РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 25.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Геновева Димитрова сложи за разглеждане гр.
дело №2781 по описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова
молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните
директори Д. К. К. и М. С., срещу Т.В.М. с ЕГН ********** *** по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите и чл.92 от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на следните суми: 1) 25.75 лева (двадесет и пет лева и седемдесет
и пет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това
число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за
телекомуникационни услуги от 11.06.2018 г. (сключен между Т.В.М. – П. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София; неплатеното
задължение е за периода от 15.06.2018 г. до 14.08.2018 г. по фактура
№**********/15.07.2018 г. за сумата от 10.87 лева и фактура
№**********/15.08.2018 г. за сумата от 14.88 лева, и двете с 15-дневен срок за
плащане след тяхното издаване), заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по пощата (31.01.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 222.42 лева (двеста двадесет и два лева и четиридесет и две
стотинки) неустойка за предсрочно прекратяване на посочения в т.1 договор,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за
ползвания пакет (за което е издадена фактура №**********/15.10.2018 г.), а
съгласно направеното уточнение в молбата - становище от 21.10.2021 г. неустойката
включва и отстъпката от стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно
устройство; претендират се направените съдебно-деловодни разноски. В исковата
си молба ищецът е посочил, че на 11.06.2018 г. е сключил с ответницата договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, като по него „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД
- гр. София е изпълнило своите задължения; ответницата не е заплатила получените услуги в
определените в договора и общите условия срокове, заради което ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми; длъжницата не е бил намерена на нейния постоянен и настоящ адрес, както и
по местоработата, което е предизвикало образуването на настоящото установително
производство; настоява се за установяването на дължимостта на търсените суми.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата чрез
особения представител е посочила, че оспорва исковете по основание и размер; не
дължи търсените суми.
В молбата си от 21.10.2021
г. ищцовото дружество е заявило, че предявените искове са основателни и трябва
да бъдат уважени с присъждане на сторените разноски.
В последното съдебно
заседание ответницата се е явила лично и е посочила, че не оспорва предявените
искове; с оглед на спестяването на допълнителни разноски настоява да не бъдат
събирани други доказателства; ще заплати претендираната сума, но тъй като няма
възможност да я заплати наведнъж, ще направи това на вноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те
са основателни.
Съгласно представения по приложеното
към настоящото производство частно гр. дело №328/2020 г. по описа на ДРС договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София и Т.В.М. са сключили
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги – двугодишен „ИНТЕРНЕТ 15.99“
със стандартен месечен абонамент от 15.99 лева и промоционален месечен
абонамент в размер на 13.99 лева за първите 24 месеца; в изпълнение на договора
доставчикът е издал фактура №**********/15.07.2018 г. за сумата от 10.87 лева
за периода от 15.06.2018 г. до 14.08.2018 г. и фактура №**********/15.08.2018
г. за сумата от 14.88 лева, и двете с 15-дневен срок за плащане след тяхното
издаване.
Видно от изисканото и приложено частно гр.
дело №328/2020 г. по описа на ДРС, на 05.02.2020 г. е издадена Заповед за
изпълнение №121/05.02.2020 г. по същото дело, като посочените в тази заповед
дължими суми са 25.75 лева, представляваща стойността на незаплатена
далекосъобщителна услуга по посочените по-горе фактури, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (31.01.2020 г.) до окончателното
плащане; сумата от 222.42 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
посочения договор, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти за ползвания пакет и включваща освен това отстъпката от стандартната
цена на предоставеното за ползване мобилно устройство, както и 205 лева
направени съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №328/2020 г. по описа
на ДРС; заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, а впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок
е предявил исковете си за установяване на вземанията, за сумите по които е
образувано и настоящото производство.
Длъжницата не е оспорила начина на формиране
на търсената сума за незаплатена далекосъобщителна услуга, като в съдебното
заседание е признала наличието на договорни взаимоотношения по договор за
далекосъобщителна услуга и дължимостта на главницата в размер на 25.75 лева; по никакъв начин тя не е
представила необходимите писмени доказателства за установяването на плащането
на дължимата сума; в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не е
представила писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва каквото
и да е конкретно възражение срещу размера на задължението. Ищецът е доказал
наличието на валидно сключен договор за предоставяне на телекомуникационни
услуги между страните; ответницата въпреки дадените с доклада по делото
указания не е доказала наличието на плащания по договора и дори е признала неплащането.
С оглед на тези обстоятелства се установява съществуването на неплатено
задължение по издадената заповед за изпълнение в размер на 25.75 лева,
представляваща стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга.
Предявеният иск за установяването
на дължимостта на сумата от 222.42 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор, включваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти за ползвания пакет и отстъпката от стандартната цена на
предоставеното за ползване мобилно устройство, също е основателен. От намиращия
се на лист 13 - 16 от приложеното частно гр. дело 328/2020 г. по описа на ДРС делото
договор се установява наличието на клауза за заплащането на неустойка в размер
на трикратните месечни абонаменти при предсрочното прекратяване на договора по
вина на абоната при неплащането от него на дължимите услуги, каквато е и
настоящата хипотеза; има и клауза за възстановяването на отстъпката от
стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство за оставащия
срок на договора, като в случая предоставената на ответницата отстъпка от
стандартната цена на взетото устройство „TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7“ е в размер на 241.91 лева. Ответницата не е
представила необходимите писмени доказателства за установяването на плащането
на дължимата сума; същата в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не
е представила писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва
каквото и да е конкретно възражение срещу размера на задължението. Ищецът е
доказал наличието на валидно сключен договор за телекомуникационни услуги с
уговорена клауза за неустойка, по който Т.В.М. не е изпълнила задължението си;
ответницата въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказала
наличието на плащания по договора и дори е признала неплащането. С оглед на
тези обстоятелства и този иск е основателен.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати поисканите разноски
по частно гр. дело №328/2020 г. по описа на ДРС в размер на 205 лева (в това
число 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева внесено адвокатско
възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските по настоящото производство в размер на 255 лева (в това
число 75 лева заплатена дължима държавна такса и 180 лева внесено адвокатско
възнаграждение; назначеният особен представител се е отказал от внесения от
ищеца депозит в размер на 300 лева и същият следва да му бъде върнат след
представянето на номер на банкова сметка, ***).
Водим от горното, на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите и чл.92 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
в отношенията между страните по
делото, че Т.В.М. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични
задължения към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С. (за които е издадена
Заповед за изпълнение №121/05.02.2020 г. по частно гр. дело №328/2020 г. по
описа на ДРС): 1) 25.75 лева (двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени
абонаментни такси и използвани услуги) по договор за телекомуникационни услуги
от 11.06.2018 г. (сключен между Т.В.М. – П. и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София; неплатеното задължение е за периода от 15.06.2018 г.
до 14.08.2018 г. по фактура №**********/15.07.2018 г. за сумата от 10.87 лева и
фактура №**********/15.08.2018 г. за сумата от 14.88 лева, и двете с 15-дневен
срок за плащане след тяхното издаване), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (31.01.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 222.42 лева (двеста двадесет и два лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на посочения в
т.1 договор, включваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за
ползвания пакет (за което е издадена фактура №**********/15.10.2018 г.) и
отстъпката от стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно
устройство.
ОСЪЖДА
Т.В.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Д. К. К. и М. С., направените
разноски по частно гр. дело №328/2020 г. по описа на ДРС в размер на 205 (двеста
и пет) лева и сторените разноски по гр. дело №2781/2020 г. по описа на ДРС в
размер на 255 (двеста петдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: