Решение по дело №2288/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 986
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20221720102288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Б. Г. против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД отрицателен установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземанията по давност на ответното дружество сумата
от 672,27 лв., представляваща стойност на услугата за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.12.2012 г. до 01.04.2014 г. и
сумата от 38,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2013 г. до
14.04.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.05.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лв., представляваща сторени разноски по делото, които
вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден на 16.09.2014 г. по ч. гр. дело
№ 3320/2014 г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1968/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.
Ищцата твърди, че по ч. гр. дело № 3320/2014 г. по описа на Районен съд –
Перник срещу нея и в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист за
процесните суми. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ООД от 28.11.2014 г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело
№ 1968/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. Твърди, че в хода на изпълнителния процес
взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, респ. не е внасял
дължимите такси и разноски за извършването им в продължение на повече от 2 години,
което е довело до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
Намира вземанията за недължими поради погасяването им със законоустановения
1
давностен срок. По тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Водоснабдяване и
канализация“ ООД оспорва исковата претенция с твърдението, че същата е допустима,
но неоснователна. Посочва, че изпълнително дело № 1968/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Б.е прекратено по силата закона с изтичане на две години от последното
процесуално действие, като след този момент от страна на дружеството не са
предприети действия по събиране на процесните вземания. Посочва, че с действията си
същото не е провокирало образуването на настоящото производство. Възразява срещу
размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 3320/2014 г. по описа на Районен съд – Перник се
установява, че по него в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД въз основа на
заповед № 2748/22.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу С. Б. Г. е издаден изпълнителен лист от 16.09.2014 г. за сумата от 672,27 лв.,
представляваща стойност на услугата за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 04.12.2012 г. до 01.04.2014 г. и сумата от
38,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2013 г. до 14.04.2014 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 21.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 26.08.2014 г. и е влязла в сила на 10.09.2014 г. поради
липсата на подадена срещу нея възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
действащата към онзи момент редакция- ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Установява се от приложено копие на изп.д. № 1968/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Б. че същото е образувано по молба на с вх. № 13905/03.11.2014 г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, въз основа на горепосочения изпълнителен
лист от 16.09.2014 г. С молбата за образуване на делото е поискано да бъде извършена
справка в ТД на НАП и НОИ за наличие или липса на регистрирано трудово
правоотношение на длъжника, както и справка за декларирано на името на длъжника
движимо и недвижимо имущество, като се моли да бъдат наложени запори върху
получавани от длъжника трудово възнаграждение или пенсия.
ЧСИ Б. е изготвил справки за имущественото състояние на длъжника. Изпратена
е покана за доброволно изпълнение. Изпратено е и запорно съобщение с изх. №
17915/03.12.2014 г. до ОД на МВР-Перник Сектор на Пътна полиция за налагане на
запор и спиране от движение на притежавания от ищеца лек автомобил ***** с рег. №
******.
Взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подал нова молба с вх. №
754/30.01.2015 г. по изпълнителното дело, с която се моли да се наложи запор на
длъжника по горното изпълнително дело, но не е уточнено върху какво негово
имущество се иска да бъде наложен този запор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
2
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, но не конкретизира момента на нейното настъпване. Не твърди да е
предприел действия след този момент, с които да е прекъснал давността.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Към 03.11.2014 г. - датата на образуване на производството по изп.д. №
1968/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. До
постановяването на ТР давността е била спряна и от този момент е започнала да тече
новата 5-годишна давност за вземанията.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 26.06.2015 г., с
които да е прекъснал давността, и на 26.05.2020 г. е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок за принудително събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените съгласно представен списък по чл. 80 ГПК разноски в размер
на 374 лева, от които 50 лева- държавна такса, 300 лева- адвокатско възнаграждение и
24 лева- такса за заверено копие на изпълнително дело.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като
същото е съобразено с мимимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Б. Г., ЕГН*********, с
адрес****************, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11,
на основание чл. 439, ал. 1 ГПК поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение сумата от 672,27 лева /шестстотин седемдесет и два лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща стойност на услугата за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.12.2012 г. до
01.04.2014 г. и сумата от 38,45 лева /тридесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2013 г. до 14.04.2014 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 21.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени разноски по делото,
които вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден на 16.09.2014 г. по ч. гр.
дело № 3320/2014 г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 1968/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на С.
Б. Г., ЕГН **********, с адрес **************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 374 лева /триста седемдесет и четири лева/, представляваща разноски в
производството.
След влизане на решението в сила изисканото ч. гр. дело № 3320/2014 г. по
описа на Районен съд – Перник да се върне в архив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4