Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №537 по описа за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20215992/05.10.2020г., постановено по гр.д. №52684/2019г. по описа на СРС, 125
състав,
e признато за установено, че М.И.П. – М.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1800,74 лева неплатена главница за топлинна
енергия за периода от м.04.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, аб.№237364,
ведно със законна лихва от 19.04.2018г. до плащането, 141 лева – лихва за
забава върху нея за периода от 16.09.2015г. до 03.04.2018г., сумата от 24 лева
– главница за дялово разпределение по фактури от м.05.2016г. до 30.04.2017г.,
заедно със законна лихва от 19.04.2018г. до плащането, 3,43 лева – лихва за
забава върху нея за периода от 01.06.2016г. до 03.04.2018г., за които по гр.д.
№24913/2018г. от СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД против М.И.П. – М. искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №24913/2018г. от
СРС, 125 състав, за топлинна енергия над уважената сума от 1800,74 лева до
пълния предявен размер от 1920,77 лева, включително за период от м.05.2014г. до
м.03.2015г., за лихва върху нея над уважената сума от 141 лева до пълния
предявен размер от 177,91 лева, за дялово разпределение за период от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и за лихва за забава върху главницата от 24
лева за дялово разпределение за период от 16.09.2015г. до 01.06.2016г. Осъдена
е М.И.П. – М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски – 85,69
лева за заповедното производство и 1170,06 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството М.И.П. – М.,
представлявана чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. В.К., срещу първоинстанционното
решение в частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата се излагат
оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното
решение е немотивирано, както и не са обсъдени възраженията на страните и не са
съобразени събраните по делото доказателства. Излага доводи, че по делото не са
събрани доказателства, че ответникът е ползвал имота през процесния
период, за който се претендира заплащане на потребена
топлинна енергия. Поддържа, че ответникът не е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за процесния недвижим имот. Оспорва
се решението и в частта за разноските. С оглед изложеното моли решението да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.” ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт И.Г., с който се излага становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.
Третото лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.П.
- М. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №24913/2018г. на СРС, 125 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства (НА за продажба на недвижим имот №106, т. LXXXII, дело №16318/1996г., и декларация от И.М.П.за отказ
от запазено право на ползване), че ответницата М.И.П. - М. е била собственик на
топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********,
през процесния период, поради което въззивният съд приема, че същата е била битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №237364.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото
дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и
приети в първоинстанционното производство заключения
на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №237364. От заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза се установява и стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на 2200,68 лева. Ответницата,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е платила на ищцовото дружество дължимите суми за
доставената топлинна енергия за процесния период, не е
ангажирала по делото доказателства за извършени плащания. С първоинстанционното
решение е разгледано направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност и правилно е определен размерът на дължимите непогасени по давност
вземания за периода от м.04.2015г. до 30.04.2017г., а именно 1800,74 лева.
Поради изложеното, решението на първоинстанционния
съд в частта, с която е уважен предявеният иск за стойността на доставената
топлинна енергия в посочения размер, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват
съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при
присъждане на сумите за дялово разпределение и мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, поради
което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която обаче е подала бланков отговор на въззивната
жалба и не е била представлявана от процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20215992/05.10.2020г., постановено по гр.д. №52684/2019г. по описа на СРС, 125
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.