Решение по дело №9601/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4846
Дата: 23 ноември 2017 г. (в сила от 11 април 2018 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова
Дело: 20173110109601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И E

 

  …………../23.11.2017 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9601

по описа за 2017 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от П.Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. В., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 9857,28 лв. /девет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********, начислена след корекция на сметката за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № **********.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия на ответното дружество за посочения обект на потребление, за който въз основа на извършена от служители на „ЕнергоПро Мрежи” АД проверка и съставен констативен протокол била извършена корекция на сметката му за потребена  ел. енергия и начислена процесната сума. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребил ел. енергия в допълнително начисления размер и липсва законово или договорно основание за дължимостта й. Навежда довод, че за ответното дружество не е възникнало право едностранно да коригира сметката му за минал период, както и че процедурата е незаконосъобразно проведена. Оспорва начина, методиката и основанието на процесната фактура. Сочи, че отчетът е извършен по скрит и недостъпен начин за потребителя, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г., предвиждаща, че държавите-членки са длъжни да гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реално енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Отделно от това сочи, че коригирането на сметките на потребителите само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия е в разрез с принципа за виновния характер на договорната отговорност и представлява санкция на потребителя без да е установено виновното му поведение. Сочи, че за ищеца не е ясно при коя от хипотезите на чл. 49 или л. 50 ПИККЕ, респ. чл. 38 от ОУДППЕ се претендира процесната сума. Навежда довод, че показанието, отчетено в регистър 1.8.3 и 1.8.4 не се визуализира при редовен отчет, тъй като при него се показват, тарифират и заплащат само видимите на дисплея регистри. Твърди, че разпоредбата на чл. 50 ПИККЕ е неприложима, тъй като корекцията е въз основа на данни, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й; не са констатирани механични повреди, неизправност на СТИ или нарушение на схемата на свързване на електромера, поради което корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИККЕ са неприложими. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, чрез адв. Н. Г., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че между страните е налице договорно правоотношение по силата на което абонатът е потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление, доставяна от ответника, както и че е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД на СТИ, констатациите от която са обектвиирани в констативен протокол. Твърди, че приетите и одобрени по съответния ред ОУ имат обвързващо действие между страните. Излага, че на 27.04.2017 г. е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в КП № 1201481, при която е установено, че в регистър 1.8.1 са отчетени 5615 квтч, в регистър 1.8.2. – 5754 квтч, в невизуализиран регистър 1.8.3 – 66953 квтч. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285006 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Установено е, че е осъществена намеса в софтуера на електромера и при софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по тарифа 3 в размер на 66954,9 квтч. В резултат на извършената проверка е взето становище за начисляване на ел. енергия и конкретизиран размер на вземането в размер на отчетеното количество ел. енергия след прочитане на паметта на СТИ – 66953 квтч. и е издадена фактура № **********/26.05.2017 г. на стойност 815,36 лв. Сочи, че след като ищецът е потребил ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Не се спори, а и от констативен протокол № 1201481/27.04.2017 г. се установява, че при извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обект на потребление, находящ се на адрес: ***, от служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е установено наличие на показания по тарифи 1.8.1 – 005615, 1.8.2 – 005754, 1.8.3 – 066953, 1.8.4 - 000000. Отразено е, че СТИ е демонтирано и подменено с ново и поставено в индивидуална торба с пломба № 285006. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката Н. Т. Н. и Х. Д. Д., и двама свидетели: Е. Ж. П. и М. М. Д..

От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 404/22.05.2017 г. се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер caratdigitronM02 с ид.№ 1115031400706102-2014 г. е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 285006 с показание за дневна тарифа 005754,3 квтч. и нощна тарифа 005615,4 квтч. Установено е при софтуерно четене външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала електроенергия на Т3 066954,9 квтч. Изводът е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики.

Със становище от 01.06.2017 г. на основание чл. 50 ПИИКЕ е одобрено за начисление допълнително  количество ел. енергия в размер 66 953 квтч. за периода 28.04.2016 г. – 27.04.2017 г., разпределено в три подпериода, въз основа на което е издадена фактура № **********/02.06.2017 г. за сумата 9857,28 лв. – стойност на ел. енергия за периода 28.04.2016 г. – 27.04.2017 г.

С писмо изх.№ 4525119/02.06.2017 г. на потребителя е изпратено уведомление за извършената корекция, с копие от КП и фактурата, с която е начислено допълнителното количество ел. енергия, без данни за получаването им.

От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца за процесния клиентски номер се установява, че за периода 28.04.2016 г. – 27.04.2017 г. по партидата на ищеца са начислени общо 66 953 квтч. ел. енергия на стойност 9857,28 лв.

От извлечение за фактури и плащания към 18.07.2017 г. се установява, че допълнително начислената сума не е платена от потребителя.

От представения от третото неучастващо в спора лице „Енерго-Про Мрежи” АД Констативен протокол № 12108133 се установява, че на 19.12.2014 г. е подменен електромер с № 3375443 с електромер № 11503140070612, с нулеви показания за дневна и нощна тарифа.

По делото е прието заключението на вещото лице К.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице посочва, че СТИ е в срок на метрологична годност. Количеството ел. енергия, записано в Т3 е огромно за един апартамент за период от една година, особено като към него се добави и отчета по Т1 и Т2. Намесата в електромера се изразява с препрограмиране на СТИ, при което консумираната ел. енергия не се отразява в съответната тарифа, а се записва в Т3, която не се визуализира на дисплея при редовен инкасаторски прочит. Т.е. променена е тарифната схема на електромера. В открито съдебно заседание вещото лице отбелязва, че електромерът отчита показания само когато през него преминава ел. енергия, поради което, след като е монтиран нов, няма как да има показания по другите регистри. Посочва, че след като е отчетена ел. енергия от електромера тя е доставена, но не може да се установи за какъв период от време.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Основният спорен момент между страните е потребено ли е допълнително начисленото от ответника количество ел. енергия, респ. има ли право същият да извършва едностранна корекция на потребената електроенергия за релевирания период и в частност налице ли са били предпоставките, даващи основание същият да извърши такава корекция.

В съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., представляващи подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Съгласно § 12а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г., който текст буквално възпроизвежда текста на чл. 1, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т. ч. в областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна. От анализа на цитираната норма недвусмислено следва извода, че контролът, респ. преценката дали определени клаузи в потребителски договори, вкл. и тези, сключени при Общи условия, са неравноправни, е изключен само тогава, когато тези клаузи са възпроизведени или се съдържат в нормативен акт, като този извод е в съответствие и с изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., които предвиждат, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ.

С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

         След отмяната на правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива - нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

В настоящия случай към датата на извършване на проверката – 27.04.2017 г., и начисляване на процесната сума за доставчика не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на СТИ. Същевременно, по делото не се установи наличието на неправомерно действие от страна на потребителя, нито, че допълнително начисленото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната за процесния период. От заключението на вещото лице по проведената по делото СТЕ се установява, че начисленото количество ел. енергия е невъзможно да бъде потребено от абоната за период от една година, което вещото лице обяснява с датата на монтиране на СТИ - 19.12.2014 г. Следователно, от приетия по делото КП от 19.12.2014 г., според който на посочената дата СТИ е било с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, не може да се направи извод, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено за процесния период, доколкото преминалата през СТИ ел. енергия, може да е отчитана в регистър Т3 във всеки момент след датата на монтажа, т.е. за период от 3 г.. Следва да се отбележи също така, че допълнително начислената ел. енергия може да се претендира като реално потребена само когато не се касае за неправомерна намеса или грешка при измерването в СТИ, а например за грешка при фактурирането, изчислението и т.н. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че е установена намеса в тарифната схема на СТИ, като допълнително начисленото количество ел. енергия е определено на база показания, невидими за потребителя, и за период на потребление, определен по изчислителен метод на основание чл. 50 ПИККЕ. Следователно в случая не се касае за реален отчет на потребената ел. енергия, а за корекция на сметката на потребителя при липса на нормативни правила за това, доколкото ПИККЕ, в частта относно реда за извършване на проверката, са отменени. Да се приеме обратното, би означавало да се предостави възможност на доставчика по избрана от него процедура да начислява допълнителни количества ел. енергия за неограничен период от време назад, доколкото моментът, в който е започнало отчитането на ел. енергия в скрития регистър е невъзможно да бъде установен.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски. Видно от представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е сторил разноски в общ размер на сумата 1399,29 лв., от която 399,29 лв. за платена държавна такса и 1000,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 9857,28 лв. /девет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/02.06.2017 г. за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1399,29 лв. /хиляда триста деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: