№ 1891
гр. Варна, 16.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500685 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Г. Н. и И. Д. Н.
чрез адвокат В. С. срещу решение № 342 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 267 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Провадия, четвърти състав, с което е обявен за относително
недействителен по отношение на ищеца „Банка ДСК” АД сключеният между ответниците В.
Г. Н. и И. Д. Н. договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт /НА/ № 158, том I, рег.№ 1016, дело №
125 от 31.05.2023 г., в частта, с която В. Г. Н. е прехвърлила на И. Г. Н. собствените си 4/6
идеални части от следното недвижимо имущество: апартамент № 6, представляващ имот с
идентификатор 24565.502.2283.1.9 по КККР на град Дългопол, одобрени със заповед №
РД[1]18-67 от 02.12.2010 г., находящ се на адрес в град Дългопол - ул. ******* с площ от
89,80 кв.м, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 16,83 кв.м и 5,7486 %
идеални части от общите части сградата и от правото на строеж върху имота, в който е
построена сградата, изграден в жилищна сграда с идентификатор 24565.502.2283.1,
разположена в ПИ с идентификатор 24565.502.2283, на основание член 135, алинея 1 от ЗЗД;
осъдени са въззивниците да заплатят на „Банка ДСК” АД сумата от 160 лева,
представляваща сторени в производството пред първата инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 1 и алинея 8 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи се, че въззивницата В. Н. и покойният й съпруг са ипотекирали собствен
имот за обезпечаване на кредита, който имот през 2019 г. е бил на стойност 65 900 лева, а
при обявяване на кредита за предсрочно изискуем дължимият остатък по него е бил 18 500
лева. В тази връзка се излагат твърдения, че с извършване на разпоредителната сделка –
предмет на настоящия иск – по никакъв начин не са бил увреден кредиторът. Излага се, че
предявяването на настоящия иск е злоупотреба с права. Иска се да бъде отменено решението
и да се отхвърли иска.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1
1/ Да бъде задължен ищецът да представи оценката на ипотекирания имот, въз основа
на която е преценена стойността му;
2/ Да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза, която да установи пазарната
стойност на ипотекираното в полза на «Банка ДСК» АД имущество – сграда с
идентификатор 24565.501.5.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 24565.501.5
на един етаж, със застроена площ от 891 кв.м, с предназначение промишлена сграда,
находяща се в град Дългопол – ул. «МТС», съгласно договорна ипотека, вписана в Службата
по вписванията с дв.вх.рег.№ 4497 от 20.12.2019 г.
Въззиваемата страна «Банка ДСК» АД в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че е ирелевантно за делото, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху друг
имот, доколкото съгласно член 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
обезпечение на неговите кредитори. Възразява се против събирането на поисканите
доказателства.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Направените искания за събиране на доказателства настоящият състав на въззивния
съд намира за неоснователни, доколкото същите от една страна са ирелевантни към предмета
на спора. От друга страна съобразно разпределението на доказателствената тежест и
разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК извършеното увреждащо действие на длъжника
следва да бъде доказано от ищеца, а в случая ответниците са въвели възражение за липса на
увреждане на кредитора, тоест отрицателен факт, който не подлежи на доказване.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.2025 година
от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3