№ 1404
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й.И. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Р. П., против Определение №4162 от
14.04.2022г., постановено по гр.д. №3893/2022г. на Районен съд- Пловдив,
ХХI гр.с., с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Й.И. М.
против И.Г. Г., в която са изложени твърдения, че по искане на ответника
срещу ищеца било образувано изпълнително дело №20228260400082 по
описа на ЧСИ А.А., рег. №826, по което от ищеца се претендирали за
събиране сумите от 19613,11 лв.- част от задължение по изпълнителен
1
лист №8697 от 25.09.2018г., издаден по ч.гр.д.№15078/2018г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 8-ми гр.с., представляващо разликата между
дължимите по изпълнителния лист суми: 23467,67 лв.- главница и
33895,44 лв.- мораторна лихва и платената на 28.01.2022г. сума в
размер на 37750 лв.; и 7729,92 лв.- разноски по изпълнителен лист от
10.01.2022г., издаден по т.д.№101582018г. на Окръжен съд- Пловдив.
Ищецът твърди, че съгласно клаузите на сключено петстранно
споразумение от 15.03.2019г., в което участват и страните по делото,
както и споразумение за специална банкова сметка от същата дата, сума
в размер на 37750 лв. е била съхранявана от нотариус К.А. до
приключване на т.д.№1015/2018г. и следвало да бъде заплатена от нея
на съответната страна в зависимост от изхода на делото. Ищецът твърди,
че на 28.01.2022г., след приключване на т.д.№1015/2018г., което било с
предмет установяване на вземането по издадения по ч.гр.д.№15078/2018г.
по описа на Районен съд- Пловдив, 8-ми гр.с., нотариус К.А. заплатила
по банков път на ответника И.Г. Г. сумата от 37750 лв., с което според
ищеца съгласно т.10 от споразумението от 15.03.2019г. отношенията
между страните били уредени и задълженията на ищеца към ответника-
погасени. По така изложените съображения ищецът счита, че не дължи на
ответника, сумите, предявени за събиране по изпълнително дело
№20228260400082 по описа на ЧСИ А.А., рег. №826, поради което е
поискал постановяване на решение, с което да се установи
недължимостта им.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са недопустими съгласно чл.439, ал.2 от ГПК, тъй
като твърдените от ищеца факти, с който обосновава недължимостта на
сумите, не са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изложил
е съображения, че ищецът е въвел като основание за недължимост на
сумите споразумението от 15.03.2019г., възможността за позоваване на
което е преклудирана, тъй като същото е било налично при
приключване на съдебното дирене по т.д.№1015/2018г. На следващо място е
приел и че исковата молба е нередовна, тъй като въпреки двукратното й
оставяне без движение нередовностите й не са отстранени, защото
ищецът не е конкретизирал какво представлява оспорената от него като
2
недължима сума в размер на 19613,11 лв. При това положение не можел
да бъде определен спорния предмет и се ограничавало правото на защита
на ответника.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна.
Не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния
съд за недопустимост на исковете, тъй като ищецът се позовавал на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. От
изложените от ищеца твърдения е видно, че същият твърди недължимост
на сумите по изпълнителните листове поради извършеното на 28.01.2022г.
плащане на сумата от 37750 лв. от нотариус К.А. съгласно
споразумението от 15.03.2019г. Този факт /плащането/ е настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството по т.д.№1015/2018г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив, поради което може да съставлява
основание за оспорване на вземанията по изпълнителните листове.
Действително според ищеца правните последици от така извършеното
плащане са уредени в споразумението от 15.03.2019г., сключено по време
на висящността на т.д.№1015/2018г., но това не води до недопустимост
на предявените в настоящото производство искове. Към датата на
приключване на съдебното дирене по т.д.№1015/2018г. плащане не е било
извършено, поради което и страната не е могла да се позове на
клаузите на споразумението, за да обоснове недължимост на
претендираните от нея вземания и евентуално отхвърляне на исковете.
Дали в действителност плащането на сумата от 37750 лв. е довело до
погасяване на вземанията по изпълнителните листове, както твърди
ищецът, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се
произнесе с решението след като извърши тълкуване на клаузите от
споразумението от 15.03.2019г. Предвид горното настоящият състав на
съда намира, че предявените в настоящото производство искове са
допустими на заявеното от ищеца основание и следва да бъдат разгледани.
Не могат да бъдат споделени и съображенията на
първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба. От
3
подадените от ищеца молби е видно, че същият твърди, че с оглед
извършеното на 28.01.2022г. плащане на сумата от 37750 лв. не дължи на
ответника всички вземания по изпълнителен лист №8697 от 25.09.2018г.,
издаден по ч.гр.д.№15078/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, 8-ми
гр.с., но доколкото ответникът е предявил за събиране по
изпълнителното дело само част от тях в размер на 19613,11 лв., то
предявява иск за установяване на недължимост на посочената сума-
предмет на принудителното изпълнение. От представената с исковата
молба покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№20228260400082 по описа на ЧСИ А.А., рег. №826, изпратена до ищеца,
е видно, че в същата не е посочено какво точно представлява
претендираната от него, в качеството му на длъжник по изпълнителното
дело, сума в размер на 19613,11 лв., поради което и за ищеца е
обективно невъзможно да извърши исканата от първоинстанционния съд
конкретизация. Липсата на такава в случая обаче не води до
нередовност на исковата претенция, тъй като спорният предмет е
достатъчно ясно определен /предявената за събиране в изпълнителното
производство сума/ и правото на защита на ответника, инициирал
изпълнителното производство, не е ограничено по никакъв начин. С
оглед поддържаното от ищеца основание за недължимост на сумата и
твърденията му за погасяване на всички вземания по изпълнителния лист
е без значение за допустимостта на иска и изхода на делото какво той
счита, че представлява сумата от 19613,11 лв.
Предвид горното обжалваното определение, с което исковата молба
е върната, а производството по делото- прекратено, е неправилно и
следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №4162 от 14.04.2022г., постановено по гр.д.
№3893/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХI гр.с., с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
4
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5