№ 155
гр. гр.Велинград, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х. А. Х. против Наказателно постановление
№ 22-0367-000561/13.06.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ
– Велинград, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Не били спазени императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не се съдържало надлежно описание на
обективните обстоятелства от състава на нарушението, с което се
нарушавало правото на защита на жалбоподателя.
Наложеното наказание се явявало явно несправедливо, предвид че при
определяне на неговия размер не били преценени обществената опасност на
деянието и на дееца.
Поддържа се, че са нА.це предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалвания акт, евентуално неговото изменение, като
се определи наказание в минималния предвиден от закона размер.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. А.-
АК Пазарджик, поддържа жалбата и искането за изменяване на наказателното
1
постановление.
Въззиваемата страна- Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ –
Велинград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
взема становище по жалбата. Изразеното по делото писмено становище, чрез
от юрисконсулт П. не следва да бъде взето предвид, доколкото обжалваният
акт е издаден от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, а
пълномощното, с което е учредена представителна власт е за процесуално
представителство на Началника на РУ Велинград и на РУ Велинград в
качеството им на наказващи органи, каквото те не притежават в настоящото
производство.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анА.зира
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2022 г., в 05,00 часа, в гр. Велинград, служителите на РУ
Велинград, свидетелите мл. автоконтрольор Т. М. К. и мл. разузнавач И. Х. З.
изпълнявА. задълженията си като смесен автопатрул по контрол на
автомобилния трафик и опазване на обществения ред.
Установили се в близост до ДГС Алабак, до сградата на ЕВН
Електроснабдяване в гр. Велинград. Видели покрай тях да минава лек
автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ******, който не спрял на знак
„STOP“. ПоследвА. автомобила до бензиностанция „Петрол“ в гр. Велинград,
където предприели проверка на водача. Установили, че водач на автомобила е
жалбоподателят Х. А. Х.. ИзискА. документи за правоуправление и за
регистрация на превозното средство. Водачът не представил СУМПС. След
справка в АИС „КАТ“ на МВР и в ОДЧ, проверяващите установили, че
такова никога не му е било издавано, т.е., че не притежава правоспособност
да управлява МПС.
Водачът не отрекъл, че не притежава СУМПС и че не е минавал
обучение за придобИ.е на правоспособност за водач на МПС. Оказал пълно
съдействие на контролните органи.
На Х. А. Х. бил съставен АУАН GA № 553493/08.05.2022г., за това че на
08.05.2022г. в 05,00 часа, в гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“, пред № 43,
посока от ул. „Винчо Горанов“ към бул. „Съединение“, управлява лек
автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ******, без да притежава вА.дно
СУМПС-неправоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от
него без възражения и екземпляр от акта му бил надлежно връчен.
Възражения не са постъпвА. и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
2
наказателно постановление, в което по идентичен начин са описани
обективните обстоятелства от състава на нарушението. Идентична е и
дадената правна квА.фикация. С него на Х. А. Х. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 177, ал.1,
т. 2 ЗДВП, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приобщени по надлежния процесуален ред.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. К. и И. З., които са
еднопосочни, последователни, логични и непротиворечиви. Свидетелите са
възприели лично и непосредствено фактите, които възпроизведоха пред съда
относно датата и мястото на проверката, както и че по това време и на това
място Х. Х. е управлявал лек автомобил. Не се установява К. и З. да се
намират в някакви отношения с жалбоподателя, които им дават основание да
го уличават в извършване на процесното нарушение. Поради това съдът
намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и
кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
От представената по делото справка за нарушител/водач се установява,
че жалбоподателят Х. А. Х. е неправоспособен водач и няма издадено
СУМПС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Акт за GA № 553493/08.05.2022г. и Наказателно постановление № 22-
0367-000561/13.06.2022г. са издадени от компетентни органи, съгласно чл.
189, ал. 1 ЗДвП, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр.
с и т. 2.1 и т. 1.3.2 и т. 3.12 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министър на вътрешните работи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на нарушението и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуА.зирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо му да разбере в какво
е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В обстоятелствената част на
акта за установяване на нарушението и наказателното постановление е нА.це
достатъчен обем от данни, относими към фактическия състав на нарушението
по чл. 150 от ЗДвП. Посочени са и видът на управляваното от жалбоподателя
превозно средство – лек автомобил, марка, модел.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
3
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобИ.е
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Установи се, че на 08.05.2022г., в 05,00 часа, в гр. Велинград, Х. А. Х. е
управлявал лек автомобил, който съгласно § 6, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП е
недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за
превозване на пътници и в което броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 8. Леките автомобили са превозни средства категория В,
по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 ЗДвП, за които се изисква придобита
правоспособност за управление и притежаване на СУМПС, вА.дно за тази
категория, а от доказателствената съвкупност по делото се установява, че
жалбоподателят въобще не притежава СУМПС.
Обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен водач не се
оспорва от него.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на
АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена,
съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно за описаното нарушение е наложеното наказание по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП защитава обществените отношение по
безопасността на транспортната дейност. Същата е източник на повишена
опасност, затова следва да се упражнява от лица, които са преминА.
необходимото обучение и квА.фикация, удостоверено с издаденото СУМП.
Управление на превозно средство от неправоспособен водач поставя в
опасност живота и здравето на останА.те участници в движението и може да
доведе до настъпване на имуществени вреди. В случая извършеното
нарушение-управление на лек автомобил, т.е. на превозно средство със
значителна маса и мощност, в населено място, от неправоспособен водач,
притежава присъщата степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид. В този смисъл не са нА.це основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че при определяне размера на наказанието, не са
съобразени обществената опасност на деянието и на дееца и наложеното
наказание в предвидения максимален размер от 300,00 лв. е явно
несправедливо.
4
Обстоятелството, че административнонаказващият орган е наложил
максималния предвиден в закона размер на наказанието, без да се мотивира,
не е достатъчно основание да се отмени обжалваният акт. Констатираният
порок може да бъде отстранен чрез изменение на наказателното
постановление в частта му относно размера на наложеното наказание.
Съдът счита, че необосновано е наложено наказание в предвидения от
закона максимум.
Установява се, че освен процесното нарушение на същата дата при
управление на МПС деецът е извършил още две нарушения, за което обаче
ще му бъдат наложени отделни наказания, по арг. от чл. 18 ЗАНН, поради
което извършването им не следва да се вземе предвид при определяне
размера на наказанието за процесното нарушение.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач на
жалбоподателя са налагани и глоби с фишове за извършени преди
08.05.2022г. нарушения при управление на МПС, а именно през 2018г. за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, през 2019г. за нарушение по чл. 137А, ал. 1
ЗДвП и през 2022г. за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. Това означава, че
предприетото на 08.05.2022г. управление на МПС от Х., без да е
неправоспособен водач, не е инцидентна негова проява. Отчитайки, че две от
нарушенията са извършени доста време пред процесното нарушение, съдът
намира, че не следва ги преценява като отегчаващи отговорността
обстоятелства. За отегчаващо обстоятелство следва да се счита извършеното
от Х. Х. на 16.04.2022г. нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. Съобразявайки
наред с това обаче примерното поведение на водача по време на проверката и
оказаното съдействие на контролните органи съдът намира, че следва да му
се наложи наказание в размер на 150,00 лв. Наказание глоба в този размер би
изпълнило целите на чл. 12 ЗАНН за личната и за генералната превенция.
По гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
изменено в частта относно размера на наложеното административно
наказание, като същото бъде намалено до размера от 150,00 лв.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. На въззивникът не се дължат разноски,
доколкото не е нА.це нито една от хипотезите на чл. 143 АПК, към която чл.
63д, ал. 1 ЗАНН препраща.
В чл.143 от АПК са уредени хипотезите, при които възниква
задължение на административният орган да възстанови направените по
делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е, когато е
обжалваният акт бъде отменен акт – чл.143, ал.1 от АПК, какъвто не е
настоящият случай. Обжалваното наказателно постановление не е отменено
изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размерът на наложената
санкция. При това произнасяне с постановения съдебен акт, не е отречено
извършването на нарушение по чл. 150 ЗДвП, нито неговото авторство.
Нарушението продължава да се счита за съставомерно от обективна и
5
субективна страна, а жалбоподателят за негов извършител. Чрез
произнасянето на съда за неговото изменение размерът на наложената
санкция е приведена в съответствие с обществената опасност на деянието и
дееца.
Не е нА.це и втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски, а именно когато, оспореният акт е оттеглен и производството по
делото е прекратено на това основание. Наказателното постановление не е
оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано
неправомерното поведение на Х. А. Х.. Именно крайният резултат от
съдебното обжалване следва да се има в предвид при определянето сторените
разноски от страните в производството.
В процесния случай на ОДМВР също не следва да се присъждат
разноски, доколкото искането е заявено от представител, който не разполага с
надлежно учредена представителна власт, а искане заплащане на разноски не
е заявено своевременно от административнонаказващия орган-Началник
група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000561/13.06.2022г.
на Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, с което Х. А. Х.,
ЕГН: ********** от с. Долна Дъбева, ул. ******** № 10, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на А. Х., ЕГН: **********
административно наказание „глоба“ от 300 лв. на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6