СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 1817 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 20269096/05.12.2020г. по гр.д. № 3805/2013г. по описа на
Софийски районен съд, 145 състав е признато за установено, по иск предявен по
реда на чл. 422, ал.1 от ГПК че „В.“ ЕООД ЕИК *****и В.Г.Д., ЕГН ********** дължат
солидарно на „К.Л.“ ЕООД, сумата от
3195,30 евро незаплатена сума по запис на заповед, издаден в гр. София от „В.“
ЕООД, издаден на 25.03.2009г. с падеж на 25.09.2010г. и авалиран от В.Г.Д.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, по ч.гр.д. № 36512/2012г. по описа на СРС 61 състав.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците В.“ ЕООД ЕИК *****и В.Г.Д., ЕГН **********. В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като записът на заповед е
издаден за да обезпечи изплащането на лизингови вноски, които са недължими към
датата на образуване на производството, тъй като договорът за лизинг бил
прекратен. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго с което исковете се отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба „К.Л.“ ЕООД с
която се взема становище за неоснователност на жалбата и се моли за
потвърждаване на решението.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно но
недопустимо.
Видно от извършена справка в търговския регистър ищеца „К.Л.“ ЕООД е
заличено след проведено производство по ликвидация. Заличаването на дружеството
е вписано в търговския регистър на 24.06.2022г.
Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на процеса. Със заличаването си от търговския регистър ответното
дружество е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална
правоспособност и качеството си на страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК.
Ищецът нито би могъл да извършва правно валидни процесуални действия,
нито такива действия могат да бъдат извършвани срещу него. Липсата на ищцова
страна страна поради заличаването й прави производството процесуално
недопустимо, без оглед на вида на предявения иск – установителен, осъдителен
или конститутивен. Не може заличеното търговско дружество да продължава да се
представлява от ликвидатора.
Не е възможно назначаването на особен представител по чл. 29 ГПК, тъй
като хипотезите на особено представителство са изчерпателно изброени и не
включват загубило правоспособността си търговско дружество. Необходимо е да
бъде посочено също така, че висящият съдебен процес не поддържа
правосубектността на заличеното търговско дружество – в този смисъл Решение №
124 от 26.11.2009 г. по т.дело № 152/2009 г. на ВКС, І ТО, ТК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК, когато търговско дружество - страна в исков процес, бъде
заличено от търговския регистър в течение на делото, то губи своята
правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Затова, ако в
хода на същинското исково производство заличеното след предявяване на иска
търговско дружество е единствен ищец или ответник, процесът е недопустим, а ако
бъде постановено решение по него след заличаването на търговеца - юридическо
лице, то решението също е недопустимо като постановено по недопустим исков
процес /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 58 ОТ 31.07.2012 Г. ПО Т. Д. № 49/2011 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС решение № 58 от
31.07.2012 г. по т. д. № 49/2011 г. на Второ т.о. и решение № 124 от 26.11.2009
г. по т. д. № 152/2009 г. на Първо т.о., и в постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПКопределение № 89 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3642/2014 г. на Второ
т.о. решение № 192 от 01.03.2016 г. по т.д. № 2627/2014 г. на ВКС, 2 т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 488 ОТ 06.06.2017 Г. ПО Т. Д. №
50083/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС /. За разлика от универсалното
правоприемство, настъпващо ex lege при смърт на физическо лице, при загуба на
правосубектност на юридическо лице след проведено производство по
несъстоятелност, то не може да бъде заместено от правоприемник с оглед
спецификата на производството по несъстоятелност и разпоредените му от закона
правни последици /определение № 89 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3642/2014 г. на
ВКС, Второ т.о./.
В случая се касае за заличаване на ищеца след проведено производство по
ликвидация . Както в цитираната
практика относно несъстоятелността и при производството по ликвидация
юридическото лице не може да бъде заместено от правоприемник.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено,
а производството прекратено.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20269096/05.12.2020г.
по гр.д. № 3805/2013г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №1817/2021г. по описа на Софийски
градски съд ІІІ Б състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.