№ 93
гр. гр.Велинград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200213 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Пушкин № 11, чрез адв. С.
М. против НП № 13-2500074/10.04.2025 г. на и. д. Директора на Дирекция
Инспекция по труда – гр. Пазарджик.
Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Намира, че административното нарушение не е
извършено. Сочи, че АУАН не е връчен по надлежния ред на управителя на
дружеството.
Излага, че след като Д. Н. не е имал сключен трудов договор, за
жалбоподателят не е съществувало и задължение да сключи застраховка за
риск „трудова злополука“.
В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. Моли
да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за
доказани, както и липса на процесуални нарушения в производството по
налагане на административното наказание. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, като и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
В ОСЗ жалбоподателят поддържа жалбата, излага повторно аргументите
от жалбата, а ответникът по жалбата я оспорва.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
1
следната фактическа обстановка:
Няколко дни преди 04.02.2025 г. Д. Д. публикувал обява в социалните
мрежи, че се търсят работници в „Диил ДД“ ЕООД. На обявата се отзовали
две лица, които в деня на проверката били на обекта. На 04.02.2025 г.
свидетелите А. и М. посетили строителен обект в гр. Велинград, стопанисван
от „Диил – ДД“ ЕООД, където заварили свидетелите Християн Богоев, св. Д. и
Д. И. Н.. Д. извършвал монтаж на окачена фасада на къщата за гости, като
запознавал другите двама, включително Н., с вида на работата, дори Н.
държал дъска, докато Д. поставя крепежни елементи. Поради липса на
съдействие от страна на заварените лица, служителите от ИТ се обадили в РУ
Велинград, откъдето били изпратени полицейските служители – свидетелите
Е., Левтеров и И. И.. След като отишли на проверявания обект установили
самоличността на лицата, единият от които бил Д. И. Н.. На място била
попълнена идентификационна карта и Декларация по чл. 402 от КТ.
Констатирано било, че Н. не е имал сключена застраховка за риск „Трудова
злополука“. От показанията на свидетелите се установява също, че към
момента на проверката не е имало и сключен трудов договор.
Видно от представената по делото застрахователна полица с №
0501460202500001/04.02.2025 г., бил сключен договор за срок от 12 месеца, с
начало 14:00 ч. на 04.02.2025 г. до 13:59 часа на 04.02.2026 г., а от списъка на
лицата към цитираната полица е видно, че лицето Д. Н. не е сред тях.
Връчена е била и призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК до „ДИИЛ
– ДД“ ЕООД, за явяване на 07.02.2025 г. от 10,30 ч. в сградата на ДИТ
Пазарджик, като са цитирани документи, които следва да бъдат представени
от проверяваното дружество. Призовката била връчена на свидетеля Д. Д.,
упълномощен за това с пълномощно от 04.10.2024 г., с нотариална заверка на
подписа. В ДИТ били представени и писмени сведения от Д. Д., Т. Д., както и
обяснения от Д. И. и Християн Богоев.
На 07.02.2025 г. бил съставен и констативен протокол № 1/07.02.2025 г.
от гл. инспектор С. А., в който е удостоверено, че не е представен актуален
трудов договор на св. Н..
От приетия като писмено доказателство по делото договор за
строителство от 20.12.2024 г. се установява, че действително жалбоподателят,
в качеството му на изпълнител по договор за строителство, е упражнявал
строителна дейност в проверявания обект.
На 10.02.2025 г. е съставен АУАН за това, че „Диил – ДД“ ЕООД в
качеството си на работодател на 04.02.2025 г. не е извършил задължителната
застраховка за риска „Трудова злополука“ на работника Д. И. Н. с ЕГН
**********, работещ на строителен обект „Изграждане на окачена фасада“ на
къща за гости – апартаментен тип, търговия и услуги – гр. Велинград. Сочи
се, че за извършваната работа – други довършителни строителни дейности е
определен коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2025 г., който е определен – 1,04, т. е. над средния за страната
2
– Ктт = 0,63. Нарушението е констатирано на 07.02.2025 г. при преглед на
фирмената документация в ДИТ Пазарджик, когато се представила
застрахователна полица от 04.02.2025 г. и списък на застрахованите лица,
сключена след установяване на нарушението. Прието е, че с това
жалбоподателят е нарушил чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, във вр. с т. 24 от
Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. за определяне на коефициент за трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г. АУАН е
връчен на пълномощника Д. Д. на място. Не са вписани възражения по
съставения акт за установяване на административно нарушение.
На 10.04.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500074 от и. д.
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик като са
повторени нарушените разпоредби. Фактическото описание на нарушението
не е напълно идентично, като това в АУАН. Не е посочена точната длъжност
или извършваната работа на работника. С оглед на горното е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на Т. Д. Д. на 04.06.2025 г.
Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички
доказателства по отделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания
на инспекторите от ДИТ Пазарджик М. и А., като се отчете
незаинтересованост от изхода на делото за тях, както и че са дадени от
позицията на изпълнение на служебни задължения, както и тези на
полицейските служители Е., Левтеров и И., които също са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото. Съдът се довери и на показанията на
св. Д. Д., макар и син на управителя и едноличен собственик на капитала на
наказаното лице, тъй като същите са логични, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Следва да се
кредитират и показанията на св. Богоев, като кореспонсиращи с останалите
гласни доказателствени средства. Съдът даде вяра и на всички събрани по
делото писмени доказателства, а именно: Писмо с изх.
№25053632/02.06.2025г. за връчване, АУАН № 13-2500074/10.02.2025г.
Протокол № ПР2504691/10.02.2025г.Идентификационна карта Призовка с изх.
№25007637/04.02.2025г.; Пълномощно с peг. №4601/04.10.2024г.
;Застрахователна полица №0501460202500001/04.02.2025г. Констативен
протокол №1/07.02.2025г. -;Договор за строителство от 20.12.2024г.;Заповед №
3-0693 / 25.08.2022г.
Съдът намира от правна страна следното:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Жалбата е изпратена чрез БП с препоръчано писмо
с обратна разписка, с пощенско клеймо от 18.06.2025 г., т. е. в срок /НП е
3
връчено на 04.06.2025 г./.
Жалбоподателят твърди, че съставения АУАН не е връчен на
представител на дружеството, което съдът намира за неоснователно. Видно от
приложеното по делото пълномощно управителят на „Диил- ДД“ ЕООД е
упълномощил изрично Д. Т.ов Д. да представлява дружеството с пълни права
пред инспекцията по труда, като подава, получава и подписва всякакви
документи.
В ОСЗ жалбоподателят сочи още едно основание за процесуално
нарушение, а именно, че в НП не е описана в пълнота длъжността на Н., за да
се определи безпротИ.речИ. коефициентът на трудов травматизъм. Освен това
не без значение е фактът, че същият изобщо не е бил работник или служител
на наказаното дружество. Не е имало сключен трудов договор. Не е
съществувало и трудово правоотношение, което да не е оформено в
изискуемата от закона форма. Видно от показанията на свидетелите Д. и
Богоев за часовете, които са били на обекта не били получили никакво трудово
възнаграждение. Макар Н. да е извършвал някакъв вид дейност по окачване на
фасада на сграда, тя не може да се определи като трудова. Липсва уговорено
трудово възнаграждение, както и всички други елементи на трудово
правоотношение, заради което за наказаното дружество не е съществувало и
задължение да сключи застраховка за риска „трудова злополука“.
Съдът счита, че действително липсата в НП на длъжността на Н. /а то
такава и няма/ представлява основание за отмяната му. Съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на описание на
заеманата длъжност или извършваната работа се явява съществено
нарушение, доколкото именно тя е в основата за определяне на коефициента
на трудов травматизъм /има разлика дали заема длъжност „монтажист“ или
„шофьор“, „хигиенист“ или друга длъжност/.
В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд се предвижда задължителна застраховка от страна на
работодателя и за негова сметка за риска "трудова злополука" по отношение
на работник или служител, работещ на рисково място, при което съществува
опасност за жИ.та и здравето му или упражняващ професия, определена от
Министерския съвет. Със Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. министърът на
труда и социалната политика е определил коефициент на трудов травматизъм
по икономически дейности за прилагане през 2025 г. Съгласно същата заповед
средният коефициент на трудов травматизъм за страната е 0,63, а съгласно т.
24– „Специализирани строителни дейности " е с коефициент на трудов
травматизъм – 1,04, който е по-висок от средния за страната за тази година.
В конкретния случай фактическият състав на нарушението включва
следните елементи: 1. Наказаното лице да има качеството на работодател; 2.
Работник, заемащ длъжност, която подлежи на задължително застраховане
срещу риска „Трудова злополука“; 3. Упражняване на трудова дейност от този
4
работник; 4. Липса на сключена застраховка.
В НП липсва основен факт от значение за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно
каква е длъжността на лицето, за което липсва сключена застраховка трудова
злополука. Липсата на описание на всички обстоятелства, включени в състава
на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
За пълнота следва да се отбележи, че липсва още един признак от
фактическия състав – Н. не е притежавал качеството на работник или
служител на „Диил ДД“ ЕООД, заради което и описаното административно
нарушение е несъставомерно.
С горните мотиви съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Поради изложеното по-горе съдът счита, че са налице предпоставките
на чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски на жалбоподателя, за един
адвокат. Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема за
неоснователно, тъй като претендираният размер от 450 лв. е минималният
размер, на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, който е адекватен на
извършената от процесуалният представител на жалбоподателя работа и
явяването му в три съдебни заседания.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-2500074/10.04.2025 г. на и. д. Директор на
Дирекция Инспекция по труда – гр. Пазарджик, с което на „Диил – ДД“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. Пушкин № 11, е наложено АДМИНИСТРАТИ. НАКАЗАНИЕ
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушаване на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“ и във вр. с т. 24 от Заповед № РД –
06-45 от 30.10.2024 г. на МТСП за определяне на Ктт за прилагане през 2025 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15 да плати на „Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Пушкин №
11 сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет/, представляващи разноски по
делото за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Пазарджишкия административен съд.
5
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6