РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Плевен, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105223 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на “***“
ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, представляван от процесуалния си представител ***
против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***. Ищецът твърди, че със заявка за транспорт *** от
***г. ответникът му възложил да извърши транспортни услуги при уточнени
условия и цена. Ответникът оформил товарителници и предал стоката на
получателите. За извършената услуга ищецът издал на ответника фактура
№***/***г. на стойност 4506,23 лева с ДДС, като фактурата била получена от
ищеца. В предвидения срок от 50 дни ответникът не заплатил задължението
си. Съгласно Конвенцията на международен транспорт на товари, договорите
– заявки за транспорт и Общите условия на *** ЕООД, за забава на
плащането на извършените транспортни услуги превозвачът *** ЕООД
начислил неустойка и административни такси, за които ответното дружество
било уведомен с писма. Основанието и обстоятелствата, на които ищецът
1
претендира заплащане на неустойка за просрочие на плащането и
административните такси за изпращане на напомнителни писма е предвидено
в приетите от Комисията за регулиране на съобщенията Общи условия на
превозвача. Съгласно същите, при просрочие на дължимото навло по
извършения от превозвача транспорт , товародателят дължи неустойка и
административни такси на основание чл.92 ЗЗД в размер на 10 евро за всеки
просрочен ден. С възлагане на транспорта и изпращане на заявка договор за
транспорт, товародателят се съгласява и приема общите условия за работа с
превозвача. След извършване на услугата, фактурите, заедно със СМР
товарителници и останалите транспортни документи са изпратени на
ответното дружество като на последната страница на сканираните фактури и
ЧМР са и бланките за предвидената санкция и начисляване на
административни такси в размер на 10 евро на ден. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
4506,23 лева с ДДС главница , представляваща цена за извършен превоз на
заявка за транспорт от ***г-. по която е била издадена фактура ***/***г. на
стойност 4506,23 лева с ДДС.
Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва или
сумата от 400,55 лева за периода от падежа на изискуемото вземане по
фактурата до датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2021г. –
28.09.202г., както и неустойка за просрочие в размер на 1820 лева, и законна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изпращане. Претендира разноски. Прави искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
признава, че дължи сумата 4506,23 лева по фактура №***/***г. По
отношение претенцията за неустойка изразява становище, че се надява да се
споразумее с ищеца да бъде в по- нисък размер. Твърди, че не може да плати,
тъй като фирмените сметки са запорирани.
В съдебно заседание страните не се представляват.
В първото по делото съдебно заседание съдът е отложил делото, като е
дал възможност на страните с оглед направеното искане, да постигнат
спогодба.
От фактическа страна се установи следното :
2
По делото е представена заявка – договор за вътрешен / международен
транспорт, в който е отразено, че ответното дружество е възложило на
ищцовото осигуряване на товарни автомобили за извършване на
международен транспорт с товарене на стоката на 14.09.2021г. В заявката
договор е отразена стойността на услугата в размер на 1920 евро без ДДС.
Представено е ***, от което се установява, че на 20.09.2021г.
превозваната стока е получена от крайния получател „***“, което е
удостоверено с подпис на представител на търговеца.
За извършената услуга е издадена фактура № ***/***г, за сумата
4506,23 лева, от която сума 751,04 лв ДДС. Видно е, че във фактурата е
отразен ДКН на превозното средство ***, който номер е посочен и в Заявката
договор и ***.
С писмо ищецът е уведомил ответното дружество, че съгласно Общите
условия, в т.4.3, при просрочие на плащането след падежа на издадената
фактура за извършен превоз, възложителят дължи освен сумата по фактурата
също и неустойка за забавено плащане в размер на 10 евро на ден. С писмото
ищецът е уведомил ответното дружество, че падежът на фактурата е ***г.,
което е 50 дни след издаване на фактурата съобразно Общите условия на
превозвача.
С оглед липсата на плащане по задължението, ищцовото дружество е
поканило ответното с покана за доброволно изпълнение с Изх № ***/***г.,
получено от ответното дружество на 28.06.2022г.
Впоследствие по електронна поща, страните са водили кореспонденция
във връзка с неплатената фактура.
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните, с
оглед на което съдът приема от правна страна, че страните са били в
облигационни отношения. С оглед събраните доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е неизправна страна по договор като не е заплатил
дължимите по договора за превоз суми, а задължението му е в размер на
4506,23 лева с ДДС.
Съгласно Конвенцията за международен превоз на товари и приетите от
двете страни Общи условия, ответното дружество дължи на превозвача и
неустойка в размер на 10 евро на ден, както е уговорена в Общите условия.
3
След като се установи, че ответникът е неизправна страна по договора и не е
изпълнил задължението за плащане, то съдът приема, че сумата за неустойка
е дължима и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцовото претендираната неустойка в размер на 1820 лева, начислена за 90
дни.
Основателна е и претенцията за лихва за забава върху главницата за
периода от 17.11.2021г. до датата на завеждане на исковата молба –
28.09.2022г. както е претендирана от ищеца, поради което искът за лихва за
забава следва да бъде уважен изцяло до предявената сума – 400,55 лева.
С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да заплати на
ищцовото разноски по делото в размер на 1230 лева за адвокатско
възнаграждение и 303,04 лева държавна такса.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.327 ТЗ вр. чл.367 ТЗ „***“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да
заплати на “***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, сумата от 4506,23 лв. с ДДС, представляваща
цена за извършен превоз по Заявка за транспорт № *** от ***г. по която е
била издадена фактура №***/***г.,на стойност 4506,23 лева с ДДС, ведно със
законната лихва от 04.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на
“***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 400,55 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от датата на падежа на изискуемото вземане по фактура
№***/***г, а именно за периода 17.11.2021г. до 28.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.92 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на
“***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 1820 лева, представляваща неустойка за
просрочие на плащането.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на
“***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, разноски по делото в размер на 1230 лева за
адвокатско възнаграждение и 303,04 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5