Присъда по НОХД №316/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 94/29.09.2025 година по НОХД № 316/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу М. М. /M M/, роден на ********** г. в гр. Дахук, **********гражданин на
**********с адрес: гр. Дахук, **********е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в района на
ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобил“, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на
подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения
му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин
от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, конкретно - пет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от свобода, да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли съдът да се произнесе със
справедлив съдебен акт.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е пълнолетният М. М. /M M/. Същият е роден на ********** г. в
гр. Дахук, **********гражданин е на **********с полувисше образование, с адрес: гр.
Дахук, **********без документи за самоличност.
В началото на 08.09.2025 година подсъдимия влязъл в република Турция с цел да се
придвижи до Република Франция, преминавайки през Република България не по
установения от закона начина - без разрешение на българските гранични власти.
Още преди да напусне държавата си по произход - Ирак и да влезе в република
Турция подсъдимият се договорил с неустановено по делото лице да организирана
пътуването на подсъдимия до Република Франция през Република България, вкл. и
нелегалното влизане на подсъдимия в страната ни срещу парично възнаграждение.
Няколко дни след като пристигнал в Република Турция, подсъдимия бил настанен в
хотел в гр. Одрин с други двама негови сънародници, също имащи намерение като него да
влязат в страната ни.
На 11.09.25г. около 23.00 часа подсъдимият и двамата му сънародника били откарани
с автомобил до паркинг в близост до турско-българската граница. След което били отведени
1

до един товарен автомобил от неустановено по делото лице, което им казало да се скрият
под ремаркето на осите на гумите и че така укрити ще преминат през турско-българската
граница. Подсъдимият и другите две лица направили това, което им било казано и се скрили
под ремаркето. Предварително било заявено на подсъдимия и другите две лица, че като
преминат турско българската граница, трябва да излязат изпод товарния автомобил, да
прескочат намираща се там ограда /представляваща оградата на ГКПП – Лесово/ и да се
придвижат до определено място, координатите на което ще им бъдат дадени и където ще им
е осигурен превоз за продължаване на пътуването им. След около половин час товарния
автомобил, под който били скрити подсъдимият и другите две лица потеглил. На 12.09.2025
година около 03.30 часа товарния автомобил с намиращите в него укрити три лица, един от
които подсъдимия, преминал през границата на страната ни от Република Турция в
Република България, през трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП – Лесово. По този
начин подсъдимия на посочените време и място влязъл през границата на страната ни от
Република Турия в Република България, укрит под товарния автомобил.
Подсъдимия и сънародниците му поддържА. връзка по телефона с лице, което
подпомагало придвижването им, неустановено по делото. След влизането им през
границата в страната ни подсъдимият получил информация по телефона, че са влезли в
Република България и трябва да излязат изпод ремаркето и прескочат оградата. След
спиране на автомобила, тримата излезли под ремаркето и тръгнА. да бягат към оградата на
ГКПП Лесово, но в този момент били забелязани от свидетеля П. И. – служител в ГПУ –
Елхово с месторабота на ГКПП – Лесово. Свидетелят ги последвал. Подсъдимия и още едно
от лицата, с които се придвижвал, успели да прескочи оградата на ГКПП Лесово и побягнА..
Същите следвало да достигнат до място, координатите на което им били съобщени, където
ги чакал същият товарен автомобил, за да продължат с него движението си до гр. София.
Преди да достигнат до товарния автомобил подсъдимия и спътника му били задържани от
служители на ГПУ – Елхово между които св. Г. А. .
Подсъдимия при влизането си в страната ни не е носил документи за самоличност,
нито е притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в
Република България.
Подсъдимият, видно от справката му за съдимост не е осъждан в Република България.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите П. И. и Г. С. , дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лица
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите И. и А. факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М. М. /M M/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в
2

района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобил“,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М. М. /M M/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите И. и А.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От показанията на свидетелите И. и А. и обясненията на подсъдимия М. М. /M M/,
преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на
преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 12.09.2025 година, в
района на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същият е
влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, тъй като се укрива и няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход – Република **********както и в
държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница
- Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на властта, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
3

основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна М. М. /M M/ за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 30 лева, в
досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	94
Дата:	29 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200316
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №316/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите