№ 351
гр. ХАСКОВО, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20255600100509 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК
Обстоятелства по сезирането
Представена е искова молба от Министерство на земеделието и храните
срещу Община Любимец, с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. I ГПК относно установяването правото на собственост
на ищеца спрямо ответника за имоти с идентификатори 44570.665.9 и
44570.665.12 по КККР на гр. Любимец, находящи се на територията на
Стопански двор – селскостопанско летище – гр. Любимец
За да обоснове искането си ищецът твърди,е съобразно Актове за частна
общинска собственост с № 5794/20.03.2023 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Свиленград под № 51, том 4, рег. № 905 от 24.03.2023 г. и с №
5795/20.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Свиленград под № 52,
том 4, рег. № 906 от 24.03.2023 г. спорните имоти били актувани като
общинска собственост.Същите били издадени на основание чл. 2, ал.1, т.3 от
Закона за общинската собственост, но в преписката по актуването им няма
документи, доказващи цитираната законова хипотеза – собствеността върху
1
актуваните имоти не е възстановена на общината при условия и по ред,
определени със закон.
Ищецът твърди, че имотите – държавна собственост са актувани
незаконосъобразно като общински.Същите били държавна частна общинска
собственост по силата на закона на основание чл. 3, т.5 от Закона за
държавната собственост, като придобити чрез други способи, предвидени в
закон, а именно в чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ.
Извежда се в исковата молба,че липсата на съставен акт за държавна
собственост за процесните имоти не е основание за определянето им като
общинска собственост.Ищецът твърди и , че законосъобразността на съставен
акт за общинска собственост предполага наличието на достатъчно
доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в
патримониума на държавата, които доказателства следвало да бъдат събрани
от общинската администрация преди предприемане на действия по актуване
на процесните имоти.
Процесните имоти принадлежали на организацията по пар.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ – КЗС „Златен Клас“ – гр. Любимец и незаконосъобразно са актувани
като частна общинска собственост през 1998 г. с осем броя АЧОС от м.
11.1998 г. на основание чл. 2 (2), т.3 и решение №35 на ОбС, прието с протокол
№ 6 от 29.03.1996 г. Недвижимостите били заведени в баланса на
Министерство на земеделието и храните, декларирани са като собственост на
това министерство пред Общинска данъчна служба гр. Любимец и от 2014 г.
до 2023 г. са платени всички данъчни задължения за тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община
Любимец, с който оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Страната не излага доводи относно допустимостта в по
подробен вариант,освен изложеното общо твърдение в тази насока.
Общината сочи,че искът е неоснователен и оспорва твърденията на
ищеца, че именно Държавата е собственик на процесните имоти.
Не били установени правопораждащите факти за придобиване на
правото на собственост върху процесните имоти от Държавата на посоченото
основание – чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Община Любимец е собственик на
процесните имоти по силата на Актове за частна общинска собственост с №
2
5794/20.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Свиленград под № 51,
том 4, рег. № 905 от 24.03.2023 г. и с № 5795/20.03.2023 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Свиленград под № 52, том 4, рег. № 906 от 24.03.2023 г.
Ответната страна не оспорва и признава по делото, че спорните
недвижимости са принадлежали на организацията по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
– КЗС „Златен Клас“ – гр. Любимец, като процесните имоти, заедно с още два
такива с решение от 15.02.1996 г. на Общото събрание на правоимащите по чл.
27, ал.1 от ЗСПЗЗ на заличеното КЗС „Златен Клас“ – гр. Любимец са
прехвърлени безвъзмездно в собственост на Община Любимец и с решение
№35 от 29.03.1996 г. на ОбС Любимец са приети в собственост на Община
Любимец, за което е подписан приемо-предавателен протокол от 06.12.1996 г.
за същите.
Ответната страна излага тезата,че спрямо процесните имоти е
изпълнена процедурата по чл. 30, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 30, ал.2 от
ЗСПЗЗ, след изтичане на петгодишния срок от предаване на имуществото на
ликвидационната кооперация КЗС „Златен Клас“ – гр. Любимец, то става
общинска собственост. Придобивното основание за общината върху
процесните имоти било именно чл. 30, ал.1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 2, ал.1, т.7
от Закона за общинската собственост.
Тези имоти били декларирани за собствени от Община Любимец по реда
на ЗМДТ, при липса на деклариране от страна на държавата.
Ответникът с отговора въвежда възражение за придобивна давност по
отношение на процесните имоти, като твърди, че Община Любимец е във явно
и непрекъснато владение на процесните имоти от 29.03.1996 г. до настоящия
момент като техен собственик. Твърди, че владението им е продължило
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, като през този период
от страна на Държавата не било извършено оспорване на владението им и
последните не били осъществявали каквато и да е фактическа власт върху
имотите, не ги е актувала като държавни такива.
Иска се от ответникът пълно отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание страните подържат изложените твърдения,
доводи и възражения.
Правни съображения
3
Установителната претенция по чл.124 от ГПК съставлява надлежно
предявено за защита твърдяно материално право от активно легитимирана
страна,насочено срещу ответника,който го оспорва.
Преценена в съществото си исковата претенция е неоснователна,тъй-като
заявеното чрез нея за защита спорно с ответника материално право на
собственост не е налично в патримониума на ищеца по отношение на
процесните недвижимости.
За изясняване на предмета на делото и обективираните твърдения,доводи
и възражение на страните,следва да се изведат отношенията на собственост
върху двата имота.
Същите съставляват имоти с идентификатори 44570.665.9 и 44570.665.12
по КККР на гр. Любимец, находящи се на територията на Стопански двор –
селскостопанско летище – гр. Любимец.
Несъмнено е установено по делото,че те са принадлежали на правен
субект,обхванат от действието на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ – КЗС „Златен Клас“ –
гр. Любимец,като част от стопански двор,който субект съобразно императива
на закона е прекратен и не съществува в правния мир от влизане в сила на
нормата през 1992 г.Последиците в имуществен план от това прекратяване се
осъществяват първоначално от ликвидационни съвети,уредени като особен
специалиризан орган съобразно §13 от ПЗРЗСПЗЗ.В последствие дейността и
съществуването на ликвидационните съвети са прекратени-§28 от
ПЗРЗИДЗСПЗЗ от 1995 г.,като разпределянето на останалото имущество на
субектите по §12 от ПЗРЗСПЗЗ се осъществява от общото събрание на лицата
по чл.27 ал.I от ЗСПЗЗ, носители на правото на дял от това имущество или
определени от тях пълномощници-§29 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ.Следва в тази насока
да се съобрази и че определените срокове за приключване на разпределението
на това имущество не са преклузивни и не водят до нарушаване на права при
осъществяването на разпределението на имуществото след изтичането им за
неговите титуляри.
От друга страна няма доказателства в насока,че недвижимостите,обект
на делото,съставляват възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ на
съответните носители на това право.
4
Същите не попадат и в статута на земеделски земи,определен с чл.2 от
ЗСПЗЗ,респ. чл.1 от ППЗСПЗЗ.Двата спорни имота не са предназначени за
земеделско производство,намират се в границите на урбанизираните
територии ,застроени са със сгради и инфраструктура.Тяхното трайно
предназначение е територия,която обслужва транспорта.Съобразно
изложеното двата имота се обхващат от хипотезата на чл.10Б от ЗСПЗЗ и не
подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
По делото няма доказателства,че осъществена хипотезата на §12А от
ПЗРЗСПЗЗ.Въпросните имоти не съставляват земеделска земя,която се намира
извън урбанизираните територии и не са останали след възстановяване на
правата на собствениците.Поради това не може да се приеме,че по силата на
тази норма двата спорни имота са станали държавна собственост,чието
стопанисване, управлението и разпореждането се извършва от министъра на
земеделието и храните при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона.Не е налице и хипотезата на чл.45 ал.Х от ППЗСПЗЗ на
същото основание,тъй-като въпросните имоти са част от урбанизирана
територия,а двете посочени норми влагат във фактическия си състав като
есенциално условия за настъпването на последиците им тези имоти да се
намират извън урбанизираните територии.
Лицата по чл.27 ал.I от ЗСПЗЗ са носители на правото на собственост
върху имуществото на организациите по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ,по силата на
закона и съобразно императива на §28 ал.II от ПЗРЗСПЗЗ с всички правни
последици от това,вкл. да го управляват и да се разпореждат с него по
собствената си воля.
Безспорно е ,че същите са осъществили акт надарствено разпореждане в
съгласие с правата си върху това имущество.В протокол от 15.II.1996 г. на
правоимащите на заличеното КЗС „Златен Клас“ гр. Любимец, е обективирано
тяхно решение спорните по делото имоти, находящи се на територията на
Стопански двор – селскостопанско летище – гр. Любимец да се предоставят
безвъзмездно в собственост на Община Любимец.В тази насока е и
предложение от Общото събрание на правоимащите лица по чл. 27, ал. I от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на заличеното КЗС „Златен Клас“ гр. Любимец, , с което на
Общински съвет гр.Любимец е предложено да стопанисва дълготрайни
5
материални активи, част от които са и процесните имоти по делото.
В резултат на така развилите се отношения е прието решение на
Общински съвет-Любимец от 29.III.1996 г. за приемането им, издадена
заповед № 382 от 07.ХI.1996 г. на Кмета на Община Любимец за определяне
на комисия ,която да приеме безвъзмездно дълготрайни материални активи,
собственост на заличеното КЗС „Златен Клас“, сред които са и двата имота.С
приемо-предавателен протокол от 06.ХII.1996 г. комисията по § 29, ал. I от
ЗСПЗЗ, предава на Община Любимец,която приема неразпределеното
имущество, сред което и процесните два имота. Идентични обстоятелства
еднопосочно изведоха и свидетелите по делото Д.В.,Х.Б. и М.Д.,като
уточниха изрично,че по отношение на т.нар. летище изрично правоимащите
лица по чл.27 ал.I от ЗСПЗЗ са искали до остане на местно разположение,което
обусловило и предаването му на ответната община.
Налице е осъществена хипотеза на чл.30 ал.I от ЗСПЗЗ, а в последствие и
тази на чл.30 ал.II от ЗСПЗЗ- след изтичане на 5-годишен срок от предаването
на имуществото по ал. I, изречение първо, то става общинска
собственост.Общината е станала собственик по изрична законова разпоредба
и изтекъл предвиден в нея срок от пет години от предаването-06.ХII.1996 г.
или на 07.ХII.2001 г.По този начин е осъществена и хипотезата на чл.2 ал.I т.1
от ЗОС,тъй-като двата имота са определени със закон като общински.
В резултат на тези действия са обективирани актове за частна общинска
собственост,които материализират налични имуществени права на Община
любимец, с № 5794/20.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр.
Свиленград под № 51, том 4, вх. рег. № 908, дв.вх.рег. № 905, предхождан от
АЧОС № 162/10.11.1998 г. и на ПИ с идентификатор 44570.665.12 с площ от
56337 кв.м. по ККР на гр. Любимец, по силата на Актове за частна общинска
собственост (АЧОС) с № 5795/20.03.2023 г. вписан в Служба по вписванията
гр. Свиленград под № 52, том 4, вг. Рег. № 909, дв. Вх.рег. № 906 от 24.03.2023
г., предхождан от АЧОС № 166/10.11.1998 г, с който имоти с идентификатори
44570.665.9 и 44570.665.12 по КККР на гр. Любимец, находящи се на
територията на Стопански двор – селскостопанско летище – гр. Любимец са
актувани като общинска собственост,съставени на осн. чл. 2, ал. I, т. 3 от ЗОС
и чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗСПЗ и Решение № 35 на Общински съвет гр. Любимец,
прието с протокол № 6 от 29.03.1996 г.
6
От друга страна след установяването на фактическата власт от страна на
ответната община върху двата имота-06.ХII.1996 г. и досега същата
недвусмислено,явно,непрекъснато,неоспорвано от когото и да е ги
владее,управлява и стопанисва по собствено усмотрение,като поема и
разходите за това.В тази насока следва да се съобразят удостоверение с изх.
№ ********** от 10.IХ.2024 г., издадено от Община Любимец, отдел МДТ, т
което се установява, че по актуални данни към 10.IХ.2024 г., Поземлен имот с
идентификатор 44570.665.9, находящ се в гр. Любимец, общ. Любимец, обл.
Хасково, в местност „Любимец“ за Летище, Аерогара, не е деклариран от
Министерство на земеделието и храните и за него няма платени местни
данъци и такси за битови отпадъци от Министерството;удостоверение с изх.
№ ********** от 10.IХ.2024 г., издадено от Община Любимец, отдел МДТ, по
актуални данни към 10.IХ.2024 г., от което се установява за Поземлен имот с
идентификатор 44570.665.12, находящ се в гр. Любимец, общ. Любимец, обл.
Хасково, в местност „Любимец“ за Летище, Аерогара, не е деклариран от
Министерство на земеделието и храните и за него няма платени местни
данъци и такси за битови отпадъци от Министерството.В тази насока са и
справка за заплатени възнаграждения за охрана на обект „Летище“, гр.
Любимец от 2014 г. до 2024 г., придружени с граждански договори и фишове
за заплата, от които се установява, че за този период ответникът е изплатил
169 724. 33 лева за охрана на този обект, част от който са и процесните два
имота.Осъществени са от общината и разходи за вода на обект: Летище, гр.
Любимец за периода 2012 – 2024 г., от 2 099.43 лева. така и разходи за
ел.енергия на обект: Асфалтова база АММАНН, отнасящи се за Летище, гр.
Любимец за периода 2013 – 2024 г., в размер на 60 100.79 лева. Съобразно
договор за наем от 01.VI.2007 г. Община Любимец е отдала под наем на трето
лице част от парцел № 12 за срок от 3 години,така и с договор за наем от
25.IV.2000 г., съгласно който Община Любимец е отдала под наем на трето
лице част процесните имоти за срок от 3 години.
През течение на годините имотите са останали като летище,били
запазани като такова,били оградени от общината,същата построила
навеси,кантарната част се използвала като борса за зеленчуци,асфалтирал се
пътя до там,ответникът осигурявал охраната. След предаването на
имотите,общината изградила и ВиК и електропреносна
7
инфрструктура,ремонтирала постройките в двата имота.
В тази насока са и показанията на свидетелите Д.В.,Х.Б. и
М.Д..Изложеното от тях и обстоятелствата от посочените по-горе писмени
документи са в пълен синхрон.
Съобразно изложеното се установява изрично,че ответната община е
осъществила и правнорелевантно владение по смисъла на чл.79 ал.I и чл.69 от
ЗС,което на отделно оригинерно основание я прави собственик.Следва да се
вземе предвид и че установената от нея фактическа власт върху процесните
имоти е осъществена върху собственост,която не е държавна или общинска,а
такава на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ,поради което и въведените
мораториуми относно давността по отношение на държавни и ощински имоти
не са приложими.Или към 07.ХII.2006 г. Община Любимец е осъществила в
своя полза фактическия състав на придобивната давност по отношение на
спорните по делото имоти,независимо кога се позовава на същия.Това време е
далеч преди ищецът да започне да изявява претенции,вкл. и чрез предявяване
на настоящата искова молба.
За пълнота по делото следва да се обсъдят и последиците от въведения
моратирум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Това
не е било възможно поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността /, в
редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл.
86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.VI.1996 г., и с приемане на
Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и
двата в сила от 01.VI.1996 г., от който момент изобщо би могла да започне да
тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. С
разпоредбата на § 1, ал. I от ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
01.06.2006 г. /, се предвижда,че давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.,
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование. Давността е спряна един ден
преди изтичане на 10 – годишния срок, считано от 01.VI.1996 г. С Решение №
3 от 24.II.2022 г. на Конституционния съд е отменен мораториума за
8
придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от
влизането на решението в сила - 08.III.2022 г. С обявяването на мораториума
за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект., т. е. не
може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за
придобиване по давност на държавни и общински имоти на 01.06.2006 г. до
08.03.2022 г. давността е била спряна.В случая обаче следва, че в периода от
06.12.1996 г. до 31.05.2006 г., за 9 години, 5 месеца и 26 дни общината е
владяла процесните имоти.
През този период от време никой не е отнел фактическата власт от
ответника, не е демонстрирал спрямо него намерение за своене,нито по
какъвто и да начин е обезпокоил установеното владение,вкл. и подобни
действия не се извеждат и за ищеца. Такова не е демонстрирано и от страна на
Държавата до подаване на исковата молба на 01.VII.2024 г. До тази
дата,съобразно отпадането на мораториума на 08.III.2022 г. са изтекли повече
от 2 години и 3 месеца, в които ищецът е продължил да владее имотите. До
тази дата и ищецът не е предприемал каквито и да е действия в насока да
оспори собствеността,владението и фактическата власт на ответника.
Ето защо заявеното от ищеца за защита материално право не
съществува,което обуславя и неоснователността на предявеният
установителен иск.Същият не е собственик на претендираните
недвижимости,а такъв се установи да е именно ответната община.
Съобразно изхода по делото и на основание чл.78 от ГПК ще следва да
се заплатят на ответната община направените разноски по делото от 5 000
лева заплатен адвокатски хонорар.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск по чл. 124 ал. I от ГПК
за собственост на ищеца Държавата чрез Министерство на земеделието и
храните, ЕИК *********, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, за
признаване за установено по отношение на Община Любимец, ЕИК
*********, че Държавата чрез Министерство на земеделието и храните,
ЕИК ********* е собственик на следните имоти: Поземлен имот с
идентификатор 44570.665.9, находящ се в гр. Любимец, общ. Любимец,
9
обл. Хасково, с адрес на поземления имот: гр. Любимец, местност
„Любимец“, с площ от 11326 кв.м, трайно предназначение на
територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване: за
летище, аерогара; Поземлен имот с идентификатор 44570.665.12, находящ
се в гр. Любимец, общ. Любимец, обл. Хасково, с адрес на поземления
имот: гр. Любимец, местност „Любимец“, с площ от 56337 кв.м, трайно
предназначение на територията: територия на транспорта, начин на
трайно ползване: за летище, аерогара.
ОСЪЖДА Държавата чрез Министерство на земеделието и
храните, ЕИК ********* гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати
на Община Любимец, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Любимец,
ул. „Републиканска“ № 2, сумата от 5000 лв., разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10