или налагане на минимална
1
санкция.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява
от адв.В., надлежно упълномощена и приета от съда и от адв.Н.,
преупълномощена от адв.В... Процесуалния представител на въззивника
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено
и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразност, като аргументира доказаност на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ва 02.02.2022г., във връзка с подаден сигнал, свидетелите И. и И. –
служители на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект-„ сграда на Дом Младост”, находящ се в гр.Варна,
на бул.”Сливница”№194, където се извършвали демонтаж и извозване на
алуминиева дограма от „ НСО-София”-ООД-Варна.По време на проверката
на първият етаж в обекта били установени шест- седем лица, които
демонтирали и изнасяли наличната дограма.Сред лицата, изнасящи свалената
дограма бил и св.Р. С.. На обекта проверяващите установили и св. Цв. И.,
който се представил за технически ръководител на обекта и потвърдил, че
установените в обекта лица, свалящи и изнасящи дограма, работят за „НСО-
София” ООД.На установените в обекта лица били предоставени за попълване
декларации и тъй като св.С. бил неграмотен данните в неговата декларация
били попълнени от св.Цв. И.. Пред проверяващите в устен разговор св.С.
потвърдил, че работи за процесното дружество и е ангажиран с демонтаж на
дограма.В декларацията, касаеща св.С. освен личните данни на същия, св. Цв.
И. отразил, че работи за санкционираното друужество от 02.02.2022г., на
процесния обект, с работно време от 08,00 до 17,00ч.,, че има сключен трудов
договор и договорено възнаграждение от 650лв., отразени били договорени
почивки, както и че С. няма лични предпазни средства. Декларацията била
попълнена в 10,40ч. и подписана от св.С.. На място била оставена призовка за
представяне на документи в Д”ИТ”, като в хода на документалната проверка
2
бил представен трудов договор между ”НСО-София”-ООД-Варна и св.С. от
02.02.2022г., както и справка за регистриране на този трудов договор в НАП.В
справката за прието уведомление било отразено, че трудовият договор е
регистриран на 02.02.2022г. в 11:07:04ч., поради което св.И. приел, че на
02.02.2022г. св. С. е бил допуснат до работа преди работодателят да му е
представил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
Резултатите от проверката били отразени в протокол от 08.02.2022г.,
като на същата дата бил съставен АУАН срещу „НСО-София” ООД-Варна за
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
АУАН бил надлежно връчен на представляващия и управляващ
дружеството, който го подписал без възражения. Такива, видно от
материалите по преписката, не били депозирани и в законоустановения срок.,
поради което на 23.02.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка. Със същото, на „НСО-София”-ООД-Варна било наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000лв. на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. и И., дадени в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и Цв. И. в частта, в
която същите сочат, че към момента на проверката не е била извършвана
трудова дейност в обекта, тъй като в тази им част показанията им коренно
противоречат на показанията на свидетелите И. и И., а и на писмените
доказателства по делото и основно на приобщената декларация .Съдът не
кредитира и показанията на св.Цв. И. в частта, в която същият сочи, че
данните в декларацията са отразени под диктовка на проверяващите, тъй като
в тази им част показанията на свидетеля са противоречиви, самият той
заявява, че е позвънил в офис, за да установи дали лицата иман трудови
договори и да отрази вярна информация, а и видно от приобщения по делото
трудов договор отразеното в декларацията напълно кореспондира с данните в
представения трудов договор. В останалата част съдът кредитира показанията
на свидетелите С. и Цв. И., тъй като същите са непротиворечиви,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и липсват
3
доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира приобщените по делото писмени
доказателства, които кореспондират с приетата за установена фактическа
обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите И., И.,
Цв. И. и С. в кредитираните от съда части, АУАН, трудов договор, справка за
приети и отхвърлени уведомления и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приетата по
делото заповед и в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове. Срещу АУАН не
са били депозирани писмени възражения, поради което очевидно АНО е
приел липсата на спорни обстоятелства, не е проверил задълбочено АУАН с
оглед неговата законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е
събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен извод за
извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, в НП следва да се
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се
посочат и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в
обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че
св. С. е бил допуснат до работа преди да му е било връчено копие от
4
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от НАП, като декларативно е
посочена дата на извършване на нарушението- 02.02.2022г.Липсват каквито и
да било факти, които да сочат на първо място , че в действителност на
02.02.2022г. св.С. е бил допуснат до работа и в колко часа, липсват факти бил
ли е сключен трудов договор, липсват факти заверено ли е било уведомление
за сключен трудов договор в ТД на НАП и кога/ уведомлението е заверено на
същата дата/, като липсват факти от които да се направи извод кога е било
връчено това уведомление, за да се направи извод дали преди връчването му е
допуснат до работа свидетелят и до каква работа е бил допуснат. Липсата на
пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на
нарушителя от една страна, а от друга страна ограничават и възможността
съдът да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е било
квалифицирано същото.
Липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно
време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки,
многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните
елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя .Недопустимо е факти, касаещи
съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението да се установяват едва в с.з.
Дори и да се приеме, че липсва съществено процесуално нарушение,
съдът намира, че АНО неправилно е приложил и материалния закон.
В конкретния случай от гласните доказателства, събрани едва в с.з. се
установи, че св.С. в действителност при пристигането на служителите от
5
Д”ИТ” на процесната дата е бил ангажиран с демонтаж и и изнасяне на
алуминиева дограма от процесната сграда и то преди да му е било връчено
копие от дължимото уведомление, заверено от ТД на НАП.
Въпреки горното извършеното не е следвало да се квалифицира като
административно нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на
деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира
трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов
договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се
допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под
формалното прикритие на гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по
делото и кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово
правоотношение е постигнато между страните и е бил сключен трудов
договор между страните още преди проверката. Справката от НАП е с
изходящ номер около час след установяване на нарушението. Това поставя
под съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Налице са
всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2
от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на
нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е
формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е бил
преди проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП около час
след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9
ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично административно
нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици,
законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско
наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право,
напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за
извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност,
за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право,
6
където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е
предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9
ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това
нарушение са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на
чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от
НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно
незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов
договор в деня на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП
срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката,
няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са
били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало
идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът
намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на
извършеното е явно незначителна и налагането на административно
наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало
негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е
свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение
по КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по
КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД
№930/14г., Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по КНАХД
№155/2014г. и мн. др.
Предвид изхода на спора и наличието на основания за отмяна на НП
поради допуснати процесуални нарушения съдът намира, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна е
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Предвид предпоставки за отмяна на НП искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя е основателно и тъй като по делото са
7
ангажирани доказателства за реално направени разноски в размер на 300лв.,
което възнаграждение не е прекомерно, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски именно в този размер.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, без да бъде
предупреждаван нарушителя, поради което и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 –2200086/ 23.02.2022г. на И.И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2
от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на ”НСО СОФИЯ ”-ООД-София,
представлявано и управлявано от Ю.Т.Т. е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Д”ИТ”-Варна да заплати на ”НСО СОФИЯ ”-ООД-София
Булстат ********* сумата от 300лв. , явяваща се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Д”ИТ”-варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
на АНО.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8