Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 3728 20.12.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 903 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лозово”, представляван от
управителя Въльо Димов Дучев, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. М.А., която е предявила срещу ответниците И.Н.Т., ЕГН: **********
и П.Н.Т., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл.
422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено, че дължат на ищеца при равни
квоти съобразно равните им дялове на собственост в топлоснабдения имот с
адрес: гр. Б..., сумата от 668.40 лв., представляваща сбор от месечни главници, дължими за ползвана топлинна
енергия по издадени месечни фактури за периода от месец декември 2016г. до
месец август 2018г. по партида на клиент с номер 1123-123-030883 за горепосочения
топлоснабден имот, и сумата от 52.83 лв.,
представляваща сборна мораторна
лихва за забава върху месечните сборни главници от общо 1803.10 лв.,
начислена за периода от 01.02.2017г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 28.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 9505 от 02.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6933/2018г. по
описа на БРС. Претендира присъждане на разноските в исковото и в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че на
основание чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 3 от общите условия на ищеца по отношение на
потребителите на топлинна енергия и параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, между
страните съществуват договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия в
съсобствения им при равни квоти топлоснабден обект, представляващ жилище, находящо
се в гр. Б.... Ищецът твърди, че за процесния период въз основа на извършеното
от него като топлинен счетоводител, избран
с решение на общото събрание на етажните собственици съгласно протокол от 30.09.2012г
отчитане на топлинната енергия, ползвана в обекта на ответниците, е начислил за
плащане процесната сума, която сума е останала неплатена. Ищецът сочи, че
начислените за плащане от ответниците за процесния период суми са изчислени на
базата на изготвена справка за задълженията на ответниците, които суми по
компоненти, подробно описани в исковата молба, в т.ч. и законна лихва по
чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане по чл. 41 от общите условия. Претендира
присъждане на направените в исковото производство разноски. Към исковата молба
са представени писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли
съдът да ги уважи. Представя писмени бележки.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците И.Н.Т. и П.Н.Т., чрез
назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител са
представили писмен отговор, в който са оспорени предявените искове и се иска
отхвърлянето им, по съображения за липса на възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните, като наред с това е оспорена законосъобразността
на проведеното общо събрание на етажните собственици, в сградата, в която се
намира процесното жилище, за което са изложени подробни съображени. На последно
място са направени и възражения, че исковите претенции са погасени по данност. Не
са ангажирани доказателства. В съдебно заседание ответниците,
чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален
представител поддържат писмения си отговор и молят съдът да отхвърли исковете.
С
допълнително становище, ищецът чрез адвокатския си представител се е
противопоставил на изложените възражения в писмения отговор на ответниците,
като е посочил, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и, че общите условия на ищеца са задължителни за
всички негови потребители. Заявява, че процесния имот е придобит от ответниците
при равни квоти по наследство от майка им С.И.Т., поч. на 27.04.2012г., за
което представя писмени доказателства. Изразява несъгласие с доводите на
ответниците за незаконосъобразно проведена процедура във връзка с избор на
ищеца като топлинен счетоводител, като сочи, че този въпрос е процесуално
недопустимо да се разглежда в настоящото производство.На последно място оспорва
и възраженията за погасяване по давност на исковите претенции, по изложени в
становището подробни съображения.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени са
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед №
3505 от 02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6933/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответниците И.Н.Т.
и П.Н.Т. да заплатят разделно на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД, съобразно
квотите им на собственост в топлоснабдения имот на горния адрес по 1/2 ид.ч. сумата от общо 721.23лв., от
която сумата от 668.40 лв., представляваща сбор от месечни
главници, дължими за ползвана топлинна енергия по издадени месечни фактури за
периода от месец декември 2016г. до месец август 2018г. по партида на клиент с
номер 1123-123-030883 за топлоснабден имот, с адрес: гр. Б..., и сумата от 52.83 лв., представляваща
сборна мораторна лихва за забава върху месечните сборни главници от общо
1803.10 лв., начислена за периода от 01.02.2017г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.09.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена
държавна такса от 25 лв.
С
оглед указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е
образувано настоящото дело.
От
представените по делото писмени доказателства се установява,че за исковия
период ответниците са съсобственици по силата на наследствено правоприемство
при равни квоти на процесния топлоснабден обект, представляващ жилище, находящо
се в гр. Б.... Установява се също, че жилището им се намира в присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество сграда в режим на етажна
собственост. Видно съдържанието на
представения протокол от 30.09.2012г. на общото събрание на етажната
собственост на сградата, в която се намира жилището на ответниците, се
установява, че общото събрание на етажната собственост е взело решение за сключване
на договор с ищцовото дружество за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия в етажната собственост на сградата при ежемесечно отчитане на индивидуални
топлинни разпределители, като е възложено на управителя на етажната собственост
Галина Ковачева и на Щилян Илиев сключването на договора от името на етажните
собственици. В тази връзка съдът намира за неотносими към премета на спора
възраженията на ответната страна за незаконосъобразно провеждане на общото
събрание на етажната собственост на сградата, в която се намира процесното
жилище на ответниците. Този извод следва от обстоятелството, че при липса на
данни посоченото решение на етажната собственост да е отменено по съдебен ред, това
означава, че същото е влязло в законна сила, поради което впоследствие в т.ч. и
в настоящото производство не може да бъде атакувано, нито се преценява неговата
законосъобразност.
Въз
основа на така взетото протоколно решение от 30.09.2012г. посочените лица са
сключили от името на представляваната от тях етажната собственост договор от
05.11.2012г. с ищеца т.нар. „топлинен
счетоводител”, въз основа на който дружеството се е задължило да извърши
доставка и монтаж на индивидуални топлинни разпределители върху отоплителните
тела на потребителите в сградата- етажна собственост, които са регистрира в
своята база данни заедно с инвидидуалните им водомери за гореща вода като уреди
за дялово разпределение, както и да разпределя изразходваната топлинна енергия
за отопление и БГВ между отделните етажни собственици. В посочения договор е
уговорено, че заплащането на топлинната енергия от потребителите се извършва на
месечни вноски, като с всеки потребител заплаща по 1/12 част от годината цена,
посочена в договора, като цената топлинната енергия, консумирана от всеки
потребител се определя от количеството топлинна енергия, отчетено от общия
топломер в абонатната станция на ищеца се коригира с технолигичните й разходи,
а остатъка се разпределя между отделните потребители съгласно индивидуалните им
измервателни уреди, като така определеното количество топлинна енергия за всеки
потребител се умножава по цената топлинна енергия, одобрена за ищеца от ДКЕВР
/сега КЕВР/. Уговорено е двугодишен срок на договора, като същият продължава
действието си, ако в срок от един месец от изтичането му не бъде прекратен
писмно едностранно от някоя от страните по делото.
По
делото са представени предложените общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация Бургас” ЕАД на потребители за битови нужди,
които са одобрени с приложеното решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. В чл. 13, ал. 1 от общите условия се
сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок - този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.
32, ал. 1 от общите условия/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
топлинна енергия - чл. 32, ал. 6. Съгласно чл. 41, ал. 1 от общите условия при
неизпълнение в срок на задълженията за топлоенергия купувачите заплащат
обезщетение от деня на забавата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на продавача
– ищец, като в ал. 2 от чл. 41 е посочено, че купувачът изпада в забава от
първия работен ден след изтичане на срока за плащане.
В
чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвидено, че общите условия влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им, без нуждата от писмено приемане
от купувачите, като в случаите на несъгласие с предложените условия купувачите
имат право писмено да предложат различни условия. Данни за несъгласие от страна
на ответниците с някое от общите условия няма.
Предвид
гореизложеното следва извода, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката между ищеца и ответниците в качеството им на съсобственици на
топлоснабдено жилище в сграда в режим на етажна собственост е възникнало
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия относно процесното
жилище, като те са обвързани съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката от
публично известните общи условия, публикувани както в централен, така и в
местен ежедневен вестник. Затова съдът намира за неоснователно възраженията на
ответната страна за липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, свързано с доставката и заплащане на топлинната енергия в
процесния имот.
По
делото са представени изготвени от служители на ищеца отчети /карнети/ относно
топлоенергията, потребена за процесното жилище за исковия период месец декември
2016г. до месец август 2018г., съгласно които данни ищецът е издал справка за дължимите от
ответниците суми за исковия период за потребената топлинна енергия на обща
стойност 721.23 лв., от която главница в размер на 668.40 лв., включваща сумата
373.05 лв. за битово горещо водоснабдяване, сума за отопление на обща стойност
47.80 лв., сградна инсталация на обща стойност 226.13лв., отчет за същия период
на обща стойност 21.42лв., както и лихви за забавено плащане на дължимата
главница за периода до 10.09.2018г. на обща стойност от 52.83 лв.
По
делото е допусната и извършена комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза,
по която вещото лице Е. е дала заключение, неоспорено от страните и прието от
съда. Посочила е, че процесното жилище, собственост на ответниците има два
водомера за топла вода, като същото се намира в сграда-етажна собственост, във
вход 6 на сградата на бл. 12, чиято абонатна
станция за процесния период е работила на отопление и БГВ и отчетите са
извършвани ежемесечно от ищеца. От експертизата се установява, че за процесния
период водомерите не са отчитани, като са начислявани по 1-2 куб.м. топла вода
на базата на предходен реално отчетен период / в по-малък от нормативно
определения размер по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334 от 16.04.2007г./,
като начисленията за отопление са на базата на 8 куб.м. отопляем обем. Вещото
лице е посочило, че обемът на имота е 187 куб.м.,като сградната инсталация е
изчислена по формула и е разпределена между имотите в сградата по обема им по
проект. Експертизата не е установила несъотвествие при разпределяне на
топлинната енергия, като цената й също правилно е определена от ищеца за
исковия период по горепосочените компоненти. От заключението се установява, че отчетената
топлинна енергия е намалена с технологичните загуби и останалото количество е
разпределено между отделните потребители съгласно методиката на дяловото
разпределение. Вещото лице е посочило, че така разпределеното за жилището на
ответниците количество топлинна енергия не е оспорено от тях и не е заплатено. На последно място експертизата е дала
заключение, че ищецът правилно е определил дължимите суми въз основа на
последващото реално отчетено от топлинния счетоводител количество топлоенергия
в имота на ответниците за процесния период, като сумите са изчислени на базата
на действащите за период цени на топлоенергията, определените от топлинния
счетоводител цени за услугата „отчет за дялово разпределение” и действащата за
периода нормативна уредба в областта на енергетиката.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че по делото се доказа, че ответниците в равни
част имат задължения към ищеца за заплащане на сумата от 668.40 лв.,
представляваща сбор от месечни главници, дължими за ползвана топлинна енергия
по издадени месечни фактури за периода от месец декември 2016г. до месец август
2018г. по партида на клиент с номер 1123-123-030883 за топлоснабден имот, с
адрес: гр. Б..., за които задължения въпреки доказателствената
тежест, ответниците не доказа, че са погасени.
Поради
дължимост на вземанията по главните искове следва да се разгледа и възражението
на ответниците за изтекла погасителна тригодишна давност на задълженията им.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД
предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. Тъй като процесното вземане
представлява периодично плащане с установен отнапред падеж, същото съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасява
с изтичане на тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая с оглед установения в 13, ал. 1 вр. с ал. 2 от общите условия на ищеца
падеж на задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия, вземането
по фактурите, за
периода от месец декември 2016г. до месец август 2018г. се явяват изискуеми след изтичане на тридесетдневения срок след
изтичане на периода, за който се отнася, т.е. изискуемостта им е настъпила,
считано от 30.01.2017г. за вземането за м. декември 2016г. Това означава, че за
да се счита за погасено с изтичане на кратката тригодишна давност, следва
съдебното му предявяване да е станало най-рано след 30.01.2020г. В случая обаче
видно от данните по делото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на
28.09.2018г., поради което вземанията по фактурите за процесния период не са
погасени с изтекла тригодишна давност.
Предвид
неизпълнение от ответниците на главното задължение в посочения в чл. 13, ал. 1
вр. с чл. 32, ал. 1 от общите условия тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, основателна се явява и претенцията на ищеца за
претендираната мораторна лихва по чл. 41, ал. 1 от общите условия в размерите
по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко
отделно вземане, начиная от датата на първата забава /31.01.2017г./ на задължението за м. декември 2016г. В
случая претенцията мораторна лихва върху месечните сборните главници е от по-късен момент от 01.02.2017г.
до 26.09.2018г. Същата възлиза в изчисления от
вещото лице общ размер от 52.83лв., който напълно съвпада със заявения от ищеца
размер на това вземане за лихва.
Предвид
основателността на главния иск за установяване дължимост на главницата,
основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за дължимост
от ответниците по равно на обезщетение за забавено плащане, считано от датата
на подаване на заявлението - 28.09.2018г. за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6933/2018г. по описа на БРС до
окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК поради изцяло уважаване на предявените искове
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в общ размер 600 лв.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответниците И.Н.Т., ЕГН: ********** и П.Н.Т., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, че същите дължат на
ищеца „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК” *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Лозово”, представляван от управителя Въльо Димов
Дучев, по равно следните парични
задължения, съобразно равните им дялове на собственост в топлоснабдения имот с
адрес: гр. Б..., сумата от 668.40 лв.
/шестстотин шестдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, представляваща сбор от месечни главници, дължими за ползвана топлинна енергия по издадени месечни
фактури за периода от месец декември 2016г. до месец август 2018г. по партида
на клиент с номер 1123-123-030883 за горепосочения топлоснабден имот, и сумата от 52.83 лв. /петдесет и два лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху месечните сборни главници от
общо 668.40 лв., начислена за
периода от 01.02.2017г. до 26.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед № 9505 от 02.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6933/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН: ********** и П.Н.Т., ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК” *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Лозово”, представляван от управителя Въльо Димов
Дучев, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по равно направените в настоящото
исково производство и в производството.гр.д. № 6933/2018г. по описа на БРС разноски
в общ размер на 600лв. /шестстотин лева
/.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.