Р Е Ш
Е Н И Е
№974
гр. Хасково, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурор Делчо Лавчев от Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
исково адм.д. № 1042 по описа
на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от М.А. ***, чрез адв.Д.Т. ***, срещу Областна Дирекция
на МВР – Хасково, за присъждане на обезщетение в размер на 300
лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 372/2019г. по описа на
Районен съд - Свиленград, с решението по което е отменено Наказателно
постановление № 57/13.02.2019г., издадено от началник на РУ – Свиленград.
В депозираната искова
молба ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 57/13.02.2019г.,
издадено от началник на РУ – Свиленград, му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 01.11.2018г. в
гр.Свиленград отнел чужда движима вещ – таблет марка Huawei, от владението на А. Ю.А. *** без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за
това сила, изразяваща се в удар по главата. С
Решение № 92/01.07.2019г., постановено по АНД № 372/2019г. по описа на Районен
съд – Свиленград, влязло в сила на 19.07.2019г., това наказателно постановление
било отменено като незаконосъобразно. В хода на съдебното производство ищецът
направил разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатен хонорар за един
адвокат.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОБ: "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност."
В настоящия случай,
според ищеца, били налице фактическите и правни предпоставки за реализиране на
отговорността на Държавата на основание горецитираната правна норма. Цитираното
наказателно постановление съставлявало акт на административен орган, издаден
при изпълнението на нормативно възложени на същия задължения, свързани с
административната му компетентност. Този акт, макар и да пораждал
наказателноправни последици, бил резултат от санкциониращата административна
дейност на издателя му и пряко рефлектирал върху правната сфера на засегнатото
лице. Незаконосъобразността на наказателното постановление била установена
посредством влязлото в сила съдебно решение, с което то било отменено.
В хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят
направил разходи, свързани със заплащането на адвокатски хонорар в размер,
адекватен на полаганите от процесуалния представител усилия и характера на
делото. Тези разходи несъмнено съставлявали имуществени вреди за същия, тъй
като довели до напускане на активи от неговия патримониум. Несъмнена била и
причинната връзка между претърпените вреди и отмененото наказателно
постановление. Първите били пряка и непосредствена последица от признатия за
незаконосъобразен акт на административния орган, тъй като сключването на
договора за правна защита и съдействие с адвоката било породено от
необходимостта лицето да се защитава срещу издаденото по отношение на него
наказателно постановление, тъй като законодателно било предвидено съдебно
оспорване на наказателните постановления, в което осъществяването на адекватна
защита се осигурявало чрез упълномощаването на адвокат. Възнаграждението на
последния за осъществяване на представителство и защита на ищеца в
съдебноадминистративното производство било заплатено. Налице била пряка
причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и
претърпяната имуществена вреда.
Отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ била обективна и безвиновна и за нейното реализиране не било
необходимо изследване на действията и вината на длъжностното лице, пряк издател
на наказателното постановление.
По силата на чл.7 от ЗОДОВ пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция била Областна
дирекция на МВР - Хасково, чиито органи и длъжностни лица със своите незаконни
актове и действия станали причина за воденето на АНД № 372/2019г. на РС -
Свиленград и намиращите се в причинна връзка с него имуществени вреди.
С оглед на така
изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от отмененото
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 57/13.02.2019г. от Началника
на РУ - Свиленград, изразяващи се в направени разноски по воденето на НАХД № 372/2019
г. на РС - Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане на решението на районния съд в сила до окончателното й
изплащане. Моли за присъждане и на направените в настоящото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР -
ХАСКОВО, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество – основателен. Моли при присъждане на
разноските по делото на другата страна, адвокатският хонорар да бъде определен
в минимален размер съгласно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, заявява, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и моли същият да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 92 от 01.07.2019г.,
постановено по АНД № 372/2019г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в законна
сила на 19.07.2019г., е отменено Наказателно постановление № 57/13.02.2019г.,
издадено от началника на РУ – Свиленград към ОД на МВР - Хасково, с което на М.А.А.
на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева за деяние по чл. 194, ал .3 вр. ал. 1 от НК.
Видно от АНД № 372/2019г. по
описа на РС - Свиленград, приложено като доказателство по делото, в съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил
представляван от адвокат Д.Т.,***, упълномощена с пълномощно – л.32 от АНД № 372/2019г.
по описа на РС - Свиленград. За процесуалното представителство по делото ищецът
е платил договорен хонорар в размер на 300 лева, която сума е получена от
адвоката в брой на 21.06.2019г., видно от отразеното в Договора за правна защита
и съдействие.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на
своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице, поради което отговорността се
характеризира като обективна и безвиновна. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – Областна
дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – наказателно
постановление, което е отменено с влязло в законна сила съдебно решение.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната страна - Областна
дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането
на административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на
административна(изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на последните. Независимо че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и
наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната
власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с
издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №
2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. С оглед на това, съдът приема,
че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 57/13.02.2019г.,
издадено от началника на РУ – Свиленград към ОД на МВР - Хасково, е процесуално
допустима.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност
на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат, тоест имуществената щета, като влязлото в сила
Решение № 92/01.07.2019г., постановено по АНД № 372/2019г. по описа на Районен
съд - Свиленград, с което се отменя наказателното постановление, следва да се
приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по АНД № 372/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград,
съдът намира, че от събраните доказателства действително се установява
заплащането на тази сума от страна на ищеца, като фактът на плащането не се
оспорва и от страна на ответника. В приложения по делото договор е вписано, че
същият се сключва за защита и представителство по административно-наказателно
дело № 372/2019г. по описа на РС - Свиленград, като договорът е неразривно
свързан с Пълномощното от 21.06.2019г.(съставен на гърба на бланката на същото),
представено в оригинал по АНД № 372/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград,
с отбелязване „да представлява(защитава) по АНД № 372 по описа за 2019г. на РС
– Свиленград“ подписаният М.А.А.. Това дело е образувано по повод на подадена
жалба против Наказателно постановление № 57/13.02.2019г., издадено от началника
на РУ - Свиленград, от името на настоящия ищец, поради което следва да се
приеме, че договарянето и заплащането на сумата от 300 лева касае точно това
дело. От данните по АНД № 372/2019г. се удостоверява също така, че от страна на
адв.Т. действително има ефективно реализирана дейност в насока осъществяване на
процесуално представителство в полза на ищеца по настоящото дело чрез изготвяне
на жалба и явяване в насроченото съдебно заседание. Тоест в случая е налице
отмяна по съдебен ред на наказателно постановление, както и претърпени от ищеца
имуществени вреди, като безспорно същите са пряка и непосредствена последица от
постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., ОСС, I и II
колегия, в което се постановява, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ето защо, съдът
приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Въз
основа на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е основателен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300
лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди от
незаконосъобразното Наказателно постановление № 57/13.02.2019г., издадено от
началника на РУ – Свиленград към ОД на МВР - Хасково. При този изход на спора
основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 300
лева, считано от 19.07.2019г. – датата на влизане в сила на решението, с което
е отменено процесното наказателното постановление, до нейното окончателно
изплащане.
С
оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане
на направените съдебни разноски. В случая се претендира присъждане на сумата от
10 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От
ответника е заявено евентуално възражение за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящият случай,
възнаграждението е 300 лв. С оглед изложеното и фактът, че в случая платеният
адвокатски хонорар е в минимален размер, съдът приема направеното възражение за
прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение
за неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, гр.Хасково бул.“България“ № 85, да
заплати на М.А.А. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 300 лева(триста
лева) - представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно
Наказателно постановление № № 57/13.02.2019г., издадено от началника на РУ –
Свиленград към ОД на МВР - Хасково, отменено с влязло
в сила Решение № 92/01.07.2019г., постановено по АНД № 372/2019г. по описа на
Районен съд - Свиленград, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, гр.Хасково бул.“България“ № 85, да
заплати на М.А.А. с ЕГН : ********** ***, деловодни разноски в
размер на 310 лева(триста и десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: