Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 25.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
районен съд дванадесети
граждански състав
на двадесет и
пети март две хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ПЕТРОВ
Секретар: С.Х.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1778 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова
молба на П.С.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** против З.Т.Я. с ЕГН ********** и Л.К.Я. с ЕГН **********
***.
Предявени са искове с правно основание чл. 124
от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Ищцата П.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците З.Т.Я. и Л.К.Я. ***, че е собственик на една
1/3 и.ч. на следните недвижими имоти: поземлен имот представляващ ливада с площ
от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“,, пета категория, съставящ имот
№ 001016 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил ЕКАТТЕ 29386,
общ. Кюстендил, обл. Кюстендил и поземлен имот, представляващ„ ливада с площ от
8.329 дка, находящ се в местността „ ИДРИИЦА“, пета категория, съставящ имот №
005026 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил ЕКАТТЕ 29386, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил. Ищцата твърди, че е придобила собствеността от наследодателя си С.Г. Я.
на 1/3 и.ч. на следните недвижими имоти: поземлен имот представляващ
ливада с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“,, пета категория,
съставящ имот № 001016 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил
ЕКАТТЕ 29386, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил и поземлен имот, представляващ„
ливада с площ от 8.329 дка, находящ се в местността „ ИДРИИЦА“, пета категория,
съставящ имот № 005026 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил
ЕКАТТЕ 29386, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил. Твърди се, че неправомерно
ответниците са придобили собствеността на процесните недвижими имоти на основание
давностно владение.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците З.Т.Я. и Л.К.Я.
***, че е собственик на една 1/3 и.ч. на следните недвижими имоти: поземлен
имот представляващ ливада с площ от 4.224 дка, находящ се в местността
„ГРАМАГЕ“,, пета категория, съставящ имот № 001016 по картата на землището на
с. Жиленци, общ. Кюстендил ЕКАТТЕ 29386, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил и
поземлен имот, представляващ„ ливада с площ от 8.329 дка, находящ се в
местността „ ИДРИИЦА“, пета категория, съставящ имот № 005026 по картата на
землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил ЕКАТТЕ 29386, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил и респ. на осн. чл. 537 ал. 2
от ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт, с които ответниците са се
легитимирали като собственици и впоследствие са се разпоредели с процесните
имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен
отговор на исковата молба, в която се твърди, че към момента не са собственици
на процесните имоти и това води до недопустимост на предявените искове.
Направено е искане за спиране на производство, тъй като е депозирана жалба в РП
– Кюстендил от ищцата, за която се твърди, че има отношение към изхода на
делото. Твърди се по същество неоснователност на предявените искове и се
обективират твърдения, че ответниците са придобили процесните имоти по силата
на давностно владение и след придобИ.е в цялост на собствеността на имоти ответниците
са се разпоредели с тях като са ги дарили на сина си С.З.Я..
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа по съображенията в исковата молба, а
ответните страни я оспорват по съображенията в отговора към нея.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 26-12 от
06.05.1998 г. на Поземлена комисия – Кюстендил е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.Г. Я., на следните имоти: 1. ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета
категория, съставляващ имот
№ 001016 по картата на землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община
Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 001010 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, кад. №
000016 - полски път па община Кюстендил и имот № 001008 - нива на постановление на МС -Параграф 4 от ЗСПЗЗ, както и ЛИВАДА с площ от 8.329 дка, находя щ се и местността „ИДРИИЦА“,
пета категория, съставляващ имот № 005026 но картата па землището на с Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община
Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А.Е. С., имот № 005017 - друга селищна
територия на дворни места
извън регулация, имот № 005200 - индивидуално застрояване на Г.Х.Т., имот № 005027 - ливада на наследниците на Ж.К. Я. и имот №
005012 - полски път на
община Кюстендил.
Видно от приложеното удостоверение за наследници № 49/23.03.2015 г.,
издадено от Кметство – с . Жиленци, С.Г. Я. е починал на 19.05.1991 г.
и е
оставил следните наследници: З.Т.Я. – син, П.С.Д. – дъщеря и Л. и А.Я. – негови
правнуци и деца на починалия през 1989 г. А. И.Я. - син на И. Т.Я., починал
през 1978 г. – син на С.Г. Я.. По делото са приложени и скици на
посочените имоти, както следва: скица № К14270/21.04.2015 г., за имот № 001016 землището на с. Жиленци,
общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ
29386, община Кюстендил, област Кюстендил, в която е записано, че собственик на
имота е С.Я. по силата на НА № 102/2012 г.; скица № К14271/21.04.2015
г., за имот № 005026 землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община
Кюстендил, област Кюстендил, в която също е записано, че собственик на имота е С.Я.
по силата на НА № 102/2012 г.
Видно от приложения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102/2012 г. З. и Л. Я.
дарили на сина си С.Я. процесните имоти. Приложено е и заверено
копие от нот.д. № 19 по констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
№ 33/01.02.2012 г., видно от което с постановление от 01.02.2012 г. на Нотариус
с рег. №566 от Регистъра на нотариалната камара Н.М., ответника З.Я. е признат
за собственик на процсените имоти на основание наследство и давностно владение.
По реда на чл. 176 ГПК
ищцата сочи, че лично е ползвала процесните имоти от 1999г. до 2013г. и твърди,
че не е получава обезщетение от ответниците. Ищцата посочва, че каквото е
произвела с труда си в имотите го е прибирала.
В хода на съдебното дирене по делото
бяха изслушани свидетелите С.А.К., Л. М.М., К.Н.К., С.З.Я. и В.Й.С..
Свидетелят
С.А.К. твърди, че
познава страните по делото и е виждал през периода 2010г.-2012г. имот находящ
се в местността „Идриица“ да се обработва съвместно от ищцата и ответника
Здравчо. Свидетелят
твърди, че ищцата е садила в имота домати, чушки, царевица, но не може да
посочи точно в коя част от имота е обработвала до 2012г.
Свидетелят Л. М.М. сочи,
от 2013-2014г. е ходила да помага на ищцата да обработва имот находящ се в с.
Жиленци, за който твърди, че не е бил заграден и е тип „нива“, без вход.
Свидетелят К.Н.К. сочи,
че ищцата до преди 3-4 години е обработвала имота находящ се в м.“Идриица“ на
с. Жиленци, като имота е бил ограден само от емнат страна на пътя с бодлива
тел, а от останалите страни имота е ограден.
Свидетелят
С.З.Я. твърди, че неговите родители – ответниците по делото през 1999г. са оградили процесния имот
находящ с м. „Грамаге“ и от този момент те осъществяват владението върху имота.
В имота се твърди, че са отглеждани крави, има изградено бунгало захранено с
електричество и партида на името на ответника Я.. Свидетелят твърди, че имота е
заграден от всички страни в него има засадени овощни дръвчета. По отношение на
имота находящ се в местонста „Идриица“ С.Я. твърди, че не си спомня ищцата да е
обработвала имот или части от него.
Свидетелят В.С. сочи,
че имотите в местностите “Идриица” и “Грамаге” ги обработвали ответниците от
1999 или 2000 г. насам. Още от тогава ги заградили с колци и бодлива тел, тъй
като там отглеждали крави. С. твърди, че познава ищцата и нея е
виждал в с. Жиленци да идва след 2000г.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
При така установената
по делото фактическа обстановка, съда намира предявения установителен иск за
собственост за допустим. В случая наличието му се обуславя от
действията на ответните страни по снабдяването им нотариален акт за собственост
на процесните имоти и твърдението на ищцата, че именно те им оспорват правото
на собственост, като са се разпоредили с имоти в полза на трето лице. С тези
действия безспорно се засяга правото на собственост на ищцата и за нея е налице
правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба /Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
Искът по чл. 124, ал.
1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез
който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено
нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това
право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на възникнал
правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със
сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите
страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
В случая не се спори
между страните, че е налице постановено от ПК – Кюстендил решение по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 26-12/06.05.1998 г., по силата на което е възстановено
правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с. Жиленци, ЕКНМ 29386, на наследниците на С.Г. Я.,
сред които и процесните. Това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства.
Не се оспорва и по
това, че страните са едни от наследниците по закон на С.Г. Я..
Така се установява, че
страните, са придобили имотите, предмет на делото, по силата на земеделска
реституция, респ. и по наследство от общият им наследодател С.Г. Я., починал на
19.05.1991 г.
Събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели С.Я. и В.С., обаче са
изцяло в подкрепа на становището, изразено от ответните страни, че владеят и
ползват процесните имоти повече от 10 г. и до сега необезпокоявано. Те сочат, че
имотите в местностите “Идриица” и
“Грамаге” ги обработвали ответниците от 1999 или 2000 г. насам, когато ги
заградили с колци и бодлива тел, тъй като там отглеждали крави. В момента тези
имоти също се използвали от ответниците, като не им е известно някой да е
оспорвал това. Показанията на свидетелите са еднопосочни и последователни
относно това обстоятелството и след да бъдат кредитирани от съда.
В показанията на
свидетелите С.А.К., Л. М.М. и К.Н.К. е посечено,
че ищцата е била видяна от тях да обработва имот находящ се в. „Идриица“, но по
никакъв начин от свидетелските показания не може да се обоснове извод, че това
е процесния имот. В показанията на свидетелите съдът констатира съществени
противоречия относно вида на имота, за който се твърди, че обработван от
ищцата, най - вече по отношение на това дали е бил ограден или не е бил. Налице
са и противоречия относно периода, през който се е извършвала твърдяната
обработка на имота.
С оглед на това и
доколкото ответните страни поддържат в отговора си, че в тяхна полза е изтекла
абсолютна придобивна давност по отношение на процесните имоти, които
необезпокоявано владели повече от 10 г. и до настоящия момент със съзнанието,
че са пълноправни собственици, е необходимо да се изследва вида на владението,
осъществено от тях.
Според
задължителните указания по прилагането на закона, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, респ. този съсобственик следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици, т.е. да доведе до знанието им
намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае
правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към
вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да
се установи и намерението му да го държи за себе си. Така и Решение. № 239 от
29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на I г.о. на ВС. Изменението на
основанието на владението следва да достигне до знанието на другите
съсобственици, като не е необходимо след узнаването те да са се
противопоставили или да са одобрили или потвърдили действията на владеещия
наследник - Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на I г.о.
на ВС
Безспорно, ако всеки от съсобствениците е имал правната възможност да
се ползва от общия имот, но само един от тях го е направил, това не е
достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било
прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които
да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че
ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че
лицето е отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги
допуска да го използват по никакъв начин. Аналогичен е и случаят когато другите
съсобственици не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва
от него по начин, който показва, че го счита за свой. Решение № 216 от
5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I. г. о . В случая това е
станало според показанията на свидетелите В.С. и С.Я., подкрепени и от
писмените доказателства по н.д. № 19/2012 г. на Нотариус Н. М., още от 2000 г.
насам, когато заградили процесните имоти с колци и бодлива тел, тъй като там
отглеждали крави.
От своя страна пък
правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се
счита за верен до доказване на противното и тежестта за неговото оборване се
носи от оспорващата страна (съобр. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). Така е разпределена и
доказателствената тежест в производството. Доказателства в обратен смисъл по
делото не бяха ангажирани, въпреки разпределената доказателствена тежест наред
с това ответните страни са представили нотариален акт № 102/2012 г., видно от
който З. и Л. Я. дарили на сина си С.Я. процесните имоти, а с оглед възприетите
решения в съдебната практика посочения акт обективира
желанието на ответниците да се разпореждат със своето право на собственост
върху недвижимите имоти предмет на настоящото производство. Ето защо може да се
приеме, че намерението за своене е установено категорично. Това намерение е
демонстрирано още с предприемането на действия по снабдяването им с КНА
№33/2012 г. за собственост на имотите по наследство и давност.
Така от 2000 г., когато се установи
категорично, че ответниците са завладели процесните имоти, до момента, в който
владението им е било смутено с предявяването на настоящия иск, е изтекъл срок
от почти 15 години, което е условие за уважаване на възражението, поддържано от
тях, а ищцата е могла да предприеме действия за защита на правото си на
собственост, когато това право и е възстановено.
По тези съображения
съдът намира, че заявеното възражение за изтекла придобвна давност в полза на
ответните страни е основателно, и едновременно с придобИ.е на собствеността от
тях ищцата е изгубила своето право на собственост - чл. 99, пр. 1 от ЗС, поради
което не се легитимира като собственик на процесния имот. При този извод
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед приетата от
съда неоснователност и недоказаност на главния иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК,
съдът следва да отхвърли и предявения акцесорен иск с правно основание чл. 537
ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора, в тежест на
ищцата следва да бъдат присъдени и направените от ответните страни разноски по
производството, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в размер на 800 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪЛЯ предявеният иск от П.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** против З.Т.Я. с ЕГН ********** и Л.К.Я. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, за признаване на установено по отношение на ответниците З.Т.Я. и Л.К.Я., че ищцата е собственик по силата на наследство от наследодателя С.Г. Я.,***,
и земеделска реституция, общо на една трета идеална част от поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот №001016 по картата па землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, при граници и съседи: имот №001010 - друга селищна територия на Дворни места извън регулация, кад. №000016 - полски
път на община Кюстендил и имот № 001008 - нива
на постановление па МС - Параграф 4 от ЗСПЗЗ и на Поземлен имот,
представляващ ЛИВАДА с площ 8,329 дка, находящ се в
местността „ИДРИИЦА“, пета категория, съставляващ имот №005026 по картата на землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил, област Кюстендил, при граници и съседи: имот № 005025 - овощна градина на А.Е. С., имот №005017 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, имот №005200 - индивидуално застрояване па Г.Х.Т., имот №005027 - ливада па наследниците па Ж.К. Я. и имот №005012 - полски път на община Кюстендил, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно осн.
чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими
имоти придобити по наследство и давност № 33, том I, рег. № 321, нот. дело №
19 от 2012г., с който е признат за З.Т.Я. с ЕГН ********** е признат за
собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот,
представляващ ЛИВАДА с площ от 4.224 дка,
находящ се в местността „ГРАМАГЕ“, пета категория, съставляващ имот
№001016 по картата па землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил,
ЕКАТТЕ 29386 и на поземлен имот, представляващ ЛИВАДА с
площ 8,329 дка, находящ се в местността „ИДРИИЦА“,
пета категория, съставляващ имот №005026 по картата
на землището па с. Жиленци, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ 29386,
община Кюстендил, област Кюстендил.
ОСЪЖДА П.С.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** да
заплати на З.Т.Я. с ЕГН **********,
с адрес *** и Л.К.Я.
– ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 800,00
лв./осемстотин лева/ сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд- град Кюстендил, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: