Решение по дело №123/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 157
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20232100500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. С.ов
като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Въззивно гражданско дело №
20232100500123 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. №48370 от 16.12.2022 г. на ЧСИ Делян
Николов от А. М. Х. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Отказ за прекратяване на
изпълнението, обективиран в Разпореждане с изх. №45341/24.11.2022 г. по изп. д
№202280404000591 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№804 при КЧСИ.
В жалбата се иска съдът да отмени отказа на ЧСИ Делян Николов да прекрати
изпълнително дело № 202280404000591. Твърди, че така постановеният отказ е неправилен и
незаконосъобразен.
Сочи се, че по горепосоченото изпълнително дело от ЧСИ жалбоподателят има
качеството на поръчител, а седалището на дружеството длъжник е в гр. Шумен, като
претенцията би следвало да е по отношение на длъжника и при неплащане към поръчителя.
Предвид това излага доводи, че производството по изпълнителното дело по правилата на
местната подсъдност следва да се образува пред съдебен изпълнител с район Шуменски
районен съд.
Навежда доводи, че правото да се претендира по отношение на него е погасено по
давност, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. С изтичането на шестмесечния срок
се прекратявало поръчителството, поради което и задължението му е отпаднало на това
основание. Цитира практика.
Поради гореизложеното моли обжалвания отказ на ЧСИ Делян Николов, обективиран
в Разпореждане с изх. №45341/24.11.2022 г. да бъде отменен, като неоснователен и
незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Елтон
Корпорейшън“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника - адв. Стоян Атанасов. В него
се изтъква, че жалбата е неоснователна, а оспореното разпореждане правилно и
законосъобразно. Оспорва твърдението на солидарно задълженото лице, че е имал
1
качеството „поръчител“, тъй като в сключеното между взискателя и длъжниците по
изпълнителното дело споразумение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист,
основание за образуване и водене на процесното изпълнително дело, жалбоподателят имал
качеството „гарант“. В същото време терминът „гарант“ не е легално дефиниран в
българското облигационно право и ЗЗД. Счита, че това понятие не е равнозначно на
понятието „поръчител“. Наведени са доводи, че жалбоподателят има качеството на
солидарен длъжник, а не на „поръчител“.
Намира доводите за прекратяване на делото спрямо длъжника „Билдинг – Зах“ ЕООД
и изпращане на делото по подсъдност на съдебен изпълнител от района на Окръжен съд –
Шумен за неоснователни. Длъжникът притежава недвижими имоти и движими вещи, които
се намирА. в област Бургас, като същото било установено и за солидарния длъжник А. Х..
Наред с това солидарният длъжник има поС.ен адрес в област Бургас.
ЧСИ Делян Николов е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си
по обжалваните действия. Посочва, че при извършена проверка от съдебния изпълнител в
служба по вписванията се е установило, че физическото лице А. М. Х. притежава
недвижими имоти на територията на област Бургас, като същото било установено и за
дружеството длъжник „Билдинг – Зах“ ЕООД. Сочи, че възраженията относно
поръчителството не могат да се преценяват от съдебния изпълнител, като обосновава тезата,
че е местно компетентен да води изпълнителното производство съобразно процесуалния
закон. Моли жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.
Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие
във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на
обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Образувано е изп. дело № 202280404000591 по описа на ЧСИ Делян Николов, peг. №
804 на КЧСИ и район на действие БОС, срещу длъжниците „Билдинг – Зах“ ЕООД и А. М.
Х..
Съдебният изпълнител е извършил справка за притежавани имоти чрез отдалечен
достъп по данни за физическо и юридическо лице за всички служби по вписванията от
Агенция по вписванията за двамата длъжници.
Със съобщение с изх.№43488/14.11.2022 г. е изискана справка за банкови сметки на
длъжника по изпълнителното дело. Изискана е и справка за налични ППС, притежавани от
длъжника по изпълнителното дело от ОД на МВР – гр. Бургас.
По делото се съдържа покана за доброволно изпълнение с изх.№43480/14.11.2022 г. до
длъжника „Билдинг – Зах“ ЕООД, като няма данни същата да е получена от представител на
юридическото лице. НА.чна е и покана за доброволно изпълнение с изх.№43483/14.11.2022
г. до длъжника А. М. Х.. Същата е връчена на съпругата на длъжника 16.11.2022 г.
Видно от запорно съобщение с изх.№43482/14.11.2022 г. е наложен запор на всички
вземания на длъжника А. М. Х. от банка „УниКредит Булбанк“ АД до размера на дълга по
изпълнителното дело. Видно от писмо с вх.№43818/2022, банката признава вземането, върху
което е наложен запор за основателно, поради което сметкита на лицето е блокирана. Лицето
е уведомено за наложения запор с връчване на поканата за доброволно изпълнение.
По делото е постъпило становише с вх.№43859/22.11.2022 г. на ЧСИ Делян Николов
от длъжника А. М. Х., с което се иска прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на него на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, а по отношение на длъжника „Билдинг
– Зах“ ЕООД делото следвало да се прекрати и изпрати по компетентност на съдебен
изпълнител с район на действие гр. Шумен. Изложени са доводи, че дружеството е със
седА.ще и адрес на управление в гр. Шумен. Също така се посочва, че длъжникът Х. има
качеството на поръчител, като счита, че правото да се претендира по отношение на него е
погасено по давност на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Във връзка с посоченото по – горе становище от длъжника, е постъпил отговор от
взискателя по делото „Елтон Корпорейшън“ ЕООД, с което твърденията и възраженията,
направени от длъжника са оспорени, като са изложени подробни доводи, обосноваващи
тяхната неоснователност.
2
С обжалваното разпореждане от 24.11.2022 г. ЧСИ Делян Николов отказва да прекрати
изпълнителното производство. Изложени са мотиви, че длъжниците притежават недвижими
имоти в райна на Окръжен съд – Бургас, видно от направените от съдебния изпълнител
справки. Възраженията относно поръчителството не могат да се преценяват от съдебния
изпълнител, който бил подчинен на изпълнителния лист. По тези съображения е издадено
обжалваното понастоящем разпореждане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Ето защо жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител и е допустима.
По същество съдът намира, че подадената жалба е неоснователна по следните
съображения:
Жалбата е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са
изчерпателно определени в нормата на чл.433 от ГПК. В случая не се твърди нА.чието на
която и да било от изброените в посочената разпоредба предпоставки за прекратяване на
изпълнителното производство.
По – конкретно по отношение на направеното възражение за неподсъдност на
съдебния изпълнител от района на БОС, съдът намира същото за неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл.427, ал.1, т.1 и 5 от ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния
изпълнител, в чийто район се намират недвижимите имоти, върху които е насочено
изпълнението, както и постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. В
случая видно от представените по делото доказателства /справка за поС.ен и настояща адрес
на длъжника А. М. Х., както и справка за имущество – недвижими имоти за А. Х. и
дружеството длъжник/, А. Х. има регистриран поС.ен и настоящ адрес на територията на
Област Бургас, като същият притежава и недвижими имоти на територията на същата
област. По тези съображения, възраженията на жалбоподателя за липса на местна
компетентност на съдебния изпълнител са неоснователни. В случая дружеството – длъжник
не е обжалвало разпореждането на съдебния изпълнител, поради което се явява
безпредметно коментирането на това дали спрямо него са налице същите предпоставки.
По отношение на възражението за наличие на основание за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и това, че
изпълнението следва да бъде насочено първо срещу дружеството – длъжник, а не срещу
поръчителя, съдът намира също за неоснователно така направеното възражение. Няма
основание да се приеме, че задължението на поръчителя възниква едва когато длъжникът
изпадне в забава. Задължението на поръчителя възниква от момента на сключването на
договора за поръчителство, като от този момент поръчителят поема задължение с предмет
престацията на главния длъжник. Задължението е имуществено и предназначението му е да
осигури кредиторасрещу неплатежоспособността на длъжника, като за това задължение
поръчителят отговаря с цялото си имущество. В тази насока са и задължителните за
съдилищата разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №2/2017г. от 09.07.2019г. по
тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които отговорността на поръчителя не е
субсидиарна – длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност,
включително и по отношение на насочване на принудителното изпълнение, кредиторът
може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя
/независимо от това дали първо се е обърнал към главния длъжник/, поръчителят няма право
да иска от кредитора първо да насочи иска си или принудителното изпълнение срещу
главния длъжник, а срещу него - едва ако не бъде удовлетворен при принудително
изпълнение срещу главния длъжник. Тези характеристики на отговорността на поръчителя –
самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност ,
обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става
допълнителен длъжник на кредитора, а възраженията на длъжника Х. в тази насока са
неоснователни.
3
На следващо място по отношение на твърденията за изтекъл срок по чл.147, ал.1 от
ЗЗД, съдът намира, че този срок е преклузивен, а не давностен /както и прието във
въззивната жалба/, като с изтичането му се погасява самото поръчителство, тоест прекратява
се облигационната връзка между кредитора и поръчителя. Следва обаче да се отбележи, че
проверката за изтичане на този срок, който е уреден в материалното право, следва да бъде
извършена от исковия или заповедния съд. Длъжникът не може да направи направо пред
съдебния изпълнител възражение за погасяване на задължението му чрез погасяване на
вземането му на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД /аналогично е положението и при погасяване
поради прихващане, погасителна давност и др./. Общото между посочените по – горе
примери е, че това са материалноправни правопогасяващи възражения, които не могат да
бъдат съобразявани от съдебния изпълнител. Това е така, тъй като съдебният изпълнител е
подчинен на представения му изпълнителен лист до нА.чие на някое от основанията по
чл.433, съответно 432 от ГПК, които биха обусловили процесуална пречка за продължаване
на принудителното изпълнение. Защитата на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение е възможна, но чрез иска по чл.439 от
ГПК, или чрез ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл.441 от
ГПК. В настоящото производство, което има за предмет изчерпателно изброените действия в
чл.435 от ГПК на съдебния изпълнител, съдът може да проверява нА.чието на породи от
процесуален характер, които опорочават действията на съдебния изпълнител, но не и такива,
които следва да бъдат релевирани по пътя на исковия процес.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд приема, че отказът на ЧСИ
Делян Николов, обективиран в Разпореждане с изх. №45341/24.11.2022 г. по изп. д
№202280404000591 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№804 при КЧСИ, е
законосъобразен, не страда от пороците, заявени от жалбоподателя, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №48370 от 16.12.2022 г. на ЧСИ Делян
Николов от А. М. Х. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Отказ за спиране на
изпълнението, обективиран в Разпореждане с изх. №45341/24.11.2022 г. по изп. д
№202280404000591 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№804 при КЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4