РЕШЕНИЕ№
гр. Павликени, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 18.05.2020 година в състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при
секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 385 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят
– И. Б. А., ЕГН ********** *** – e останал недоволен от Наказателно
постановление № 2019-0311-06- 0006 от 29.11.2019 г. на ВПД Началник на РУ, гр.
П. към ОДМВР, гр. В. Т., с което му е наложено наказание "глоба" в
размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112. Моли НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна - РУ, гр. П. към ОДМВР, гр. В. Т. - редовно призована за съдебното
заседание не изпраща представител, не заема становище по жалбата.
Съдът
като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказания в
АНП, в рамките на преклузивния 7 - дневен законов срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
На 24.11.2019 г., в
18,30 ч. е получено обаждане на тел 112
от жалбоподателя, че се в дома си и пред нея го чакат мутри и искат да
го рекетират за пари.
Така подаденият
сигнал от А. бил съобщен от дежурен ОДЧ при РУ, П. – св. М. на свидетелите Й. и
Г. – полицейски служители. Същите, когато стигнали на адреса не установили някой
да притеснява жалбоподателя, напротив – същия не позволявал на съжителката си –
св. Ф. да напусне жилището му – приложената преписка.
Въз основа на тези
събрани факти, по разпореждане на св. М. на 24.11.2019 година бил съставен
АУАН, заведен с № *** от ***.2019 г. от св. Г., в присъствието на св. М. и Й. срещу
жалбоподателя за това, че „на 24.11.2019 година, около 18.30 часа А. подава
сигнал на ЕЕН112, че пред къщата му в гр. П., ул. „***“ № *** го чакат мутри и
искат да го рекетират за пари, с което ползва ЕЕН 112 не по предназначение –
предава неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“ – квалифицирано
като нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112.
Актът е връчен на жалбоподателя
на същата дата, който го подписал и отбелязъл да има възражения, но не ги
конкретизирал. Конкретни възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на
изготвения АУАН, Началника на РУ, гр. П. намерил, че жалбоподателя е извършил
административно нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, като словесното
описание на нарушението е идентично и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112 му наложил горното административно наказание.
Съгласно чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 "забранява се ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ".
По силата на чл.
38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 - "който предава чрез ЕЕН 112 неверни или
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2 000 до 5 000
лева, ако не подлежи на по - тежко наказание".
По делото бяха
изискани видеозаписи от твърдените да са налични видеокамери в процесния район,
но се оказа, че с оглед изминалия период (повече от един месец), те да не се
съхраняват.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
писмените доказателства по делото, а оспорването от страна на жалбоподателя,
като голословно не подлежи на съобразяване. Същото се подкрепя само от
показанията на св. Ф., които съдът като пристрастни не кредитира. Свидетелката
освен, че живее с жалбоподателя на съпружески начала, но и изпитва страх от
него – приложената преписка.
При така изясненото
от фактическа страна настоящият състав намира, че по описания начин от
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение
по чл. 28, ал. 1, изр. последно от ЗНССПЕЕН 112, изискващ санкцията по чл. 38,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. А. е предал неверен сигнал за помощ, че животът,
здравето и имуществото му са непосредствено застрашени от лица – „мутри“, но установената
фактическа обстановка, залегнала в АУАН и НП не беше опровергана.
Възраженията за
несъставомерност на извършеното, са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение, като за тях важи казаното по-горе.
Въпреки това, при
извършване на служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на
съставеният АУАН и издаденото НП, съдът констатира, че са допуснати особено съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Първото и основно
основание за законосъобразност на всеки акт в административнонаказателното
производство, в това число на НП и АУАН, въз основа на който е издадено, да
бъдат издадени от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона, така и да бъде делегирана.
В производството
пред районния съд, който в случая е в качеството на въззивна инстанция, у
въззиваемата страна е тежестта да докаже, че НП е издадено в съответствие с
неговата материална компетентност, въз основа на АУАН, съставен от
актосъставител, притежаващ в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗАНН компетентност
да съставя АУАН по съответния закон.
Съгласно чл. 29 от
ЗНССПЕЕН 112, контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра
на вътрешните работи. Последният със заповед определя служителите от МВР, които
да осъществяват този контрол, съгласно
чл. 30, ал. 1. Чл. 32, ал.1 от същия закон гласи, че определените по чл.
30, ал. 1 служители при установяване на нарушения съставят акт за установяване
на административно нарушение. В случая процесния АУАН е съставен от свидетеля Г.,
като липсват доказателства свидетелката да е определена със заповед на
министъра на вътрешните работи да осъществява контрол по изпълнението на
ЗНССПЕЕН 112 (съобразно горното изискване), респ. доказателства, които да
доказват компетентността й да съставя актове за нарушения по този закон –
въпреки неколкократното призоваване и отлагане, последната не се яви в с.з. за
изясняване значими за производството обстоятелства, в това число и за изясняване
компетентността на актосъставителя. При това положение, материалната
компетентност на актосъставителя се явява недоказана и съдът следва да приеме,
че актът е издаден при липса на такава.
В настоящия казус
вмененото нарушение на жалбоподателя е по чл. 38 от Закона за националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, който в относимата
норма на чл. 32, ал. 2 от същия закон предвижда, че „Наказателното
постановление се издава от Директора на Дирекция „Национална система 112” или
от Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощени от тях длъжностни лица”. Тази разпоредба урежда общото правомощие
на ръководителя на посоченото ведомство и възможността на същия да делегира
правата си по издаване на НП. Делегираното правомощие по чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
следва да бъде доказано по несъмнен начин и това задължение не е самоцелно, а е
свързано с основно право на нарушителя, който трябва да знае, че наказващият
орган е компетентен и има право да му наложи съответното административно
наказание. В конкретния случай материалната компетентност на наказващия орган
не е доказана по никакъв начин.
При така изясненото
съдът намира, че атакуваното НП не е издадено от компетентен орган. В
конкретния случай не се събраха доказателства за делегиране, а и в самото НП не
е отбелязано, че ВПД Началника на РУ, гр. П. е оправомощен да издава такива
Наказателни постановления.
Административно-наказателното
производство е строго формално и неспазването на всяка една от визираните в
ЗАНН императивни процесуални норми, влече за последица незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Поради
изложеното НП се явява незаконосъобразно.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО
Наказателно постановление № 2019-0311-06- 0006 от 29.11.2019 г. на ВПД Началник
на РУ, гр. П. към ОДМВР, гр. В.Т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ