№ 14
гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000306 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
С решение № 260025/01.03.2021 г. по т. д. № 272/2019 г. Плевенският окръжен съд е
осъдил на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ застрахователна компания „Уника“ АД град София
да заплати в полза на К. Х. С. от град Белене сумата от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.07.2019 г.,
причинено виновно от Х. С. Х., като водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕН
00****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Уника“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата над тази сума до предявения размер от 60 000 лева – частичен
иск от искова претенция за 80 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. С решението
е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Х. С. против ЗК „Уника“ АД иск с правно
основание чл. 432 ал .1 от КЗ за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП настъпило на 9.07.2019 г. С решението ЗК „Уника“ АД е
осъдена да заплати на Плевенският окръжен съд 300 лева възнаграждение за вещо лице,
както и да заплати на адвокат П.К. сумата от 1284 лева за адвокатско възнаграждение по
делото, съобразно уважената част от исковете с ДДС, също и да заплати на К.С. сумата от
100 лева, представляваща деловодни разноски по компенсация.
Въззивна жалба е подадена от ищцата по делото К. Х. С., чрез адвокат П.К. против
горното решение в частта относно началния момент на претендираната законна лихва за
1
забава, присъдена върху уважените искове за причинени неимуществени вреди. Изложено е
оплакване че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху главницата от 18 000 лева
на основание чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, считано от 28.11.2019 г. Изложен е довод, че
приложимата правна норма е чл. 429 ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в
случая е 16.07.2019 г. В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е присъдил законна
лихва върху самата от 22 000 лева, платена в хода на производството. Съдът е определил
като справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева но присъжда лихва само върху
главницата от 18 000 лева, след приспадане доброволно платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 22 000 лева. Изложено е в жалбата, че с допълнителната искова
молба с оглед представените доказателства за извършено плащане е направено искане при
определяне размера на обезщетението и евентуално приспадане на сумата от 22 000 лева да
се има в предвид и заявената с исковата молба претенция за лихви върху обезщетението,
включително и върху тази платена сума. Искането е да се отмени частично постановеното
решение и да се постанови друго такова, с което да се уважат предявените от К. Х. С. искове
за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение като се приеме, че лихва се
дължи считано от 16.07.2019 г., евентуално от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане, а
върху сумата от 22 000 лева до датата на нейното плащане.
От ответника по въззивната жалба ЗК „Уника“ АД-гр.София е постъпил писмен
отговор, чрез юрисконсулт В. Д. - М., в който се изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбата оплаквания,
доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Пред Окръжен съд – Плевен са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД от К. Х. С. против ЗК „Уника“ АД-гр.София за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,
частичен от 80 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100лв., от
настъпилото на 09.07.2019г. ПТП.
Ищцата К. Х. С. с исковата молба е претендирала присъждане на законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от 16.07.2019 г. - датата на която изтича срока по
чл.429 ал.3 от КЗ вр. с чл.430 ал.1 от КЗ.
С решението първостепенният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението за
неимуществени в размер на 18 000 лева, считано от 28.11.2019 г. до окончателното
изплащане. Като основание да присъди законовата лихва от тази дата съдът е приел
разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е решението относно началния момент
на присъждане на законната лихва, който според ищцата следва да бъде 16.07.2019г.,
2
евентуално 27.08.2019г., а не 28.11.2019г., както е присъдил първостепенният съд.
В чл.493 ал.1 т.5 от КЗ по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429 ал.2 т.2 при ограниченията по чл. чл.429 ал.3 от КЗ-само в рамките на
застрахователната сума/лимита на отговорност/ и за периода с начало от уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. С разпоредбата на чл.494 т.10 от КЗ са
изключени от застрахователно покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429 ал.2
и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429 ал.3 от КЗ. Следователно не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
В случая процесното ПТП, при което е увредена ищцата К. Х. С. е настъпило на
09.07.2019г. Ищцата К.С. е предявила претенцията си за обезщетяване пред застрахователя
на 27.08.2019г., видно писмото-отговор на ЗК „Уника“ АД-гр.София до пълномощника на
ищцата. По делото няма данни кога застрахования е уведомил застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие.
С оглед разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ вр.с чл.493 ал.1 т.5 от КЗ в разглеждания
случай застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., считано от 27.08.2019г.-датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице. Лихвата за забава върху присъденото
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. на основание чл.429
ал.3 от КЗ се дължи, считано от 27.08.2019г. до 27.11.2019г., доколкото лихвите, прибавени
към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. В
случая не е налице такова надхвърляне на застрахователната сума.
Няма основание лихвата да се присъжда от 16.07.2019г., както претендира ищцата,
тъй като с разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ ясно са посочени началните дати, от които
застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования. Разпоредбата има
предвид датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие, а не изтичането на срока по чл.430 ал.1 от КЗ. Доколкото по делото няма данни
кога застрахователят е бил уведомен от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие, то лихвата за забава следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията
от увреденото лице – 27.08.2019г.
Следователно искът за заплащане от застрахователя на законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 27.08.2019г. до
27.11.2019г. е основателен и следва да се уважи. За този период застрахователят дължи
лихвата за забава върху обезщетението на основание чл.429 ал.3 от КЗ, т.е. дължи лихвите за
забава, дължими от застрахования. След изтичане на тримесечния срок от предявяване на
претенцията-28.11.2019г., откогато първостепенният съд е присъдил законната лихва върху
обезщетенията, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетенията за собствената
си забава.
3
Разбирането, че застрахователят дължи лихва за забава и за периода преди изтичане
на тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 от КЗ като негово задължение да плати лихвите,
дължими от застрахования, е застъпено в съдебната практика-решение № 167 от 30.01.2020г.
на ВКС по т.д. № 2273/2018г., ІІ т.о. и решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т.д. №
2466/2018г. І т.о., което настоящият състав на въззивния съд споделя.
Решението в частта, с която е определен за начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената сума от 18 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди датата 28.11.2019г. следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с
което началния момент, от който се начислява законната лихва върху присъдената сума от
18 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди на К.С., е датата 27.08.2019г.
Въззивната жалба на ищцата К.С. в частта, с която се претендира присъждане на
законна лихва върху сумата от 22 000 лв., считано от 16.07.2019г. до датата на плащане на
сумата, е процесуално недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане.
С решението първостепенният съд е приел, че справедливото обезщетение на
ищцата за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. От така определеното обезщетение
съдът е приспаднал сумата от 22 000 лв., която доброволно на 25.11.2019г. е била заплатена
от застрахователя на ищцата, след което е присъдил обезщетение в размер на 18 000 лв. за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, като за разликата над тази сума предявения
частичен иск от 60 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Видно е от представеното по делото доказателство платежно нареждане за кредитен
превод, че на 25.11.2019г. ЗК „Уника“ АД-гр.София е заплатила на ищцата сумата от 22 950
лв., от тях 950 лв. за имуществени вреди и 22 000 лв. за неимуществени вреди.
Изплащането на сумата от 22 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди е
извършено преди предявяване на исковата молба/6.12.2019г./, а не както се твърди в
жалбата, че е станало в хода на производството по делото.
В исковата молба/към момента на предявяването й ищцата вече е била получила
сумата от 22 000 лв./ не е заявена претенция за заплащане на законната лихва върху сумата
от 22 000 лв., считано от 16.07.2019г. до датата на плащането/25.11.2019г./. Неоснователно
се твърди в жалбата, че такова искане е било направено с допълнителната искова молба.
Изявлението в постъпилата от ищцата молба в срока за допълнителна искова молба, че при
евентуално приспадане на сумата от 22 950 лв. следва да се има предвид и заявената с
исковата молба претенция за лихви върху обезщетение, включително и върху тази платена
сума, не представлява заявяване на самостоятелна претенция за присъждане на законната
лихва върху изплатената сума от 22 000 лв. за периода от 16.07.2019г. до 25.11.2019г./датата
на плащане/. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че първостепенният съд не е
бил сезиран с изрично искане за присъждане на законната лихва върху изплатената преди
предявяване на исковата молба сума от 22 000 лв. за периода от 16.07.2019г. до
25.11.2019г./датата на плащане/, поради което такава претенция не е предмет на делото.
Поради това обстоятелство в решението на първостепенния съд липсва произнасяне по
4
такава претенция. С оглед на обстоятелството, че сумата от 22 000 лв. е била заплатена
преди подаване на исковата молба и съща е била приспадната от общо определеното
обезщетение за неимуществени вреди, предявеният частичен иск за неимуществени вреди
над сумата от 18 000 лв./след приспадане на платената сума от 22 000 лв./ е отхвърлен. При
отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение не се присъжда законна лихва за забава.
В обобщение поради липсата на заявена претенция с исковата молба за присъждане
на законна лихва върху сумата от 22 000 лв. за периода от 16.07.2019г. до
25.11.2019г./период преди предявяване на иска/ и липсата на произнасяне с решението по
такава претенция, въззивната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора на адвокат П.К. – процесуален представител на
жалбоподателката следва на основание чл.38 ал.2 от ЗА да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 125 лв., с включен ДДС, съобразно уважената част от жалбата,
за производството пред настоящата инстанция.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба ЗК „Уника“ АД-гр.София
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
жалбата, в размер на 100лв., които се дължат от жалбоподателката К.С..
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025 от 01.03.2021г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 272/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която датата 28.11.2019г. е
определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху присъдената
в полза на К. Х. С. сума от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.07.2019 г., дължима от ЗК „Уника“ АД-
гр.София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 27.08.2019г. като начален момент, от който се начислява законната
лихва върху присъдената в полза на К. Х. С. сума от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.07.2019 г.,
дължима от ЗК „Уника“ АД-гр.София съобразно Решение № 260025 от 01.03.2021г. на
Окръжен съд-Плевен, постановено по т.д. № 272/2019г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на К. Х. С. против решение №
260025 от 01.03.2021г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по т.д. № 272/2019г. по описа
на същия съд, в частта й, с която се претендира присъждане на законна лихва върху сумата
от 22 000 лв., считано от 16.07.2019г. до датата на плащане на сумата, като процесуално
недопустима.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД-гр.София, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление гр.София, бул. *********, да заплати на адвокат П.Д. К. от
САК сумата от 125 лв., с включен ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство на К. Х. С. пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. Х. С. с ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания
„Уника“ АД-гр.София, ЕИК ********* сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6