Решение по дело №1550/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 965
Дата: 15 ноември 2024 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20242100501550
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100501550 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
26799/27.06.2024г. на БРС от М. И. И., с ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к.
„С.“ № бл. **, вх. *, ет. *, ап. л., чрез процесуалния й представител адв. М.
Пушева, против решение № 1096/05.06.2024г. по гр.д.№ 4580/2023г. по
описа на БРС, в частта, с която съдът е постановил режим на лични
отношения на детето И. Г. К.а, родена на **.**.****г., с ЕГН: **********, с
бащата Г. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., местност „Л.“ Маджестик
Сий Вилидж, така, както е подробно описано в диспозитива на решението,
също и в частта, с която е отхвърлил исковете за заплащане на издръжка за
детето на основание чл.149 СК – за минало време, над присъдения размер от
450лв. до претендирания от 600лв. и на основание чл.143 СК – за бъдеще
време над присъдения размер от 450лв. до претендирания от 600лв., ведно
с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до
окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законова причина за
изменението или прекратяването й.
Твърди, че постановеното решение не е съобразено със събраните
1
писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи. Моли да бъде
отменено в горните части и постановено ново, с което за детето бъде
определен режим за осъществяване на лични контакти с бащата така, както е
описала по въззивната си жалба. Моли и за уважаване на исковете за издръжка
в пълния претендиран размер. Претендира разноски за двете инстанции.
Имала е доказателствени искания пред настоящата инстанция, които не са
допуснати, въпреки липсата на преклузия по отношение на доказателствата по
дела, свързани с упражняване на родителски права и защита на правата на
детето.
Въззиваемият по тази жалба я оспорва в депозирания отговор. Моли за
потвърждаване на решението на БРС в частта относно определения режим на
лични отношения с детето и определената издръжка на основание чл.143 СК.
Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
По делото е постъпила втора въззивна жалба вх.№ 27193/28.06.2024г.
на БРС от Г. И. К., чрез процесуалния му представител адв. Сн. Маджарова,
против решение № 1096/05.06.2024г. по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на
БРС, в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.149 СК издръжка
за детето И., чрез неговата майка и законна представителка М. И., за размера
над 250лв. до определения от съда размер от 450лв. за посочения в
решението период. Заявява, че съдът не е съобразил факта, че издръжката се
претендира за предходна година, когато икономическите условия в страната са
били различни от настоящите и детето е било на по-ниска възраст. Моли в
тази част решението да бъде отменено и искът по чл.149 СК – отхвърлен за
претендираната сума над 250лв. Няма доказателствени искания.
Във въззивната жалба на Г. К. е въведено оплакване и по отношение на
извършеното с първоинстанционното решение разпределение на разноските,
но този въпрос е обсъден в постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение
№ 4792/12.08.2024г. по гр.д.№ 4580/23г. БРС и против определението не е
депозирана частна жалба.
Въззивната жалба на Г.К. е оспорена от въззиваемата страна – М.И.,
представлявана от процесуалния си представител адв. М. Пушева, в
депозирания отговор.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално надлежната
2
инстанция и са допустими.
Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.127, ал.2 от СК,
чл.143 и чл.149 СК.


Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г. К., в
качеството му на баща на малолетната И. Г. К.а, р. на **.**.****г., против М.
И. И.. Моли съда да определи родител, който да упражнява правата върху
детето, като с оглед ниската му възраст счита, че майката е по-пригодна за
това. Ето защо предлага определяне на местоживеене на детето при майката и
режим за бащата на лични отношения с детето, както и издръжка, платима от
бащата. Твърди, че има ограничени възможности за контакти с И., доколкото
срещите им се свеждат до няколко часа два пъти месечно. Заявява желание да
участва активно в живота на детето и да поддържа емоционална връзка с него.
Твърди, че с намерението да е близо до бившата си партньорка и детето,
закупил имот в гр.Поморие в комплекс с басейн и забавления и има специално
обзаведена стая за И.. Желае детето пълноценно да се развива и усеща
подкрепата и на неговото семейство, независимо от раздялата на родителите
му. Излага и други аргументи. Моли за постановяване на решение в този
смисъл. Посочва подходящ, според него, режим на лични отношения с детето.
Претендира съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Искът е оспорен от М. И. И., майка и законна представителка на детето
И., р. на **.**.****г., чрез процесуалния й представител адв. М. Пушева. По
реда и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор срещу исковата молба, в
който И. е изложила своето становище. Счита, че описаното в
обстоятелствената част на исковата молба не съответства на действителното
положение, защото К. е напълно дезинтересиран от детето. Отрича да
препятства контактите му с детето, но твърди, че той почти не проявява
желание да се вижда с И. и многократно е споделял пред нея, че не би могъл
да се грижи за детето така, както тя се грижи. Поддържа, че при редките
срещи с детето, бащата спира да му обръща внимание и започва да се
3
занимава с телефона си, като в един подобен случай то паднало по време на
празненство в заведение. Освен това веднъж го извадил от детското столче за
кола, докато тя била в магазин да пазарува. Детето влязло само в магазина,
което много притеснило И., понеже магазинът се намирал на оживена улица и
би могло И. да изскочи на улицата и да я блъсне нещо.
Твърди силна привързаност към нея от страна на И. и непригодност на
бащата да се грижи, докато детето е при него. Ето защо претендира
предоставяне на упражняването на родителските права върху детето и
определяне на неговото местоживеене при майката. Предлага режим на
свиждане на бащата с детето, така, както е описан на стр.6 от отговор –
насрещна искова молба – стр.41 и сл. по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС. В
отговора против исковата молба е изложено пространно описание на факти,
свързани със запознанството и фактическото съжителство на Г. К. и М. И.,
причините за влошаване на отношенията помежду им и за раздялата. Съдът не
ги пресъздава в подробности, а акцентира само на тези, които са от значение за
разрешаване на въведените по делото спорове.
Относно издръжката е предявила насрещен иск. Твърди, че бащата
системно не е изпълнявал това си задължение. Ето защо, като се позовава на
високото му месечно възнаграждение – от трудови и граждански договори,
моли да бъде осъден да заплаща на детето, чрез нея, в качеството й на майка и
законна представителка, по 600лв. ежемесечно, считано от 22.04.2023г., до
завършване на средното образование на И. на 31.05.2039г., или до настъпване
на основание за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска. Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си. Претендира разноски.
Д“СП“ Поморие и Д„СП“ Бургас не ангажират конкретни становища,
прилагат подробни доклади и предоставят на съда, с оглед описаното в тях, да
се произнесе съобразно най-добрия интерес на детето, като отбелязват, че
влошените отношения между родителите не са в интерес на детето. От двата
доклада се установява, че майката живее в жилище, собствено на родителите й
и предоставено за ползване на нея, сестра й и двете им деца, като всяка от тях
обитава една спалня, в която спи с детето си и има общо помещение. Бащата е
закупил двуетажен апартамент в м.“Л.“, гр.Поморие и има специално отделена
и обзаведена стая за детето, т.е. и двамата родители имат добри битови
4
условия за отглеждането му.
С решение № 1096/05.06.2024г. по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС,
съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на
детето И. Г. К.а, родена на **.**.****г., с ЕГН: **********, да се предостави
на майката М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап.ляв и е определил местоживеене при нея, на посочения адрес. В тази
част решението е влязло в сила, като необжалвано и при приложение на
Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември 2013г. по т.д.№ 1/2013г.
ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция не обсъжда горните въпроси.
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от районния
съд. Не се спори, че детето И. е родено през време на фактическото
съжителство на М. И. и Г. К., приключило през м.април, 2023г., когато било на
навършени * години.
От събраните гласни доказателства се установява, че Г. К. и М. И. са
заживели заедно фактически по време на обучението си във ВУЗ в гр.София.
По това време И. забременяла, но поради обявяване на „Ковид“ рестрикциите
– наложен лок даун и затваряне на пътищата за период от време през 2020г.,
двамата се прибрали – всеки в родното си място: М. И. в гр. Б., а Г. К. – в с.О.,
до гр. К.. Видно от показанията на разпитаните свидетели, проблемите между
двамата родители започнали след раждането на детето, когато двамата
заживели в гр.Бургас в жилище – първоначално наето от родителите на И., а
впоследствие – закупено от майка й и предоставено за ползване на нея, сестра
й и децата им.
От показанията на св.А. И. – м. на М. И., както и от тези на св.Д. И. –
нейна с., се установява, че преди раздялата за И. се грижела предимно
майката, а бащата стоял постоянно в другата стая на компютъра. Детето
плачело, но той не се интересувал защо плаче, не изварявал шишетата за
хранене, не сменял памперси, не помагал с нищо за бебето и споделил пред
майката на партньорката си, че семейният живот му идвал малко сложен.
Така се стигнало дотам, че една вечер бащата на М.И. го изгонил от
жилището, като му казал да си взема чантата, лаптопчето, колата и да си отива
на село.
Причина за обрата в отношенията между страните, според св. И.К. – б.
на Г.К., била намесата от страна на родителите на И.. Според този свидетел,
5
Г.К. споделял, че се държат лошо с него, особено майката на М.И., която в
момент на конфронтация веднъж дори отрязала кабела за интернета в
жилището, като се има предвид, че Г. е компютърен специалист и работи от
къщи. Това им впечатление се затвърдило, когато майката на К. отишла в
Бургас, за да помага за новороденото. Според св. И.К., на деветия ден от
престоя тя се обадила на съпруга си и му казала да дойде, за да я прибере,
понеже е истински ад. Оплакала се, че през цялото време нито веднъж не й
дали бебето, а се отнасяли с нея като с прислужница.
По отношение на настоящите отношения между детето и бащата, св.К.
твърди, че са много топли и сърдечни. Детето искрено се радва, когато види
баща си, не изглежда никак стресирано в новия му дом, спи следобед в стаята
си и се събужда щастливо. След постановяване на привременните мерки,
свидетелят и неговата съпруга също започнали да пътуват до гр.Бургас и
съответно до гр.Поморие, за да се срещат с детето и забелязали, че то търси
общуване с тях и изразява неподправена радост, когато се срещнат.
Аналогични са показанията и на св.Ш. – без родство със страните, но
баща на детето на св.Д. И. – с. на М.И.. Според него, детето е изключително
радостно и щастливо при срещите си с бащата. И. е много самостоятелно дете,
сама се облича, обува и храни. Играе с неговото дете и не изпитва напрежение
от това, че е с баща си и в неговия дом, дори напротив – когато стане време да
се връща при майка си, се натъжава и не иска да се разделя с бащата.
По делото са разпитани и свидетели, ангажирани от страна на майката.
От разпита на св.Д.И. – нейна с., се установява, че преди всяка среща с
бащата, детето се подготвя от майката, но въпреки това се разстройва и казва,
че не иска да ходи. Когато се върне, казва на майка си, че е лоша майка и не я
иска, веднъж чули от него думата „бунак“, която никога не била изричана,
следователно е научена от семейството на бащата. Според тази свидетелка,
бащата оставя детето да се качва само по необезопасените стълби в жилището
му и има опасност да падне, докато той стои долу и се занимава с телефона си.
Всеки път, според св.Д.И., след посещение при бащата, детето се разболява
още на следващия или на по-следващия ден, понеже той го води по детски
кътове и явно не го гледа добре, освен това му дава прекалено много да яде и
когато се върне, го боли коремчето. При някои от дните, в които бащата е с
детето, в жилището е и новата му приятелка, която, според тази свидетелка не
6
се отнася добре с детето – нарича го „лапе“, казва й „махай се оттук“, прави й
забележка да не разхвърля и да си събира играчките – отношение, което никой
от нейното семейство няма.
Видно от разпита на св.Г. – семейна приятелка на родителите на М.И.,
детето изживява раздялата на родителите си и сложилите се след това
отношения, при които баща й идва и я взема и тя се отделя от майка си. Затова
постоянно търси уверение от майка си, че няма да я изостави и ще дойде да я
вземе от детската градина. Според свидетелката, след среща с бащата, детето
се държи дистанцирано, не комуникира много и е станало по-затворено, дори
по сведения на майката в детската градина спряло да се храни, защото изпитва
вътрешен страх, който е насаден извън нейната среда. Според тази свидетелка,
средата на Г. К. е една нездрава среда и детето трябва да прекарва повече
време с майка си. Също така е заявила, че впечатленията относно детето са
преки, защото много често след работа излизат трите с М., сестра й и децата
им. Тя сяда заедно с двете майки на кафе, а децата играят най-често на детска
площадка и се катерят по катерушките.
В съдебно заседание на 05.03.2024г. по гр.д.№ 4580/2023г. на БРС съдът
е изслушал двамата родители, като настоящият състав отбелязва, че спор
относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето И.
няма. Спорът е относно режима на лични отношения на детето с бащата и
относно размера на издръжката.
По отношение на режима на лични отношения на детето с родителя,
който не упражнява родителските права, съдът приема следното:
Предоставянето на упражняване на родителските права е акт на съдебна
администрация, при който в компетенциите на съда е да се извърши
комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие
на детето. Затова, дори и желанията на страните да се различават от правното
разрешение по делото, законът е овластил съда служебно да постановява
мерки на лични отношения. Принципно, законодателството, уреждащо
правата на детето, е насочено към най-доброто му развитие в психо-
физиологичен аспект и формиране на представа за семейство, ценностна
система, желание за личностно развитие, добро образование и бъдещи
постижения, с подкрепата на двамата родители.
Събраните гласни доказателства сочат на безспорен извод, че
7
семействата на двамата родители в широк смисъл не поддържат добри и
добронамерени отношения помежду си. Дори и първоначално страните да са
били в топла връзка, основана на чувства и разбирателство, тя определено се е
влошила след раждането на детето И.. Възникналите неразбирателства по
повод отглеждането му е довело до прояви на враждебност и агресия от
страна на родителите на М.И. срещу Г.К. и неговото семейство.
Съдът отчита факта, че раждането на дете коренно променя стереотипа
на живот в едно семейство и установява нови правила, почти изцяло
съобразени с новороденото, което се нуждае от денонощни грижи и внимание.
Независимо от теоретичната подготовка за посрещне на дете, раждането му
представлява фактор за пълна промяна на начина на живот и е нормално през
първите месеци да се породи стрес, формиран не от нежелание за
отглеждането на детето или от отрицателни емоции към партньора, а от
задължението за изпълнение на трудови функции (по отношение на бащата),
наред с новите отговорности към детето, които първоначално, като непознати,
са неприсъщи за родителя.
Ето защо съдът заключава, че изострянето на отношенията между
двамата родители се корени именно в тези първи месеци, след раждането на
детето и дори и те да са приели, че връзката им вече е непоправимо разстроена
и не почива на взаимна привързаност и уважение, това не може да доведе до
извод за безразличие от страна на бащата към детето и нежелание да се среща
с него.
Фактът, че бащата неколкократно бил признавал, че той не би могъл да
се грижи за И. така, както се грижи майка й и изобщо пригодността на жената
да отглежда децата, е отчетен от Постановление № 1 от 12.ХІ.1974г. на
Пленума на ВС на НРБ и решението на БРС е постановено при съобразяване
със задължителната съдебна практика в тази връзка. Безспорно е, че майката е
родителят, който поема непосредствените и основни грижи за детето в
неговата най-ранна възраст, но това не трябва да лишава или ограничава
правото на бащата да общува с него. Ето защо фактът, че детето еднократно
паднало в заведение и се ударило, че еднократно влязло само в магазина,
когато бащата го е извадил от обезопасителното столче за автомобила, че
еднократно или двукратно е преяло и го болял коремът, сочи на липса на
житейски опит и навик, какъвто бащата очевидно е започнал по-късно да
8
формира, с оглед обстоятелството, че е бил откъснат от грижите за детето.
Освен това става въпрос за изолирани прояви, а не за модел на поведение. Що
се отнася до това, че бащата води детето по детски кътове и там то се
разболява – съдът приема аргумента за неубедителен, защото всички контакти
на дете на тази възраст, с все още неукрепнала имунна система, носят риск от
вирусни инфекции, като това се отнася и до посещението на детска градина.
Видно е, че бащата претендира за време лично за него и дъщеря му,
което да прекарва отделно от майката. Той изразява желание да общуват и
съдът приема, че времето прекарано заедно ще допринесе за развитието на И.,
освен това ще съдейства за формиране на ценностна система и мироглед,
съчетани с емоционална привързаност и усещане за семейна принадлежност
на детето. По този начин, според съда, то ще бъде приобщено към бащата и
неговото семейство в широк смисъл и така ще се преодолее чувството на
изоставяне и раздялата между родителите му.
Ето защо, като съобрази, че става въпрос за дете на навършени към
настоящия момент * години, което е записано и посещава детска градина,
следователно е започнало да свиква да спи на място, различно от апартамента
в гр. Б., ж.к. „С.“, приема, че жалбата на В.И. относно режима на лични
отношения, при който съдът е постановил преспиване в дома на бащата, не е
основателна. Обратното би означавало във всеки един от двата дни на
свиждане с детето, бащата да идва в дома на майката, така както тя посочва
във въззивната си жалба, т.е. в един изцяло чужд дом, при недоброжелателни
роднини на бившата му партньорка, да общува с детето от 10.00ч. до 18ч.,
като го приспива следобед в този дом, да се връща в дома си и на следващия
ден отново да посещава детето в същите условия.
Подобен режим на свиждане е изцяло неприемлив, според настоящия
състав, още повече, че от събраните доказателства се установи, че през
времето, в което детето е при бащата, много често идва и неговото семейство,
за да се види с И.. Видно е, че семейството на бащата не се старае да възпита
неприязнени чувства у детето към майката или нейните роднини, а желае да
формира у него съзнание за принадлежност, както към едното, така и към
другото семейство, което се оценява особено високо от настоящия състав.
Завеждането на настоящото дело от страна на бащата е свидетелство за
силното му желание да приобщи детето към себе си и съобразно
9
обстоятелствата, да участва, доколкото е възможно, във формирането му като
личност. Определянето на режим на лични отношения с преспиване при
бащата би спомогнало за преодоляване на разочарованието от раздялата
между родителите му и би се отразило много позитивно за изграждането на
топла и емоционално значима връзка между детето и семейството на бащата.
Това ще бъде време, през което ще укрепне емоционалната сигурност на
малолетната И., ще се формира правилното й социално поведение и
способност да се развие самостоятелно и с висока лична самооценка.
Ето защо, като споделя и мотивите на районния съд по реда на чл.272
ГПК, Бургаският окръжен съд приема, че в частта, относно постановения
режим на лични отношения на бащата с детето, обжалваното решение е
правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
По отношение на издръжката: Видно от приложените писмени
доказателства, бащата реализира ежемесечен доход в размер на около 5 000лв.
– стр.25 по гр.д.№ 4580/2023г. БРС, а майката – приблизително около 800лв. –
стр.119 по с.дело.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК: „Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Както става
ясно от цитираната разпоредба, задължението за издръжка е безусловно и
когато става въпрос за малолетни деца доходите на родителите са без значение.
По отношение на размера на издръжката законодателят е приел, че:
„Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ – чл.142, ал.1
СК, като съгласно следващия законов текст, размерът на издръжката не може
да бъде по-малък от ¼ от минималната работна заплата, т.е. около 233лв. за
2024г. и 195лв. към 2023г.
Съдът приема, че с оглед установеното икономическо положение в
страната, за издръжката на дете на приблизително * или * години към момента
са необходими приблизително около 600лв. ежемесечно. БОС съобрази факта,
че детето преимуществено се отглежда от майката и тя е лицето, което поема
непосредствените му първи нужди. По тази причина майката и бащата следва
да си поделят разходите за издръжка на детето, като бащата поеме по-голямата
част от тях.
10
В тази връзка съдът приема, че определеният от районния съд размер на
издръжка, платима от бащата, а именно – 450лв. е напълно съобразен с
горните мотиви. Ето защо решението следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на издръжката за минало време – депозирана е въззивна
жалба от Г.К. само в тази част, като се поддържа, че както за минало, така и за
настояще, е определен един и същи размер издръжка, което не е правилно.
По този повод съдът приема, че за една година икономическите
отношения не са се изменили толкова драстично в държавата, че да обосноват
размер на дължимата издръжка от 250лв., колкото е заплащал бащата, а за
следващата – 450лв. Затова и като прецени, че се касае за период от около 5
месеца, в които на практика бащата е бил препятстван да полага грижи за
детето и съответно – да задоволява каквито и да е негови потребности в дните
на упражняването на режим на лични отношения с И., споделя мотивите на
районния съд за дължимост на издръжка в същия размер.
При така описаното, настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и в тази атакувана част и следва да
бъде потвърдено.
Разноските ще останат за страните така, както са извършени, с оглед
изхода на спора.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1096/05.06.2024г. по гр.д.№
4580/2023г. по описа на БРС в обжалваните части.
Разноските за настоящата инстанция остават за страните така, както
са извършени.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта, относно иска с
правно основание чл.127, ал.2 от СК, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12