Р Е Ш Е Н И
Е № 182
гр. Сливен, 14.10.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Ваня Костова и прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 160 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП Бургас против Решение № 115 от 08.03.2022 год. постановено по АНД № 987
по описа за 2021 год. на Районен съд – Сливен, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 563934-F585263/02.07.2021 год.
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „А.ТП“ ЕООД гр. Сливен с ЕИК ********* представлявано от Д. П.А. за
нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а,
ал. 1, изречение трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева и е
осъдена НАП да заплати на „А.ТП“ ЕООД гр. Сливен с ЕИК ********* сумата от 300
лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на
административното нарушение. Правилно е приложен материалният закон. Моли съдът
да отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща представител и не
изразява становище.
В съдебно заседание ответникът по
касация „А.ТП“ ЕООД редовно призован не изпраща представител. В постъпило по
делото писмено становище от пълномощник заявява, че поддържа отговора на
касационната жалба, в случай, че такъв е подаден, оспорва твърденията в
жалбата. Моли съдът да потвърди решението на Районен съд – Сливен. Претендира
за разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 04.01.2021 год. о. по п. на НАП в
състав – Х.Г. и М. К., и. п. на търговски обект бензино-газстанция
находяща се в гр. С., кв. „Р.". Търговският
обект бил стопанисван от търговско дружество „А.-ТП" ЕООД с ЕИК *********.
В обекта се използвало фискално устройство с изградена и работеща дистанционна
връзка с Националната агенция за приходите, така наречената електронна система
с фискална памет (ЕСФП), модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL", одобрена със
Свидетелство от Българския институт по метрология №169FS/01.04.2019 год., с
индивидуален № ОS 005741 и номер на фискална памет 58005741, регистрирано в НАП
с № 4214329. След извършена проверка в информационните масиви на НАП -
програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, относно получени
количества горива в обект и след направен анализ на представени на 11.01.2021
год. документи за доставки на гориво било установено, че на датата 09.06.2020
год. търговското дружество „А.-ТП" ЕООД, в качеството на данъчно задължено
лице - получател по доставки на течни горива, е изпратило съобщения за доставка
на гориво по 41 броя акцизни данъчни документи с уникални контролни номера.
Сред тези акцизни данъчни документи бил и такъв с уникален контролен номер №
0000000004696425/25.07.2019 год. за доставка на 1951 литра бензин. Установило
се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по АДД с посочения
по-горе уникален контролен номер от 25.07.2019 год. - на датата на постъпване
на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в
обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. Данните за
доставено количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на 09.06.2020 год.
Свидетелката К. приела, че „А.-ТП" ЕООД не е изпълнило задължението си да
подаде с изградената дистанционна връзка с НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП
данни по документ за постъпилото количество гориво при постъпването на горивото
в обекта, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр.
чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на Министъра на
финансите. Тя съставила на ответника по касацията акт за установяване на
административно нарушение № F585263 от 11.01.2021 год. връчен на същата дата на
представляващия ответника.
Въз основа на съставения АУАН от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП било издадено наказателно
постановление № 563934-F585263/02.07.2021 год. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията била наложена на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена
санкция" в размер на 500 лева.
При гореустановената
фактическа обстановка районният съд приел, че при издаването на АУАН и на
обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. нито в акта,
нито в НП били посочени дата и мястото на извършване на нарушението. По този
начин било нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не
можело да разбере за какво е наказано и да организира защитата си. Неспазване
на изискваният на чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН правело невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП. Прието е, че към
датата на доставката наредбата не е предвиждала срок за подаване на
информацията като това е станало едва с
промяната и след 28.01.2020 год. Към датата на доставката задължението
било само за подаване на информация.
При тези мотиви съдът отменил НП
като незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон и констатира, че решението е правилно.
Касационната инстанция споделя
мотивите на районния съд с изключение на тези по отношение на допуснатото
процесуално нарушение по следните съображения:
От описанието на нарушението става
ясно, че същото се изразява в неизпълнение на задължението на датата на
постъпване на горивото в обекта задълженото лице да подаде данни в НАП за
посочената доставка по изградената дистанционна връзка. Посочен е обектът,
където е извършена проверката, както и доставката за която се твърди, че не са
подадени данни. В този смисъл описанието на нарушението е достатъчно, за да
може наказаното лица да разбере за кое нарушение е ангажирана отговорността
му.
Съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по
доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като
данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти задължава търговеца в качеството
му на лице, извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, което е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване
на фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП,
каквато НИС е била монтирана в процесния търговски
обект. В чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е регламентирано изключение от това
задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива
подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е безспорно, че при
проверката в търговския обект на ответника по касацията било установено, че на 25.07.2019
год. е получена доставка на гориво по акцизен данъчен документ (АДД) УКН №
0000000004696425/25.07.2019 год.; в обекта е въведена в експлоатация и се
използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на
датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно
информация от нивомерната система.
Наличието на служебен бон за
доставката на гориво на 25.07.2019 год. означава, че тази доставка е изпратена
чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така
установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези
факти не се установява неизпълнение на задължения към Държавата, съответстващо
на фактическия състав по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатираното
изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
В този смисъл дори да се приеме, че
има извършено нарушение, то не е на разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, а на
разпоредбата на чл.59а, ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006
г. въвеждащи изискването при подаване на данни за доставени количества горива
по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен
номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер
(МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод
четец. Приложимата правна норма обаче към момента на извършване на нарушението
не съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с
изменението ДВ бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран. В случая както бе
посочено по-горе срокът по чл.118, ал.10, изр.второ от ЗДДС не е приложим,
поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът
стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само
на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия
орган в този смисъл, обективирана със самия акт на
издаване на НП. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
преценката за това дали едно деяние е малозначително
следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава
на деянието. В случая такава преценка не е направена от АНО и не е отчетена
спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената
доставка е отчетена от нивомерната система в обекта
на ответника по касацията и данните по доставката са изпратени успешно на НАП
на 09.06.2020 год., преди извършването на проверката в търговския обект. В този
смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на чл.59а, ал.1, изр.
второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., то представлява маловажен
случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
По изложените съображения
административният съд намира, че районният съд е формирал правилен краен извод
за незаконосъобразност на наказателното постановление и като го е отменил е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му. Подадената против него касационна
жалба е неоснователна.
Процесуалният представител на
ответника по касация е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед
изхода на делото съдът намира за основателно. С молба от 08.09.2022 год.
постъпила по делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ, според който на пълномощника на ответника е заплатена сумата от 300 лв.
за процесуално представителство по настоящото дело. Във връзка с това искането
за разноски следва да се уважи, като се осъди Национална агенция по приходите
да заплати на „А.ТП“ ЕООД гр. Сливен разноски по делото в размер на 300 лева
представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 08.03.2022 год., постановено по АНД
№ 987/2021 год. по описа на Районен съд-Сливен.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „А.ТП“ ЕООД с ЕИК ********* гр. С., ж.к. „Р.“,
бл…., ап…., сума в размер на 300 (триста) лева
представляващи разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ