№ 11832
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110165006 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Фирма,ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление г/административен адрес/,представлявано от
А.А.,против Е. Г. И.,ЕГН **********,с адрес /административен адрес/,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2899,83 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,528,85 лева лихва за забава за периода
15.09.2018 г. до 31.12.2020 г.,17,50 лева сума за дялово разпределение за
периода м.12.2017 г. до м.04.2019 г.,4 лева лихва за забава за периода
31.08.2017 г. до 31.12.2020 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в
ж./административен адрес/,при което ответницата като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща цената на доставена топлинна енергия в
срока,предвиден според общите условия. Сочи се,че за процесния период
цената не е заплатена и възлиза на 2899,83 лева. Предвид обстоятелството,че
не е заплатена цената на доставена топлинна енергия в срок ищецът
претендира и лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г. в
размер от 528,85 лева. Ищецът е предявил и искове за заплащане на сума за
дялово разпределение и лихва за забава върху сума за дялово разпределение
съответно в размер от 17,50 лева и 4 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
1
чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответната страна Е. Г. И. в депозирания писмен отговор чрез
назначения особен представител намира исковете за неоснователни,твърди
се,че не е доказано доставеното количество топлинна енергия,не е доказано,че
абонатният номер се отнася до имота на ответницата,не е доказано вземането
по размер. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответната страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Фирма претендира от Е. Г. И.
сумите от 2899,83 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г.
до м.04.2019 г.,528,85 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до
31.12.2020 г.,17,50 лева сума за дялово разпределение и 4 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 2063/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 07.02.1997 г. Е. Г. И. се легитимира като
собственик на недвижим имот ***** в № на ж.к.“Красно село“.
От удостоверение от ГИС София се установява,че адрес ж.к.“Красно
село“ кв.“Борово“ № и адрес ж.к.“Борово“ № са идентични.
Приети са по делото съобщения към фактури,издадени от „Фирма на
31.07.2018 г. и 31.07.2019 г.
Представени са общи условия на „Фирма за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които за са сметка на
доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,а главницата за топлинна енергия възлиза на 2899,90
лева,общият топломер е преминавал метрологична проверка със заключение
за съответствие.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
прогнозните задължения са сторнирани и са издадени общи
фактури,начислената главница възлиза на 2899,83 лева,лихвата за забава е
528,94 лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 17,50 лева,а лихвата
върху тази сума – 4 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
2
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано съдържанието на
договорното правоотношение,да бъде доказано вземането по размер. С оглед
регламентирането на иска като положителен установителен иск в тежест на
ищеца е възложено провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата претенция е предявена в
едномесечен срок,считано от указанията за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 14.01.2021 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което извършва дейност по доставка и продажба на
топлинна енергия,каквато е доставяна в сградата,където се намира
топлоснабденият имот,а ответницата И. е клиент на топлинна енергия.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Законът не поставя изискване да бъде сключен
формален договор,а по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в
сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ договорното правоотношение възниква с оглед
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. За да
приеме,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,съдът взе предвид,че ответницата
И. е собственик на № в № на ж.к.“Красно село“,за което по делото е
представен нотариален акт,респективно явява се пасивно легитимирана да
отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,при което приложение
намират общите условия,т.е. клиентът на топлинна енергия отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Не може да бъде възприет доводът на ответницата чрез назначения й особен
представител,че липсват данни общите условия да са влезли в сила,в която
насока трябва да бъде взето предвид,че общите условия влизат в сила,считано
от публикуването им в два ежедневника,а е ноторно,че общите
условия,действащи за процесния период са били публикувани. От събраните
в хода на производството доказателства не се установява ответницата И. да е
заплатила цената на доставена топлинна енергия или част от същата,поради
което искът е доказан по основание. В тази насока следва да бъде взето
предвид,че според решение на СЕС по съединени дела № С-707/2017 г. и №
С-725/2017 г. е възприето,че въпросът дали в сградата да бъде ползвана
топлинна енергия подлежи на разрешаване от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата и при наличието на съгласие на
мнозинството в сградата се ползва топлинна енергия,която се разпределя
между собствениците на отделните имоти. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция в частта за главницата подлежи на уважаване
за сумата от 2899,83 лева,претендирана с исковата молба,в която насока
3
следва да бъде отчетено,че според заключението по съдебно-техническата
експертиза стойността на главницата за топлинна енергия за процесния
период,без да са включвани задължения извън процесния период,възлиза на
2899,90 лева. Съдът приема,че исковата претенция за сумата от 2899,83 лева
представлява равностойността на доставена в имота топлинна енергия,тъй
като според заключението по съдебно-техническата експертиза
технологичните загуби са приспадани,т.е. остават за сметка на доставчика.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото позволява да бъде
възприето,че цената на топлинна енергия в размер от 2899,83 лева,заявена с
исковата молба,е претендирана именно за имота на ответницата И.,в която
насока ищцовото дружество определя абонатен номер за всеки топлоснабден
имот,а събраните в хода на производството доказателства сочат,че исковата
претенция е за топлинната енергия,потребена в имота на ответницата.
Софийският районен съд счита,че искът е доказан и в частта за сумата от 17
лева сума за дялово разпределение,отчитайки клаузата на чл.36,ал.2 от
общите условия,както и при съобразяване заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. Установява се,че клиентът на топлинна енергия е
задължен да заплаща сумата за дялово разпределение в полза на дружеството
доставчик,което впоследствие извършва плащане на съконтрагента си,който
реализира дялово разпределение. Изводът на съда,че исковете за главница за
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение са доказани по
основание налага разглеждането на своевременно формулираното в писмения
отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната
давност е правопогасяващо претенцията на ищеца възражение,което
длъжникът може да формулира,ако кредиторът е бездействал в определен
период от време,считано от настъпване изискуемост на вземанията.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай давността е прекъсната с
предявяване на иска,т.е. на 14.01.2021 г. съгласно установената фикция,при
което погасени по давност се явяват вземанията,за които към тази дата е
изминал период,по-дълъг от три години от срока за изпълнението им. Според
общите условия,приети през 2016 г. срокът за плащане е 45 дни от изтичане
месеца на доставката – чл.33 от общите условия,при което съдът намира,че
погасени по давност са задълженията за периода м.05.2017 г. до м.10.2017 г.
Съдът намира,че задължението за м.11.2017 г.,което е платимо в периода
01.12.2017 г.-15.01.2018 г. не е погасено по давност,защото искът е предявен
на 14.01.2021 г.,т.е. преди да са изминали три години,съответно не са
погасени по давност и всички по-нови задължения,начислени след м.11.2017
г. При това положение съдът приема,че са погасени по давност парични суми
в размер от 275,59 лева главница за топлинна енергия и 1,12 лева сума за
дялово разпределение,т.е. исковете подлежат на уважаване за сумите от
2624,24 лева главница за топлинна енергия и 16,38 лева сума за дялово
разпределение,а за разликата до пълните претендирани размери исковете
подлежат на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато паричната сума няма
4
падеж или срок за изпълнение,за да бъде поставен в забава
длъжникът,респективно да бъде дължима мораторна лихва,задължително е да
му бъде отправена покана. Съдът счита,че исковата претенция за заплащане
на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказана по
основание,защото ответницата И. не доказва да е изпълнила задължението си
да заплати цената на топлинна енергия в предвидения срок,при което върху
сумата от 2624,24 лева,относно която парична сума искът за главницата е
уважен,искът за мораторна лихва подлежи на уважаване до размера от 478,60
лева,определен по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен,защото при отхвърляне
на иск поради давност недължими се явяват и акцесорните парични суми.
Софийският районен съд намира,че искът за сумата от 4 лева лихва за забава
върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. За да счете,че
искът следва да бъде отхвърлен,съдът взе предвид,че според общите условия
не е предвиден срок,в който сумата за дялово разпределение подлежи на
заплащане,а същевременно не се доказва ищецът да е поканил ответницата И.
да заплати,с което да я постави в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при съобразяване
уважената част от исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени
107,58 лева за заповедното производство и 1234,79 лева за исковото
производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Е. Г. И.,ЕГН **********,с адрес /административен адрес/,че
съществува вземане на „Фирма,ЕИК ********,със седалище и адрес на
управление г/административен адрес/,представлявано от А.А.,в размер от
2624,24 лева ( две хиляди шестстотин двадесет и четири лева двадесет и
четири стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2017 г. до
м.04.2019 г.,16,38 лева ( шестнадесет лева тридесет и осем стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2018 г. до м.04.2019 г., 478,60 лева (
четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки ) мораторна лихва
за периода 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 2063/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 2624,24 лева до пълния
претендиран размер от 2899,83 лева главница за топлинна енергия,за
разликата над 16,38 лева до пълния претендиран размер от 17,50 лева сума за
дялово разпределение,за разликата над 478,60 лева до пълния претендиран
размер от 528,85 лева мораторна лихва,за сумата от 4 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. Г. И.,ЕГН **********,с адрес /административен адрес/ да
5
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Фирма,ЕИК
********,със седалище и адрес на управление г/административен
адрес/,представлявано от А.А.,сумите от 107,58 лева ( сто и седем лева
петдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 1234,79 лева
( хиляда двеста тридесет и четири лева седемдесет и девет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6