РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110215493 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Т. М. чрез адв. срещу Наказателно постановление (НП)
№ 7456/08.10.2021 г. издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна
инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 1000 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 3
от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения при съставянето му, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че
нарушението не е описано пълно и ясно, не уточнено дали се касае за липсващо
разрешително или квитанция за платени пътни такси. Намира, че така описаното нарушение
е неправилно квалифицирано. Изтъква, че жалбоподателят не е субект на отговорността по
посочения текст, тъй като не е търговец и той не е имал задължението да се снабди с
разрешителното или лично да плати пътна такса за извънгабаритния превоз. Наведени са и
аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поради горното се претендира отмяната на
НП в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, явява се
неговия процесуален представител – адв. , която поддържа жалбата. Отново сочи, че водачът
на МПС не е сред субектите на отговорността за вмененото му нарушение. Отделно от това
изтъква, че таксите са заплатени, поради което и е налице маловажен случай на
нарушението. Моли НП да бъде отменено поради изложените в жалбата съображения.
Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – началника на отдел „Контрол по
1
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт който
оспорва жалбата. От него е депозирано писмено становище по съществото на делото, в което
подробно е аргументирана законосъобразността на издаденото НП. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2021 г., около 12:37 часа, в близост до гр. на с посока на движение от бул.
към бул. жалбоподателят Я. М. управлявал МПС с 4 оси - товарен автомобил марка
„Ивеко”, модел собственост на търговско дружество. Товарното МПС превозвало фракция.
Жалбоподателят бил спрян за проверка на 30+500 от път II-18, на около 500 м. преди
раклона на за с. , от инспектор контрол по РПМ при АПИ св. Е. С., който извършил
проверка на документите за МПС и документите на водача. При проверката св. С. измерил
натоварването на двойната задвижваща ос на МПС, като използвал техническо средство –
ел.везна DFW-KR № 118844 и ролетка № 1304/18 с дължина от 5 м.
При измерването св. С. установил, че измереното натоварване на на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 31.335 тона, при максимално допустимо натоварване от 19 тона
съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Той измерил и
разстоянието между осите, което било 1.44 м. Той измерил и натоварването на другите оси,
както и общото тегло на камиона. За резултатите от измерването с ел. везна, автоматично от
нея бил издаден протокол за измерване на превозно средство № г., 12:37 часа, където
билопосочено и общото тегло на МПС от 48 370 кг.
Като взел предвид, че при надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, МПС се
явява тежко, св. С. изискал от водача да представи разрешително или квитанция за платени
пътни такси за движение на извънгабаритно/тежко ППС съобразно неговия маршрут и
размери, но водачът не му представил валидно съответно разрешително или квитанция.
Водачът представил пътен лист за маршрута си през същия ден, както и експедиционна
бележка за натоварена фракция над 31 т.
Свидетелят С. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0008063 от 17.09.2021 г., за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 3 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – за това, че
водачът осъществява движение на извънгабаритно и тежко по смисъла на Наредбата, като
било описано и конкретно измереното натоварване на двойната задвижваща ос и
допустимото съгласно Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на
един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните
подписи.
На място, св. С. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал, без да
изложи възражения срещу констатациите по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не
постъпили възражения срещу акта, но от страна на жалбоподателя били представени
доказателства за изпълнение на задължението по чл. 37, ал. 3 от Наредбата – квитанция от
20.09.2021 г., 09:25 часа за заплащане на такси в размер на 210 лева, както и квитанция от
20.09.2021 г., 13:11 часа за заплащане на такси в размер на 269.42 лева, което било
отбелязано от актосъставителя в разписката за получаване на акта.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
08.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от началника на отдел
Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ. Водачът бил санкциониран за това, че управлява извънгабаритно /тежко/
2
ППС по републиканската пътна мрежа без да притежава и представи при проверката
валидно разрешение /квитанция за платени пътни такси/ за движение на това ППС.
Видно от отбелязването върху приложеното към жалбата уведомително писмо, НП е
връчено лично на жалбоподателя на 15.10.2021 г., като жалбата срещу него е подадена на
20.10.2021 г. директно до СРС, след което е изискана административната преписка и е
образувано настоящето дело.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
С., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност,
квитанции от 20.09.2021 г., отбелязване в разписка към АУАН относно платени след
съставяне на акта такси; удостоверения и свидетелства за калибриране на използваните
средства за измерване; протокол за измерване на превозното средство; копия на документи
на водача, документи за превоза и др.), приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка
на водача и е измерил с одобрени технически средства теглото на МПС съответно
натоварването на всяка ос, като е установил, че МПС е по-тежко от допустимото, но за него
няма заплатена дължимата пътна такса. Извършването на нарушението очевидно не се и
оспорва от водача, с оглед заплатените такси непосредствено след установяване на
нарушението. От показанията на свидетеля се установява и самоличността на водача,
управлявал МПС, чиито лични документи са иззети при проверката и копирани, както и
времето и мястото на извършената проверка. Съдът взе предвид и представената при
проверката експедиционна бележка за товар с тегло от 31 т., което ясно сочи, че водачът е
знаел за приблизителното тегло на цялото МПС, както и за натоварването на всяка ос.
С оглед представените от АПИ сертификати и декларации за съответствие на
използваното техническо средство – ел. везна, съдът прие, че то е калибрирано и е надлежно
използвано, като отчетените от него резултати са действителните. От принтираната от
везната бележка е видно, че същата е работила редовно, като от самата бележка се
потвърждава и датата и часа на проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок към момента на подаването й, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи/съгласно представените заповеди за компетентност/, в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и
процесуалните правила.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати
процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП. Налице е
пълна идентичност между описанието на нарушението в акта и в НП, като дадената му
правна квалификация напълно съответства на фактическото му описание. Макар в НП да е
посочено, че водачът не е разполагал с разрешително или квитанция за платени пътни такси,
3
то конкретната квалификация на нарушението сочи, че в случая се касае именно за липса на
платени предварително пътни такси за движение на тежко МПС.
Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като
водач на извънгабаритно /тежко/ ППС той е управлявал МПС с натоварване на двойната
задвижваща ос от 31.335 тона при максимално допустимо натоварване от 19 тона. Но
въпреки това водачът не е представил на св. С. и не е притежавал валидно разрешение за
движение по републиканската пътна мрежа, т.е. не е имал издадено разрешително или
квитанция за платени пътни такси. Съдът намира за несъмнено доказано, е именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС по републиканската пътна мрежа. Съдът
прие за установено и извършеното измерване на разстоянието между осите от св. С. и
измерените натоварвания от електронната везна, като представените свидетелства за
калибриране сочат, че използвания уред за измерване е точен. Освен това съдът взе предвид,
че в акта жалбоподателят не е възразил срещу установеното натоварване на управляваното
от него МПС, а изрично е написал, че няма възражения, както и последващото плащане на
пълния дължим размер на пътните такси, изчислени съобразно така установеното тегло на
МПС.
В чл. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че тежки са тези ППС или състав от ППС, които
имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
същата наредба е посочено, че максималното натоварване на ос на двойната задвижваща ос
за конкретното МПС е до 18 тона /19 тона/, тъй като разстоянието между осите е 1.41 м. /т.е.
между 1.3 и 1.8 м./. В случая следва да се приеме по-благоприятното за жалбоподателя, а
именно, че максимално допустимото натоварване е 19 тона.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са достигнали до обоснован
извод, че процесното МПС, превозващо фракция се явява тежко като надвишава
максимално допустимата стойност натоварване на ос на двойната задвижваща ос и за него
се прилагат ограниченията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като правилно
при измерване на теглото е взет предвид и превозвания товар.
А съгласно дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата "извънгабаритни ППС"
се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от Наредбата.
Поради това правилно наказващият орган е приел, че управляваното от жалбоподателя МПС
е било извънгабаритно/тежко.
Посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение. А в чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че „Във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че: 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 2. не е спазен определеният в
разрешителното или посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3
маршрут на движение; 3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-
големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3.“
В акта и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, като в акта и НП нарушението е описано като осъществяване на движение с
извънгабаритно ППС без разрешително или квитанция за платена такса. По делото е
безспорно установено, че дължимите такси за тежкия товар са заплатени едва след
установяване на нарушението. Но правилно е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/2001 г., а не т. 1 от същата, тъй като административнонаказващият орган е
4
взел предвид издаденото на 15.09.2021 г. разрешение за същото МПС, издадено по реда на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Следователно нарушението се изразява в това, че МПС е било с
надвишено тегло /натоварване на двойната задвижваща ос/ от тези, описани в разрешението
и е следвало да се платят допълнителни такси.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата изрично е предвидено
налагане на административно наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лв. за физическите лица,
„нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 1, ал. 2 или които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя“.
Следователно правилно е определена и санкционната разпоредба, която изцяло съответства
на установеното нарушение.
В контекста на изложеното съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че липсват правни основания за санкциониране на водача на МПС. Очевидно
разпоредбата предвижда именно ангажиране на отговорността на физическото лице, което
извършва движение на извънгабаритното ППС, т.е. неговия водач. Законът за пътищата ясно
дефинира задължените лица, като сред тях са и водачите на МПС, какъвто несъмнено е бил
жалбоподателят.
Видно от приетата фактическа обстановка, съдът приема, че водачът М. е извършил
процесното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана и административната му
отговорност. В този смисъл наказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 1 000 лева, съобразявайки я с предвидения за този вид
нарушение в закона минимален размер. Доколкото наложената санкция е в минималния
допустим от закона размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация, се явява безпредметно.
Нарушението е извършено от жалбоподателя М. при форма на вината небрежност –
той е бил длъжен да притежава и представя при проверка разрешително за движение на
извънгабаритно ППС, съобразено с неговите размери и тегло, както и документ за платени
такси, съобразно теглото му, и като водач на извънгабаритно ППС е следвало да е запознат с
конкретните натоварвания на осите на управляваното от него ППС, както и да познава
законовата и подзаконовата нормативна уредба, предвиждаща специфични задължения за
извършвания от него превоз. Но въпреки предоставената му експедиционна бележка за
масата на товара му, той не е изчислил натоварването на всяка ос и не го е сравнил с
даденото му разрешително, чрез което да установи, че не са платени всички дължими такси
и теглото на МПС надвишава издаденото му разрешение.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като то по
никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от
законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
Действително, три дни след установяване на нарушението е платена цялата дължима пътна
такса, но това е било сторено, за да бъде извършен превоза на товара до дестинацията му.
Но движението на тежки ППС създава опасност за републиканската пътна мрежа и сериозно
я уврежда, затова и е наложително да има предварителен контрол и разрешение за
конкретния размер и тегло на МПС, както и одобрен маршрут и съответно да се заплатят
допълнителните такси. Именно чрез тях би следвало превозвачите на тежки товари да
поемат допълнителните разходи за по-бързата амортизация на пътя. Освен това с
претоварването на МПС се създава опасност и за другите участници в движението. Именно
поради това и съдът прие, че нарушението не би могло да се приеме за маловажно.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
5
представител на началника на отдел в АПИ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи
производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт, който е представил и писмена защита, като съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание с участие на
страната, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в
размер на 80 лева.
Що се отнася до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
същото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7456/08.10.2021 г. издадено от
началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя Я.
Т. М. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в
размер на 1000 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА жалбоподателя Я. Т. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6