№ 2798
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина А.а
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509823 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е въззивна жалба от ищеца Г. О. С. срещу решение №
20089112/01.05.2023 г. по гр.д. № 14335/2020 г. по описа на СРС, 150 състав.
Ответниците па жалбата - П. Т. Л., П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С.
Е. Ц., С. К. М., Д. И. С., Р. С. И. и П. С. С. оспорват въззивната жалба, като считат, че
обжалваното решение е правилно. Претендират разноските по производството.
Ответницата по жалбата – С. К. К., не е взела становище по същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. О. С. с осъдителни искове,
предявени срещу П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С. Е. Ц., С. К. М., С. К. К.,
М. О.а С., И.Н. С. и Р. И. С., за заплащане на сума, представляваща припадаща се част
от разходи, извършени от ищеца във връзка със съсобствен на страните имот, както и
евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен срещу ответника П. Т. Л. за
сумата в размер на 3075,60 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно във
1
връзка с договарянето на по-ниска цена за процесния имот.
Ищецът – Г. О. С., твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на следния
недвижим имот – имот с идентификатор № 68134.4354151, намиращ се в гр. София,
район „Люлин“, ул. ****. Твърди, че през 2017 г. е предприел изцяло със собствени
средства процедура по урегулиране на имота, като останалите съсобственици са били
уведомени и са изразили съгласие с извършването на същата. Освен това, сочи, че е
извършил отново изцяло за своя сметка разходи за привеждане на имота в състояние,
годно за ползване, като отново е уведомил останалите съсобственици, които не са
възразили спрямо това. Твърди, че за посочените дейности във връзка със
съсобствения имот е заплатил сумата в общ размер на 43207 лв., като претендира от
ответниците част от същата, а именно – сумата в общ размер на 30756 лв. Ето защо,
предявява искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответниците да
заплатят на ищеца сторени от него разноски с тяхно съгласие и без тяхно
противопоставяне, а именно: П. В. С. – сумата в размер на 1537,80 лв., В. В. С. –
сумата в размер на 1537,80 лв., В. Ц. С. – сумата в развер на 3075,60 лв., З. Т. Ц. –
сумата в размер на 1025,20 лв., Б. Е. Ц. – сумата в размер на 1025,20 лв., С. Е. Ц. –
сумата в размер на 1025,20 лв., С. К. М. – сумата в размер на 6151,20 лв., С. К. К. –
сумата в размер на 6151,20 лв., М. О.а С. – сумата в размер на 6151,20 лв., И.Н. С. –
сумата в размер на 1845,36 лв., Р. И. С. – сумата в размер на 1230,24 лв.
При условията на евентуалност предявява срещу ответника П. Т. Л. иск за
сумата в размер на 3075,60 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно във
връзка с договарянето на по-ниска цена за процесния имот.
Ответниците П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С. Е. Ц., С. К. М., М.
О.а С., И.Н. С. и Р. И. С., в подадени отговори на исковата молба са релевирали
възражения за съдебно прихващане със сумите, както следва: сумата в общ размер на
929 лв., представляваща припадащата им се част от получено арендно плащане за
стопанската 2018 г. – 2019 г. по договор за наем на земеделска земя от 22.05.2018 г.;
сумата в общ размер на 1269 лв., представляваща припадащата им се част от получено
арендно плащане за стопанската 2018 г. – 2019 г. по договор за наем на земеделска
земя от 25.06.2015 г., както и сумата в общ размер на 9901,67 лв., представляваща
припадаща се част от получена сума във връзка с отчуждаване на съсобствен имот –
поземлен имот № 2801.1, намиращ се в гр. София, район „Връбница“, ж.к. „Обеля“,
номер по предходен план 016001, отчужден с решение № 438/12.06.2015 г. на МС на
Република България, като ответниците И.Н. С., Р. И. С., П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т.
Ц., Б. Е. Ц., С. Е. Ц. претендират по 1/30 част от посочените суми, а ответниците С. Е.
Ц., С. К. М., М. О.а С. – по 3/30 части.
Ответницата С. К. К. в подадени от нея отговор на исковата молба е релевирала
възражение за съдебно прихващане със сумата в размер на 2000 лв., представляваща
2
припадаща се част от получен наем за процесния съсобствен имот за периода от
01.11.2018 г. до 31.08.2019 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е починал ответникът
И.Н. С., като на него място са конституирани като ответници К.Б. С.а – съпруга, Д. И.
С. – дъщеря, и Р. И. С. – син.
Както е посочено в първоинстанционното решение, отношенията във връзка с
извършени подобрения в съсобствен имот се уреждат по различен начин, като се
вземат предвид конкретните условия, при които са извършени, поради което точната
правна квалификация на исковете за подобрения следва да се даде с акта по същество
на делото и след събиране на доказателствата във връзка с конкретните подобрения и
условията, при които са извършени.
Съгласно ППВС № 6/1974 г., ако собственикът, който е извършвал подобрения,
владее частите на другите съсобственици за себе си, същият се явява владелец на
целия имот и има правата по чл. 72-74 ЗС. В случай че съсобственикът – подобрител
не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, то
следва да бъде взето предвид обстоятелството, дали е налице съгласие на другите
съсобственици във връзка с извършените подобрения – ако е налице съгласие или ако
не е налице такова съгласие, но и не е налице изрично противопоставяне, отношенията
следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без пълномощие –
чл. 60-62 ЗЗД, а ако е налице изрично противопоставяне – по правилата на
неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
В тази връзка, в обжалваното решение първостепенният съд е стигнал до извод,
че във връзка с въвеждане на имота в регулация е налице съгласие на всички
съсобственици, поради което претенцията за тези разноски във връзка с въвеждане на
имота в регулация следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС. Прието е за доказано,
че общата сума на тези разноски е 2719 лв., като ищецът има право на вземане срещу
другите съсобственици за сумата в размер на 2265 лв. след приспадане на
притежаваната от него идеална част от имота. От посочената сума са изключени
разноските за адвокатско възнаграждение, като исковете за посочените разноски е
квалифициран по чл. 61, вр. чл. 59 ЗЗД, тъй като не се установява да е налице съгласие
от другите съсобственици за извършването на такива разноски.
В мотивите и диспозитива на обжалваното решение обаче съдът не е посочил
каква е общата сума на претендирани подобрения, извършени със съгласието на
останалите съсобственици, каква е общата сума на подобренията, извършени без
съгласието на останалите съсобственици, каква част от посочените претенции се явява
доказана и каква – не.
Районният съд е стигнал до извод за частична основателност на предявените
искове за подобрения, поради което е разгледал възраженията за прихващане.
3
Посочено е в мотивите на обжалвания съдебен акт, че ответниците, направили
възражение за прихващане с вземане за аренда, имат 240/360 идеални части от правото
на собственост по отношение на имота, поради което дължат в полза на ищеца общо
1510,55 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за полезните разноски за регулиране на
имота, както и 14662,10 лв. за подобрения, свързани с привеждането му във вид за
отдаване под наем като паркинг на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Посочено е в мотивите,
че първата сума се явява погасена чрез съдебно прихващане със сумата, която ищецът
дължи на тези ответници, а втората – частично до сумата в размер на 13974, 65 лв.
По отношение на ответницата С. К. К. първоинстанционният съд е посочил, е
същата дължи на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата в размер на 377,60 лв. във връзка с
разходите за въвеждане на имота в регулация, както и на основани чл. 61, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 3665,53 лв. за останалите подобрения. Изложено е, че
възражението за прихващане на посочения ответник със сумата в размер на 2000 лв. е
основателно, поради което искът по чл. 30, ал. 3 ЗС следва да се отхвърли изцяло, а
искът по чл. 61, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 2043,17 лв.
От диспозитива на обжалваното решение изобщо не става ясно каква е общата
претендирана сума, квалифицирана по исковете с правно основани чл. 30, ал. 3 ЗС,
каква е общата претендирана сума, квалифицирана по исковете с правно основание чл.
61, ал. 1 ЗЗД, съответно – какви са претенциите спрямо всеки един от ответниците
поотделно, каква част от тези претенции се явява недоказана, съответно – подлежи на
отхвърляне поради това, каква част се явява доказана, но подлежи на отхвърляне
поради погасяване чрез съдебно прихващане със заявените насрещни вземания от
всеки от ответниците, и каква подлежи на уважаване спрямо всеки от ответниците.
Също така, липсва посочване на размера на всяко едно от насрещните вземания, чрез
които е извършено съдебно прихващане, не е посочено основанието за дължимост на
същото, какво и частта от съответното вземане, въведено чрез съдебно прихващане,
която се явява неоснователна.
Във връзка с изложеното въззивната инстанция намира, че в обжалваното
решение не е изразена волята на съда по начин, който позволява да се изведе, вкл. и
чрез тълкуване. Това е така, тъй като не става ясно какъв е видът – основанието и
размера, на претенциите, които са разгледани спрямо всеки един от ответниците, не
става ясно също така каква част от така заявените претенции спрямо всеки един от
ответниците е основателна, каква част се явява неоснователна, каква част от
основателните претенции следва да бъде уважена и каква част следва да бъде
отхвърлена поради съдебно прихващане. Не става ясно каква част от вземанията,
заявени чрез съдебно прихващане, се явява основателна по всеки от исковете срещу
всеки един от ответниците, какво и какъв е размерът на всяко едно от вземанията, чрез
което се извършва съдебно прихващане.
4
Посоченият порок на съдебното решение не може да бъде отстранен чрез
тълкуване, предвид неяснотата както на мотивите, така и на диспозитива на
обжалваното решение, като освен това препятства и надлежното въззивно обжалване
на решение.
В тази връзка, въпреки дадените указания, въззивникът е в невъзможност да
уточни неудовлетворените си претенции спрямо всеки един от ответниците, предмет
на въззивно обжалване. Посочена е само общата сума на претенциите, а именно –
10519 лв. по чл. 30, ал. 3 ЗС за провеждане на процедура по въвеждане на имота в
регулация, и 27240 лв. по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за привеждане на имота в състояние, годно
за ползване, и е направено искане за присъждане на неуважената част от тези
претенции, без обаче да е ясно каква е тя спрямо всеки един от ответниците, доколкото
от обжалваното решение не може да се извлече волята на първоинстанционния съд в
тази насока.
Посоченият порок на решението на СРС води до неговата нищожност, за която
въззивният съд следи служебно.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде прогласено за нищожно, а
делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 20089112/01.05.2023 г. по гр.д. №
14335/2020 г. по описа на СРС, 150 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд,
който следва да се произнесе по предявените искове, както и по възраженията за
съдебно прихващане по начин, от който да е ясно какъв е размерът на всеки иск срещу
всеки един от ответниците, каква част от всеки от исковете е основателна, каква част
следва да се уважи и каква да се отхвърли поради неоснователност и поради
погасяване със съдебно прихващане, каква част от възраженията на всеки един от
ответниците за съдебно прихващане е основателна – с посочване на размера и
основанието на всяко едно от вземанията, предмет на възражението за съдебно
прихващане, което се явява основателно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6