Решение по дело №799/2014 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ: Производството е образувано по внесено от РП-гр.Казанлък постановление, с което се прави предложение за освобождаване на нарушителя  И.Ю.С.  от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.191ал.1 от  НК  и налагане на адм.наказание по чл.78а НК.

РП-гр.Казанлък,редовно призована, изпраща представител,който взема становище,че  следва на нар.С. да се наложи адм.наказание в размер около  минималния.

Нар.С. не се явява в с.з.,тъй като има данни ,че е извън страната. Служ.му  защитник-адв.Г. моли с оглед обстоятелството,че  нарушителя и пострадалата имат дете ,за което следвало да се грижи, да му се наложи   адм.наказание в минимален размер.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства,от  съвкупната преценка на които  съдът намира за установено следното:

 През 2012г. нар.И.С.  и пострадалата свидетелка  А.С.  се запознали  и понеже изпитвали симпатия помежду си ,решили да  заживеят заедно.Към м.май 2012г. Симеонова била на 14години,като непълнолетната й възраст била  известна както на нарушителя ,който  все още бил непълнолетен,така и на родителите му.С оглед  обичаите в ромската общност обаче  двамата решили да заживеят заедно.Първоначално родителите на св.Симеонова не били съгласни за това,но впоследствие разрешили на дъщеря си  да отиде да живее в дома на  С. ***.

В периода след м.05.2012г.  нар.С.  заживял на семейни начала  с ненавършилата 16год.възраст  свидетелка, като същият станал пълнолетен  на 14.11.2012г.,след което продължил да живее на семейни начала със същата до навършването й на 16годишна възраст,което станало на  06.04.2014г.

Междувременно  от съвместното им съжителство  на 14.01.2014г се родило детето Д.А.С. , което не бил припознато  от нарушителя,за да може Симеонова да получава социални помощи за него като самотна майка.

Св.Симеонова ,а също така и родителите на нарушителя  заявяват,че двамата се обичат и нямат  намерение да се разделят.

            Горната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от  приобщените към доказателствения материал показания, дадени в хода на досъдебното производство от св.А.С., св.А.А.,св.А.С.,св.Г.П.,св.Н.И. и св.П.М.,както и от приложените писмени доказателства- формуляр за приемане на устен сигнал  № ЗД 8002-0030/05.03.2014г., удостоверение за раждане на детето Д.А..

           С оглед на така изложените гласни и писмени доказателства ,съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна,така и от субективна страна  нар.И.С.  е осъществил престъпния състав на чл.191ал.1 НК. Чрез обективираните си действия,същия е извършил изпълнителното  деяние,а именно  като пълнолетен е  заживял  съпружески с лице от  женски пол ,ненавършило 16 год възраст. в лицето на св.А.С.  в периода  м.11.12г.-06.04.14г.

          Същият е действал при форма на вина-пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния  характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което ще  следва да бъде признат за виновен и наказан.

          Предвид описаната по-горе правна квалификация на деянието на нар.С., съдът споделя становището на представителя на РП-гр.Казанлък ,че са налице предпоставките за прилагане на  разпоредбата на чл.78а ,която норма е императивна.Нарушителят  е пълнолетен и неосъждан и не са му налагани  адм.наказания ,с освобождаване  от наказателна отговорност  по реда на р-л 4 на гл.20 от НПК. За престъплението по чл.191ал.1 НК са предвидени наказания- лишаване от свобода до две  години  или пробация ,както  и обществено порицание.От деянието на нарушителя  не са причинени имуществени вреди. Поради което съдът намира,че същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и  му   се  наложи адм.наказание –глоба.