Р Е Ш Е Н И Е
София, 11.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2549/2021 г., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск от „П.И.Б.“ АД,
ЕИК *********, чрез юрк. М.З., София, бул. „*********против Й.С.К., ЕГН **********,
в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден от „У.-***“ ЕООД, с
адрес: гр. София, ул. „*********, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че Й.К.С.,
дължи на „П.И.Б.” АД сумите: 50 000
евро - представляваща част от общата сума по Запис на заповед от 21.04.2008 г. от
203 800 евро, законна лихва върху
главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, държавна такса
1 955,83 лв. и юрисконсултско възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 150 лв., за които суми ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че, на на
21.04.2008 г. в гр. София, „У.-***“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от
управителя Й.К.С., е издало в полза на „МКБ Ю.“ АД /чиито универсален правоприемник
е „П.И.Б.” АД/, Запис на заповед, с който безусловно и неотменяемо се е
задължило, “без протест” и „без разноски” при предявяване на записа на заповед
в срок до 20.07.2018 г. да заплати сумата от 203 800 евро. Записът на заповед е
авалиран от ответника Й.К.С..
Ищецът
твърди, че записът на заповед е предявен за плащане от „П.И.Б.” АД на издателя
„У.***” ЕООД с покана, вх. № 028683/06.06.2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., и на
авалиста Й.К.С., ЕГН ********** с покана, вх. № 028682/06.06.2018 г. по описа
на ЧСИ С.Я., като и двете покани са връчени лично на Й.К.С. на 12.06.2018 г.
Въпреки
поетите с подписване на записа на заповед задължения, авалистът не е платил по
предявения запис, не е изпълнил своите задължения и не е извършил плащания за
погасяване на дълга.
За това и с
оглед бездействието на длъжника, на основание чл. 418 ГПК Банката подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС, по
което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
авалиста Й.К.С., ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” АД част от общия размер
на сумата по записа на заповед, а именно: 50 000 евро, представляващи част от
общата сума по запис на заповед от 21.04.2008 г. – цялата от 203 800 евро,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното
й издължаване и направените разноски за държавна такса - 1 955,83 лева и ю.к.
възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер 150 лв.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20198440400161
по описа на ЧСИ С.Я., Рeг. № 844 на КЧСИ, район на действие СГС.
На
26.01.2021 г. ищецът заявява, че е получил съобщение от СРС по ч.гр.д.
56796/2018 г. с разпореждане на съда, с указания да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението.
Ищецът е представил
писмени доказателства, поискал е ангажиране на съдебно – счетоводна експертиза,
която, пред вид процесуалното поведение на ответника, не бе назначена.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски –ю.к. възнаграждение.
Ответникът Й.К.С. признава иска преди първо съдебно
заседание с нарочна молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и отчете направеното признание на иска от ответника,
намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК, като съобрази мотивите
си с ал. 2 на цитираната разпоредба
Съдът
счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват
пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и с това право ответницата
може да се разпорежда.
С
оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от
задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата
претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.
В
хода по същество ищецът заяви, че претендира ю.к. възнаграждение в размер 450
лв., но, пред вид възражението на ответната страна, че признанието е направено
преди първото по делото заседание и не се е наложило събиране на доказателства,
съдът намира, че това възнаграждение следва да бъде определено на 200 лв., какъвто
е минималния размер.
и
решението се основава на признанието на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по иска, предявен от П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. М.З.,
София, бул. „*********против Й.С.К., ЕГН **********, в качеството му на авалист
по запис на заповед, издаден от „У.-***“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „*********, с правно основание чл.
422 ГПК, че Й.К.С.,
дължи на „П.И.Б.” АД сумите: 50 000
евро - представляваща част от общата сума по Запис на заповед от 21.04.2008 г. от
203 800 евро, законна лихва върху
главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, държавна такса
1 955,83 лв. и юрисконсултско възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 150 лв., за които суми ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Й.С.К.
да заплати на П.И.Б.“ ю.к. възнаграждение в размер 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: