№ 20897
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110141898 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба на "., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Л.П. Тасева,
в качеството й на наследник по закон на длъжника Иван Стоянов Танчев, срещу което лице
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19400/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.
В хода на исковото производство са извършени множество процесуални действия, насочени
към установяване на адрес на ответника по делото, за да бъде връчен препис от исковата
молба и приложенията на същия. Събрани са данни, че Л. П. Т., гражданин на Руска
федерация, не живее на посочения в исковата молба адрес от години и вероятно не се
намира на територията на страната - в разписката към съобщението на л. 43 от делото
надлежно е вписан източникът на тези сведения. Не са установени данни за регистрирани и
действащи трудови договори или данни за местослужене или място на осъществяване на
стопанска дейност, за актуален осигурител. При извършена служебна справка и въз основа
на представеното удостоверение изх.№ РКС21-ДИ11-580/21.12.2021 г. на СО – р-н „Красно
село“ е установено, че към датата на депозиране на исковата молба (датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК) Л.Т. няма регистриран постоянен или настоящ адрес на
територията на страната и липсват данни за адрес в чужбина.
При така установените обстоятелства съдът с разпореждане № 2577/11.01.2022 г. е указал на
ищеца в седмичен срок от уведомяването с изрично писмено изявление по делото изрично
да посочи адрес за призоваване на Л. П. Т. в чужбина или да потвърди с декларация, че
такъв не му е известен, като в последния случай изрично да посочи дали желае съобщение
до ответника за заведеното дело да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на
„Държавен вестник“ и да представи доказателства за внесена по сметка на Народното
събрание държавна такса от 25 лв. за обнародване на съобщение в неофициалния раздел на
1
„Държавен вестник“ за 2022 г., съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1 ГПК чрез публикация
в неофициалния раздел на "Държавен вестник".
Разпореждането е надлежно връчено на ищеца на 31.01.2022 г., видно от разписката към
съобщение на л. 55 от делото. В срока за изпълнение на указанията, на 03.02.2022 г. е
постъпила молба, с която ищецът е представил декларация, че не му е известен адрес на
ответника в чужбина, като по отношение на указанията за внасяне на държавна такса за
публикуване на обявление е поискал срокът за изпълнение на същите да бъде продължен с
една седмица.
С разпореждане № 11866/07.02.2022 г., надлежно обявено по ел. папка на делото в Единната
информационна система на съдилищата, съдът е продължил на основание чл.63 ГПК
предоставения срок за представяне на доказателства за внасяне на определената държавна
такса за публикация във в. "Държавен вестник" със седмица, считано от 08.02.2022 г.
До изтичане на предоставения срок /15.02.2022 г./, както и към настоящия момент ищецът
не е представил по делото доказателства, че указаната му държавна такса за обнародване на
съобщение в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ за 2022 г., съгласно изискванията
на чл. 48, ал. 1 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", е била
внесена. Последното води до нередовност на исковата молба, с оглед липсата на адрес по
делото, на който книжата да бъдат връчени на ответника, като същевременно не са налице
предпоставките съдът да следва реда, указан в разпоредбите на чл. 47 ГПК. Ето защо и
съдът приема, че исковата молба не отговаря на изискването на съгл. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК
за посочване на адрес на ответника. В тази връзка на страната са дадени указания, насочени
към продължаване на производството съгласно реда, предвиден в процесуалния закон /чл.
48 ГПК/, които не са изпълнени от страна на ищеца, с оглед което и исковата молба подлежи
на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че съдът няма процесуално задължение да уведомява
страната, когато удовлетворява искането за продължаване на срок за изпълнение на дадени в
производството указания, доколкото този съдебен акт не подлежи на обжалване /така
определение № 443 от 25.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1935/2017 г., I т. о., ТК,
определение № 64 от 6.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 485/2020 г., II г. о., ГК, определение
№ 60287 от 21.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1571/2021 г. и др./.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от ". искова молба вх. №
28045/16.07.2021 г., по която е образувано гр.д. № 41898/2021 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 41 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с
2
частна жалба пред Софийски градски съд.
В случай на стабилизиране на настоящото определение делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за
извършване на преценка за произнасяне с акт по чл. 416, ал. 5 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3